Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,19.06.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                   СТЕФКА МИХАЙЛОА

 

При секретаря И.К. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 260 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Н., пълномощник на Р.Х.К., ЕГН **********, Х.Х.К. ЕГН **********,*** 20-В-4 и А.Х.К., ЕГН ********** *** . Обжалвано е решение № 1213/06.02.2013 г. по гр.д. № 1783/2012 г. по описа на СлРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че имотната граница между УПИ XI-290 и УПИ XII-290 в кв. 30 по плана на с. Бяла паланка от 1997 г. е неправилно заснета и нанесена, както и че действителната имотна граница е границата на парцелите УПИ XI-288 и УПИ XII-288  в кв. 30 по плана на с.Бяла паланка от 1991 г., респективно 1995 г. изразяваща се в това, че 180кв.м. от имота на И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с. Бяла паланка с УПИ XII- 288 /290 са неправилно заснети в съседния имот УПИ XI-288/290 на ответниците Р.Х.К., Х.Х.К. и А.Х.К.. Решението е обжалвано и в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемите сумата от 1170.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция. Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание от 06.08.2013г. СлОС е оставил без уважение исковата молба и е дал указания на ищците да отстранят констатирани нередовности в исковата си молба. Във връзка с това на 30.08.2013 г. била депозирана молба от адв. М., пълномощник на възизваемите. В молбата си ищците са посочили, че са придобили правото на собственост на техния имот УПИ XI-288 в кв. 30 по плана на с. Бяла паланка на 15.02.1995 г. чрез възмездна сделка, обективирана в нот. акт при граници от север УПИ XI-288 собственост на Х.А. К., изток – извън плана на с. Бяла паланка, юг – УПИ XIII-288, собственост на Ю.И.М. и Ю.К.М., запад – улица. Страната твърди, че границите в които е владяла имота, съответстват на границите, отразени в кадастралния план, действащ към момента на издаване на скиците и визите за строеж на жилищните сгради, собственост на ищците и на ответниците. Ищците твърдят, че грешката в кадастралния план от 1997 г. се изразява в това, че при изработване на кадастралната основа на плана от 1997 г. не са заснети границите на двата процесни имота, които към него момент са били обозначени на място и те са били такива, каквито са били по плана действащ към момента на придобиването им. Т.е. твърди се, че границите на имотите са били през 1997 г. такива, каквито са били по плана от 1991 г., тъй като той е бил действащия регулационен план към момента на придобиване на имотите през 1994 г.Страната счита, че на нея са й били предадени части от имота, собственост на ответниците, че тази предадена част е била заета по законния ред и че с това обстоятелство не са се съобразили при изготвянето на новия кадастрален план през 1997 г. като по този начин са били нарушени разпоредбите на чл. 33 ал.2 от ЗТСУ /отм./, който предвижда, че „при изменение на дворищно.-регулационен план на основанията посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството с изменението предадените имоти са били заети по законния ред“. Ищците считат, че по силата на закона границите на регулирания имот са станали граници и на имотите, но тъй като границите на регулирания имот не са били заснети и нанесени на кадастралната основа на плана от 1997 г., това е довело до грешно изработен регулационен план от същата година. В конкретния случай страната е посочила, че границите на двата процесни имота е следната: от уличната регулационна линия под прав ъгъл в посока от запад на изток с дължина 14 метра, след това прави чупка в посока североизток до източната линия на регулацията. В допълнителната молба ищците са посочили, че границата между процесните имоти започва с точка, разположена на улицата, като продължава под прав ъгъл в посока от запад на изток с дължина от уличната регулационна линия  14 метра, като същевременно минава на три метра от северния външен носещ зид на жилищната им сграда, след което прави чупка в посока на североизток на разстояние 36 метра, стига до точката, разположена на границата, която е на регулационната линия, ограничаваща регулацията на селото. Страната твърди, че спорните 275 кв.м. са заключават между точката, разположена 14 метра от западната граница /улицата/ в посока запад – изток, след това границата прави чупка в посока на североизток на разстояние около 36 метра, като стига до точката на регулационната линия ограничаваща регулацията на селото, след което в посока от север на юг около 17 метра по същата регулационна линия, след това по прав ъгъл в посока от изток на запад, на разстояние около 33 метра и се стига до точката, разположена на 14-ия метър от уличната регулация. Посочено е , че така описаното местоположение на спорните 275 кв.м. ясно личи на приложената комбинирана скица № 8 /19.04.2012 г. издадена от Община Твърдица.

Във връзка с така депозираната допълнителна молба е депозирано становище от адв. Н., пълномощника на ответниците по иска. Страната счита, че се касае за спор за материално право, което по същество се изразява в искане за установяване на точната вътрешна граница между двата процесни имота, поради което искът предявен по чл. 53 ал.2 от ЗКИР се явява недопустим и производството следва да бъде прекратено, като съществува възможност за предявяване на иск по чл. 109 а от ЗС. Страната заявява, че поддържа възраженията си за недопустимост на предявените искове и счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Въззивниците оспорват твърдението на ищците, че са владели 275 кв.м. от техния имот по начина, по който е описано в допълнителната молба и при граници, съответстващи на тези, по които са им издадени скиците за строеж. Оспорват твърдението, че вътрешната граница между процесните недвижими имоти е от уличната регулационна линия под прав ъгъл в посока от запад на изток с дължина 14 метра. Посочено е, че тези граници никога не са съществували тъй като липсват каквито и да било данни за одобряване и приемане на подобен регулационен план, по който те да съществуват. Ответниците твърдят, че осъщественото фактическо ползване и владение на имотите се извършва от всяка една от страните по регулационните граници на имотите, съгласно приетият през 1997 г. регулационен план на селото и по никакъв друг начин. От датата на влизане на плана от 1997 г. до настоящия момент страните осъществявали ползване и владение на имотите по имотните граници, съвпадащи с регулационните такива и дори само на това основание въззивниците са собственици на процесните 275 кв.м., тъй като са ги владели в продължение на повече от 10 години. Ответниците посочват, че разчертаната с пунктир граница, нанесена върху скиците за разрешаване на строеж, която съдържа чупка на имотната граница между процесните имоти в посока север – изток, никога не е била част от проект и влязъл в сила кадастрален или регулационен план. Моли се да се постанови решение с което да се констатира недопустимостта на предявения от ищците иск, като се обезсили постановено то съдебно решение на първоинстнационния съд. Алтернативно се иска да се отмени съдебното решение и изцяло да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Страните са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани не се явяват. Представляват се от адв. Н., който заявява, че въззивния съд следва да констатира факта, че на ищците е бил даден срок в който да отстранят нередовностите на исковата си молба и тай като не са свършили това производството  по делото следва да бъде прекратено. В този смисъл били и дадените й указания на ВКС с определение № 104/13.2.2014 г. по ч.гр.д. № 7265/13 г. на ВКС. Адв. Н. заявява, че алтернативно счита, че съдът следва да констатира недопустимост на предявения от ищците иск по чл. 53 от ЗКИР и да се прекрати производството по делото. Като трета възможна алтернатива заявява,  че иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваните части и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемите, не се явяват. Представляват се от адв. М., който поддържа депозираната на 03.8.2013 г. молба за отстраняване на неточностите в исковата молба. Оспорва депозираната въззивна жалба. Посочва, че от събраните по делото  доказателства е установено, че фактическата граница между двата имота е такава по регулационния план от 1993 г. и 1994 г. , когато на страните са били издадени скици и разрешение за строеж. Страната посочва, че не са събрани доказателства, от които да е видно, че при плана от 1997 г. е било съобразено наличната трасирана и материализирана граница на място между двата имота. Моли се да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди съдебния акт, с който да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски.

От представените пред настоящата инстанция скици се установи, че за процесните имоти са били прилагани няколко регулационни планове . От комбинирана скица от 19.04.2011 г. е видно, че по плана одобрен със заповед от 1995 г. с черен туш е отбелязан имот № 220, част от който са процесните имоти. Имот № XI и XII на скиците са отбелязани със син туш, съгласно  одобрен план от 1991 г., а с червен туш са отбелязани имотите от 1997 г. В скицата е отразено, че с черна пунктирна линия е показана границата на имот XII в кв. 30 съгласно оригиналната скица за проектиране № 2 /04.01.1994 г.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 14.02.2013г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 28.02.2013г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

По отношение първия повдигнат въпрос за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок на констатирани нередности по исковата молба, съдът намира, че производството по делото не следва да бъде прекратено поради следните съображения:

Действително с определение от 06.08.2013г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищците в двуседмичен срок да отстранят констатираните неточности с допълнителна искова молба. Това съобщение е било получено от процесуалния представител на ищците на 19.08.2013г. При това положение, срока в който те са можели да депозират изправена искова молба е изтекъл на 02.09.2013г. По делото е представена молба от адв. М. във връзка с определението за оставяне исковата молба без движение от 30.08.2013г. По този начин страната е изпълнила своевременно задължението си да представи коригирана искова молба в двуседмичен срок от получаване на съобщението. Молбата на адв. М. не е била надлежно докладвана, което е станало причина да се постанови определение № 613/10.10.2013г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение и е било прекратено производството по делото. Действително в определение № 104/13.02.2014г. по ч.гр.д. № 7265/13г. по описа на ВКС на РБългария са изказани съждения за това, че обезсилването на първоинстанционно решение не следва да се извърши с определение от въззивния съд в закрито съдебно заседание, а следва страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание и по него да се постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството. С посоченото определение ВКС е върнал делото на Сливенския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. При осъществяването им съдът не може да не се съобрази с безспорно доказания факт, че ищците в определения от съда срок са депозирали молба, с която са отстранили нередовностите по исковата си молба. Ето защо, производството по делото не може да бъде прекратено, поради наличие на твърдение за неотстраняване в срок на нередовности по исковата молба.

Съдът намира възражението на въззивниците за недопустимост на производството по реда на чл. 53 ал.2 от ЗКИР за неоснователно. Към момента на депозиране на исковата молба разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗКИР е предвиждала, че непълнотите или грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице. Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Към настоящия момент текста е инкорпориран в разпоредбата на чл.54 ал.1 и 2 от ЗКИР /изменение в ДВ от бр.49/13.06.2014г./, които предвиждат, че непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти като, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отразява върху комбинирана скица и се отразява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти, въз основа на скица проект след решаване на спора по съдебен ред. В трайната съдебна практика /решение № 1799/18.11.2002г./ по гр.д. № 2126/2001г., IV ГО на ВКС е прието, че грешка при заснемане кадастралната основа на дворищно регулационния план е налице тогава, когато парцелните граници по предходния план не са били заснети като имотни граници по новия план. В мотивите си съдът е приел, че не може да се приеме, че би могло в тези случаи да се води иск по чл.109а ал.2 от ЗС, тъй като той се предявява, когато границата между два имота, намиращи се извън регулация е неясна, неизвестна или спорна за техните собственици. Когато е налице регулация, какъвто е конкретния случай, иск по чл.109а от ЗС е недопустим.

Твърдението на ищците е, че  при приемане на регулационния план на с. Бяла паланка през 1997г. е допусната грешка в кадастралната карта, която се изразява в това, че неправилно е била посочена границата между имота, собственост на ищците, обозначен по плана от 1997. като поземлен имот № XII-290 и поземлен имот № XI-290, собственост на ответниците.

В допълнителната молба, представена пред настоящата инстанция ищците са уточнили, че при изработване на кадастралната основа на плана през 1997 г.  имотните граници на двата процесни имота не са били заснети и не е било съобразено, по какъв начин те фактически се ползват като по този начин била нарушена разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗТСУ /отм./ Страната твърди, че й е била предадена част от имота на ответниците, съгласно регулационния план действащ към момента на издаване на разрешителните за строеж на жилищните им сгради през 1994 г. Ищците във всички депозирани молби – искове, допълнителни искове и т.н. поддържат твърдението си, че са собственици на 275 кв.м., които неправилно са отразени по кадастралната карта от 1997 г. към имота на ответниците.

За изясняване на фактическата обстановка следва да се уточни следното: Процесните имоти XI-290 и XII-290 /по плана от 1997г./ са представлявали част от поземлен имот № 220 по плана за с. Бяла паланка от 1955г. и са били с №№ XI-288 и XII-288 по регулационния план на селото, одобрен през 1991г. Никога не е бил одобряван кадастрален и регулационен план за с. Бяла паланка от 1994г. Никога не е бил одобряван план по който ответниците да са били задължени да предадат на ищците част от имота си. Когато през 1994г. на ищците и на ответниците са издадени разрешителни за строеж, същите все още не са били собственици на нито един от имотите. Едва по-късно през 1995г. Х.А.К. е придобил недвижим имот № XI-288, за което има съставен нотариален акт № 13 по нотариално дело № 461/1995г. С.Б. е придобил парцел XII-288 с нотариален акт № 12 по нотариално дело № 460/1995г. По двата нотариални акта е направено отбелязване, че Х.К. е придобил имот № XI-288 с квадратура 1250 кв.м., а С.Б. е придобил имот XII-288  с квадратура 1000 кв.м.

Тъй като, когато са  били издавани разрешителните за строеж /1994г./, същите не са били съобразени с действащия регулационен план  от 1991г., построените въз основа на неправилно издадените разрешителни за строеж сгради са попадали на регулационната линия между двата имота. Това е довело до необходимостта да се одобри нов регулационен план, по който отстоянията между сградите и регулационната линия на имотите да бъдат съобразени с нормативната уредба. Във връзка с това е приет регулационен план от 1997г. Вещото лице е посочило, че планът от 1997г. е бил съобщен на страните, те са се подписали, че го приемат. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд и двете страни отрекоха подписите при обявлението да са техни, но това не доказва по никакъв начин, че действително не са били уведомени за този план, не са били и съгласни с него.

По плана от 1955г. , по плана от 1991 г. и по плана от 1997г. няма предвиждания за предаване на част от поземления имот, собственост  на ответниците към поземления имот на ищците.

В разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗТСУ /отм./ е посочено, че при изменение на дворищно регулационен план на основанията посочени в т.1 /в обществен интерес във връзка с цели и нужди на благоустройството/ или т.3 /когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания/ на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението предадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията посочени в правилника за приложение на този закон.

Това предполага по предходния план / в случая по плана от 1991 г. / да се е предвиждало предаване на части от единия към другия имот , те да са били заплатени/ дължимото обезщетение/ и да са били заети – приложени , материализирани на място като граница.

От доказателствата по делото обаче, не се установи по някой действащ преди плана от 1997г. регулационен план / в случая по плана от 1991 г. или по плана от 1955 г./ , да се е предвиждало отчуждаване на част от имота, собственост на ответниците в полза към ищците. Представените доказателства – скици - ситуации от 1994г. са издадени във връзка с проект за изменение на градоустройствения план, който обаче така и не е влязъл в сила, поради това няма как да е породил действие. В тези скици е отбелязано, че при издаването им не са представени документи за собственост.

От изложеното следва извода, че ищците не са доказали по категоричен начин своето твърдение за това, че по силата на влязъл в сила регулационен план са им били предадени 275 кв.м. от имота на ответниците и че те са станали собственик на тези спорни 275 кв.м. Има данни по делото, че техния имот с плана от 1997 г. е намален като площ, но твърденията на ищците са не в посока, че неправилно имотът им е бил намален по площ, а в посока, че им е била предадена част от имота на ответника с регулационен план от 1994г., която част не е правилно отразена като част от техния недвижим имот. Това свое твърдение те следва да докажат пряко и в пълнота . Доказателства в тази насока обаче не са събрани. Освен писмените доказателства, които обосновават този извод на съда за неоснователност на претенцията, тя не се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Разпитаните свидетели дават противоречиви показания, от които не става ясно от кой правопораждащ факт ищците черпят правата си. Няма доказателства за правна сделка. Няма доказателства за отчуждаване, което да е било осъществено. Спорни са доказателствата по отношение на това как точно на място е материализирана границата между двата имота, как точно тя е била материализирана към момента на изготвяне на плана от 1997 г. и как се ползва към настоящия момент. С оглед на това съдът не може да приеме за установено по категоричен начин твърдението на ищците за наличие на грешка в кадастралната карта от 1997г., която се изразява в неправилно заснемане на имотната, съответно парцелната граница между имотите, собственост на ищците и на ответниците. С оглед на това, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявения от ищците иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на въззиваемите за присъждане на деловодни разноски . Пред първоинстанционния съд ответниците са доказали разноски в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като първоначално пълномощникът на ответниците е бил упълномощен от петима ответници, а производството по делото е било прекратено по отношение на двама от тях , с определение 1150/17.04.2013 г.  по гр.д. 1783/2011 г. съдът е осъдил ищците да заплатят деловодни разноски в размер на 240.00 лв. Предвид на това за първа инстанция ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците разноски в размер на 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.

За въззивна инстанция въззивниците са доказали разноски в размер на 652.50лева/ 600.00 адвокатско възнаграждение и 52.50 лв такси за въззивно обжалване/ , които въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 1213/06.02.2013 г. по гр.д. № 1783/2012 г. по описа на СлРС,

 

 

в частта, с която е признато за установено по отношение на Р.Х.К., ЕГН **********, Х.Х.К. ЕГН **********,*** 20-В-4 и А.Х.К., ЕГН ********** *** , че имотната граница между УПИ XI-290 и УПИ XII-290 в кв. 30 по плана на с. Бяла паланка от 1997 г. е неправилно заснета и нанесена, както и че действителната имотна граница между двата имота е границата на парцелите УПИ XI-288 и УПИ XII-288  в кв. 30 по плана на с.Бяла паланка от 1991 г., респективно 1995 г. изразяваща се в това, че 180кв.м. от имота на И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с.Бяла паланка с УПИ XII- 288 /290 са неправилно заснети в съседния имот УПИ XI-288/290 на ответниците Р.Х.К., Х.Х.К. и А.Х.К..

 

 

и в частта, с която Р.Х.К., ЕГН **********, Х.Х.К. ЕГН **********,*** 20-В-4 и А.Х.К., ЕГН ********** *** са осъдени да заплатят на И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с.Бяла паланка сумата от 1170.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

 

 

         КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Вместо това постанови :

 

 

         Отхвърля предявения от И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с.Бяла паланка против Р.Х.К., ЕГН **********, Х.Х.К. ЕГН **********,*** 20-В-4 и А.Х.К., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено , че имотната граница между УПИ XI-290 и УПИ XII-290 в кв. 30 по плана на с. Бяла паланка от 1997 г. е неправилно заснета и нанесена, както и че действителната имотна граница между двата имота е границата на парцелите УПИ XI-288 и УПИ XII-288  в кв. 30 по плана на с.Бяла паланка от 1991 г., респективно 1995 г. изразяваща се в това, че 180кв.м. от имота на И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с.Бяла паланка с УПИ XII- 288 /290 са неправилно заснети в съседния имот УПИ XI-288/290 на ответниците Р.Х.К., Х.Х.К. и А.Х.К..

 

         В останалата част потвърждава решението , като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И. Б. ЕГН ********** и М. И. Б. с ЕГН **********, двамата от с.Бяла паланка да заплатят на Р.Х.К., ЕГН **********, Х.Х.К. ЕГН **********,*** 20-В-4 и А.Х.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 360.00 / триста и шестдесет /лева адвокатско възнаграждение и разноски за въззивна инстанция в размер на 652.50 / шестстотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/лева / 600.00 адвокатско възнаграждение и 52.50 лв такси за въззивно обжалване/.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.