Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 122

 

гр. Сливен,  16.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 198   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 41/01.02.2013 г. по гр. д. № 2974/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Строй – ДО” ЕООД, ЕИК 119025965, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Р.”, ул.”П.” №*, представлявано от управителя Д.П.П. да заплати на А.Д.Д.  ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** , на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД сумата от 24300 лв. , представляваща получена на отпаднало основание сума –развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 24.08.2009 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяването на исковата молба 02.07.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Със същото решение е осъден„Строй – ДО” ЕООД, ЕИК 119025965, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Р.”, ул.”П.” №*, представлявано от управителя Д.П.П. да заплати на А.Д.Д.  ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** , на основание на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща частичен иск за мораторналихва за периода от 25.08.2009 г. до 01.07.2012 г., като целият иск е  7339.08лв., като е отхвърлен предявеният иск от 14.08. до 24.08.2009 г. като неоснователен и недоказан.

С това решение е осъдено „Строй – ДО” ЕООД, ЕИК 119025965, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Р.”, ул.”П.” №*, представлявано от управителя Д.П.П. да заплати на А.Д.Д.  ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** , на основание на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД сумата от 800 лв., с която ответното дружество неоснователно се обогатило за сметка на обедняването на ищците, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяването на исковата молба.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищците и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

 

Постъпила е въззивна жалба от ответното дружество, с която се обжалва решението във всички негови части, като се твърди , че то е незаконосъобразно и необосновано.  Приетата за установена от съда фактическа обстановка е непълна и не кореспондира с действителните факти и обстоятелства, което е довело до  неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменено постановеното решение и вместо него да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна.Прави се възражение, че тя е бланкетна и в нея не са посочени конкретни нарушения, които да са допуснати от първоинстанционния съд. В производството пред първата инстанция ответната страна не е правила доказателствени искания, нито е оспорила основателността на предявените отделни искове. Поради липса на конкретика в депозираната жалба не могат да бъдат изложени допълнителни доводи относно правилността и законосъобразността на решението. Поради това се иска то да бъде потвърдено.

 

В с.з.  за въззивника, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите, редовно призовани,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        Въззивната жалба е бланкетна. В нея не се сочат конкретни пороци довели до неправилност на първоинстанционното решение. Разгледана по същество тя е неоснователна. Районният съд обосновано и законосъобразно, съобразявайки се със събраните по делото доказателства, е достигнал до правилните изводи.  Правилно съдът е приел, че искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан, тъй като е несъмнено, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на 16.05.2008 г. Сумата от 24 000 лева и сумата от 300 лева са предадени на продавача от купувачите в изпълнение на предварителния договор. Изрично е бил уговорен срок за сключването на окончателен договор за покупко-продажбата на недвижимия имот, като този срок е два месеца от подписването на договора. Предвидена е била и отстъпка за продавача, а именно да завърши строителството на обекта в тримесечен срок след подписването на договора.  Безспорно е установено по делото, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по предварителния договор към 16.08.2008 г. Установено е, че това дружеството е изпълнило една година след изтичане на договорения срок в предварителния договор, като купувачите са загубили интерес от сключването на окончателен договор.  Районният съд правилно е изследвал всички обстоятелства по делото и е достигнал до извода, че предврителния договор е развален с връчването на нотариалната покана от купувачите на продавача. В случая неизправната страна по договора е продавача, тъй като периода на закъснение по отношение на изпълнението на договорните му задължения е голям. Предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот е развален с връчването на нотариалната покана на продавача на 24.08.2009 г. и от този момент той дължи връщането на всички получени суми от купувачите, като получени на отпаднало основание. Правилно съдът не е уважил и възражението за изтекла погасителна давност, тъй като задължението за връщане на получена сума на отпаднало основание възниква от момента на отпадане на основанието, в конкретния случай от момента на развалянето на предварителния договор. В случая искът е бил предявен преди изтичането на изискуемата по закон  пет годишна погасителна давност. Неоснователно е и възражението, че предоставената сума от 24 000 лева представлява задатък, като настоящата инстанция напълно споделя съображенията на районния съд, поради което не следва да ги преповтаря. Правилно е уважен и искът с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторната лихва за забава.

        Законосъобразно е решението на районния съд в частта , с което ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 800 лева с която неоснователно се е обогатило за сметка на обедняването на ищците. Безспорно установено, че ищците са заплатили разликата между дадената сума от строителя за входна врата и четири интериорни врати, като тази разлика е именно в размер на 800 лева. Тъй като между страните не е сключен окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот то собствеността не останала на ответното дружество и то безспорно се е обогатило за сметка на обедняването на ищците.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/01.02.2013 г. по гр. д. № 2974/2012 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „Строй – ДО” ЕООД, ЕИК 119025965, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Р.”, ул.”П.” №*, представлявано от управителя Д.П.П. да заплати на А.Д.Д.  ЕГН ********** *** и Н.С.К. ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: