Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    164

гр. Сливен, 28.06.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 259 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

 

Образувано е въз основа на въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, депозирана чрез пълномощник и насочена срещу Решение № 33/07.02.2013г., постановено по гр.д. № 4878/2012г. на СлРС.

С това решение съдът уважил частично предявения установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, като признал за установено по отношение на ответното търговско дружество „ЯСМИН- 2004” ЕООД гр.Сливен, представлявано от К. Н. К. / с имена до 12.03.2012г. – Х.Н.К./, че същото дължи на ищцовото търговско дружество сумата 2 484,24 евро, представляваща неплатени лизингови вноски за месец февруари и м. март 2010г., произтичащи от договор за лизинг от 10.07.2008г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2011г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 97,17 лв. по ч.гр.д.№8416/2011г. на СлРС. Искът до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С решението е отхвърлен предявеният от ищцовото дружество „АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София против ЕТ”ФОКУС-Х.К.” гр.Сливен, представляван от К. Н. К. иск за признаване на установено, че ЕТ”ФОКУС-Х.К.” гр.Сливен дължи солидарно с „ЯСМИН- 2004” ЕООД гр.Сливен сумата 9 936,96 евро, представляваща неплатени лизингови вноски, произтичащи от договор за лизинг от 10.07.2008г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2011г. до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 388,70 лв., за които суми е издадена заповед № 6166/30.12.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №8416/2011г. на СлРС, като неоснователен, поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД.

С решението са присъдени и разноски между страните, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

С въззивната жалба се обжалва горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявения срещу „ЯСМИН-2004” ЕООД гр.Сливен иск до пълния предявен размер, като в тази част въззивника намира решението необосновано, незаконосъобразно и неправилно.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че договора за лизинг от 10.07.2008г. бил прекратен на основание т.20.3 от него поради неплащане на три поредни лизингови вноски. Съгласно тази точка от договора, страните по него са се споразумели при неплащане на три поредни лизингови вноски, договорът за лизинг, както и всички останали договори за лизинг между същите страни ще се считат за прекратени без да е необходимо отправяне на допълнително уведомление. В такъв случай всички лизнгови превозни средства следвало да бъдат върнати незабавно на лизингодателя. В конкретния случай въззивното дружество счита, че договора за лизинг бил продължен чрез мълчаливо съгласие на страните, въпреки неплащането на три поредни лизингови вноски, тъй като лизингополучателя продължил да ползва превозното средство обект на договора за лизинг и не е изпълнил задължението си за незабавно връщане на това превозно средство. Следователно било налице взаимно съгласие и действието на договора било продължено с конклудентни действия или бездействия на страните. В подкрепа на това становище се посочва, че на 21.03.2011г. лизингополучателя отправил предложение до лизингодателя за постигане на споразумение за прекратяване на договора, от което следвало, че към тази дата 21.03.2011г. лизингополучателя е считал договора за действащ, което доказвало, че със своите действия ответната страна мълчаливо се е съгласила към 07.03.2010г. договора да остане в сила, независимо от настъпването на условието за неговото прекратяване, а именно неплащане на три поредни лизингови вноски. Въззивникът твърди още, че е изпратил на лизингополучателя валидни полици „Гражданска отговорност” за периода 04.11.2009г. – 03.11.2010г., както и от 04.11.2010г. – 03.11.2011г. за превозното средство – обект на договора, които полици лизингополучателят получил и приел  на 30.10.2009г. и 29.10.2010г., което недвусмислено показвало намерението и съгласието и на двете страни по договора за продължаване на действието му. Относно твърдението на ответната страна, че съгласно т.13.2 от договора, след прекратяването му лизингованото превозно средство подлежи на връщане на място, посочено от лизингодателя в 15 дневен срок от писменото поискване, а такова не било отправено от лизингодателя, следвало да се отбележи, че лизнигополучателя се оснававал на прекратяване действието на договора за лизинг на основание т.20.3 от него. Съгласно тази разпоредба лизингополучателят бил длъжен да върне превозното средство незабавно или тази разпоредба изключвала приложението на т.13.2 от договора за лизинг, в частта, в която било предвидено посочване на място и срок за връщане след писмено поискване. Незабавното връщане предполагало предприемане на действия от страна на лизингополучателя за осъществяване на контакт с лизингодателя във връзка с изразяване на готовността и уточняване на начина, по който да стане предаване държането на превозното средство. Доколкото лизингополучателят не предприел действие по незабавното връщане на превозното средство, при същевременното му позоваване на прекратен договор за лизинг на 07.03.2010г. на основание т.20.3 от договора, това сочело, че действието на договора било продължено чрез конклудентни действия/бездействия на двете страни, независимо от настъпване на основание за неговото прекратяване. Освен това лизингодателят предоставил на лизингополучателя пълномощно за управление на превозното средство с валидност 15.05.2010г., а с оглед твърдението на последния, че договора бил прекратен на 07.03.2010г. е следвало да върне и това пълномощно.

Сочи се още в случай, че съдът не приеме за основателно изложеното и приеме, че договора за лизинг е прекратен на 07.03.2010г., то лизингополучателят дължал на лизингодателя обезщетение за времето от прекратяването до ефективното връщане на лизинговата вещ на 14.04.2011г., което обезщетение на месец е в размер на месечната лизингова вноска.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен  иска на „АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД до пълния предявен размер и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен искът в пълния му предявен размер от 9 936,96 евро, представляващ неизплатени задължения за 8 броя лизингови вноски от 16-та до 23-та включително, дължими въз основа на сключен договор за лизинг от 10.07.2008г. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната на жалбата страна.

В отговора на въззивната жалба се излагат твърдения, насочени към опровергаване на оплакванията, съдържащи се в жалбата. Сочи се, че договора за лизинг е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, което означавало, че евентуални промени в неговото съдържание, в това число и продължаване срока на договора, следвало да бъдат извършвани в същата форма, като било недопустимо да се приеме измененията да са настъпили с мълчаливо съгласие на страните, изразено с конклудентни действия. Твърди се, че с оглед монтирането / със знанието и без противопоставянето на лизингодателя/ на допълнително оборудване от страна на лизингополучателя върху лизинговото превозно средство, последното е изменило своите характеристики и несъмнено увеличило стойността на това превозно средство.След прекратяване на договора за лизинг на основание т.20.3 лизингополучателя не изпълнил задължението си за незабавно връщане на превозното средство, тъй като упражнил право на задържане върху същото до заплащане на обезщетение  за направените върху лизинговия автомобил подобрения. При упражняване правото си на задържане върху вещта / превозно средство/ лизингополучателя я е застраховал със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като част от задължението му да се грижи за вещта като добър стопанин, изпълнявано добросъвестно по време на задържането. Това обстоятелство не би могло да се тълкува в полза на твърденията на въззивното дружество за наличие на съгласие за продължаване действието на договора за лизинг. По отношение на евентуалното искане на въззивното дружество, в случай, че съда приеме договора за прекратен  на 07.03.2010г., въззиваемото дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение за времето от прекратяването на договора до връщането/предаването на лизинговото превозно средство, въззиваемото дружество намира такова искане за недопустимо, доколкото навежда претенция, основаваща се на различно правно основание от посоченото в исковата молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Такава претенция правилно не била допусната и приета за разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като производството е по предявен установителен иск по чл.124, ал.1, вр.чл.422, ал.1, вр.чл415, ал.1 ГПК. С оглед установителното по своя характер производство не би могло да се допускат и разглеждат осъдителни искове, още по-малко предявени на друго правно основание от първоначално заявеното.

От въззивния съд се иска потвърждаване на постановеното решение, като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е допустимо, доколкото първостепенния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

С въззивната жалба се атакува горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „ЯСМИН-2004” ЕООД гр.Сливен иск до пълния предявен размер. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу вторият ответник ЕТ ”ФОКУС-Х.К.” гр.Сливен, представляван от К. Н. К., в качеството му на  поръчител по договора за финансов лизинг, въззивна жалба не е депозирана, поради което в тази част решението е влязло в сила.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество „АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София /ищец в първоинстанционното производство/, въззиваемото дружество „ЯСМИН - 2004” ЕООД гр.Сливен и ЕТ „ФОКУС-Х.К.” гр.Сливен са страни по договор за лизинг № BGI 1070808, сключен на 10.07.2008г. Първото търговско дружество съгласно договора е лизингодател, второто дружество – лизингополучател, а посочения на трето място едноличен търговец е подписал договора като поръчител на лизингополучателя. Предмет на договора за лизинг е превозно средство  - 1 брой Ивеко МЛ 140 Е 28, като общата стойност на лизнговото средство възлизала на 84 774,63 евро, платима чрез внасяне на една авансова вноска в размер на 6813,60 евро и 60 бр. лизингови вноски платими всеки месец. Първата лизингова вноска ставала дължима тридесет дни, считано от датата на доставка на превозното средство, а следващите в последствие на всеки тридесет дни след падежа на първата вноска / арг. от т.7.1 и 7.2 от договора/. Договорът влизал в сила от датата на плащане на авансовата вноска, а срокът на договора е 60 месеца след датата на доставка. В отделни раздели от договора, страните са договорили условия и срокове на плащане, забава за плащане, поръчителство, транспортиране, регистрация и застраховка на превозното средство, прекратяване на договора и редица други права и задължения на страните, като е съставен и погасителен план за дължимите лизингови вноски. Подписано е и окончателно споразумение между дилъра / доставчик „Чефин България” ЕООД гр.София и „ЯСМИН-2004” ЕООД гр.Сливен за покупка и техническа спецификация на превозното средство, предмет на договора за  лизинг, осигурен от въззивника „АФИН България” ЕАД София / л.20-21.

Изпълнението на задълженията на лизингополучателя е обезпечено с поръчителството на ЕТ ”ФОКУС- Х.К.” гр.Сливен, представляван от Х.Н.К.. Видно от Решение № 144/12.03.2010г., постановено по гр.д. № 26/2010г. на СлРС/ л.44 от делото/ собственото, бащино и фамилно имена на Х.Н.К. са променени на К.Н.К..

Превозното средство, предмет на договора за лизинг било предадено от лизингодателя на лизингополучателя, въз основа на подписан от двете страни приемо-предавателен протокол на 11.11.2008г.

След подписване на договора за лизинг „Ясмин – 2004” ЕООД поръчал на италианска компания „Silver Car” доставка и монтаж на специално оборудване за превоз на автомобили, тип „Силвър кар”.

Видно от представеното по делото извлечение от инвентарна книга на дълготрайните активи на „Ясмин -2004”, тази автоплатформа е осчетоводена като актив в дружествотото с дата на придобиване 28.01.2009г. и отчетна стойност 71 387,80 лв. и монтирана върху превозното средство, предмет на лизинга.

От изготвената в хода на производството пред районен съд автотехническа експертиза се установява, че констуркцията на товарния автомобил Ивеко / предмет на лизинга/ след приемането му от лизингополучателя „Ясмин – 2004” бил без монтирано оборудване в задната част на автомобила. Върху рамата било възможно да се монтира  специализирана платформа за превоз на автомобили. Била извършена промяна на хидравличното управление, което не е от основната конструкция на автомобила, а част от управлението. Била изградена връзка за захранване на хидравличното управление на платформата. Извършено било закрепване на долната носеща конструкция на платформата върху рамата на автомобила чрез специализирани монтажни скоби. Според вещото лице е налице възможност за демонтаж на допълнително монтираната платформа от рамата на автомобила без да се нанесат повреди върху рамата на автомобила.

Видно от представената справка за плащанията по договора за лизинг, лизингополучателят „Ясмин- 2004” погасявал редовно месечните лизингови вноски до месец декември 2009г. Последното плащане било на 09.04.2010г., с което се погасила лизингова вноска № 14 с падеж 08.01.2010г./посочен в справката – л.32/ и  падеж 05.01.2010г. /посочен в погасителния план / л.27/. Издадени са фактури от Афин България ЕАД  и получател „Ясмин -2004” ЕООД с №№, както следва:

-              1000052617/05.03.2010г. с дата на падеж на задължението 06.03.2010г. или вноска № 16 от погасителния план, на стойност 2084,15 лв.;

-               № 10000053594/06.04.2010г. с падеж 06.04.2010г. – вноска № 17 / където е посочен падеж 05.042010г./ на стойност 2089,34 лв.;

-               № 10000054655/06.04.2010г.  с падеж 05.05.2010г.- вноска № 18 от погасителния план на стойност 2518,58 лв.;

-              № 10000055706/12.05.2010г. с падеж 04.06.2010г.- вноска №19 от погасителния план на стойност 2102,21 лв.;

-              № 10000056788/10.06.2010г. с падеж 04.07.2010г.- вноска № 20 от погасителния план на стойност 2111,12 лв.;

-               № 10000057888/15.07.2010г. с падеж 03.08.2010г.- вноска № 21 от погасителния план на стойност 2547,85 лв.;

-              № 10000058990/05.08.2010г. с падеж 02.09.2010г.- вноска №22 от погасителния план на стойност 2137,46 лв.;

-              № 10000059932/08.09.2010г. с падеж 02.10.2010г.- вноска №23 от погасителния план на стойност 2142,55 лв.;

Тези суми не са били заплатени от страна на лизингополучателя.

С предизвестие-покана № 29/20.01.2011г., адресирано до „Ясмин -2004” ЕООД, лизингодателят  „АФИН България” ЕАД поканил лизингополучателят да погаси в срок до 01.02.2011г. наличните си задължения по договора за финансов лизинг. В поканата е отправено и предизвестие в случай на непогасяване на задълженията в дадения срок, то лизингодателя ще счита договора за прекратен  без допълнително да се отправя предизвестие. С поканата лизингополучателят е уведомен, че в случай на прекратяване на договора, следва да върне лизинговото превозно средство с посочване на точното място. Тази покана е получена от лизингополучателя  на 24.01.2011г. Последвало е предложение от страна на управителя на „Ясмин-2004” ЕООД до лизингодателя за сключване на споразумение за прекратяване на договора за лизинг, според което лизингополучателят да бъде освободен от заплащане на задълженията си по договора срещу прехвърляне собствеността върху  платформата, монтирана на лизинговата вещ. Лизингодателят е уведомен, че в случай на несъгласие с така отправеното предложение, то лизингополучателят се позовава на т.20.3 от договора за лизинг и ще счита договора за прекратен поради неплащане на три поредни вноски.

Видно от протокол за връщане на МПС / л.59/ превозното средство, предмет на договора за лизинг било върнато от лизингополучателя на лизингодателя на 14.04.2011г.

На 29.12.2011г. лизингодателят АФИН-България ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника – лизингополучател „Ясмин-2004” ЕООД и поръчителя ЕТФокус – Х.К., представляван от К. Н. К. за заплащане на парична сума в размер на 9936,96 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението  до окончателното изплащане и разноски в размер на 388,70 лв., сторени в заповедното производство. Посочено е, че задължението произтича от договор за  лизинг от 10.07.2008г. с нотариална заверка на подписите на страните, а претендираното вземане представлявало неплатени лизингови вноски от № 16 до № 23 включително, съгласно приложен погасителен план.

По така подаденото заявление, Сливенски районен съд издал заповед № 6166 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, като разпоредил длъжниците Ясмин-2004” ЕООД и ЕТ”Фокус – Х.К.” да заплатят солидарно на АФИН-България ЕАД сумата 9 936,96 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 388.70 лв.- държавна такса.

В законоустановения срок е постъпило възражение, поради коетокредиторът предявил искк за установяване на вземането си.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК за установяване дължимост на парична сума, след надлежно проведено заповедно производство.

Ищецът и настоящ въззивник „Афин България” ЕАД основава правото си да иска установяване дължимостта на  процесната сума на сключения между страните договор за  лизинг. От своя страна ответникът – въззиваем „Ясмин-2004” ЕООД / решението в частта, досежно другия ответник ЕТ”Фокус – Х.К.” е влязло в сила/ се позовава на развален договор, считано от 07.03.2010г. на основание т.20.3 от договора.

Преди да направи анализ на клаузите по сключения договор за лизинг, с оглед преценка дали действително договора е прекратен и от кой момент, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отговори на основното възражение, релевирано във въззивната жалба, досежно наличие на мълчаливо продължаване на договора за лизинг, анализирайки отправеното от лизингополучателя предложение за прекратяване на договора. Това възражение е неоснователно, тъй като съгласно чл.347, ал.2 ТЗ по отношение договора за лизинг се прилагат правилата на договора за наем, като е изключена разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД. Последната повелява, че ако след изтичането на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

В конкретния случай на първо място срокът на договора за лизинг, който е 60 месеца след датата на доставка - не е изтекъл дори към настоящия момент и на второ място след като е изключено приложението на тази разпоредба, то не би могло да има мълчаливо продължаване на договора за лизинг.

Действително видно от текста на т.20.3 от сключения договор за лизинг, страните са се споразумели при неплащане от страна на лизингополучателя на три поредни лизингови вноски, договора, както и всички останали договори за лизинг между същите страни да се считат прекратени без да е необходимо отправянето на допълнително уведомление. Анализът на тази уговорка, сочи на случай на виновно неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя – това за заплащане на лизинговите вноски по договора. Тази норма от договора има за цел да улесни изправния лизингодател, а именно при неполучаване изпълнение на насрещното по договора задължение да прекрати договора без да отправя писмено предизвестие  - допълнително уведомление до насрещната страна.  На тази клауза обаче не би могъл да се позовава лизингополучателят, доколкото същата визира неизпълнение от негова страна. Основната функция на развалянето е освобождаването на изправната страна от задължението й по облигационното задължение, щом насрещната по него страна не изпълнява своето. Следователно правото на разваляне може да бъде упражнено само от изправната по договора страна и то срещу неизправната такава. Изправността е предпоставка за упражняване правото на разваляне на двустранен договор. Ето защо лизингополучателят „Ясмин -2004” ЕООД не би могъл да счита договора за развален, респ.прекратен на основание т.20.3 от него, считано от 07.03.2010г., тъй като тази неизправна по договора страна не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Освен това тази клауза от договора не касае автоматично настъпване на прекратяването, както е посочено в т.20.1 от договора, в случай на  пълно погасяване на всички лизингови вноски.

Договорът за лизинг обаче е прекратен, считано от 02.02.2011г., когато е изтекъл дадения от лизингодателя срок за заплащане на задълженията по договора с отправената покана- предизвестие до лизингополучателя. Тъй като в дадения му срок до 01.02.2011г. последният не е заплатил задълженията си е настъпило прекратителното условие и договорът за финансов лизинг е бил прекратен, считано от 02.02.2011г.

По принцип развалянето на договорите има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично действие, какъвто е настоящият казус или развалянето настъпва занапред. Последното обуславя дължимост на задълженията на неизправната по договора страна до развалянето му. Нещо повече по отношение договора за лизинг е приложима разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД / арг.от чл.347, ал.2 ТЗ/, съгласно която според настоящия случай, ако лизингополучателят продължи ползването на лизинговата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения  договор. Въпреки отправената му покана-предизвестие с уведомление за мястото на връщане на лизинговата вещ, лизингополучателя продължил ползването й до 14.04.2011г. или до тази дата същия следва да изпълнява задълженията си по заплащане на лизинговите вноски.

Установи се по делото, че последното плащане извършено от лизингополучателят на 09.04.2010г. е погасило лизингова вноска № 14 с падеж 08.01.2010г./посочен в справката – л.32/ и  падеж 05.01.2010г. /посочен в погасителния план / л.27/.

С исковата молба, както и с предхождащото я заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са претендирани само сумите по лизингови вноски от № 16 до 23 вкл. на обща стойност 9 936,96 евро, която следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване заявлението – 29.12.2011г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 388.70 лв. – разноски сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 8416/2011г. на СлРС за заплатена държавна такса.

Тъй като с обжалваното решение е уважен предявеният иск частично, същото бива отменено, а исковата претенция изцяло уважена.

С оглед уважаването на иска в пълния му предявен размер, отговорността за деловодни разноски следва да се поеме от въззиваемата страна. Така „Ясмин-2004” ЕООД следва да заплати на „Афин – България” ЕАД сума в размер на 534,46 лв., от които 388,70 лв. - платена държавна такса за първоинстанционното производство и 145,76 лв.- платена държавна такса за въззивното производство.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ОТМЕНЯ Решение № 33/07.02.2013г. по гр.д. № 4878/2012г. на Сливенски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на „ЯСМИН-2004” ЕООД, ЕИК 119670293 със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”С. к.” *-*-*, представлявано от К. Н. К. с ЕГН: ********** / с имена до 12 март 2012г. Х.Н.К./, че дължи на „АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК 130391634 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Р. А.” *, представлявано от М.Д. – изпълнителен директор, сума в размер на 9 936,96 евро / девет хиляди деветстотин тридесет и шест и 0,96 евро/, представляваща неплатени задължения лизингови вноски от № 16 до № 23, съгласно погасителен план и произтичащи от договор за лизинг от 10.07.2008г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 388,70 лв. по ч.гр.д. № 8416/2011г. на СлРС, за които суми е издадена Заповед № 6166/30.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8416/2011г. на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 „ЯСМИН-2004” ЕООД, ЕИК 119670293 със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”С. к.” *-*-*, представлявано от К. Н. К. с ЕГН: ********** / с имена до 12 март 2012г. Х.Н.К./ да заплати на „АФИН БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК 130391634 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Р. А.” *, представлявано от М.Д. – изпълнителен директор, сума в размер на 534,46 лв. /

 

петстотин тридесет и четири лева и 0,46 ст./, деловодни разноски сторени пред две съдебни инстанции.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

                                              

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: