Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 12.06.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 218 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Й.Т.П. ***, против Решение № 752/10.10.2012г. по гр.д. № 6954 по описа за 2012г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че въззивникът Й.П. *** ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1501/6.04.2011 г. по ч.гр.д. 2079/11 г. на Сливенския районен съд, а именно 325,78 лв., неплатена топлоенергия за периода от 01.11.2007 г. до 31.10.2010 г. за обект находящ се в гр.С., кв.”Д. Г.” *-*-*, ведно със законната лихва за забава, считано до 6.04.2011 г. до окончателното изплащане,  95,72 лв. мораторна лихва, 25 лв.разноски и 310 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

         В жалбата си жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. Съгласно тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по отношение вземанията за топлофикация следва да се прилага тригодишна давност. От друга страна е оспорено и заключението на вещото лице K., прието пред първата инстанция, като е посочено, че същото е неправилно. Неправилно били отразени сумите за топла вода, неправилни били самите изчисления по експертизата, посочено било, че има топлообмен по тръбите, което не отговаряло на истината, тъй като процесният имот се бил отоплявал с твърдо гориво и ел. енергия, за което били представени фактури. На този адрес не се живеело, не бил сключен договор с „Топлофикация Сливен”. Посочено е, че въззиваемото дружество е длъжник на въззивника по друго гражданско дело, за задълженията си не бил платил никаква сума, освен това е посочено, че техническата експертиза не е отговорила на въпроса дали 40 г. инсталация е годна да топлоотделя. От друга страна е посочено, че страната не е разполагала с достатъчно писмени доказателства, тъй като имало наводнение, по-точно мухъл, който засягал целия апартамент и е унищожил всички документи. С оглед на това страната заявява, че отказва да приеме първоинстанционното решение и го обжалва и възразява срещу тези документи с невярно съдържание. Моли се обжалваното решение да се отмени.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и поддържа въззивната жалба. Моли обжалваното решение да се отмени.

Въззиваемата страна в с.з. не се представлява.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства, от които се установи, че на 11.11.2003г. на името на Д.Й.П. от гр.С. кв.”Д.Г.” № *-* е съставена фактура за закупени дърва за огрев на стойност 125 лева, както и че на 08.02.2008г. за апартамент, находящ се в гр.С., кв.”Д.Г.” № *-* е била заплатена сумата от 20,00 лева за консумирана ел.енергия и бал ползвана социална помощ за ел.енергия в размер на 62,31 лева. От представената касова бележка на ЕВН, издадена на 31.01.2008г. е видно, че за периода 29.12.2007г.-31.01.2008г. за посоченото по-горе жилище е била заплатена сума за ел.енергия чрез ползвани социални помощи в размер на 51,77 лева.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.10.2012г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 29.10.2012 г. е била депозирана въззивната жалба (видно от пощенско клеймо).

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

От представените по делото доказателства безспорно е установено, че за апартамент, находящ се в гр.С., кв.”Д.Г.” № *-*, е била начислена сума от „Топлофикация – Сливен4 ЕАД за дължими задължения в общ размер на 421,50 лева. Експертното заключение, представено пред първоинстанционния  съд е категорично по отношение компонентите на вземането. Същото произтича единствено от начислени на абоната суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за услуга дялово разпределение и за обслужване на партида. На ответника по предявения иск за целия процесен период от 30.11.2007г.-31.10.2010г. не са били начислявани суми за топлинна енергия отдадена от отоплителни тела или за битова гореща вода, а от 31.05.2010г. не са му били начислявани и суми за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, поради което изцяло я възприема. Тъй като поначало начислената сума не касае потребена от абоната топлинна енергия чрез използването й във вид на топлинна енергия, отдадена от радиатори и БГВ, то всички възражения на въззивника във връзка с липсата на отоплителни тела, за неработещи водомери и т.н., са несъотносими към спора. В този смисъл няма никакво значение и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, от които би могъл да се направи извода, че за част от периода в жилището се е ползвал друг вид гориво за отопление, а именно електричество и дърва. Още повече, че по принцип би могло да се използва и комбинирано отопление, от няколко вида топлоизточника. Вещото лице е посочило, че дължимите суми за сградна инсталация, дялово разпределение и обслужване на партида са правилно и точно изчислени в съответствие с нормативната уредба.

Въззивната жалба е основателна обаче дотолкова доколкото в нея отново е направено възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Видно от представените по делото справки за задължението на длъжника същите касаят периода 30.11.2007г.-31.10.2010г. и е в общ размер на 421,50 лева. Тъй като настоящото производство е във връзка с първоначално депозирано заявление за издаване Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, то при определяне давностния период следва да се вземе предвид датата на която е депозирано заявлението за издаване на Заповед за изпълнение а именно 06.04.2011г. Съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” предл.3 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват периодични плащания. В настоящия случай вземането на ищеца „Топлофикация –Сливен” ЕАД има периодичен характер, поради което при спазване разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД следва да се приеме, че същото е погасено до м.март 2008г. включително. По този начин общо дължимото задължение остава да е в размер на 199,98 лева, от които 164,81 лева главница - 133,51 лева дължима сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и 24,10 лева за дялово разпределение и 7,20 лева – такса за обслужване на партида, както и 35,17 лева дължима сума върху главницата. Исковата претенция над тази сума е неоснователна. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и частично уважената искова претенция следва да бъдат разпределени и извършените от страните разноски. Ищецът за двете инстанции е извършил деловодни разноски в размер на 310,00 лева, а ответникът в размер на 110,00 лева. На ответника следва да бъдат уважени разноски в размер на 58,30 лева (за двете инстанции), а на ищеца в размер на 145,70 (извършени само пред първа инстанция) лева. Като се приспаднат взаимно вземанията въззивникът Й.П. следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 58,30 лева. В този смисъл следва да бъде изменено и първоинстанционното решение. 

Изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде изменено .

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 752/10.10.2012г. по гр.д.№ 6954/2011г. по описа на Сливенския районен съд, в частта с която е признато за установено, че Й.Т.П. ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ст.К.” № *, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1501 от 06.04.2011г. по ч.гр.д. № 2079/2011г. на Сливенски районен съд, сумата от 325,78 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 31.10.2010г. за обект, находящ се в гр.С., кв.”Д.Г.” № *-*, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.04.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 95,72 лева, представляваща мораторна лихва за забава до 16.03.2011г.

 

ОТМЕНЯ решение № 752/10.10.2012г. по гр.д.№ 6954/2011г. по описа на Сливенския районен съд, в частта с която Й.Т.П. ЕГН **********,*** е осъден да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ст.К.” № * сумата от 310,00 лева разноски по делото.

 

ВМЕСТО това ПОСТАНОВИ:

 

ПРИЗНАВА за установено  че Й.Т.П. ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ст.К.” № * сумата от 164,81 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 30.06.2008г. до 31.10.2010г., както и сумата от 35,17 лева, представляваща мораторна лихва за забава до 16.03.2011г.

 

ОСЪЖДА Й.Т.П. ЕГН **********,***  да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ст.К.” № * сумата от 58,30 лева деловодни разноски.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.