Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   294

 

гр. Сливен, ­­12.12.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                                                                

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №213 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК /отм./, вр . с пар.2, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Развива се след постановяване на Решение №45/04.04.2013г. по гр.д.№707/2012г. на ВКС, с което по реда на чл.303 и сл. от ГПК е отменено на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК влязлото в сила въззивно решение №298/20.11.2009г. по гр.д.№190/2006г. на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от Сливенски окръжен съд.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство К.Х.С. против Решение №59/10.06.2005г. по гр. дело №95/2001г. на Котелския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К.Х.С. против „Бургаска солна компания“ ООД, гр.Бургас иск с правно основание чл.19 ал.3 от ГПК за обявяване за окончателен сключения на 22.02.2001г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в с.Жеравна, представляващ УПИ ХІV-301 в кв.49 с площ 480кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, както и предявения като частичен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в частичен размер от 1000лв. от 17500лв. целия за времето от 05.03.2001г. до изпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху описание имот и на ответника са присъдени разноски.

В жалбата си въззивникът К.С. твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на материалния и процесуален закон. Посочва, че за да постанови решението, съдът е приел за установено, че сключеният предварителен договор е привиден, прикрива договор за заем между страните, който от своя страна е нищожен, тъй като съдържал уговорка кредитора да стане собственик на вещта, ако задължението за връщане на сумата не бъде изпълнено. Съдът обаче произволно е интерпретирал съдържанието на представения от ответното дружество екземпляр от предварителен договор, като е приел, че той има характер на „обратно писмо” и че съдържа елементите на прикритата сделка, поради което за неговото опровергаване не били допустими свидетелски показания. От сравняването на двата екземпляра на предварителния договор е видно, че има едно единствено разминаване в договора представен от ответника. Инвокират се твърдения, че в този екземпляр не се съдържа ясно и категорично волеизявление на страните по него, че не желаят настъпването на правните последици от сключения предварителен договор. Освен това липсвало каквото и да е волеизявление, сочещо на съдържание на прикритата сделка – договор за заем, като е реален договор. По делото е представена разписка, с която управителят на дружеството е получил паричната сума по предварителния договор именно на това основание – сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. От друга страна счита, че с некредитирането на свидетелските показания, районният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила. Съдът не обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и необосновано е игнорирал заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Поради това въззивникът моли съда да отмени изцяло атакувания съдебен акт и вместо него да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник адв. М.Г. ***, която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли за уважаването й. В с.з., в което е даден ход по същество въззивникът се представлява от адв.Б., която моли съдът да уважи подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от представителя си по закон – Управителя К.С. и от представител по пълномощие адв.С.Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Котелски районен съд е бил сезиран с предявени с искова молба от 09.04.2001г. от К.Х.С. против „Бургаска солна компания“ ООД, гр.Бургас при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за обявяване за окончателен на договор за покупко-продажба от 22.02.2001г. на дворно място с площ от 480 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот ХIV-301, находящ се в с.Жеравна, кв.49 по плана на селото, ведно с построените него жилищна сграда и лятна кухня, както и за заплащане на сумата от 1000лв. представляваща част от дължима неустойка в пълен размер от 17500лв. за периода от 05.03.2001г. до подаване на исковата молба – 09.04.2001г.

С предварителен договор за покупко–продажба, сключен на 22.02.2001г. между ответното дружество, в качеството на продавач, и ищеца като купувач, страните са се договорили продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху описания имот в с. Жеравна за сумата от 50 хил.лв., като купувачът се е задължил да плати цената в брой. Продавачът е следвало да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имота в десетдневен срок от подписването на договора. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността продавачът дължи неустойка в двоен размер на продажната цена, а при забава за прехвърляне в срок дължи неустойка в размер на 1% от продажната цена за всеки просрочен ден. С разписка от 22.02.2001г. управителят на дружеството е получил от ищеца сумата от 50 хил. лв. на основание на сключения между страните предварителен договор.

Този договор е сключен след проведено общо събрание на съдружниците на „Бургаска солна компания” ООД проведено на 22.02.2001г. на което е било взето решение за продажбата на недвижимия имот за сумата от 50 хил. лв. /т.2 от протокола/. Съдружниците възложили на управителя К.С. да извърши необходимите действия за изповядване на сделката.

С Решение №8/07.05.2002г. на КРС по гр.д.№95/2001г. исковете са уважени. С Решение от 14.02.2003г. по в.гр.д. №391/2002г. на Сливенски окръжен съд е обявено за нищожно Решение №8/07.05.2002г. на КРС по гр.д.№95/2001г. и делото е върнато за ново разглеждане на КРС.

В хода на първото въззивно производство по в.гр.д.№391/2002г. по описа на СлОС, ответникът е представил заверен препис от предварителен договор, който се различава от този, представен от ищеца в частта, където в чл.1, предвиждащ задължението на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху недвижимия имот, находящ се в с.Жеравна, след описанието на имота е добавено „в случай, че в срок до 01.03.2001г. не се възстанови платената сума от купувача, ведно с лихва от 0.5 % на ден”.

Представил е и заверен препис от протокола за проведено общо събрание от 22.02.2001г., от който е видно, че съдружниците са взели решение да се продадат имотите, но при издължаване на сумите по договорите до 31.03.2001г. обратно на купувача, договорите да се развалят и те остават собственост на „Бургаска солна компания” ООД.

Представен е от дружеството и заверен препис от разходен касов ордер от 27.02.2001г. за изплащане в брой от „Бургаска солна компания” ООД на К.Х.С. на сумата от 52900лв. за възстановяване на сума по договор за продажба на имот в с.Жеравна от 22.02.2001г., от която 50000лв. главница и 2900лв. лихва.

В производството по в.гр.д.№391/2002г. е открито производство по оспорване на протокол от Общо събрание на съдружниците в „Бургаска солна компания” ООД от 22.02.2001г. относно подписа на съдружника С.Н.  и на разходен касов ордер от 27.02.2001г. относно подписа на К.Х.С.. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът за С.Н. и протокола от общото събрание на съдружниците в „Бургаска солна компания” ООД е положен от С.И.Н. и подписът за К.Х.С.  в РКО от 27.02.2001г. за 52900лв. е положен от същия.

С  искова молба от 03.04.2006г., подадена до РС – гр.Бургас ищецът К.Х.С. е предявил против ответника „Бургаска солна компания“ ООД иск с правно основание чл.97 ал.3 от ГПК/отм/ като е поискал да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че представения от ответника по в.гр.д.№391/2002г. по описа на СлОС договор за покупко-продажба от 22.02.2001г., протокол от общо събрание на съдружниците на „Бургаска солна компания” ООД от 22.02.2001г. и РКО от 27.02.2001г. са с невярно съдържание.

С решение №VIII-1749 от 01.11.2007г. по гр. дело №643/2006г. на Бургаския районен съд е прието за установено по отношение на „Бургаска солна компания” ООД, че предварителен договор за покупко-продажба от 22.02.2001г., сключен между „Бургаска солна компания” ООД и К.Х.С. е неистински, тъй като в раздел I. Предмет на договора е налице дописване на следния текст: „…в случай, че в срок до 01.03.2001г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”. Със същото решение е отхвърлен иска на К.Х.С. за приемане на установено по отношение на „Бургаска солна компания” ООД, че протокол от общо събрание на съдружниците на дружеството от 22.02.2001г. е неистински поради дописване на следния текст: „При издължаване на сумите по договорите до 31.03.2001г. обратно на купувача, договорите се развалят и имотите остават собственост на „БСК” ООД. Управителят да сключи договори за продажбата на челен товарач и л.а. БМВ А 3030 АА, като при връщане на сумите договорите се развалят и собствеността се връща на „БСК”. Съдружниците приемат сумата по предварителните договори да бъде платена от купувача на съдружника С. Ив. Н., който се задължава да я преведе по сметка на „БСК” ООД. За гарантиране на плащането Ст. Н. издава разписка на К.С., а БСК – разписка за 150 000 лева”. С това решение е отхвърлен и иска на К.С. срещу „Бургаска солна компания” ООД за приемане за установено по отношение на ответника, че разходен касов ордер от 27.02.2001г. е неистински поради следните дописвания в него: дописване на цифрата „5” пред числото 2900лв; дописване на думата „петдесет” пред словесното изписване на числото две хиляди и деветстотин; дописване на следния текст: „възст. сума по дог. за продажба на имот в с.Жеравна от 22.01.2001г.” и дописване на следния текст „ от които 50 000 лв. главница и 2 900 лв. лихва”.

С решение № II – 166 от 24.10.2008г. по гр. дело №83/2008г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на районния съд. С определение №1250 от 08.09.2009г. по гр. дело №386/2009г. ВКС на РБ  не е допуснал касационно обжалване на решението но Бургаския окръжен съд.

С Решение №540/09.08.2010г. по гр.д.№313/2010г. ВКС на РБ е отменил на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК влязлото в сила въззивно решение от 24.10.2008г. по гр.д.№83/2008г. на БОС и делото е върнато за ново разглеждане от БОС.

С Решение №VІ-82 от 18.11.2010г. по гр.д.№1393/2010г. Бургаски окръжен съд е отменил Решение №VІІІ-1749/01.11.2007г., постановено по гр.д.№643/2006г. по описа на БРС в частта, с която е прието за установено между страните, че предварителен договор за покупко-продажба от 22.02.2001г., сключен между „Бургаска солна компания” ООД и К.Х.С. е неистински, тъй като в раздел I. Предмет на договора е налице дописване на следния текст: „…в случай, че в срок до 01.03.2001г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден” и вместо него е ОТХВЪРЛИЛ иска на К.Х.С. против „Бургаска солна компания“ ООД за установяване, че предварителния договор от 22.02.2001г. за покупко-продажба на недвижим имот в с.Жеравна, обл. Сливен, представен от „Бургаска солна компания“ ООД по в.гр.д.№391/2002г. по описа на СлОС е документ с невярно съдържание, поради това, че в ръкописния текст след описанието на имота е добавен текста „в случай, че в срок до 01.03.2001г. не възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”, която добавка не фигурира в екземпляра от същия договор, намиращ се у ищеца.

С Определение №1545/08.12.2011г. по гр.д.№459/2011г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване  на въззивно Решение №VІ-82 от 18.11.2010г. по гр.д.№1393/2010г. Бургаски окръжен съд.

Именно във връзка с влязлото в сила Решение №VІ-82 от 18.11.2010г. по гр.д.№1393/2010г. Бургаски окръжен съд и постановеното с него е и постановената с Решение №45/04.04.2013г. по гр.д.№707/2012г. на ВКС отмяна на влязлото в сила въззивно решение №298/20.11.2009г. по гр.д.№190/2006г. на СлОС и настоящото производство.

С Решение №299/14.12.2012г. по гр.д.№460/2012г. ВКС на РБ е отменил на основание чл.303, ал.1, т.2 от ГПК влязлото в сила решение №ІІ-166 от 24.10.2008г. по гр.д.№83/2008г. на БОС в частта, с която е оставено в сила решение №VІІІ-1749 от 01.11.2007г. по гр.д.№643/2006г. на БРС, в частта му по отхвърления иск на К.Х.С. срещу „Бургаска солна компания“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че разходен касов ордер от 27.02.2001г. е неистински и делото е върнато за ново разглеждане от БОС.

С Решение №І-10 от 18.02.2013г. по гр.д.№2378/2012г. Бургаски окръжен съд е отменил Решение №VІІІ-1749/01.11.2007г., постановено по гр.д.№643/2006г. по описа на БРС в частта, с която е отхвърлен иска за приемане за установено между страните, че разходен касов ордер, издаден на 27.02.2001г. за сумата от 52900лв. е неистински документ и вместо него е приел за установено по иска на К.Х.С. по отношение на ответника „Бургаска солна компания“ ЕООД, че разходен касов ордер от 27.02.2001г. за сумата от 52900лв. е документ с невярно съдържание. Това решение не е обжалвано пред ВКС на РБ.

В хода на производството пред първата инстанция са изслушани две съдебно – счетоводни експертизи. От заключението на експерта се установява, че сумата от 50 хил. лв. платена от ищеца и получена от управителя на ответното дружество не е била осчетоводена в счетоводството на дружеството. Сумата по РКО от 27.02.2001г. издаден от дружеството за изплащане на ищеца, не е осчетоводен по разходните сметки на търговеца, а в касата му не е отбелязана наличност на сумата от 52 900 лева. Установено е също, че декларираните от ищеца доходи за 2000г. и 2001г. са съответно 4478,27 лв. и 9574,39 лв.

От показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел П.К. се установява, че същият в качеството му на адвокат е консултирал страните. През 2000-2001г. „Бургаска солна компания”  ООД имала финансови затруднения и се търсили начини за преодоляването им. Едната възможност била осребряване на част от съществуващите активи. Обсъждала се възможната продажба на имотите в с.Жеравна и в с.Лозенец. Подготвяли се предварителни договори за покупко-продажба. Свид. К. подготвил предварителните договори – два броя и всеки в два екземпляра, като К.С. дописал описанието на имотите. Свидетелят подготвил първоначално и два протокола от ОС – за всеки имот отделен, но впоследствие преценил, че не е правилно и трябва протокола да е един, съдържащ двете решения и бил изготвен такъв в два екземпляра за всяка от страните.

Пред настоящата инстанция са допуснати и събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

По силата на договор за кредитна линия от 12.03.1999г. „ОББ“АД е предоставила на „Бургаска солна компания” ООД кредит в размер на 300 милиона лева. По силата на договор за кредитна линия от 21.02.2000г. „ОББ“ АД е предоставила на „Бургаска солна компания” ООД кредит в режим на кредитна линия в размер до 300 хиляди лева. По силата на договор за банков кредит №7/30.01.2001г. „ОББ“ АД е предоставила на „Бургаска солна компания” ООД кредит в размер на 300 хиляди лева. През м.02.2001г. ОББ е разрешила отпускането на нов кредит с цел закупуване на морска сол. С писмо от 16.03.2001г. банката е уведомила дружеството кредитополучател, че има просрочени задължения в размер общо на 80372,33лв. и го е поканила за погасяването им в 7-мо дневен срок.

По отношение на процесния недвижим имот в с.Жеравна и имот в с.Лозенец на 02.02.2001г. е сключен предварителен договор за продажба между „Бургаска солна компания” ООД, в качеството на продавач и С.А.Т., в качеството му на купувач за общата сума от 135000лв., платена изцяло към датата на подписване на договора, със срок за прехвърляне правото на собственост до 06.04.2001г., като в т.8 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението на продавача по т.7 за прехвърляне на собствеността и снабдяването с нотариален акт, дължи връщане на получената сума 135000лв. като собствеността остава непроменена.

Пред настоящата инстанция е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От показанията на свид. Л.Ц. се установява следното: Ц. е адвокат и към момента на сключване на процесния договор е работил като стажант в обслужващата ги адвокатска кантора. На него била възложена подготовката на сделката само относно имота в с.Лозенец, като друг сътрудник бил натоварен с документите относно имота в с.Жеравна. Свидетелят е подготвил документи за стандартна продажба за имота в с.Лозенец и по-точно само протокол от общо събрание, не и пълната документация. Не разполагал с документи относно индивидуализацията на имота, не е виждал документи за имота в с.Жеравна. Не бил запознат с уговорка за обратно изкупуване. Не е присъствал на уговорки между страните във връзка с имота в с.Жеравна, както и за този в с.Лозенец.

От показанията на свид. П.П. се установява следното: В края на м.февруари 2001г. К.С. се обадил на свид П. – бивш негов съдружник в „Бургаска търговска компания“ и Управител и съсобственик на събирателно дружество „Тримакс“ , гр.Бургас с молба за спешен паричен заем в размер на 15-16 хил. лв. за кратък период от време до отпускане на нова кредитна линия от банка, с цел покриване на вноска по кредит. За предаването на парите в размер на 5000лв. свидетелят отишъл в офиса на „Бургаска солна компания“ ООД в гр.Бургас и докато чакал да се оформи и подпише приходен ордер за сумата от стаята на гл.счетоводител, свързана с тази на управителя присъствал на разговора, който се провел в кабинета на управителя на дружеството С. при отворена врата. В разговора участвали К.С., съдружника му С.Н. и К.С. /зет на С.Н./. От разговора станало ясно на свид.П., че С. искал да помогне на тъста си Н. и на С. за покриването на изтичащата вноска по кредит, но тъй като не бил съсобственик във фирмата, С. искал някакви гаранции. Говорили за ипотеки. Говорели за подписване на предварителен договор за два имота в с.Жеравна и в с.Лозенец, които свидетелят познавал, тъй като били фирмени имоти, като този договор трябвало да е гаранция за парите, които С. ще даде. Главният счетоводител казал, че нямало време за ипотека. От разговора свидетелят разбрал, че  ставало дума за даване на пари за много кратък срок, защото започвала нова кредитна линия. К.С. не останал доволен от сумата, която свид.П. му носил /5000лв./, тъй като му трябвали повече пари. Свид. П. видял, че в хода на разговора били подписани някакви документи, но точно какви не може да посочи.

От показанията на свид. Т.С. /счетоводител, обслужващ въззиваемото дружество/ се установява следното: През м.декември 2000г. свид. С. била извикана да замества касиер-счетоводителя на „Бургаска солна компания“ ООД, във връзка с годишното приключване и подготовката на документи за кредит пред ОББ. В края на м.януари 2001г. бил сключен договор за нова кредитна линия с ОББ, но с точно опредЕ. цел – закупуване на сол, като на 22.02.2001г. изтичала последната погасителна вноска по предходен кредит в размер на 300000лв. Тъй като дружеството закупило сол от Йордания в момента нямало свободни парични средства и се нуждаело спешено от парични средства за погасяване на въпросната вноска. Във връзка с тази необходимост от парични средства съдружникът в „Бургаска солна компания“ ООД С.Н. предложил да вземат пари назаем от неговия зет К.С., който разполагал с такива. Между съдружниците в „БСК“ ООД и С. били водени много разговори през периода м.януари – м.март 2001г. във връзка с даването на заем. Свидетелката неколкократно чувала от Н., че зет му ще даде пари, но иска някакви гаранции и съдружниците решили това да са имотите в с.Жеравна и в с.Лозенец, тъй като към него момент дружеството нямало други свободни имоти – всички други били ипотекирани в полза на банката за обезпечение на банковия кредит. Свидетелката чула разговори между тримата – К.С., С.Н. и К.С., че ще се изготви предварителен договор за покупко-продажба на двата имота на стойност 150000лв., от които 100000лв. за имота в с.Лозенец и 50000лв. за имота в с.Жеравна. След подписването на предварителния договор, същият бил предаден на свидетелката да го постави в касата. В провежданите разговори, които свидетелката чувала от съседната стая при отворена врата, винаги се говорило за даване на имотите само като гаранция, още повече, че за имота в с.Лозенец нямало нотариален акт и нямало как да се продаде.  

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява въз основата на събраните по делото доказателства, които са допустими и относими, а също от заключенията на вещите лица, тъй като няма съмнение в тяхната компетентност, безпристрастност и добросъвестност.

Съдът прецени събраните гласни доказателства, като ги съпостави помежду им и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал – експертизи и писмени доказателства и ги кредитира в частите им в които се допълват и не са противоречиви. Съдът кредитира показанията на свид.П. и свид.С., като дадени от лица незаинтересовани от изхода на спора, взаимно допълващи се и безпротиворечиви, като взе предвид и факта, че и двамата като трети лица са били свидетели /през отворена врата от съседната стая/ и са възприели непосредствено провежданите разговори между страните по делото във връзка с осигуряването на средства от страна на ищеца – въззивник за дружеството, необходими за погасяване на банков кредит и изискванията от негова страна за даване на съответни гаранции за връщането на уговорения паричен заем и използването на двата свободни от тежести имота на дружеството – в с.Жеравна и в с.Лозенец, за тази цел. Тези свидетелски показания не са опровергани от останалите събрани гласни доказателства, като следва да се отбележи, че тези на свид. Ц. не се отнасят до процесния имот и сделката по повод него и той няма лични и непосредствени впечатления относно сделката с предмет имота в с.Жеравна, нито преговорите между страните по повод на нея. Показанията на свид. К. не касаят разговорите между страните по повод предварителните договори, а подготовката и подписваните на самите договори като документи, но не и отношенията и уговорките във връзка с тях.

Съдът не кредитира показанията на свид.Н., дадени при първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като същия е тъст на ищеца С. и е заинтересован от изхода на спора.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове за обявяване за окончателен на сключен на 22.02.2001г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с.Жеравна с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и предявен като частичен иск за заплащане на договорна неустойка в размер на 1000лв. от 17500лв. целия, са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Безспорно, процесния предварителен договор е сключен в изискуемата от закона форма – писмена и съдържа уговорки относно относно съществените условия на окончателния договор - описание на имота, цена, задължение за прехвърляне правото на собственост и краен срок, в който това следва да стане.

Ответната страна в хода на първоинстанционното производство е направила възражение за нищожност на този договор с твърдение, че същият прикрива договор за заем. 

В производство по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - съдът е длъжен да провери наличието на установените в закона предпоставки за обявяване на договора за окончателен, една от които е - сключеният договор да е действителен. При извършване на преценката си, съдът следва да установи действителната воля на страните, като се ръководи от всички ангажирани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

В случая, на 22.02.2001г. между страните е бил сключен писмен договор, който е определен като "предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот", по силата на който „Бургаска солна компания“ ООД е поела задължението да продаде описания в п.1 от договора недвижим имот, находящ се в с.Жеравна с площ от 480 кв.м. за сумата от 50000 лв., която е платена при подписване на договора /п.2 от договора и разписка от 22.01.2001г./. В представения по делото от страна на ответното дружество втори оригинален екземпляр на този договор /оригинала е върнат след сверка на страната/ има включена в п.1 на договора, визиращ задължението за прехвърляне собствеността върху процесния имот, след описанието на същия следния текст „в случай, че в срок до 01.03.2001г. не се възстанови платената сума от купувача, ведно с лихва от 0.5 % на ден”. От събраните по делото писмени доказателства /Решения на БРС, БОС и ВКС относно производство по чл.97, ал.3 от ГПК отм. по гр.д. №643/2006г. по описа на БРС/ се установява, че въпросния договор в този си вид и с това си съдържание не е неистински документ, като иска на К.С. в тази насока е отхвърлен с влязло в сила решение - Решение №VІ-82 от 18.11.2010г. по гр.д.№1393/2010г. Бургаски окръжен съд. Това решение следва да бъде зачетено от настоящия съд, съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК. Имайки предвид тази действителна уговорка между страните по предварителния договор става ясно, че на практика страните са сключили договор за заем  - реален договор, сключен с предаването на уговорената парична сума /има разписка в тази насока и отразяване и в самия предварителен договор/, като с въпросния предварителен договор са уговорили начин за обезпечаване на задължението на дружеството.

Този извод се подкрепя и от събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства – свидетелските показания на свид.П. и свид. С., които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните писмени доказателства и необорени от показанията на другите свидетели. Двамата свидетели категорично заявяват, че при провежданите между страните разговори, които те са чули /при отворена врата от съседната стая/, е ставало безспорно дума за сключване на предварителния договор единствено и само като  даване на гаранция на С. за предоставения от него паричен заем, като нямало време за ипотека на имота. В тази насока следва да се отбележи, че показанията на свид.Ц. не опровергават кредитираните свидетелски показания, като свидетелят категорично заяви, че той не е виждал и не се е занимавал по никакъв начин с документи относно сделката за процесния недвижим имот в с.Жеравна и не е присъствал на разговори между страните по повод на тази сделка.

Този извод се подкрепя косвено и от събраните писмени доказателства – договори за банков кредит и предварителен договор за покупко-продажба от 02.02.2001г., сключен между „Бургаска солна компания“ ООД и Стефано Тодоров с предмет процесния имот в с.Жеравна и имота в с.Лозенец, в който е включена изрична уговорка за обратно изкупуване, което показва, че през процесния период дружеството е имало практика да сключва предварителни договори за покупко-продажба единствено и само като обезпечение на договори за заем, във връзка с възникналата му спешна необходимост от свободни парични средства за покриване на изискуеми вноски по кредит към ОББ.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи, че действителната воля на страните по предварителния договор е била чрез обещанието за прехвърляне на собствеността върху процесния недвижим имот в с.Жеравна да се обезпечи връщане на заетата от ищеца сума. Съгласно разпоредбата на чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. В случая, както бе посочено, процесният предварителен договор представлява именно писмено съглашение, с което се уговаря отнапред начин за удовлетворяване на кредитора - заемодател и купувач К.С., различен от този предвиден в закона (чл. 173 и сл. от ЗЗД), поради което договорът се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Това съглашение, като недействително, е пречка за сключването на окончателен договор по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД, т.е. предвид действителното предназначение на сделката правните й последици не могат да бъдат зачетени.

Във връзка с кредитираните гласни доказателства в тази насока, следва да се посочи, че когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл. 152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем - да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства /арг. Решение № 461 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2010 г., IV г. о., ГК/.

Следва да се отбележи, че съдът не споделя изложените от районния съд съображения относно наличие на симулация и доказването в тази насока. Както бе посочено, в случая е налице съглашение, с което се уговаря начин на обезпечение на действителен договор между страните – договор за заем, по начин, различен от предвидения в закона /ипотека/ - свид. П. посочва, че гл. счетоводител изрично е заявил на страните по договора, че няма време за такова обезпечение и поради това страните са уговорили като обезпечение за дадения заем сключването на процесния предварителен договор. В случая е сключена фидуциарна сделка /безспорно близка структурно до симулативната/, с която се уговаря прехвърляне на собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД – нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение.

С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Кумулативно предявеният с него частичен иск по чл.92 от ЗЗД е акцесорен и от неоснователността на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва и неоснователносттта на акцесорната искова претенция.

По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение на РС - Котел следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Правилно районният съд е присъдил на ответното дружество и направените по делото разноски с оглед изхода на спора, поради което решението и в тази му част следва да се остави в сила.

С оглед изхода на процеса разноските за тази инстанция следва да се възложат на въззивника, който следва да понесе своите и заплати на въззиваемото дружество, направените от него разноски в доказания размер от 2250лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

           

Р     Е     Ш     И  :

                       

 ОСТАВЯ В СИЛА  първоинстанционно Решение №59 от 10.06.2005г., постановено по гр.д.№95/2001г. по описа на Котелски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

                ОСЪЖДА К.Х.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Бургаска солна компания“ ЕООД, ЕИК 030044643, със седалище и адрес на управление: с.Жеравна, общ.Котел, представлявано от управителя К.С.С. сумата от 2250лв., представляваща направени в хода на въззивното производство разноски.

 

 

Решението  може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                2.