Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 120

 

гр. Сливен,  16.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 221   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 22/13.02.2013 г. по гр. д. №  3136/2012 г. на Сливенския районен съд, с което  е осъден  К.А.К. *** да заплати на ЗК „Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. С., район „К. с.”, ул. „Ю.” *, както следва: на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ  - сумата 13 138.24 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.07.2012 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния му размер е отхвърлен като неоснователен, както и да заплати  сумата от 637 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Постъпила е въззивна жалба от ответника К.А.К., в която се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.  В жалбата се твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът, който управлява линейката, тъй като този автомобил не е бил с пуснат светлинен и звуков сигнал. Прави се възражение,че  застраховката ”Каско”, по която е осъден да заплати изплатената щета, към момента на депозиране на исковата молба е била погасена по давност, съгласно чл. 197 от КЗ.  По това възражение първоинстанционният съд не се е произнесъл. Твърди се, че заключенията на съда се основават изцяло на протокола за ПТП и се иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което претенцията да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Твърди се, че възраженията, съдържащи се във въззивната жалба, са тези направени и с отговора. Застрахователната компания е доказала всички елементи обуславящи отговорността на ответника. По делото е приета съдебно-авто-техническа експертиза, която категорично установява, че вредите са в причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, както и че изплатената сума съответства на действителния размер на вредите. Протоколът за ПТП описва механизма за настъпването му, той е бил подписан от ответника без възражение, поради което твърденията в жалбата са неоснователни. Направеното възражение за изтекла давност не следва да бъде разгледано от съда, тъй като е направено едва пред въззивната инстанция. За пълнота добавя, че основанието на регресните искове възниква от фактическия състав, включващ изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началото на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност различна от тези за задължението по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от пълномощника, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  не се явява  пълномощник. Депозирано е писмено становище от него, с което моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Жалбата е неоснователна.

   Съгласно чл.213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268 от КЗ. В случая ответникът не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност", което е установено по несъмнен начин.

   В жалбата едно от основните оплаквания е свързано с механизма на възникване на ПТП и доказателствената сила на протокола за ПТП. Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради обстоятелството, че материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.

Последното възражение е във връзка с изтекла погасителна давност. То обаче е направено за пръв път пред тази инстанция, а не с отговора на исковата молба, поради което за него е настъпила предвидената в процесуалния закон преклузия. Само за яснота обаче следва да бъде посочено, че в случая приложение намира възприетото в трайната практика на ВКС разбиране, застъпено и в т. 14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение.

       

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 713 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/13.02.2013 г. по гр. д. №  3136/2012 г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА К.А.К. *** да заплати на ЗК „Уника” АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. С., район „К. с.”, ул. „Ю.” * сумата от 713 /седемстотин и тринадесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

                 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: