Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N   

 

гр. Сливен, 08.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осми май през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                            мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  въз.гр.д.  N 202 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от всеки от ответниците в първоинстанционното производство.

С първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, ведно с построените в имота сгради с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., при следните квоти от правото на собственост – 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор 67338.518.181 и 7/8 ид.ч. и от построените в имота сгради с идентификатори 67338.518.181.1 и 67338.518.181.3 за Н.Д.П. и по 1/16 ид.ч. от сградите и по 1/32 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място за П.С.П. и Л.С.П..

С въззивните си жалби, които са с идентично съдържание, подадени от един и същ процесуален представител, двамата ответници в първоинстанционното производство атакуват изцяло това решение, като считат, че в едната си част то е недопустимо, а в другата – неправилно, като развиват подробни съображения в подкрепа на становището си.

Във всяка от жалбите се заявява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е счел, че спрямо подадените от ответниците отговори /също с идентично съдържание/ е настъпила преклузия, тъй като са подадени след изтичане на срока по чл. 133 от ГПК, преди провеждане на първото с.з., въпреки, че ответниците изрично са се  позовали на специалните разпоредби на чл 342 и чл. 343 от ГПК. РС повторно е отказал да приеме и обсъди доводите в отговорите им, които са своевременно подадени след поправянето на исковата молба от ищцата и въвеждането на ново фактическо твърдение, като е ползвал същия аргумент. Въззивниците твърдят, че като не се е съобразил с направените възражения във връзка с оспорване действителността на представеното завещателно разпореждане, за накърняване на запазена част и за изтекла придобивна давност, не е събрал доказателства и не ги е обсъдил в мотивите си, първоинстанционният съд е стигнал до погрешни фактически констатации, от които е извел неправилни и незаконосъобразни правни изводи. Освен това заявяват, че без да е поискана с исковата молба, е допусната делба на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, а съдът не се е произнесъл по искането за делба на сгради, ведно с припадащите се към двете сгради части от ПИ, и в тази част решението му е недопустимо като постановяващо свръхпетитум. В другата си част е неправилно, тъй като не са взети предвид релевираните от него правоизменящи и правопрепятстващи факти. Поради изложеното молят въззивния съд да обезсили в посочената част първоинстанционното решение, в останалата да го отмени и вместо това се произнесе по същество, като разгледа направените възражения и постанови ново решение, с което допусне делба на сградите при законовите квоти. Правят искане за събиране на нови гласни доказателствени средства от въззивната инстанция. Няма направени претенции за разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивните жалби страна е подала писмен отговор, с който ги оспорва като неоснователни. Развива подробни съображения за липса на процесуални нарушения на първоинстанционния съд и за правилност на постановеното решение. С оглед това моли въззивния съд да не уважава жалбите и постанови решение, с което потвърди атакувания акт. Противопоставя се на събирането на нови гласни доказателства. Не претендира разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., двамата въззивници, редовно призовани, не се явяват, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивните си жалби и молят съда да ги уважи. Разноски не са претендирани.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивните жалби и моли съда да ги остави без уважение, като неоснователни, като потвърди като правилно атакуваното решение. Не се претендират разноски.

С мотивирано определение държано в з.з. въззивният съд е оставил без уважение искането на двамата въззивници за допускане и събиране във въззивната фаза на производството на нови гласни доказателствени средства.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването –  частично недопустимо.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖАЛБИТЕ, КАСАЕЩИ РЕШЕНИЕТО ОТНОСНО НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:

Ищцата, въззиваема в това производство, е предявила пред СлРС при условията на пасивно субективно съединяване, иск за допускане на съдебна делба между нея и двамата ответници, НА: сграда с идентификатор 67338.518.181.1 с площ 64 кв.м. и предназначение – жилищна сграда и сграда с идентификатор 67338.518.181.3 с площ от 11 кв.м. с предназначение – друг вид сграда за обитаване, ведно с припадащите се към двете сгради части от ПИ с идентификатор 67338.518.181 в гр. С., ул. „Д. в.” № *, при законово определените квоти.

Така в частта, с която първоинстанционният съд е допуснал делба по отношение на 1/2 част от имот с идентификатор 67338.518.181 е недопустимо,  защото такъв иск не е предявяван от ищцата. Ищецът сам определя границите на правораздавателната власт на съда по отношение на материалното право, чиято защита търси и съдът не може по своя воля да излиза извън рамките на поисканото от него, без надлежни процесуални действия на страната, с които, евенуално, да разшири обхвата на претенцията си. В случая такива липсват и като се е произнесъл по непредявено искане, РС е постановил недопустимо в тази част решение, което следва да бъде обезсилено.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЖАЛБИТЕ, КАСАЕЩИ РЕШЕНИЕТО ОТНОСНО СГРАДИТЕ:

В тези им части въззивните жалби не могат да бъдат разгледани, тъй като в тях се съдържат оплаквания за непълнота на решението. Жалбоподателите сочат, че районният съд не се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран. Заявяват, че петитумът на исковата молба е за делба на съсобствените между страните сгради, ведно с припадащите се към двете сгради части от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181., но нито в мотивите, нито в диспозитива първоинстанционният съд се произнася по претенцията за определяне на припадащите се части към процесните сгради в делбата.

Въззивниците искат въззивният съд да отмени в тази част атакуваното решение и като съобрази направените от тях възражения, да постанови решение, с което допусне делба между съделителите на описаните постройки, ведно с припадащите се към двете сгради части от ПИ с идентификатор 67338.518.181, при законово определените квоти.

Така, в частите на въззивните жалби, с които се инвокират тези оплаквания, те имат характер на молба за допълване на решение. Всеки от участниците в производството по съдебна делба има качеството на ищец и няма пречка искането за допълване на решението да се направи от кой да е от тях.

Допълването не може да бъде извършено от въззивния съд - съгласно разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от ГПК това следва да направи съдът, постановил съответния акт, който първоначално е бил сезиран с искане, по което е пропуснал да се произнесе. Въззивният съд не може да замести липсващата воля на  решаващия. Първоинстанционният съд следва да проведе процедурата по чл. 250 ал. 2 от ГПК и едва след като вече има формирана и надлежно обективирана воля на съда, може да се осъществи въззивния контрол върху нея.

Поради това в тази част въззивното производство следва да се прекрати и делото да се върне на СлРС за произнасяне по цялото искане, както е направено в исковата молба, като или го остави без разглеждане, или го уважи, или го отхвърли.

Тъй като двете части на петитума са генетично свързани, въззивният съд не може да се произнесе отделно по въззивните жалби в тези им части. Едва след изтичане на срока за обжалване на допълнителното решение, чийто предмет е неразривно свързан с предмета на обжалване в тези части на въззивните жалби, последните, заедно с евентуалните жалби против допълнителното решение, следва да се  изпратят на ОС за произнасяне.

С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се възложи на въззиваемата и тя следва да понесе своите, както са направени. Въззивниците не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, при следните квоти от правото на собственост – 7/16 ид.ч. от правото на собственост върху имот с идентификатор 67338.518.181 за Н.Д.П. и по 1/32 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място за П.С.П. и Л.С.П., като НЕДОПУСТИМО, поради произнасяне по непредявен иск.

 

ВРЪЩА  гр. д. №1068/12г. по описа на СлРС на Сливенски районен съд за ДОПЪЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО и произнасяне по направеното искане за допускане на съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на  сграда с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., ведно с припадащите се към двете сгради части от поземлен имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, целият с площ от 786 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план 6905, при съседни имоти: с идентиф. 67338.518.182, 67338.518.196, 67338.518.180, 67338.518.179, 67338.518.178 и 67338.518.177, при законовите квоти от правото на собственост, като след изтичане на срока по чл. 250 ал. 3 от ГПК делото, ведно с първоначалните въззивните жалби и постъпилите такива против допълнителното решение, да се администрира повторно до СлОС.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д. № 202/2013г. по описа на СлОС по отношение на въззивните жалбите на Л.С.П. и П.С.П. В ЧАСТИТЕ, с които се атакува първоинстанционно решение № 48/15.02.2013г. по гр.д. № 1068/12г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е допусната съдебна делба, която да се извърши между Н.Д.П., П.С.П. и Л.С.П. по отношение на    сграда с идентификатори 67338.518.181.1 – едноетажна, еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и сграда за обитаване с идентификатор 67338.518.181.3 на един етаж със застроена площ от 11 кв.м., построени в имот с идентификатор 67338.518.181, с адрес – гр. С., ул. „Д. в.” № *, при следните квоти от правото на собственост –7/8 ид.ч. и от сградите с идентификатори 67338.518.181.1 и 67338.518.181.3 за Н.Д.П. и по 1/16 ид.ч. от сградите за П.С.П. и Л.С.П..

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на прекратително определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: