Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 116

гр. Сливен,  09.05.2013г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 207    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 120/15.02.2013 г. по гр. д. № 5218/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ЕТ „Благовеста – К.К.”***, че дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД – Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № * сумата от 745.12 лв., представляваща главница за ползвана , но неплатена топлинна енергия за сградна инсталация и за услугата „дялово разпределение” за периода от 17.06.2009 г. до 13.06.2012 г., мораторна лихва за забава в размер на 107.70 лв. начислена към 12.07.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в размер на  25 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2769/12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 4283/2012 г. на СлРС. Със същото решение едноличният търговец е осъден да заплати и направените от ищеца разноски.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и се твърди, че решението е неправилно. Съдът неправилно е тълкувал и неточно е приложил материалния закон и конкретно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ. В магазинните помещения на ЕТ не е имало отоплителни тела, а само преминаващи топлопреносими тръби.  Поради това е неоснователно искането за заплащане на суми за топлоенергия. Освен това задължението е установено единствено от извлечението от сметки.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  не се явява  представител. Остъпило е писмено становище, с което се моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        В жалбата единственото оплакване е, че през процесния период в магазинните помещение на едноличния търговец не е имало отоплителни тела – радиатори, а само преминаващи през тези помещения топлопреносни тръби. Законовото правило обаче, въведено с нормата на чл.153 ал.6 от ЗЕ, регламентира че собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Сградните инсталации за отопление са обща етажна собственост и поради това едноличния търговец е потребител на топлинна енергия независимо, че не е сключил индивидуален договор с дружеството доставчик на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултата от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от обстоятелството, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно. На второ място в жалбата се навеждат доводи, че съдът е приел на доверие твърденията на ищеца за неговата претенция само от извлечението от сметки. В отговора на исковата молба обаче страната не е навела доводи относно неоснователността на претенцията на ищеца, поради неправилно изчисляване на дължимите суми. Освен това съгласно ТЗ редовно водените от търговеца книги служат като доказателство, а в случая се касае за извлечение именно от счетоводни книги на търговеца. Ето защо жалбата се явява неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 250 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/15.02.2013 г. по гр. д. № 5218/2012 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „Благовеста – К.К.”*** да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД – Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № * сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: