Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен, 29.05.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и девети май през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                        ВАНЯ АНГЕЛОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 262 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 1090/15.01.2013г. по гр.д. № 3762/12г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от “БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД гр. София, против Й.И.С., иск за признаване за установено, че последната дължи на първото дружество сумата 278, 07 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем CASH - 04475082 от 13.08.2010г., сумата 29, 94 лв., представляваща надбавка по чл. 4 от договора, ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.06.2012г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 125 лв. по заповедното производство  по ч.гр.д. № 2659/12г. на СлРС.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство, който счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че е изпълнил процесуалните си задължения и е доказал всички положителни факти, обосноваващи основателността на иска му с годни и допустими доказателствени средства, но съдът неправилно ги е дискредитирал и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Развива подробна аргументация във връзка с наличие на съгласие на ответницата за сключване на договора за потребителски заем, както и за условията по него, заявява, че вземането му е доказано по размер, както и, че е съобразил своевременно претенциите си с извършеното в хода на първоинстанционното производство частично плащане, с което погасяването е настъпило по реда на чл. 76 от ЗЗД. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения установителен иск в размера след допуснатото изменение. Претендира разноски от 125 лв. за първоинстанционното производство. С по-късна молба претендира и разноските за платената д.т. от 25 лв. за образуване на въззивното производство.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ  правните изводи, както и част от фактическите констатации на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответницата към ищеца, чийто размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът е претендирал с исковата молба, че му се дължи сумата 278, 07 лв. главница по договор за кредит, 61, 93 лв. надбавки и 38, 01 лв. законова лихва за забава. С оглед настъпило частично плащане в хода на процеса, той е оттеглил изцяло иска за законова лихва в размер на 38, 01 лв. и е намалил размера на акцесорната претенция за надбавки на 29, 94 лв.

Ищецът е доказал релевантните положителни факти, тежестта на което действие лежи върху него – сключването на договора с ответницата, размера на задължението, начина на погасяване, отговорността при забава и направените плащания.

Ответницата не оспорва факта на сключване на договора и не е оспорила никой от представените документи. Въззивният съд счита, че съществуването на вземането и неговият размер са безспорно доказани. Не споделя съображенията на решаващия съд, че на ответницата не е било ясно какви задължения поема и не е била информирана надлежно за тях поради краткостта на процедурата по подписването и ситния шрифт, с който са били изписани условията.

На първо място, за да приеме, че ответницата не се е запознала с документите, подписани от нея, РС се е опрял единствено на свидетелските показания на нейната майка. Сама по себе си роднинската връзка между страната и свидетелката не е достатъчно основание за дискредитиране на показанията, но настоящата инстанция намира, че те не са надеждни най-вече поради обстоятелството, че последната не е била очевидец, а само възпроизвежда твърденията, чути от нейната дъщеря, без да е ясно дори дали информацията й е била дадена непосредствено след сключването на договора, или в интерес на възникналия спор. Поради това тези показания са недостатъчни да се констатира недобросъвестно поведение на банката-заемодател и нарушаване на принципа на информираност. Липсват причини да се приеме, че на ответницата й е отказано да се запознае подробно с представените документи.

Същите са подписани от нея и съдържат точна, ясна и достатъчно кратка информация относно съществените елементи на договора и нейните основни задължения. Въззивният съд счита използвания стандартен шрифт /по вид и размер/ за разбираем и четим, а надлежни медицински доказателства за качеството на зрението на ответницата не са представени.

Ответницата е положила подписа си под договор от 13.08.2010г. CASH 04475082, под погасителния план към същия договор, под общите условия по договор за потребителски кредит CASH 04475082, както и под застраховка за защита на плащанията и декларация за приемане на общите условия за това. С това е настъпило съвпадане на двете насрещни волеизявления на страните, договорът се счита за сключен и поражда права и задължения за тях. Установи се, че ответницата е изпълнила частично паричните си задължения и след преустановяване на плащането на няколко поредни вноски, по силата на договорните условия, потребителският заем е станал изискуем в целия му размер, активирало се е и задължението за заплащане на надбавки при забава. Кредиторът-ищец е  предявил своевременно установителния си иск след подаване на възражение от длъжницата против издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Ответницата не противопостави такива правопогасяващи, право изключващи или правопрекратяващи възражения, които да доведат до отпадане на задължението й, поради което съдът счита, че исковете, с оглед частичното изменение на втория и оттеглянето на третия, така както са предявени, са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат.

Следва да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца главница в размер на 278, 07 лв., надбавка в размер на 29, 94 лв., заедно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на заявлението – 14.06.2012г. и разноските по ч.гр.д. № 2659/12г. на СлРС в размер на 125 лв. Същите не следва да се намаляват съразмерно на сумите, за които е признато вземането, тъй като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, а ищецът, веднага щом някои от исковете му са станали частично или изцяло неоснователни, е предприел действия за десезиране на съда.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи, като първоинстанционното решение бъде отменено, включително и по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което искът бъде уважен, както е посочено.

С оглед изхода на процеса въззиваемата следва да понесе тежестта за разноските за двете инстанции, като заплати на въззивника направените разноски, както са претендирани - за  първоинстанционното производство в размер на 125 лв. и за въззивното производство в размер на 25 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 1090/15.01.2013г. по гр.д. № 3762/12г. на СлРС,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., общ. М., ж.к. “М.*”, Б.п. С., сграда *и Й.И.С.,***, че последната дължи на първото дружество сумата 278, 07 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем CASH - 04475082 от 13.08.2010г., ведно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.06.2012г., до окончателното изплащане, сумата 29, 94 лв., представляваща надбавка по чл. 4 на договора и сумата 125 лв. представляваща разноски по ч.гр.д. № 2659/12г. на СлРС, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължеине по чл. 410 от ГПК № 1678/14.06.2012г.

 

ОСЪЖДА Й.И.С. да заплати на “БНП ПАРИБА пърсънъл файненс” ЕАД, гр. София, направените разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 150 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, поради цена на иска под 5000 лв.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: