Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  26.06.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на деветнадесети юни,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   М. БЛЕЦОВА

               КРАСИМИРА КОНДОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 256 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба на С.В.И. ЕГН ********** ***– нова Загора, в качеството му на законен представител на малолетното дете Н. С.И. ЕГН ********** и на Б.С.И.  ЕГН ********** действащ със съгласието на баща си С.В.И.. Обжалвано е решение № 62/21.03.13 г. по гр.д. № 1452/2012 г. по описа на НзРС, с което е изменена определената по гр.д. № 125/2009 г. на НзРС месечна издръжка, като въззиваемата Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора е осъдена да заплаща на С.В.И. като баща и законен представител на малолетното дете Н. С.И. месечна издръжка в размер на 74.00 лв., считано от 06.12.2012 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, както и да заплаща на Б.С.И., действащ със съгласието на баща си С.В.И. месечна издръжка в размер на 77.00  лв., считано от 06.12.12 г. до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване. Въззиваемата М. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на НзРС в размер на 59.04 лв., както и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лв. В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение се обжалва, тъй като не са уважени изцяло предявените искове за осъждане на месечна издръжка в размер на 140.00 лв. за детето Н. И. и 150.00 лв. за Б.И.. Сочи се, че решението е неправилно и не е съобразено с обстоятелството, че се събират повече от три години от последното определение на парична издръжка, че се касае за учащи деца на 14 и 15 г. и че въззиваемата получава трудово възнаграждение в размер на 850.00 лв. Страната твърди, че неправилно първоинстанционният съд е обсъждал в по-голяма степен затрудненията на въззиваемата за даване на издръжка, вместо необходимостта на децата да получават такава. Посочено е, че решението на НзРС е поставено при непълнота на доказателствата. Моли се да бъдат приети представените писмени доказателства и се моли да бъдат уважени исковете, така както са предявени.

По въззивната жалба няма депозиран отговор.

         В съдебно заседание въззивниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

         Въззиваемата М., редовно уведомена от предходното с.з. не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представената справка от НАП ТД – Пловдив се установи, че въззиваемата Р.С.М. има сключен трудов договор от 15.10.2012 г. със Земеделска кооперация за производство, търговия и услуги „Фитокоп-92” и получава основно месечна заплата в размер на 850.00 лв.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивниците на 22.03.2013г., а въззивната жалба била депозирана в рамките на законоустановения срок на 2.04.2013 г.

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалвания съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.  

         Производството се движи по реда на чл. 150 от СК.

В разпоредбата на чл. 150 от СК е посочено, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Изменението на обстоятелствата може да е както в посока нарастване на нуждата от издръжка на детето, така и в посока нарастване възможностите на първоначално осъдения родител за издръжка да дава такава, а е възможно да е налице и хипотеза при която едновременно с нарасналите нужди на детето от издръжка и възможностите на родителя да дава така.

В настоящия случай с решение от 27.05.2009 г. по гр.д. № 125/2009 г. по описа на РС – Нова Загора първоначално определената издръжка за детето Н. е била в размер на 55.00 лв., както и за детето Б. е била определена в размер на 55.00 лв. Видно от мотивите по решението към момента на постановяване на решението ответницата по иска не е имала доходи и е отглеждала дете на 7 м. от друг мъж, за което полагала грижи. Към този момент бащата на децата е получавал трудово възнаграждение от 140.00лв. месечно.

Настоящата искова молба е била депозирана на 06.12.2012 г., което е три години и половина след постановяване на предходното съдебно решение за определяне на издръжка на децата. Към настоящия момент детето Н. е навършило 14 годишна възраст, а детето Б. е навършило 15 годишна възраст. От данните събрани пред първоинстанционния съд е видно, че бащата получава по-малко възнаграждение от предходния период, а именно получава по 125.00 лв. месечно пенсия по болест. В същото време значително са нараснали възможностите за даване на издръжка от страна на майката, която видно от представената справка от НАП ТД – Пловдив, месечно получава трудово възнаграждение в размер на 850.00 лв. Безспорно е, че за изминалия период от време, поради самия факт на израстване на децата са се увеличили и техните нужди от финансова издръжка. Също безспорен е и фактът, че за децата единствено грижи полага бащата. По делото е твърдяно, но не е доказано, че майката полага грижи и за още едно малолетно дете на около 4 години.

Тъй като по делото не са доказани някакви особени нужди на децата свързани с тяхното обучение или здравословно състояние, то съдът намира, че предявената искова претенция за осъждане на майката за заплащане на издръжка в размер на 140.00 лв. за Н. и 150.00 лв. за Б. месечно е завишена. За тази възраст на която се намират децата 14 и 15 години, съдът намира, че следва майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка по 100.00 лв. за Н. и 110.00 лв. за Б.. Напълно по възможностите на майката е да заплаща така определената издръжка за децата, още повече, че тя не взема никакво участие в тяхното възпитание и отглеждане, а възможностите на бащата са силно занижени, тъй като самият той е пенсионер по болест и получава месечна пенсия едва в размер на 125.00 лв. По този начин неговия основен принос в отглеждането на децата се изразява в полагане на самите грижи за децата и тяхното отглеждане. 

С оглед изложеното съдът намира, че следва да бъде изменено решението на първоинстанционния съд, тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат напълно.

Страните не са претендирали деловодни разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл.18 ал.1 вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззиваемата Р.М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 25.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 62/21.02013 г. по гр.д. № 1452/2012 г. на Новозагорския районен съд,

 

в ЧАСТТА, с която Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора е осъдена да заплаща на С.В.И. ЕГН ********** *** Загора като баща и законен представител на малолетното дете Н. С.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 74.00 лв., считано от 06.12.2012 г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва забава на всяка просрочена вноска.

 

в ЧАСТТА, с която Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора е осъдена да заплаща на Б.С.И. ЕГН ********** действащ със съгласието на баща си С.В.И. ЕГН ********** двамата от С.Л.М., ул.”Ц.К.” *, Община Нова Загора месечна издръжка в размер на 77.00 лв., считано от 06.12.2012 г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва забава на всяка просрочена вноска.

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора да заплаща на С.В.И. ЕГН ********** *** Загора като баща и законен представител на малолетното дете Н. С.И. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 100.00 /сто лева/ лв., считано от 06.12.2012 г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва забава на всяка просрочена вноска.

В останалата част до сумата от 140.00 /сто и четиридесет лева/ лв. отхвърля иска като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора да заплаща на Б.С.И. ЕГН ********** действащ със съгласието на баща си С.В.И. ЕГН ********** двамата от С.Л.М., ул.”Ц.К.” *, Община Нова Загора месечна издръжка в размер на 110.00 /сто и десет лева/ лв., считано от 6.12.2012 г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва забава на всяка просрочена вноска.

В останалата част до сумата от 150.00 /сто и петдесет лева/ лв. отхвърля иска като неоснователен.

 

В останалата част, потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Р.С.М. ЕГН ********** *** Загора да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 25.00 ( двадесет и пет ) лв.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.