Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 148

 

гр. Сливен,  06.06.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                МАРИЯ БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 265    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 190 от 21.03.2013 г. по гр.д. № 6232/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищеца против ответницата иск с правно основание чл. 59 ал. 9 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете на него и определяне подходящ режим на лични отношения на майката с детето като неоснователен, а също така е отхвърлен и предявеният иск за определяне на издръжка, която майката да заплаща на малолетното дете чрез ищеца, като баща и законен представител на детето.  Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответницата и направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в която се твърди,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, съдебният акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства, с материалния закон и трайната съдебна практика. Прави се тълкуване на разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК и се извежда извода, че безспорно от съвкупната преценка на събраните доказателства е установено изменение на обстоятелствата, тъй като ответницата пребивава в чужбина с цел работа и не се грижи пряко и непосредствено а детето. Тези задължения тя е предоставила на своите родители. Сочи се, че задължение за полагане на грижа за отглеждане и възпитание на детето имат родителите, а не неговите баба и дядо. Ответницата е демонстрирала занижен интерес към развитието и възпитанието на малолетното момиче, което не може да бъде оправдано с необходимостта да работи в чужбина. От друга страна безспорно е установено,че ищецът, който упражнява родителските права по отношение на другото дете се проявява като грижовен, внимателен и всеотдаен баща, като пряко и непосредствено полага необходимите грижи за момчето. Постоянно е ангажиран трудово, жилището което обитава е обзаведено, разполага с всички необходими битови и финансови условия, за да осигури необходимите грижи и за малолетното дете Красимира. В случая не е за пренебрегване обстоятелството, че предоставянето на родителските права на бащата ще осигури възможност на двете деца да заживеят заедно и да установят трайна емоционална връзка помежду си. Поради това се иска да бъде постановено решение с което да се отмени първоинстанционното и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Постановеното решение е правилно, законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.  В конкретния случай не са били налице посочените в хипотезата на чл. 59 ал. 9 от СК обстоятелства, които да доведат до изменяне на режима на лични отношения. Безспорно е, че момичето расте в жилище, което е на високо битово ниво, социално е адаптирана в сегашната среда и не са налице новонастъпили обстоятелства, които да наложат промяна. В случая не е без значение обстоятелството, че ответницата работи извън страната, тъй като това е свързано с целта й да осигури материално детето. Нейното отсъствие не се отразява неблагоприятно върху него. Навеждат се доводи, че бащата не проявява искрено интерес към момичето. Предоставянето на родителските права на бащата ще означава прекъсване на естествената връзка между майка и дъщеря, поради което се иска да бъде потвърдено решенето.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з.  въззивника, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител по пълномощие адв.Димитър Куртев, с което се поддържа изцяло подадената жалба. В становището са изложени съображения относно установените фактически обстоятелства, които обаче не се различават от тези, приети за установени от първоинстанционния съд. Въз основа на фактическите констатации се развиват съображения относно необходимостта да бъдат изменени мерките относно упражняването на родителските права върху малолетното дете К.М.. Основният аргумент е, че майката на детето е заминала в чужбина и по този начин не упражнява основното си родителско правомощие, а именно да живее заедно с детето. Тя не се грижи пряко и непосредствено всекидневно за детето, а е предоставила тези задължения на своите родители. От друга страна бащата има необходимите качества и желание да се грижи за детето, а не е без значение обстоятелството, че той упражнява родителските права по отношение на другото дете С. М.. Това е и аргумент родителските права да бъдат предоставени на бащата, за да могат двете деца да растат заедно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК предвижда, че по молба на всеки един от родителите може да се изменят мерките относно упражняването на родителските права върху родените от брака деца, ако са налице изменение на обстоятелствата. Последните могат да съставляват изменение на предишни приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. В процесния случай се твърдят новонастъпили обстоятелства, предвид спецификата на предходното съдебно производство, в което брачният съд не е изследвал кой от двамата родители е по-подходящ да упражнява родителските права върху детето, тъй като по този въпрос е било налице споразумение между съпрузите.

        В т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си, са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи. В първата се включват промени, които засягат положението на детето и такива, които засягат мерките и тяхната ефективност, а втората - особена група, включва обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Всяка една от тези групи включва примерно изброени обстоятелства, при наличието на които - след съвкупна преценка и баланс на всички други съотносими към конкретния случай обстоятелства - може да се стигне до промяна на вече определените мерки. Преценката се прави в зависимост и за да се защитят интересите на детето.Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето след евентуалната промяна  -  включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.

 По смисъла на § 1 т.5 от Закона за закрила на детето "най-добър интерес на детето" е преценка на:  желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;  възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;  опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;  последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;  други обстоятелства, имащи отношение към детето. Безспорно е, че следва да се държи сметка и за най-добрия интерес на детето при преценката за изменение на мерките относно упражняването на родителските права.

По делото е установено по несъмнен начин, че детето Красимира се отглежда от ответницата и нейните родители без създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето. Детето е свикнало и се радва на присъствието на баба си и дядо си. Посещава детска градина в населеното място където живеят. Създало си е своя социална среда и контакти. При това положение в интерес на самото дете е да не бъдат предприети такива действия, които да го откъснат от познатата, близка нему обстановка, с която е емоционално свързано. Това би довело до евентуални травми, свързани с промяната на познатата обстановка и липсата на познати лица около детето. Вярно е, че майката е заминала в чужбина и е сключила трудов договор за срок от шест месеца, но в съвременната социална реалност, където свободата на придвижването на хора е нещо нормално, е допустимо родителят, на когото са възложени родителските грижи, да търси възможности, с които да осигурява финансови средства, даващи възможност за пълноценното израстване и възпитание на детето. Освен това са налице и доказателства, че не е прекъсната по никакъв начин връзката между майката и детето, което сочи, че родителят не се е дезинтересирал от възпитанието на момичето. Ползуването на помощта на родителите от съпруга, на когото е оставено детето, макар и в голям размер, когато те живеят в същото населено място, не следва да се счита като основание за изменение родителските права, ако такова отглеждане е полезно за самото дете.

В същото време по делото е установено, че в известна степен са нарушени контактите между детето Красимира и неговия баща - ищец. Прекъснати са и контактите на това дете с по-голямото братче. Задължение и на двамата родители е да осигуряват възможност на този от тях, който не упражнява непосредствено родителските права, възможност на другия да осъществява контакти с детето, което не е при него, така както е по определения режим за да се избегне пълното алиениране между родител и дете. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.

С оглед на всички тези изводи настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.59 ал.9 от СК и към настоящия момент не са налице нови обстоятелства, които да пораждат изменение на упражняването на родителските права спрямо детето К.М..

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 500 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/21.03.2013 г. по гр. д. 6232/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА В. П. М.ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.н. ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: