Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    156

гр. Сливен, 25.06.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 196 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е въз основа на депозирани две въззивни жалби, съответно от всяка от насрещните по спора страни.

Първата въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Д.П., депозирана чрез пълномощник по делото, с която атакува в неговите осъдителни части решение № 57/07.02.2013г., постановено по гр.д. № 3458/2012г. на СлРС.

Втората въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство З.Д.-***, която обжалва горепосоченото решение в неговите отхвърлителни части.

С обжалваното решение СлРС уважил частично предявените от ищцата искове по чл.45 ЗЗД, като осъдил ответника П. да заплати на ищцата сумата от 4 000 лева, представляващи неимуществени вреди ,настъпили в резултат на ПТП на 22.12.2011г., както и сума в размер на 498,87 лева, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на това ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2011г. до окончателното изплащане на сумите и разноски в размер на 328 лева. С решението са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери от 6000 лева за неимуществени вреди и 851 лева имуществени вреди.

Въззивникът по първата въззивна жалба счита за неправилно и незаконосъобразно решението в частта, с която са уважени исковите претенции. Намира становището на съда доколкото било прието, че на ответника е съставен АУАН на 05.02.2012г. за това, че на 22.12.2011г. до Централна поща управлявал лек автомобил „Ланча Либра”, като не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходците и блъска пресичащата пътното платно ищца за неподкрепено със събраните доказателства. Твърди че обстоятелството за подписване на акта без възражение, както и това, че била платена глобата по издаденото наказателно постановление не било признание за вината на ответника. Коментирайки събрания доказателствен материал въззивникът намира, че не е установено по делото твърдението в исковата молба, при управление на личния си автомобил да е съборил, ударил десния крак на ищцата, при което тя паднала. От разпитаните свидетели не се установило да е наличен удар от автомобила върху глезена на ищцата. В подкрепа на това твърдение подробно коментира показанията на свидетелите М. и Г.. Последните кореспондирали с показанията на свид.П. – съпруга на въззивника. Въззивникът прави обстоен коментар и на заключението на изготвената авто-техническа експертиза, както и на показанията, дадени от свидетелката К., разпитана по инициатива на ищцата, като в заключение счита, че не било безспорно установено по делото автомобила му да е бил в движение, както и да е налице сблъсък между него и ищцата (десният й глезен). Въззивникът прави обстоен анализ на заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-медицинска експертиза, както и на две епикризи, представени по делото, а именно № 23854/22.11.2012г. – 30.12.2011г., в която било изписано „отрича оплакване от други органи и системи” и № 6082/26.03.2012г. – 29.03.2012г. където било изписано „локален статус – наличие на два стари оперативни циката в областта на медиалния и летарния  малеон на дясна подбедрица”. В резултат на този анализ счита, че ищцата имала и други счупвания на същото място, т.е. по-ранни счупвания. Твърди се още, че отказът на ищцата да съдейства за извършване на съдебно-медицинска експертиза и да направи преглед пред специалист с оправданието, че изследванията струват финансови средства било несъстоятелно. В заключението на вещото лице д-р Колева било направено предположение, че няма достатъчно медицински данни да се констатира със сигурност дали ищцата страда от остеопорза, тъй като при нея не били наблюдавани типичните за болестта оплаквания и счупвания на типични места. С други думи вещото лице не можело да се произнесе с точност, относно наличието на заболяване остеопороза при ищцата, но и категорично не отрича да липсва такова. Този отказ на ищцата да се подложи на преглед за изготвяне на тази медицинска експертиза следвало да се цени като се приложи разпоредбата на чл.161  ГПК. Още повече и с оглед вписаното в горепосочената епикриза № 6082 стремежът на ищцата бил да прикрие и други счупвания, които биха могли да се свържат с наличие на остеопорозата. Според въззивника истината била, че след като в първия момент ищцата осъзнала, че той не е виновен за претърпения от нея инцидент се е отказала от наказателно преследване срещу него. По-късно обаче тя се е видяла принудена да изразходва много средства за своето здраве нейните материални възможности не били достатъчни и тя потърсила заем от свои близки. По-късно когато те си поискали средствата обратно тя решила, че въззивника е подходящ донор за възстановяване на тези средства. Представените материали по прокурорска преписка № 1973/2011г. приключила с постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.01.2012г. съдът следвало да цени по аргумент на противното от разпоредбата на чл.300 ГПК. Това постановление не следвало да се цени като годно доказателство по отношение на въпроса относно извършено ли е от въззивника противоправно деяние и неговата вина. По делото нямало събрани доказателства, че смъртта на майката на ищцата е настъпила следствие виновното поведение на въззивника, нямало събрани доказателства и за размера на пенсията на ищцата, въззиваема в настоящото производство.

В заключение въззивникът намира, че по делото не е установено наличие на допир на ищцата с неговия автомобил, а оттам и наличие на вина за нейния счупен глезен. Това налагало единствено верният извод, че въззивникът не следва да отговаря за вреди, болки и страдания, които не е причинил. Ето защо моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК на първата въззивна жалба (подадена от ответника в първоинстанционното производство) не е депозиран отговор.

С втората въззивна жалба въззивницата намира решението в неговите отхвърлителни части за неправилно и незаконосъобразно. РС направил необосновани изводи относно дължимия размер от ответника като неимуществена щета. Повече от година от претърпяното ПТП въззивницата не можела да се движи без помощно средство, продължавала да изпитва болки, както и предстояло оперативно лечение. Ето защо счита, че за тези увреждания справедливо било ответника да й дължи обезщетение в пълния предявен размер от 6000 лева. Твърди че действително е успяла да докаже със съответни писмени доказателства понесените от нея разходи само в размер на присъдените 498,87 лева, но със свидетелки показания и заключението на вещото лице било установено, че е закупувала и други медикаменти и санитарни материали, налагало се е да  посещава често болницата в първия месец след изписването, а впоследствие веднъж в седмицата до 45 ден. Тези посещения осъществявала или с такси или с помощта на други лица – близки на които заплащала бензина. Твърди че за тези разходи няма как да има квитанции, но те били реално понесени от нея. В заключение моли за отмяна на обжалваното решение в неговите отхвърлителни исковете части и постановяване на ново по същество с което да бъдат уважени в техния пълен размер исковите й претенции.

На втората въззивна жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство, е постъпил отговор от насрещната страна. С него въззиваемият намира жалбата за неоснователна и недоказана. Не било доказано по делото за наличие на допир на ищцата с неговия автомобил, а след като не е имало удар не следвало да отговаря за тези вреди, болки и страдания. Въззивницата не успяла да докаже, че понесените от нея разходи за лечение били свързани с виновното поведение на въззиваемия. Още по-малко се доказал техния размер. Нещо повече според показанията на свидетелката К. въззивницата „ходила на Баните и като медицински работник не е плащала”. От настоящия съд се иска оставяне без уважение на въззивната жалба. Претендира разноски в пълен размер.

Както с двете въззивни жалби, така и с отговора на втората от тях, страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

Насрещни въззивни жалби не са подадени.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадени са в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с двете въззивни жалби е и допустимо, доколкото първостепенния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2011г. около 17 часа ищцата – въззивница по депозираната втора въззивна жалба З.Д. пресичала пътно платно за движение, находящо се в гр.Сливен, пред магазин „Косара” в близост до сградата на централна поща в посока от магазина „Косара” към площад „Хаджи Димитър”. Преди да стигне отсрещния тротоар на около метър разстояние от него, ответника – въззивник по втората въззивна жалба Д.П., управлявайки  личния си лек автомобил „Ланча либра” с рег.№ СН 3263 АК, като не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходците блъснал пресичащата пътното платно ищца / арг. от представения Акт за установяване на административно нарушение № 201/09.02.2012г., съставен от длъжностно лице полицай Димитър М. – мл.автоконтрольор при ГПК ОД МВР-Сливен и Наказателно Постановление № 201/12 от 28.02.2013г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР Сливен/. В първия посочен документ е отразено, че е настъпило ПТП с пострадало лице. Документите за констатиране на извършено административно нарушение от ответника П. и съответно наложеното му за това наказание са издадени с по-късна дата от настъпилото ПТП, тъй като по случая било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” НК.  Последното било прекратено с  постановление на наблюдаващия прокурор  при РП-Сливен от 16.01.2012г., на основание чл.24,ал.1,т.9 НПК – поради направено изрично изявление от пострадалата З.Д. в тази насока и съгласно нормата на чл.343, ал.2 НК.

В резултат на настъпилото ПТП ищцата Д. получила  телесни увреждания.

Вида на тези увреждания, както и отчасти причината за настъпването им  се установява от назначената и изготвена в хода на производството пред районен съд съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на изготвилата я вещо лице, ищцата Д.  в резултат на инцидента на 22.12.2011г. получила травма в областта на глезенната става на десния крак с многофрагментно счупване на двата странични глезена, т.нар.”кокалчета” – увреждане, означавано в медицината като бималеоларна фрактура на глезенната става. Освен счупването  на тези два израстъка е било налице и частично разместване на ставните повърхности една спрямо друга / сублуксация/, увреждане свързано с връзковия апарат, укрепващ ставата. Извършена била операция с цел пълно възстановяване на движенията на ставата на ищцата с използване на метална остеосинтезна техника. Увреждането на глезенната става се дължало на удар с твърд, тъп предмет в тази област на десния крак, а именно отстрани и леко отзад на пострадалата, при най-вероятно фиксиран в момента на удара десен крак. Посочено е още, че увреждания по този мехънизъм били често срещани при автомобилни травми и по-точно при блъскане на пешеходец със сравнително ниска скорост. Уврежданията са довели до затруднения в движенията на крака на ищцата Д. за около 6-7 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Вещото лице посочило с оглед възрастта на ищцата, че е напълно възможно този срок на оздравителните процеси да се удължи. Отбелязано е, че предстои извършването на няколко операции за поетапно изваждане на металните остеосинтезиращи материали, като по този начин търпените от ищцата болки, страдания и дискомфорт се удължавали във времето. Към момента на извършения личен преглед на пострадалата Д. от вещото лице, същата се придвижвала с помощно средство- бастун, като куцала с десния крак.

 По делото са представени като писмени доказателства – медицински епикризи, които съдът намира за ненужно да обсъжда, тъй като цялата медицинска документация е била предмет на анализ и оценка от вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза. При проведеното изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, същото заявило, че подобни увреждания, визирайки това на ищцата най-често се получавали в директен удар в мястото на счупване, а при падане е по-малка вероятността да се счупи малкия пищял в долната си трета над глезенната става. Полученото увреждане било усложнено с т.нар. сублуксация на ставата / изкълчване, като вещото лице е обяснило, че това частично изкълчване също било в подкрепа на механизма на получаване на увреждането, а именно удар в посока отстрани и отзад от дясно на пострадалата.

Вещото лице, изготвило съдебно техническата експертиза дало заключение, според което при положение на тялото на ищцата Д., разположено на един метър от тротоара, като главата сочи към магазин „Косара”, а краката към пл.”Хаджи Димитър” е възможно да получи удар от автомобила в десния глезен.

В заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинска експертиза, по отношение на обстоятелството страда ли ищцата от остеопороза е констатирано, че при ищцата Д. не са наблюдавани типичните за тази болест оплаквания и счупвания, но вещото лице не може да се произнесе с категоричност, тъй като не били налице достатъчно медицински данни за това и поради нежелание на ищцата да се подлага на подобни изследвания.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. и Г. – младши контрольори при сектор „Пътна полиция” при ОД МВР-Сливен се установява мястото и датата на настъпилото ПТП, както и положението на пострадалата жена, а именно на около метър разстояние пред автомобила.

От показанията на свидетеля К. се установява, че след инцидента с ищцата Д., свидетелката  била неотлъчно до нея като й е помагала не само финансово, но и в ежедневния бит – цит. „ къпала съм я, пазарила съм й, плащах й сметките”. Установява се, че свидетелката и брата на ищцата са я водили в болницата неведнъж за превръзки, като са наемали таксиметров автомобил.

Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в частта, в която обяснява за настъпилия инцидент, както и за съществуващите уговорки между страните по настоящия спор, доколкото свидетелят не е присъствал лично и не е възприел тези факти от обективната действителност. За тези обстоятелства й е било разказано от самата ищца и свидетелката не е в състояние да пресъздаде лични възприятия.

Показанията на свидетелката П. установяват най-вече подробности от настъпилото ПТП, доколкото е била очевидец, както и обстоятелството, че докато ищцата била хоспитализирана свидетелката  ходила редовно на свиждане.

Съдът кредитира показанията на свидетел П.. Макар като съпруга на ответника показанията се преценяват като логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите доказателства по делото, поради това и незаинтересовани от изхода на спора.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД- т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите. За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи – деяние / действие или бездействие/, обективирано в действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена  /претърпени загуби или пропуснати ползи / или неимуществена /морална без стойностно изражение/, причинна връзка между поведението и вредата и субективният елемент – вина / психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него/.

В конкретния правен казус са налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Установи се безспорно, че ответника П. при управление на лек автомобил  на процесната дата е осъществил удар с ищцата Д. в областта на глезена на десния й крак.

Спорът пренесен и пред въззивната инстанция от страна на ответника чрез подадената от него въззивна жалба цели да опровергае наличието на съприкосновение между лекия автомобил и ищцата, като се отрича такъв удар и се навеждат съмнения за наличие на заболяване на ищцата – остеопороза. Последното се счита от въззивника П. и причина за полученото от ищцата Д. телесно увреждане.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя възраженията на въззивника в тази насока.  След като е било прекратено досъдебното производство и след влизане в сила на прокурорския акт – на 09.02.2012г. е съставен акт установяващ извършеното от ответника П. нарушение по ЗДвП. В този акт е отразена констатацията, че управлявайки своя лек автомобил въззивника П. блъска пресичащата ищца З.Д.. Актът е подписан от нарушителя лично без направени възражения от негова страна. Констатацията на длъжностното лице, съставило официалния документ /акт/, досежно механизма на настъпилото ПТП няма материална обвързваща съда доказателствена сила. По изключение обаче, когато участник в ПТП е подписал документ, отразяващ механизма на настъпването му, този документ би могъл да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чиито настъпване е удостоверено с подписа на страната / в случай на ответника П./. При това положение акта за административно нарушение представлява  частен свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател / подписалия го/ като неизгоден за него и ще се ползва с материална доказателствена сила на това основание, а не като официален свидетелстващ документ.

По отношение на възражението, че ищцата страдала от остеопороза- факт, който следвало да се приеме, с оглед отказа на същата да се подложи на изследвания, съдът намира също за неоснователно. Констатациите от съдебно медицинската експертиза на вещото лице – ревматолог, макар и не категорични сочат на липса на подобно заболяване у ищцата. Нещо повече в тази насока са и обясненията на вещото лице – съдебен медик, изготвило първата съдебно медицинската експертиза. В проведеното открито съдебно заседание, в което е изслушано това вещо лице /д-р Стойков/, последното  заявило, че трудно може да настъпи подобно счупване, визирайки това на ищцата, ако тя страда от остеопороза или стъпи на криво, като обяснява, че в тези случаи ще настъпи друг вид счупване.

Въззиникът П., посредством въззивната си жалба посочил анализирайки медицинската документация, в частност епикриза № 6082/26.03.2012г. – 29.03.2012г. и записаното в нея в графа локален статус „наличие на два стари оперативни циката в областта на медиалния и летарния малеол на дясната подбедрица”, като направил заключение за наличие на стари, по-ранни счупвания в костите на ищцата. Това възражение е неоснователно, а заключението неправилно. Сочената епикриза е втора поред, издадена след настъпилия инцидент. Първата епикриза датира от датата на ПТП – то 22.12.2011г. – 30.12.2011г., където в графа  „Статус” не са посочени по-ранни счупвания. Епикризата, за която споменава въззивникът касае състоянието на ищцата след извършената първа оперативна интервенция, описана в първата епикриза в графа „операция”, т.е. споменатите два стари оперативни цикатрикса в областта на медиалния и латералния малеол на дясна подбедрица са следствие операцията след увреждането на ищцата от 22.12.2011г.- подробно обяснено и в СМЕ.

Установи се наличие на противоправно деяние, извършено чрез действие и в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму. Налице е и причинна връзка между извършеното от ответника П. деяние и настъпилите телесни увреждания на ищцата Д..

Съгласно нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД – вината се презумира до доказване на противното или приема се, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа. В конкретния случай презумпцията не беше оборена от делинквента.

С оглед изложеното, съдът намира че са налице всички предпоставки за уважаване на исковете за присъждане на неимуществени и имуществени вреди.

Конкретният размер на претендираното  обезщетение за морални вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.

 От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства по делото се установи, че въззивницата Д. следствие  инцидента е получила подробно описаното по-горе в изложението телесно увреждане. Не са нужни специални знания за да се приеме, че непосредствено след увреждането ищцата е изпитвала интензивни физически болки и страдания, преживян стрес и уплаха, повишена тревожност и негативни душевни изживявания. Това, както и затрудненията на ищцата  в ежедневното битово обслужване се установява и от показанията на свидет. К.. Установи се, посредством заключението на СМЕ, че  затрудненията в движението на крайника ще трае минимум 6-7 месеца, но от проведения личен преглед, състоял се на  10.10.2012г. – десет месеца след ПТП-то констатацията  е, че към тази дата движението на ищцата все още е затруднено, а походката е с помощно средство бастун. Освен това установи се от СМЕ, че на ищцата й предсоят няколко операции за поетапно изваждане на металните остеосинтезиращи материали. По този начин търпените болки и страдания се удължават във времето.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за справедлив еквивалент на преживените от ищцата морални вреди- обезщетение в размер на 6 000 лв., т.е. искът се явява основателен в пълния му предявен размер или втората въззивна жалба в частта, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна. Решението в тази част следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което предявения иск за неимуществени вреди бъде уважен в пълен размер.

Макар в отговора на исковата молба да се съдържат твърдения за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата ищца Д., с оглед обстоятелството, че е пресичала не на означеното за това място /пешеходна пътека/, при лоши атмосферни условия, то не е направено изрично възражение в този смисъл, с ясно изразено искане за намаляване на обезщетението, а съдът не би могъл да се произнесе служебно по този въпрос.

Имуществените вреди представляват отрицателно изменение в материалната сфера на лицето, т.е. претърпени загуби  или пропуснати ползи.

На обезщетяване подлежат реално претърпените загуби. В конкретната хипотеза ищцата е доказала заплатени от нея различни лекарствени медикаменти, санитарни материали по 10 бр. фискални бонове / л.9 и л.10 от делото/, както и закупуване на ортопедични импланти по фактура № 7000000025/27.12.2011г. – разходи свързани с причинената й телесна увреда на обща стойност 498,87 лв., която стойност следва да й се присъди като претърпяна имуществена вреда. Искът до пълния предявен размер е недоказан и следва да се отхвърли. Обстоятелството, че ищцата е ползвала таксиметрови услуги за да се придвижва до болнично заведение остана недоказано в процеса, поради което не следва да се присъжда претендираната сума за това.

С оглед изхода на спора, съдът следва да разпредели разноските направени от страните в двете съдебни инстанции. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски в производството, поради което нейните разноски са само за заплатения адвокатски хонорар в размер на 700,00 лв. за двете инстанции / 500 лв. – в първоинстанционното производство и 200 лв. – въззивното/. Според уважената част от исковете, която е в размер на 6498,87 лв., ответника следва да заплати на ищцата разноски в размер на 664,00 лв. Освен това ответника следва да заплати по сметка на СлОС и направените разноски по делото за изготвяне на двете съдебно медицински експертизи в размер на 250,00 лв., както и държавна такса върху уважената част на исковете в размер на 259,95 лв.

Ответника е направил разноски в общ размер на 1305 лв. / 550 лв. адвокатски хонорар в производството пред СлРС, 550 лв. – адвокатски хонорар във въззивното производство и 100,00 лв. – за изготвяне на автотехническа експертиза/. Ищцата следва да заплати на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции / 352,13 лв./, или ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 67,00 лв.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ОТМЕНЯ Решение № 57/07.02.2013г. по гр.д. № 3458/2012г. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА, с която  е осъден Д.П. *** да заплати на З.А.Д. – А., ЕГН: ********** *** *-*-* сумата 4 000 лв. неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.12.2011г., както и в ЧАСТТА  за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Д.П. ***, ЕГН: ********** *** да заплати на З.А.Д. – А., ЕГН: ********** *** *-*-* сума размер на  6 000 лв. / шест хиляди лева/ неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 22.12.2011г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.П. ***, ЕГН: ********** *** да заплати на З.А.Д. – А., ЕГН: ********** *** *-*-* сума в размер на 664,00 лв. / шестотин шестдесет и четири лева/, деловодни разноски сторени пред две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК З.А.Д. – А., ЕГН: ********** *** *-*-* да заплати на Д.П. ***, ЕГН: ********** *** сума в размер на 67,00 лв. /шестдесет и седем лева//, деловодни разноски сторени пред две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Д.П. ***, ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Сливен сума в размер на 509,95 лв. /петстотин и девет лева и 0,95 ст./, от които 250 лв. разноски за изготвени две съдебномедицински експертизи и 259,95 лв. -държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

                                               

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: