Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 218

гр. Сливен, 30.09.2013г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 257 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищците в първоинстанционното производство М.Б.И. *** и С.Б. ***, депозирана от процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК. Атакува се изцяло Решение № 56/25.03.2013г. по гр.д. № 500/2012г. на НЗРС, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие и липса на основание против КООПЕРАЦИЯ „НАША ЗЕМЯ” с.Съдиево, общ.Нова Загора. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответната кооперация деловодни разноски в размер на 450,00 лева.

Въззивниците недоволни от постановеното решение го обжалват изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че никъде в договора за аренда не е видно, че при подписването страните са знаели какво ищците трябва да получават по този договор и какво ответника трябва да им плаща като негово задължение. Тези условия следвало да бъдат описани в Раздел ІV на договора, но в самия договор тези полета били непопълнени. Въззивниците смятат, че няма обективирана в писмен вид  волята на страните по договора, относно дължимото от ответника арендно плащане. В договора били видни само правата на ответната кооперация и задълженията на ищците да предадат собствените си земеделски земи, описани в договора. Както във въззивната жалба, така и в допълнителната искова молба се сочи, че размерът на годишната арендна вноска е процент от средния добив на засетите култури, без да е посочено кой има право и кой определя този среден размер, което не дава представа на ищците какво те имат право да получат от ответната кооперация. Въззивниците считат, че не е постигнато съгласие по отношение размера на дължимата арендна вноска от страна на ответника и не е ясно за ищците какво те ще получат по този договор, което означавало липса на основание за сключването на договора по отношение на ищците. В договора не бил посочен срок на действие, поради което се счита, че липсва съгласие между страните и по отношение на времето на действие на договора. В Раздел V на договора, касаещ изменението и прекратяването на същия, за ищците не съществувало възможност да защитят правата си, тъй като една от клаузите за предсрочно прекратяване „забавяне на арендното плащане” не можела да бъде упражнена, тъй като не било посочено кога това трябва да стане- или също няма изразено съгласие на страните относно тази част на договора. Изложеното до тук говорело за липсата на постигнато съгласие между страните, относно посочените условия на договора и по-точно по отношение на ищцата И..

Във въззивната жалба се твърди, че наред с първоначално посочените основания за нищожност на договора, при неговото сключване, въззивниците добавят и основанието, че процесният договор сериозно накърнява добрите нрави в обществото. В мотивите си РС изобщо не е обсъждал направеното, още с исковата молба, възражение за цялостна липса на съгласие за сключването на договора от страна на ищцата М.И.. Съдът се е позовал на обяснението на ищцата И., че е имала пълномощно, а такова пълномощно не е представено по делото, нито пред Нотариуса, заверил подписите на страните по договора, при нотариалната заверка няма описано такова нотариално заверено пълномощно, което дава право на ищцата И. да представлява ищцата И.. Още повече, че не се касаело за съсобствени между тях имоти, което било видно и от самия договор. Тъй като писмената форма на договора за аренда била задължителна за неговата действителност, то и писменото пълномощно с нотариална заверка на положения от упълномощителя подпис било условие за наличността на редовно упълномощаване. Твърди се, че ищцата И. устно, а не писмено се е съгласила ищцата И. да я представлява при подготовката на документите за подписване на договора за аренда, което не е достатъчно за наличие на редовна представителна власт.  От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна е постъпил писмен отговор.

В него  се твърди, че същата е неоснователна, а постановеното решение правилно. Твърди се, че е недопустимо да се въвежда едва с въззивната жалба ново основание за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, след като такова не е било въведено с исковата молба. Сочи се, че оплакванията в жалбата са неоснователни, тъй като, ако липсва основание на договора ищците – въззивници не биха го подписали, а и не било ясно в какво се изразява липсата на съгласие при сключването на договора, след като същия е подписан. Моли се за отхвърляне на жалбата и се претендират разноски за въззивната инстанция.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав. Решението с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск- предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения договор за доброволна делба на съсобствена земеделска  земя от 17.01.2005г., рег. №317, акт №13, том І, вписан в службата по вписвания при НЗРС, въззивниците М.Б.И. и С.Б.И. са поделили  съсобствената си земеделска земя. Първата от тях получила дял първи, включващ имот № 030047 – овощна градина с площ  4,751 дка, намиращ се в м.”Кьокере” ; имот № 048013 – нива с площ от 4,751 дка, намиращ се в м.”Сърта” имот № 055133 – нива с площ от 12,478 дка, намираща се в м.”Яслаюг” ,а втората получила дял втори, включващ имот № 015008 – лозе с площ от 0,950 дка, намиращо се в м.”Лозята”; имот № 030046 – овощна градина с площ от 4,751 дка, намираща се в м.”Кьокере”; № 048041 – нива с площ от 6,645 дка, находяща се в м.”Сърта”;  имот № 055132 – нива с площ от 6,239 дка, намираща се в м.”Яслаюг”.

Страните в производството  сключили на 07.06.2005г. договор за аренда на земеделска земя, като въззивниците в качеството им на арендодатели предоставили собствените си гореописани земеделски земи за временно ползване на въззиваемата Кооперация „Наша земя”, с.Съдиево, общ.Нова Загора – арендатор. Този договор от страна на арендодателя е подписан от въззивницата И. лично за себе си и в качеството на пълномощник на сестра си - въззивницата И.. Договорът за аренда е с нотариално заверени подписи на страните по него, която нотариална заверка била извършена в деня на сключването му при нотариус Я.В. с рег.№ 183 на Нотариалната камара на РБ и район на действие РС Нова Загора. Нотариалното удостоверяване е записано под рег.№ 3398/07.06.2005г., а договора за аренда  подвързан в том VІІ от 2005г. Договорът е вписан в служба по вписванията при РС-Нова Загора под вх. №п 2437/07.06.2005г., акт 13, том V, дело 5, партида 20309,20310,202.

В представените от страна на въззивниците преписи от договора за аренда липсва посочено пълномощното, което  легитимира въззивницата И. като пълномощник на сестра си И.. Тези преписи съдържат, както печат на службата по вписванията от 21.05.2012г. за „заверен препис за вярност с оригинала, представен от въззивниците”, така и нотариално удостоверяване верността на преписа, снет от оригинал на документа, представен от въззивницата И. пред нотариуса на 10.07.2013г. И на двата печата – този на нотариуса от 10.07.2013г. и на службата по вписванията от 21.05.2012г. е отбелязано, че в представения първообраз липсват зачерквания, прибавки, поправки и др. особености.

От страна на въззиваемата кооперация се представи оригинала на договора за аренда, с който разполага арендатора. В него се съдържа отбелязване на пълномощното – рег.№ 3523/21.03.2005г. на нотариус № 209 с район на действие гр.София, с което въззивницата И. е упълномощена от сестра си въззивницата И..

Установява се от приетата, като писмено доказателство във въззивната фаза на производството извадка от общ регистър на нотариус М.В., рег.№ 209 на Нотариалната камара на РБ, че е извършено нотариално удостоверяване на пълномощно с рег. № 3523/21.03.2005г., а именно нотариално удостоверяване на подписа на въззивницата М.И. в пълномощно, с което същата упълномощава  другата въззивница С.  И. да сключва договори с кооперация по неин избор за обработка на земята й и да получава рентата от нея. Отбелязано е, че пълномощното е безсрочно.

По делото са събрани и неотносими към правния спор писмени документи, а именно 10 бр. списъци за получена рента от въззивниците, удостоверение с изх.№ 4/20.06.2012г. от ответната кооперация за начислената, респ. изплатена рента за периода 2005г. до 2011г., удостоверение изх.№ 35/08.07.2013г. за изплатена рента на въззивниците за периода 2005г. – 2013г. и 2 бр. пълномощни, с които въззивницата И. упълномощила въззивницата И. да получава рента. Тези писмени документи касаят изпълнение на задълженията на страните по договора за аренда на земеделските земи, а не неговата недействителност от какъвто характер са предявените искове, респ.предмета на настоящия правен спор, поради което съдът не следва да ги цени.

В хода на производството пред първата съдебна инстанция са дадени обяснения от ищцата и настояща въззивница И. и законния представител на ответната- въззиваема страна – председателя на кооперацията арендатор. От обясненията на първата се установява, че е подписала договора за аренда, както лично за себе си, така и за сестра си, тъй като разполагала с пълномощно за това. В останалата част обясненията са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят изпълнение на задълженията на страните по договора – определяне, начисляване и изплащане на рентата.

Обясненията на председателя на кооперацията арендатор Кольо Колев също касаят взаимните права и задължения на страните по договора и основно включват начина, по който се формира рентата за получаване от арендатора, поради което съдът не ги кредитира.

В производството пред районния съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Н. – домакин в ответната кооперация арендатор. Показанията й обаче съдът не кредитира, тъй като от тях не се установяват релевантни за предмета на доказване в настоящия казус факти, доколкото свидетелката изобщо не е участвала лично в подготовката и подписването на арендните договори. В този смисъл тя не би могла да възприеме лично, съответно да възпроизведе личните си възприятия за обективната действителност, свързана с подписването на процесния договор.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове при условията на обективно съединяване с правна квалификация:

- чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване на недействителност  /нищожност/ на  договор за арендуване на земеделска земя от 07.06.2005г., акт  № 143, том VІІ, рег.№ 3398 с нотариална заверка на подписите на страните при Нотариус Я.В. с район на действие РС – Нова Загора, поради липса на съгласие на страната – арендодател и липса на основание на договора.

- чл.34 ЗЗД за осъждане на ответната кооперация за връщане на земеделските земи, предмет на договора за аренда от 07.06.2005г., акт  № 143, том VІІ, рег.№ 3398 с нотариална заверка на подписите на страните при Нотариус Я.В. с район на действие РС – Нова Загора.

- чл.42, ал.2 ЗЗД за признаване на недействителност на договор за арендуване на земеделска земя от 07.06.2005г., акт  № 143, том VІІ, рег.№ 3398 с нотариална заверка на подписите на страните при Нотариус Я.В. с район на действие РС – Нова Загора, поради липса на представителна власт на С.Б.И., действаща като пълномощник на М.Б.И. при подписване на договора за аренда, поради неспазване на изискуемата се по закон форма на упълномощаването, предвидена в чл.37 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд квалифицирал предявените искове по чл.26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие на страна по сделката и липса на основание на  договора, както  и по чл.34 ЗЗД за двустранна реституция, с оглед евентуалната основателност на иска за недействителност на сделката и се  произнесъл въз основа на тази правна квалификация, като е отхвърлил претенциите като неоснователни.

С оглед оставяне на исковата молба без движение и постъпилата допълнителна искова молба, съдържаща твърдения за липса на представителна власт на една от страните подписала процесния договор за аренда, настоящият въззивен състав квалифицира тази претенция по чл.42, ал.2 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.

Наведените основания за нищожност са липса на съгласие/воля на страните по договора, в частност това на двете ищци, въззивници в настоящото производство и липса на основание на сключения договор за аренда на земеделски земи.

Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и др.

В конкретния правен казус не е налице липса на изявена воля или съгласие на ищците- въззивници, тъй като от представения договор за аренда е видно, че страните са уговорили същественото съдържание на договора за аренда и с подписването му са се съгласили с това съдържание. Така например посочен е в договора обект на договора, като са детайлно изброени земеделските земи, които се отдават за временно ползване. Договорът съдържа съществените елементи – обект, страни, взаимни права и задължения, арендно плащане – в натура, изразено в процентна величина,  изменение и прекратяване на договора.

Непосочването на срок, за който договора е сключен или неяснота в неговото съдържание, относно вида и количеството на арендното плащане / рента/ и срока, в който следва да бъде получавано са елементи, от договора, които при пропуск на страните да ги уговорят изрично се допълват от императивни правила в закона. Твърдяните от въззивниците недостатъци в сключения договор за аренда по същество касаят права и  задължения  на страните по договора и не са от характер, водещ до неговата недействителност. Те се отнасят по-скоро до възможността да бъде развален такъв договор от изправната страна поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна по договора.   Закона за арендата в земеделието, обн. ДВ бр.82/27.09.1996г., редакция от 22.10.2002г. – приложима към казуса  /процесния договор е подписан 2005г./ ясно регламентира правилата, касаещи минималния срок за сключване на такъв вид договори – чл. 4; по отношение срока на арендното плащане – чл.8, ал.5; по отношение възможностите за прекратяване на договора – чл.29; при забавено плащане на рентата – чл.28, т .е. отнасящи се до оплакванията на въззивниците. С други думи не се установи, а и не се твърди, че съгласието на страните е дадено без намерение да се обвържат по договора.

Липсата на основание е недостатък водещ до нищожност на каузалните  сделки, какъвто е и договора за аренда. Предоставянето на имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел, която именно представлява основанието, каузата, причината въз основа на която страната сключва определен вид сделка. В конкретния случай основанието на договора за аренда се изразява в това, че срещу отдадените за временно ползване земеделски земи  се придобива едно право на вземане – да се  получава рента, взависимост от уговореното в пари или натура. Ето защо не може да се приеме, че сключения договор между страните в производството е без основание. Всяка от тях по силата на договора за аренда придобива определена имуществена облага, заради която е сключила и самия договор.

С оглед изложеното искът по чл.26, ал.2 ЗЗД – с наведени основания за нищожност на процесния договор за аренда- липса на съгласие и липса на основание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По иска по чл.42, ал.2 ЗЗД.

Липсата на представителна власт, която също представлява вид липса на съгласие е посочена като основание за нищожност по чл.42, ал.2 ЗЗД. Разликата е в това, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него е налице висяща недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договора може да го потвърди, с което договора се валидира. Спорно е в доктрината какво правно явление  е налице при действия от чуждо име без представителна власт. Според В.Таджер в случая е налице нищожност на правното действие поради липса на предпоставка за извършването му. Авторът смята, че се касае за нищожност на едно специфично основание, извън посочените в чл.26 ЗЗД, като същевременно приема, че е налице и висяща недействителност на сделката.

Второто схващане – най-широко поддържано в доктрината и съдебната практика е становището, че мнимото представителство води до висяща недействителност. В Решение № 1276/2000г. ІІ г.о. ВКС е посочено, че действията на мнимия представител не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени. В друго съдебно Решение № 245/29.03.1999г. по гр.д. № 643/98 г. ІІ г.о.ВКС се приема, че за разлика на хипотезата на нищожност на договора, сключен при липса на съгласие, липсата на надлежна представителна власт за лице, действащо от чуждо име е равна на липса на предпоставка за сключване на сделката – т.е. налице е „висяща недействителност”, при която извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона – изпълнение, съгласие или потвърждаване.

Трето становище, което може да се открие, както в съдебната, така и в арбитражната практика, определя действията на мнимия представител като относително недействителни

В Решение № 285/28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. ІІІ г.о. и Решение № 249/23.07.2010г. по гр.д. № 92/2009г. ІV г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, бидейки актове на казуално тълкуване е прието, че договор, сключен при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен – правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, или е налице висяща недействителност на сделката до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена, а ако мнимо представлявания откаже да потвърди договора, недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна нищожност, която може да е само изначална и несанируема.

Освен първоначално твърдените основания за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД липса на съгласие на страните и основание на договора за аренда, въведените с  допълнителната искова молба твърдения са за сключване на сделката – договор за аренда на земеделски земи без надлежно учредена представителна власт, което обуславя  и иск с правна квалификация по чл.42, ал.2 ЗЗД.

Установителният иск, какъвто е и настоящия по чл.42, ал.2 ЗЗД /съгл.Р.№ 285/28.09.2011г. по гр.д. № 1033/2010г. ІІІ г.о. ВКС РБ/ е субсидиарна форма на защита, като чл.124, ал.1 ГПК изрично изисква наличието на правен интерес от провеждане на такъв иск. В случая искът е допустим, тъй като за въззивницата И. съществува правен интерес от уважаването му и той се свързва с отпадане на обвързаността й като страна по договора за аренда.

Разгледан по съществото си обаче, той също е неоснователен. В конкретния случай е без значение представянето на два договора за аренда от всяка от страните – единия с включено описание на пълномощното, а другия без такова описание, тъй като наличието на надлежно пълномощно, безспорно се установи, както от представената извадка от общия регистър на нотариус М.В. с район на действие гр.София, така и от обясненията на въззивницата И.. Последната е разполагала с надлежна представителна власт да подпише договора  за аренда от името на сестра си –  въззивницата И. – факт удостоверен и от нотариус Я.В. с район на действие РС-Нова Загора при нотариалното удостоверяване подписите на страните върху договора чрез отбелязването „С.Б.И. за М.Б.И. *** на печата положен след съдържанието на договора и подписите на страните.

Упълномощаването е извършено в същата форма, каквато се изисква и за сключване на договора за аренда, а именно с нотариална заверка на подписа, съгл.чл.37 ЗЗД. По делото не се представиха доказателства това пълномощно да е оттеглено преди да е сключен  процесния договора за аренда, поради което  иска по чл.42, ал.2 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По иска по чл.34 ЗЗД.

Всяка от страните по нищожния договор трябва да върне всичко, което е получила по него. Уважаването на този иск е обусловено от основателността на иска за обявяване недействителността на правната сделка. Следователно доколкото договора за аренда, сключен между страните в настоящия правен спор не е недействителен, неоснователен се явява и иска за реституция.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение предявените претенции с правна квалификация чл. 26, ал.2 и чл. 34 ЗЗД – обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Освен това с настоящото решение съдът следва да отхвърли и иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като тази правна квалификация е дадена за първи път от въззивния съд.

С оглед изхода на процеса отговорността за деловодни разноски лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за въззивната съдебна инстанция. Доказателства обаче за действително сторени разноски от страна на въззиваемата страна не са представени, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 56/25.03.2013г., постановено по гр.д. № 500/2012г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД предявеният от М.Б.И., ЕГН:********** ***  против Кооперация „Наша земя”, ЕИК 829088102 със седалище и адрес на управление с.С., общ.Н.З., представлявана от председателя К. Д. К.,  иск за прогласяване недействителност по отношение на М.Б.И. на договор за арендуване на земеделска земя от 07.06.2005г., акт  № 143, том VІІ, рег.№ 3398 с нотариална заверка на подписите на страните при Нотариус Я.В. с район на действие РС – Нова Загора, като неоснователен и недоказан.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: