Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 123

 

гр. Сливен,  16.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 201    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 44/01.02.2013 г. по гр. д. № 3629/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск с правно основание чл.  422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, че Б. Х.Б. ЕГН ********** *** дължи на „Ти Еф Ти” ООД с ЕИК 130587024, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. ш.” №*,сграда „СИМЕ” АД ет. V, офис 507-508, сумата от 5000 евро, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 24.06.2011 г., както и да заплати направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че след изслушване на вещото лице е направено искане за назначаване на нова тройна съдебно-графична експертиза и съдът не е счел за необходимо и целесъобразно да назначи такава. Ответникът категорично твърди, че подписът и почеркът не са негови и за това има съмнение в обективността и правилността на заключението на вещото лице. Прави се доказателствено искане за назначаване на такава експертиза. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенцията да не бъде уважавана.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения свързани с редовността на записа на заповед от външна страна, който удостоверява валидно и изискуемо вземане в размер отразен в неговото съдържание. Този запис на заповед  е бил подписан от ответника и заключението на вещото лице не е било оспорено, а то установява, че ръкописните текстове и подписът са изпълнени от ответника. Сочи се, че  процесуалният представител на ответника не е оспорил своевременно заключението на вещото лице. Поради това се явява неоснователно и немотивирано искането за назначаване на тройна експертиза и се иска да бъде  постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху менителничното задължение. Когато страните по менителничната сделка съвпадат с тези по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сделка, представляват лични възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не.

 В Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д. № 695/08 г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/09 г. на ВКС, ТК, I отд., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, както и че не във всички хипотези на нередовен запис на заповед, същият има характер на разписка, доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.

 По въпроса за разпределението на доказателствената тежест ВКС се е произнесъл с: Решение № 149/5.11.2010 г. по т. д. № 49/10 г. на ТК, I отд., Решение № 173/12.01.2011 г. по т. д. № 901/09 г. на ТК, I отд. и Решение № 119/8.07.2011 г. по т. д. № 1160/10 г. на ТК, II отд. Съгласно с дадените разрешения по чл. 290 ГПК, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, кредиторът, независимо от процесуалното си качество, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си. Когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът - поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение. В този случай, тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед. В случая не са били направени такива възражения. Единственото твърдение на ответника е, че не е подписал записа на заповед, което обаче категорично се опровергава от назначената по делото експертиза.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 650 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/01.02.2013 г. по гр. д. № 3629/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Б. Х.Б. ЕГН ********** *** да заплати на „Ти Еф Ти” ООД с ЕИК 130587024, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. ш.” №*,сграда „СИМЕ” АД ет. V, офис 507-508, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: