Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 157

гр. Сливен, 25.06.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 214 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана  въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Т.С.М., депозирана от процесуален представител по пълномощие адв.Д.П. *** и насочена срещу Решение № 31/07.02.2013г., постановено по гр.д. № 7685/2011г. на СлРС.

С обжалвания съдебен акт съдът отхвърлил, като неоснователен предявеният положителен установителен иск за собственост – за признаване на установено по отношение на ответниците Н.Ц.А., Г.Д.Г. ***, че ищеца Т.С.М. е собственик на ¼ ид.част от 4,55 кв.м., представляващи част от ПИ 67338.532.23, а сега включена в ПИ 67338.532.37.

С Решението е прекратено, като недопустимо  производството по предявения от ищеца Т.С.М. отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД - за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 15.05.2008г., вписан в Агенция по вписванията под № 166, том ІІІ, вх.№ 3438/16.05.2008г., като противоречащ на закона.

Въззивникът счита, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът пропуснал да установи, че със заповед № РД-15-1732/05.12.2007г. на кмета на Община Сливен бил одобрен проект за частичен ПУП, който бил допуснат на основание чл.109, ал.2, вр.чл.110, ал.1 и при условията на чл.124, ал.3 ЗУТ чрез възлагане на собственика на един от имотите. С този проект се изменял вече влязъл в сила ПУП, с който посочените в заповедта НУПИ № 4625 и 4626 в кв.120 по плана на ЦГЧ-гр.Сливен вече веднъж били урегулирани, което било видно от самото заглавие на внесения проект. С това частично изменение на ПУП се допускало урегулиране на НУПИ, като при образуването на УПИ ХVІ-4626 била допусната промяна на регулационната линия без да има законово основание за това, като към този имот били прибавени 4,55 кв.м. Впоследствие тези 4,55 кв.м. Били продадени от Община Сливен на въззиваемите Н.А. и Г.Г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост. С този договор общината продала собствеността върху терен с площ 4,55 кв.м., представляващ чест от ПИ № 67338.532.23- улица, целия с площ 791 кв.м., ЦГЧ, начин на трайно ползване: второстепенна улица. В договора било записано, че тези 4,55 кв.м. служели за упълнометряване на ПИ № 67338.532.37, с площ 343 кв.м. и със стар УПИ ХVІ-4626, кв.120, ЦГЧ.

Поради този пропуск да приеме част от фактическата обстановка, съдът извел неправилен правен извод относно собствеността върху процесните 4,55 кв.м., а и съдът не изпълнил задължението си по чл.17, ал.2 ГПК да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт – Заповед № РД-15-1732/05.12.2007г. на кмета на Община Сливен за одобрение на проект за частичен ПУП. Собствеността върху процесните 4,55 кв.м. Община Сливен не би могла да ги продаде, тъй като вече ги е била продала на наследодателката на въззивника и не е извършвала отчуждаване върху тях. Освен това Община Сливен твърдяла, че към момента на продажбата им тези 4,55 кв.м. са били част от улица. Съгласно ЗОС улиците представлявали публична общинска собственост, тъй като трайно задоволяват обществени потребности от местно значение. По делото било безспорно установено, че Община Сливен чрез Общински съвет не е вземала решение за отпадане необходимостта от предназначението на второстепенна улица на ПИ с идентификатор 67338.532.23. или процесните 4,55 кв.м. са публична общинска собственост и Община Сливен може да ги отчужди при спазването на процедурата по обявяване на отпадане на предназначението по чл.3, ал.2 ЗОС и превръщането им в такива – частна общинска собственост, доколкото имотите публична общинска собственост, съгл. чл.7, ал.2 ЗОС не могат да се отчуждават и прехвърлят на трети лица. Въззивникът счита, че при изработването на частичен ПУП – план за регулация и застрояване на НУПИ № 4625 и 4626 в кв.120 по плана на ЦГЧ гр.Сливен било нарушено изискването на чл.15, ал.1, изр.2, тъй като безспорно се установило , че имотите, предмет на частично изменение на ПУП са били урегулирани преди това. Съдът бил длъжен инцидентно да се произнесе по валидността на административния акт и да го обяви за недействителен. Предвид неговата нищожност, нищожни се явявали и всички последващи актове и сделки, които той обуславял.. Твърди се още, че заключението на изготвената тройна СТЕ по делото било допуснато, че процесните 4,55 кв.м. попадали частично в имота на въззивника, макар и една  малка част от тях- между 0,5 кв.м. и 1,5 кв.м., което именно обуславяло правния интерес от воденето на иска, поради което счита, че съда бил длъжен да се произнесе и относно законността  на извършената продажбена сделка.

От въззивния съд се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат удовлетворени изцяло предявените претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор е постъпил от един от въззиваемите, а именно Община Сливен, депозиран чрез пълномощник по чл.32,т.3 ГПК.

С него Община Сливен оспорва подадената жалба, като я намира за неоснователна, а постановеното от СлРС решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че визираният в договор за покупко-продажба терен с площ 4,55 кв.м. представляващ част от поземлен имот 67338.532.23 – улица никога не е бил част от имота на наследодателката на въззивника. Във всички кадастрални планове в периода от 1921г. до 1977г., както и в кадастралната карта този имот е бил общинска собственост. Назначената тройна- съдебна техническа експертиза била категорична, че в нито един от представените документи за собственост, нито в приложените комбинирани скици, спорните 4,55 кв.м. са били собственост на наследодателката на въззивника – Донка Късева.. По отношение на възражението, че първоинстанционния съд инцидентно не се е произнесъл по валидността на заповед № РД-15-1732/05.12.2007г. на кмета на Община Сливен се счита, че районния съд не притежава законова компетентност за това. Освен това, след като било прието, че спорните 4,55 кв.м. не са собственост на наследодателката на въззивника, то законосъобразността  не би следвало да се поставя под въпрос. Неоснователно било и твърдението, че е налице нарушение на ЗОС по отношение на проведената процедура по продажба на процесните 4,55 кв.м. Не можело да се говори за продажба на тази площ, тъй като специалния ЗУТ въвел изричното понятие прехвърляне на собственост. Поради това, че процесните 4,55 кв.м. били част от улица, то приложимия закон бил ЗУТ, който бил специален по отношение на ЗОС. В конкретния случай регламентацията била дадена в ал.5 на чл.15 ЗУТ, която придава особена форма на регулиране на този вид отношения -  писмена форма на договора, единствено сключен от кмета на съответната община. Това производство било особено по отношение на предвидената обща клауза на ЗОС, поради което не било необходимо решение на общински съвет, както твърдял  въззивника.

От въззивната съдебна инстанция се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Насрещни въззивни жалби не са депозирани.

Страните, както с въззивната жалба, така и с отговора не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на процеса.

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.      

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Настоящият съдебен състав намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК – за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът – въззивник в настоящото производство Т.С.М. *** е собственик на част от недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, а именно  ¼ ид. част от 4,55 кв.м., представляващи част от ПИ 67338.532.23, а сега включена в ПИ 67338.532.37 и иск по чл.26, ал.1 ЗЗД – за обявяване недействителност /нищожност/ на договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 15.05.2008г., вписан в Агенция по вписванията под № 166, том ІІІ, вх.№ 3438/16.05.2008г., като противоречащ на закона. С последният иск в условията на евентуалност е съединен и иск по чл.26, ал.2 ЗЗД – за обявяване на горепосочения договор за покупко-продажба, като сключен  при липса на предписаната за него форма.

Касае се за предявени установителни искове – положителен установителен иск за собственост и отрицателни установителни искове за недействителност на правна сделка. Предяваването на такъв вид искове законът свързва с наличие на правен интерес за ищеца.

По отношение на първия предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира, че е налице правен интерес за воденето му от ищеца, независимо дали процесния имот е във владението на ответниците и дали ищеца разполага с друг вид по-силна защита на правата си. В конкретния казус е налице конкуренция на права, доколкото ищецът оспорва собствеността на Община Сливен, респ. на ответниците Н.Ц.А., Г.Д.Г. върху част от процесния имот, поради което право на ищеца е да избере по какъв ред ще защити правата си, с оглед изясняване кой е действителния собственик на имота, а и след това. Този иск се явява обуславящ по отношение предявените искове за обявяване недействителност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на процесния имот, т.е. неговото уважаване обуславя правен интерес от водене на отрицателните установителни искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Възражението на въззивника, че една макар и много малка част от процесния имот попадал в този на неговата наследодателка, съдът намира за неоснователно. Вещите лица изготвили първата, последвалата тройна и допълнителна тройна  съдебно технически експертизи са категорични в заключенията си, че процесния имот не попада в имота на ищеца.

В изготвената първа СТЕ вещото лице подробно обяснило действалите във времето за гр.Сливен регулационни планове, както и тяхното приложение между имота на наследодателката на ищеца и този от западната му страна - на ответниците Н.Ц.А. и Г.Д.Г.. Установено е, че тези имоти са урегулирани с РП на града от 1921г., а регулационните предвиждания по отношение на дворищната регулация между тези два имота  не са били приложени, както с този план, така и с последвалите в годините регулационни планове. При изслушването в о.с.з.на това вещо лице се установило, че процесните 4.55 кв.м. остават извън зоната. Вещото лице посочило, че на скиците към СТЕ има означение със стрелкичка, сочеща входа на имот № 4627 или имота на ищеца, като обяснило, че тези 4.55 кв.м. представляват уличка, и че дворищната регулация между тези два имота – имот № 4627 / на ищеца/ и № 4626 /на ответниците/ не е била приложена, именно защото тази граница, представляваща уличка не е била урегулирана дори с първия РП от 1921г. Впоследствие със заповед № РД-115-314/26.04.2002г. бил одобрен окончателен проект на ПУП- план за регулация и застрояване на кв.120-ЦГЧ на гр.Сливен, като се образували подробно изброените в първата СТЕ  урегулирани поземлени имоти/ стр.4 от нея/, измежду които е и имота на ищеца УПИ І-4627. С този план имота на ответниците не е бил урегулиран, а едва с одобрения със заповед РД-15-1732/05.12.2007г. частичен ПУП, за този имот бил отреден УПИ ХVІ-4626. В този план е било отразено урегулиране на НУПИ № 4626, тъй като едва с него за първи път се урегулира неурегулиран до този момент имот – служел като второстепенна „глуха” уличка, който с плана за регулация преминал към имот № 4626.

Обяснението на вещото лице, въз основа на което въззивникът счита, че е собственик на една макар и много малка част процесните 4,55 кв.м. е дадено като теоретична възможност, а не като категорично становище. Вещите лица категорично са дали отговор, че от тяхна гледна точка въпросните квадратни метри не попадат в имота на ищеца.

Всъщност това положение се установява не само от обясненията на вещите лица и приложените към експертизите скици, но и от първия документ за собственост на ищеца, респ. неговите наследодатели, а именно нотариален акт с номер по регистър № 1663/1915г., в който за една от границите на имота е описана непроходима улица, т.е. тази малка уличка от 4,55 кв.м. е била граница на имота на наследодателката на ищеца. Впоследствие към този имот с НА № 10, том І, регистър 77, дело 20/1948г. било присъединено празно общинско място, което се намирало пред имота на ищеца граничещо на север с ул.”Раковски”, като между имота на ищеца и този от запад на ответниците е останала глухата уличка, служела и за преминаване и като вход  към имота на ищеца от запад. Както се посочи вече по-горе, именно заради наличието на такава уличка във времето с последващите регулационни планове не е била приложена дворищната регулация между двата имота.

Предвид изложеното, ищецът – въззивник не установи в процеса собственост върху процесните 4,55 кв.м., а оттам  за него липсва правен интерес, като трето неучастващо в сделката лице за установяване на нищожност на сключения между Община Сливен и другите двама ответници договор за покупко-продажба.

Установителният иск, какъвто е този по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД е субсидиарна форма на защита, като за провеждането му се изисква наличие на правен интерес. Поначало договорите имат правно действие само между сключилите ги страни и затова по принцип не е налице правен интерес за третите лица да искат прогласяване нищожността на договор, сключен между други лица. Само, ако формално договорът засяга правната сфера на третите лица или създава външна представа за несъществуващо право и с това се засяга тяхната правна сфера, би могло да се приеме, че е налице правен интерес от провеждане на установителен иск. В конкретната правна хипотеза не само, че не е налице непосредствен интерес за въззивника,  но и липсва косвена полза за него от уважаването на такъв вид иск. С оглед обстоятелството, че ищецът не е собственик на процесния имот от 4,55 кв.м., предявените искове по чл.26, ал.1 и чл.26, ал.2 ЗЗД се явяват недопустими, респ. производството по тях следва да бъде прекратено.

Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е длъжен на основание чл.17, ал.2 ГПК да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт, в случая Заповед № РД-15-1732/05.12.2007г. на кмета на Община Сливен за одобрение на проект на частичен  ПУП.

Косвеният контрол, за който въззивникът претендира  се упражнява по повод на възражения за нищожност или незаконосъобразност на административен акт, на който основава права една от страните по делото. Възражението като средство за защита се предявява от ответника по иска, а не както в случая от ищеца. Освен това недействителността на сочения административен акт не се явява преюдициален въпрос по отношение на предявения установителен иск за собственост.

Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на Община Сливен деловодни разноски за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./ арг. от чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Останалите двама въззиваеми не са претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно   Решение № 31 /07.02.2013г., постановено по гр.д. № 7685/2011г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.М.С.,*** и съдебен адрес гр.С., ул.”Д. Ч.” № * чрез  адв.Д.П. ***  да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН, гр.С., бул.”Ц. О.” № * сума в размер на 100 ,00 лв. / сто лева/, деловодни разноски за въззивна съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.                                   

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: