Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 128

гр. Сливен, 17.05.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

   ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

      мл.с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                                                                                      

при  секретаря И.К., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 236 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317, вр.чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр.чл.146, ал.2 СК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното производство Х.П.Т. ***, с която атакува в уважителната предявения иск част Решение № 164/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 5828/2012г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявен  иск с правно основание чл.150 СК, за изменение размер на присъдена издръжка, поради изменение на обстоятелствата. Съдът уважил иска частично, като изменил присъдената с Решение № 573/04.08.2010г. по гр.д. № 1922/2010г. на СлРС месечна издръжка, която бащата, ответник в първоинстанционното производство и настоящ въззивник Х.П.Т. е осъден да заплаща на Я.Й.С. , като майка и законен представител на малолетното дете Х.Х.Т., като я увеличил от 90,00 лв. на 160,00 лв. месечно, а иска до пълния претендиран размер от 200,00 лв. месечно, съдът отхвърлил като неоснователен и недоказан. С решението са разпределени и разноски между страните, съобразно уважената и отхвърлената част от претенцията.

Недоволен от постановения резултат останал ответника Х.Т., който с депозираната въззивна жалба обжалва решението като необосновано и незаконосъобразно. Съдът в противоречие със събраните по делото доказателства приел, че доходите на въззивника били увеличени значително, като приел, че годишния му доход възлизал на 11 100 лв. Не било отчетено обстоятелството, че увеличението касаело единствено периода от месец март 2012г. до месец юли 2012г., когато въззивника участвал  в мисия в Босна, като за този период му било начислявано допълнително трудово възнаграждение в размер на 50% от основното му месечно възнаграждение  за служба в зона на непосредствен риск. Така начисления доход имал временен характер и не следвало да бъде включван като постоянен доход при определяне доходите на страните по делото. На следващо място съдът неправилно приел, че липсват доказателства относно алиментни задължения на въззивника към други деца. От приложеното гр.д. № 1922/2010г., в което били представени два броя удостоверения за раждане било видно, че въззивника се грижел и за още две деца от последващ брак. Твърди се, че от предходното изменение на размера на издръжката не е настъпила промяна нито в доходите на страните по делото, нито в техните възможности, нито са настъпили съществени промени в нуждите на непълнолетното дете. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

С въззивната жалба се сочат и представят заверени за вярност копия от 2 бр. удостоверения за раждане на малолетни деца и 1 бр. удостоверение за сключен граждански брак на въззивника, като се прави искане да бъдат събрани от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната страна  е постъпил писмен отговор.

С него въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, насочени към   оборване на оплакванията, релевирани в жалбата. В отговора се твърдят нови обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Твърди се, че е налице промяна по отношение обучението на детето Х., като е прието да се обучава в 166-то спортно училище „Васил Левски” гр.София. Детето било настанено в общежитие, като всички консумативи по пребиваването били плащани от неговата майка – въззиваема. В отговора се сочи, че доказателства за тези обстоятелства  ще бъдат представени по-късно, тъй като към момента на подаване на отговора на въззивната жалба учениците били във ваканция.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за допустима, тъй като отговаря на изискванията, визирани в чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е в законоустановен срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението с оглед пълния обхват на обжалването е  допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При разглеждане на делото по същество, съобразно със събраните в хода на първоинстанционното и въззивно производство  доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК, като се иска изменение на присъдена издръжка в посока нейното увеличение на едно непълнолетно лице.

По делото не е спорно обстоятелството и се установява от приложеното удостоверение за раждане, че  Х.Х.Т. е правоимащо лице / по смисъла на чл.139 и чл.141 СК/, т.е. син на въззивника Х.П.Т..

От представеното и прието по делото Решение № 573/04.08.2010г., постановено по гр.д. № 1922/2010г. на СлРС, се установява, че размерът на издръжката, която въззивникът е бил осъден да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка, като законен представител е била изменена в посока увеличение от 50 лв. на 90 лв., считано от 20.04.2010г.

Претенцията за изменение на издръжката на детето Х.Т. е за  увеличаването й от определения с горепосоченото решение 90 лв. на 200 лв.месечно. Изтъкнато е, че от определяне на издръжката с горепосоченото решение е изминал  период от време – близо две години, през който съществено са се изменили условията, при които е била определена и ежедневните нужди на детето са нараснали.

От удостоверение за раждане № 080868 от 21.04.2008г. се установява, че въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство Я.С. е родила второ дете, от съвместно съпружеско съжителство  - С.М.М., родено на ***г.

Въззивникът също има други две малолетни деца, родени от брака му с М.С.А.-Т., а именно  П. Х.Т. – роден на ***г. и С.Х. Т. – родена на ***г. / арг. от приети по делото удостоверения за раждане с № 051004 от 06.06.2005г. и № 092923 от 29.09.2009г./.

Установено е по делото,  видно от представената пред СлРС служебна бележка № АС 05-1273/20.11.2012г., че детето Х.Т., чието увеличаване на издръжката се претендира е ученик в седми клас през учебната 2012/2013г., редовна форма на обучение в спортно училище „Димитър Рохов” гр.Сливен и не получава стипендия. Представени са и служебни бележки от директора на училището, от които се установява, че детето е получило безплатни учебници, а учебните помагала, канцеларските консумативи, както и необходимите за спортната дейност на детето екипи и обувки се закупуват, съотв.предоставят от родителя. Разходите, свързани с участието на детето в различни спортни състезания също се поемат от родителите /и двете служебни бележки от 10.01.2013г. – л.29 и 30 от делото/.

 

 

В хода на въззивното производство са приети писмени доказателства, установяващи нововъзникнали обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото.  Така от служебна бележка № 481/10.04.2013г. е видно, че детето Х.Т. е записан като ученик в 166-то спортно училище „Васил Левски” за учебната 2012/2103г. или детето е преместено в друго спортно училище, извън населеното място в което живее семейството му, а именно гр.София. Представени са и разписка от заплатена сметка за консумирана ел.енергия в обект, находящ се в общежитие „Левски” София в размер на 110,00 лв. за периода 21.02.2013г.- 19.03.2013г., както и 4 бр. билети за превоз от БДЖ в посока София-Сливен и обратно и 1 бр. билет от автобусен превоз  по маршрут Сливен – София.

Съдът намира, че тези писмени документи не установяват  платените разходи за ел.енергия да са за консумирана такава от детето, доколкото не е установено по делото, че същото е настанено в общежитие „Левски” гр.София. Освен това липсват каквито и да било доказателства в посока на това, че издръжката на детето се поема от родителя, а не от държавата чрез съответното държавно спортно училище. Представените превозни билети също не установяват, че именно детето е пътувало в посочените дати, по указания в билетите маршрут, съответно, че цената е заплатена от неговата майка. Въпреки това обаче, категорично се установява преместване на детето в столицата, където продължава своето образование и спортна дейност, което недвусмислено обуславя необходимост от повишени по размер финансови средства за неговата издръжка, както за ежедневните му битови нужда, така и за транспортни разходи.

По делото са представени  нотариален акт № 147, том VІІ, рег.№ 13390, дело  1232/2009г., погасителен план към договор за кредит от 2009г. отпуснат на майката на детето и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние  от Я.С.Й. – майка на детето Х.Т.. От тези документи се установява, че същата с отпуснатия й кредит е закупила жилище – апартамент в гр.Сливен.

Относно възможностите на родителите да дават издръжка са представени удостоверение от Военно формирование 52590 Ямбол, от което е видно, че майката Я.Й. за периода 01.12.2011г. – 01.11.2012г. е получила брутно трудово възнаграждение /БТВ/ в размер на 9 594,82 лв. или получава месечен доход в размер на около 800,00 лв.

От служебна бележка № З-1510/17.12.2012г., издадена от щабът на Военно формирование 26240 Сливен и служебна бележка № 216-957/17.12.2012г., издадена от Военно формирование 22220 Сливен се установява, че въззивника взел участие в операция на ЕС в Босна и Херцеговина за периода 05.02.2012г. – 04.09.2012г. и са му изплащани командировъчни суми за времето през което е участвал в международни операции и мисии.

Видно от удостоверение № З-381/31.01.2013г., издадено от Военно формирование 22220 Сливен, въззивникът получил БТВ за периода 01.02.1.2012г. – 01.01.2013г. в размер на 11 088,83 лв. или 925 лв. месечно. Посочено е, че в това БТВ е включено допълнително възнаграждение за служба в зона на непосредствен риск в размер на 50% от основното месечно възнаграждение. От служебна бележка, издадена  от Дирекция „Финанси” –МО е видно, че на въззивника са изплатени за периода месец февруари 2012г. – месец септември 2012г. командировъчни дневни пари за участие в операцията на международните сили за поддържане на сигурността в Босна и Херцеговина в общ размер на 8 569 евро.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля К. се установява, че детето тренира спорт „борба” и във връзка с това ходи по състезания и лагери, разходите по които се поемат от неговата майка.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като те се подкрепят изцяло с останалите доказателства по делото.

По делото са събрани и неотносими към правния спор доказателства, а именно служебна бележка № 82/30.01.2013г. за получавания доход от съпругата на въззивника. Последният не е предмет на изследване в настоящия гражданско правен спор, тъй като в случая не се определя издръжка на двете малолетни деца, родени от настоящия брак на въззивника.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице, тъй като от предходното съдебно решение, с което е изменена  издръжката на детето на 90,00 лв. е изминал период от над две години. От една страна в този времеви диапазон е категоричен факта, че детето е пораснало физически, а освен това обстоятелство неговите ежедневни битови потребности са се повишили съществено и трайно и с оглед на инфлационните процеси и социално-икономическата картина в цялата страна, сочеща на увеличаване необходимите средства за поддържане на едно домакинство. От друга страна, детето е преминало обучението си в по-горен клас, където необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и умения е нараснала, а оттам  повишена и нуждата от закупуване на допълнителни учебни пособия. Установи се в процеса, че детето е прието и учи в училище в друг град, далеч от семейната си среда, което е свързано с допълнителни финансови средства по заплащането на транспортни разходи при завръщането и отпътуването му. Освен това доказа се, че всички разходи, досежно осигуряването на спортни екипи и обувки, както и свързаните със спортната дейност на детето състезания и спортни лагери се посрещат от родителите.

В своя втори параграф, чл.6 от Конвенцията за правата на детето  /приета от Общото събрание на ООН на 20.11.1989г./ излиза извън фундаменталното право на живот и насърчава оцеляването и развитието   „в максимално възможна степен” на всяко дете. Понятието за „развитие” не се отнася само до подготовката на детето за живота на възрастен, а става дума и за осигуряване на оптимални условия за детството, за настоящия живот на детето. Необходимо е да бъдат взети мерки за да се създаде среда, водеща до осигуряване в максимално възможна степен оцеляването и развитието на детето, включително физическото, умственото, духовното, моралното, психологическо и социално развитие, по начин, съвместим с човешкото достойнство, и да подготви детето за самостоятелен живот в свободно общество.

В чл.29 от Конвенцията за правата на детето е посочено, че образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, а двамата родители носят обща отговорност за реализиране на тези интереси.

В заключение на изложеното дотук, съдът смята, че спортната дейност на детето Х.Т. не само е полезна и необходима, с оглед бъдещата реализация на детето в съвременния динамичен живот, но и похвална. След като детето има желание да се обучава и развива в такава насока, то задължително е неговите родители да му осигурят тази възможност, което същевременно ще доведе и до равен старт с останалите деца на неговата възраст.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Съдът следва да съобрази възможностите на всеки родител поотделно да дава издръжка, като се отчетат грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Между страните не е спорно, че родителските права върху детето се упражняват от неговата майка.

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в размер на 310 лв. При сега действащата  нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на двамата родители са почти еднакви. Тук е мястото да се отбележи, че получените средства под формата на командировъчни дневни пари от въззивника не следва да бъдат взети предвид, тъй като тези средства са били изплатени за покриване на разходите му като командировано лице в чужбина / чл.15 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/. Увеличеното с 50% от получаваното основно възнаграждение БТВ за периода, в който е взел участие въззивника в мисия за поддържане на мира в Босна и Херцеговина, следва обаче да се отчете като реализиран доход. Въпреки, че няма постоянен характер, а е получено като допълнително трудово възнаграждение за съответен период от време, тези средства са реално получени и не могат да бъдат игнорирани. Що се отнася до представения погасителен план на договор за кредит от страна на майката на детето, то следва да се посочи, че удръжки /задължения от този вид/ са  без  значение при определяне възможностите на дължащия родител издръжка / в този смисъл  ТР № 34/05.12.1973г. ОСГК ВС/. Необходимо е обаче да се отчете  обстоятелството, че майката е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Х., а освен него и по отглеждането на още едно малолетно дете. От своя страна въззивникът има алиментно задължение към други две малолетни деца, родени от настоящия му брак.

При тези условия, съдът намира, че на детето Х.Т. следва да бъде присъдена издръжка в размер на 320,00 лв. месечно, дължима общо от двамата родители, която да се разпредели по равно между тях.

Съдът счита, че така определения размер на месечната издръжка не би могъл да доведе до водене на обществено неполезен начин на живот, лукс или да бъде използван за цели, извън издръжката, доколкото се установи необходимост от повишени финансови средства по отглеждането на детето, с оглед обучението му в друго населено място и упражнявания от него спорт.

По изложените в настоящите мотиви съображения въззивната  съдебна инстанция намира, че предявения иск е частично основателен до размера на 160,00 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 200 лв. е неоснователен. Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат като краен резултат, то първоинстанционното решение бива потвърдено.

С оглед изхода на спора, въззиваемият следва да заплати на въззивната страна  сторените в настоящото производство деловодни разноски  в размер на 150,00 лв. платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 41759/05.04.2013г.

 

  Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно  Решение № 164/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 5828/2012г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК Х.П.Т., ЕГН: ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ  на Я.Й.С., ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетното дете Х.Х.Т., ЕГН: ********** – двамата от гр.С., кв.”Д.Г.”, бл.*, вх.*, ап.*, сума в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/, представляваща сторени във въззивното производство деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС РБ при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

       

 ЧЛЕНОВЕ: