Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 29.05.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и девети май през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                     ВАНЯ АНГЕЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 253  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 14/25.02.2013г. по гр.д. № 1241/12г. на НзРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен положителни установителни искове за признаване за установено между страните, че С.П.С. дължи на дружеството сумата 316, 73 лв., представляваща стойността на доставена, консумирана, но неплатена питейна вода за периода 01.04.2010г. – 31.05.2012г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 02.08.2012г. до окончателното изплащане, сумата 31, 14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата и 28,00 лв.разноски по заповедното производството по ч.гр.д.№ 790/12г. на НзРС , обезсилена е заповед № 845/06.08.2012г. по ч.гр.д. № 790/12г. на НзРС и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли то да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд и въвежда съдебното решение на първоинстанционния съд по подразбиране.

Въззивната жалба е изцяло бланкетна, в нея липсват изложени конкретни оплаквания, свързани с някое от посочените отменителни основания, които да очертаят рамките на въззивния контрол. Не са инвокирани никакви възражения или твърдения, което блокира проверката по същество на обжалвания акт.

Първоинстанционният съд правилно е определил правното основание на предявените обективно съединени установителни искове, съобразно фактическите твърдения на ищеца, и ги е привел към съответстващите им правни норми, като е дал вярна правна квалификация на претенциите като такива по чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК  и чл. 86 от ЗЗД.

Правилно е установил подлежащите на доказване факти, разпределил е доказателствената тежест между страните, указал е ясно и точно на всяка от тях кои факти и с какви доказателствени средства следва да установи. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на годни, допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна и истинна фактическа обстановка и правилно е приложил материалноправните норми, регулиращи спорното правоотношение, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Всички аргументи на ищеца и направените от ответника възражения са продробно, задълбочено и изчерпателно анализирни от съда, който е мотивирал е изводите си въз основа на приложимите и относими към спора законови норми. Настоящият състав споделя съображенията му във връзка със съществуването и характера на правоотношенията между страните, и тези, относно недоказаността на количеството доставена питейна вода, на основанията и начините на отчитане на консумираната вода, на начисляването на задължението на ответника и на действителния му размер, както и изводите на решаващия съд относно наличие на погасяване чрез плащане, въпреки недоказания точен размер на задължението.

Поради това въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззивника, който следва да понесе своите, както са направени, въззиваемата страна не е направила и претендирала, и не й се следват разноски. Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 14/25.02.2013г. по гр.д. № 1241/12г. на НзРС.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: