Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  11.10.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 211 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Б. в качеството й на процесуален представител на И.К.И. ЕГН ********** ***– Сливен против решение № 63/22.02.2013 г. по гр.д. № 4339/2012 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е допусната делба между К.Й.Й. и И.К.И. на неурегулиран поземлен имот І-179 кв. 30 по прала на общ Сливен при квоти за К.Й. - 5/6 и.ч. и за И.И. - 1/6 и.ч.

Във въззивната жалба се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, като на първо място съдът неправилно е посочил, че е допуснат до делба неурегулиран поземлен имот, като за същия е представена по делото скица, от която е видно, че представлява урегулиран поземлен имот. На второ място е посочено, че съдът неправилно е определил квотите, тъй като неправилно е приел, че процесният имот е придобит от К. И. С. на основание давностно владение по време на брака му с И.М. С.а и по този начин неправилно е приел, че И.М. С.а - като съпруга, е притежавала 1/3 и.ч. и като наследница още 1/6 и.ч., поради което не е можела да прехвърли на К.Й. 4/6 и.ч. от правото на собственост на процесния имот.  Посочено е, че е следвало да бъде прието, че имотът е придобит единствено по наследство и е бил лична собственост на К. И. С., при което, след смъртта му, неговата съпруга е станала собственик на 1/3 и.ч. и това право е можела да прехвърля на К.Й.. Освен това във въззивната жалба е посочено, че неправилно съдът е отхвърлил искането за възстановяване на запазена част, поради изтекла погасителна давност. Посочено е, че това искане е направено чрез възражение, поради което е без значение дали давността от 5 години е изтекла или не. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и да бъде допуснат до разглеждане иска по чл. 30 ал. 1 от ЗС. Претендират се деловодни разноски. Иска се делбата да бъде допусната при квоти за К.Й. - 2/3 и.ч. и за И.И. - 1/3 и.ч. 

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Що се касае до посоченото в решението, че е допуснат до делба неурегулиран имот страната твърди, че се касае за техническа грешка, която може да бъде поправена както от Административния съд, така и по молба на сраните. По отношение на наличие на индивидуална собственост на К. С. страната сочи, че това твърдение не кореспондира с действителното състояние. Видно от представения по делото нот. акт № 116 от 1970 г. имотът бил придобит по давност, което се установява не само от титула на акта за собственост, но и от факта, че същия е съставен по реда на чл. 483 ГПК /отм./, поради което съдът в крайна сметка бил определил квотите на собственост на имота. По отношение на иска по чл. 30 ал.1 от Закона за наследството, страната е посочила, че съдебната практика е изрична и този иск се погасява по давност, тъй като е самостоятелен иск в отделен иск за делба и за него не се прилага разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗС. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и се иска, ако съдът счете, че следва да допусне като техническа грешка при изписване на идентификацията на имот и да бъде извършена такава корекция. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Б., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.А., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Сливенския районен съд, като бъдат присъдени и разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 27.02.201г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 15.03.2013 г. е била депозирана процесната жалба /пощенско клеймо 13.03.2013 г./.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Производството по делото се намира в първа фаза по допускане на делбата, в която следва да се определят имотите по отношение на които е допусната делбата и квотите от право на собственост на съделителите.

         На първо място по отношение направеното оплакване във въззивната жалба за неправилно идентифициране на процесния имот като неурегулиран поземлен имот при условие, че се касае за урегулиран поземлен имот /видно от представена скица по делото/, съдът намира, че то е неоснователно. Видно от представения по делото нотариален акт № 7/2002г. на Службата по вписвания, гр, Сливен,процесния имот се определя като  неурегулиран поземлен имот № І-179, кв. 30 по плана на с. Трапоклово, общ. Сливен.

         Съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е определил квотите от право на собственост на съделителите К.Й. и И.И.. Няма спор, че към момента на съставяне на нотариален акт № 116/31.12.1971 г. общият наследодател на страните, К. И. С. е бил встъпил в брак с И.М. С.а. Освен, че на титула на нотариалния акт е записано, че той е за „собственост върху недвижим имот придобит по давност”, в самия него е отразено, че се издава въз основа на обстоятелствена проверка извършена по реда на чл.483 от ГПК. Макар в текста на нотариалният акт да е отразено, че К. С. се признава за собственик „по давностно владение и наследство”, от този нотариален акт не може да се установи имота да е бил придобит по давностно владение от наследодателите на К. И. С., поради което да се приеме, че същия е придобил имота по наследство. Не може да се игнорира обстоятелството, че в нотариалния акт е отразено, че имота, за който той е съставен е придобит на основание давностно владение. По този начин след като е придобит по време на брака между К. И. С. и И.М. С.а, тя също е станала собственик на процесния имот . След смъртта на К. И., съгласно правилата на Семейния кодекс и Закона за наследството И. С.а е станала собственик на ½ ид.част от имота, поради настъпилото прекратяване на брака . Тя е придобила и 1/3 ид.част от правото на собственост като наследница на К. С.. По този начин И.М. С.а е придобила 4/6 ид.части от правото на собственост от процесния имот и в този обем правилно и законосъобразно е прехвърлила на съделителя К.Й.Й. 4/6 ид.части от правото на собственост.

Тъй като Ц.К.Й. след смъртта на К. И. С. е станала собственика на 1/6 ид.част от правото на собственост на процесния имот, то тя също е имала право да прехвърли в този обем правата си от правото на собственост на съделителя К.Й..

         Придобивайки 4/6 ид.части от правото на собственост от процесния имот от И.М. С.а и на 1/6 ид.част от Ц.К.Й., К.Й. притежава 5/6 ид. части от правото на собственост на процесния имот.

         Въззивникът И.К.И. като син и наследник на К. И. С. е станал собственик на 1/6 ид. част от правото на собственост на процесния имот.

След смъртта на своята майка И.М. С.а на 29.11.2005г., същият е можел да предяви иск по чл. 30 ал.1 от Закона за наследството  за възстановяване на запазена част и да изложи твърдение, че с извършената продажба от страна на И. С.а на 4/6 ид.части от правото на собственост на имота на К.Й.Й. е била накърнена неговата запазена част от наследството й. Искът по чл. 30 ал.1 от ЗН е от категорията искове, които се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок и в този смисъл е константната съдебна практика. Давностният срок предвид датата на откриване на наследството на И. С.а 29.11.2005 г. е изтекъл през 2010 г. Ето защо, същият не би могъл да бъде предявен през 2012 г., поради погасяването му по давност.  Искът по чл. 30 ал.1 от ЗН може да бъде упражнен по два начина от носителя на правото да го предяви. Когато той е в качеството на ищец, искът се предявява по общия ред с депозиране на искова молба, а когато носителят на правото е ответник по дело, той може да защити правата си като се позове на разпоредбата на чл. 30 ал.1 от ЗН, чрез извършване на възражение. Независимо от способа обаче, възможността страната да се възползва от разпоредбата на чл. 30 ал.1 от ЗН, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок от откриване на наследството. Да се твърди, че е възможно тази защита да се ползва от заинтересованото лице и след изтичане на петгодишния давностен срок, когато способа за защита е чрез предявяване на възражение по гражданско дело е заобикаляне на закона. В този смисъл съдът намира, че твърдението на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение относно отхвърлянето, чрез възражение искане за възстановяване на запазена част, поради изтекла погасителна давност е неоснователно.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         С оглед изхода на делото следва да бъдат уважени претенциите за деловодни разноски, направени от въззиваемата страна. Такива са доказани в размер на 250.00 лв. Въззивникът И.К.И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия К.Й.Й. деловодни разноски в размер на 250.00 лв.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/22.02.2012 г. по гр.д. № 4339/2012г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

ОСЪЖДА И.К.И. ЕГН ********** ***– Сливен да заплати на К.Й.Й. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.