Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 119

 

гр. Сливен,  16.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 215    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 814/25.10.2012г. по гр.д. №1563/2012г. на СлРС,  с което е осъдена Община Сливен, гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” №1 да заплати на ЗАД „Армеец” АД ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление ГР.С., БУЛ. „С. К.” №* на основание на чл.213 от КЗ главница в размер на 425,67 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС, ведно със законната лихва считано от 30.12.2011г. до окончателното изплащане, сумата от 143,82 лева представляваща мораторна лихва за периода 19.12.2008г. до 30.12.2011г. и сумата от 340 лева, представляваща направени разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответника – Община Сливен, в която се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано.  В хода на съдебното дирене пред районния съд застрахователят не е доказал, че е настъпило застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск по застрахователния договор. В него не е посочено, че дружеството покрива щети в случаите, в които превозното средство е попаднала в дупка или неравност по платната. Поради това е налице липса на предпоставка по чл.213 от КЗ, което води до неоснователност на претенцията. Поради това се иска огмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена претенцията. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на тази жалба.

 

 

 

В с.з. за въззивника, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба..

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,   се явява  представител, а чрез пълномощник е депозирано писмено становище, с което се моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и не претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Жалбата е неоснователна.

        Предявеният иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД – регресен иск на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната община е допустим.

За да бъде уважен така предявения иск, на първо място ищецът е следвало да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

        От представените и неоспорени по делото пред първата инстанция доказателства се установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС – за застраховка пълно „Каско”, гражданска отговорност на МПС и злополука. Поради това наведените в жалбата твърдения, че застрахователят не е доказал, че е настъпило застрахователно събитие, което да съставлява покрит риск по застрахователния договор, са неоснователни.

        Категорично е установено, че на увредения застрахован е изплатено застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума, както и че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на управлявалия МПС. При тези несъмнени констатации, правилно, законосъобразно и обосновано, съдът е достигнал до извода за основателността на претенцията.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 814/25.10.2012г. по гр.д. №1563/2012г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: