Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  23.07.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 267 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. П., в качеството му на пълномощник на „СТРОЙКО ТРЕЙДИНГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.Д.” № *, ет.*, представляван от И.И.М. против решение № 210 от 25.03.2013г. на СлРС в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на М.Д.Й. – Х., ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЛН- 05114932185 на основание чл. 265 от ЗЗД сумата от 5900 лв., претендирана като частичен иск и представляваща част от необходимите разходи за отстраняване на съществени строителни недостатъци, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2011г. до окончателното изплащане както разноски по делото в размер на 747.00лв. съобразно уважения иск.

 

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение в тази част е неправилно, постановено при нарушаване на материално правните норми и при неспазване на съдопроизводствените правила. Страната сочи, че неправилно съдът не е изследвал и не е анализирал възражението на ответника по всяка отделна позиция, посочена от ищците в исковата молба. По този начин за ответника не ставало ясно кои от всички претенции на ищеца са уважени и кои не, а това било важно от гледна точка на факта на установяване на противоправните действия, извършени без строително разрешение и надзор, които следва да се съобразят като претенциите по отношение на тях бъдат оставени без уважение. Неяснотата в тази част водило до нарушено защитно право на ответника. Страната подробно в отделни точки е направила своите възражения като по т.1 – „Бравата на външната врата не работи и не може да се отключи, е посочила, че претенцията е неоснователна. Въззивникът посочва, че вещото лице при отговора си във връзка с тази точка на експертизата се е произнесъл свръхпетитум като е посочило, че макар вратата да се отключва и заключва няма дръжка и е с изключително лошо качество на изработка. Моли се съда да вземе предвид единствено отговора във връзка с поставената му задача, а именно дали бравата работи и дали може да се отключва. Въззивникът е посочил, че важното е, че бравата се е отключвала, а това, че нямало дръжка, не било отговорност на ответника, тъй като същата се явява обща част и като такава е ангажимент на общото събрание на етажната собственост, което следва да вземе мерки по нейното поддържане. По т.2 – „след като вали дъжд се появява теч в покривната конструкция”. Въззивникът отново твърди, че претенцията е неоснователна. Посочено е, че има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация, който е официален документ и доказва, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти. По т.3 – „В банята липсва /отрязана е/ въздушната тръба на колянната тоалетна и не стига до покрива”, въззивникът заявява, че исковата претенция е неоснователна. Посочва, че всички твърдения, че строежът не е изпълнен по одобрения проект, могат да бъдат приети единствено към момента на извършване на проверката от вещото лице и че след като има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация следва да се приеме, че органа, който го е издал, е проверил дали са налице всички изисквания за въвеждане в експлоатация.

Въззивникът е възразил и по т.4 – „При лошокачествена изработка са налице течове на северната тераса, като течовете достигат на долния апартамент, като същия е посочил, че претенцията е неоснователна. Страната заявява, че вещото лице е изказало едно предположение, че теча се дължи на лошо уплътнена дограма на северните тераси, но тъй като това е само предположение, то не може да изгради убеждение за безспорно и категорично основание на ищцовата претенция.

По т.5 „От южната тераса на горния апартамент тече вода върху ищците защото липсва хидроизолация на терасите изразява категорично становище за неоснователност и се посочва, че заключението на вещото лице изрично било установено, че не се предвиждало изпълнение на хидроизолация на терасите, поради което течовете се дължат от некачественото и незаконосъобразно изпълнение на строителните работи по вкарване на терасата в обема на кухнята, което се дължало на изцяло противоправното поведение на ищците по вкарване на терасата в кухнята, от което неправомерно поведение те черпили права. Заявено е, че е основателна претенцията по т.6 – „Стената на хола е крива и има отклонения 15 см”, доколкото същата е предявена за една от стените на хола и това се било потвърждавало и от извършената експертиза, но в останалата част експертизата била превишила пределите на поставената задача като е констатирала отклонения от проектните размери в три от стените. Съответно 3,5 и 27 см.

Въззивникът заявява, че претенциите по т.7 и 8 „Покривът на гаража тече и улуците, които минават над гаража също тече вода и въобще не може да се паркира кола” и „липсва хидроизолация на покрива на гаража”, са неоснователни, тъй като в одобрения проект част архитектурна, видно от експертизата било предвидено поставянето на някаква изолация, но не била уточнена с текст какъв вид и колко пласта е. 

Въззивникът възразява за неоснователност и по т.9 – „Вратата на гаража е поставена накриво като не е поставен електрическия мотор на гаража” и заявява, че не е бил уточнен типа на вратата, която следва да бъде поставена и начина на задвижване, дали ръчно или електрическо.  По т.11 – „Не са построени покриви на северната и южната тераса, така както е по проект” въззивникът заявява, че претенцията е неоснователна. Посочва, че вещото лице също е записало в заключението си, че в одобрения проект не са предвидени покриви над северната и южната тераса на процесния апартамент. Страната сочи, че за северната тераса изпълнението е било според одобрения проект, а за южната фасада, където не е изградена покривна плоскост не можело да се установи кой е изместил парапета, за да разшири терасата над таванските помещения и това било причината да не се сложат покривни плоскости. Сочи, че заключението на вещото лице дава като отговор само възможни предположения, които не могат в достатъчна степен да създадат увереност за безспорност и категоричност. В заключение страната твърди, че строежът отговарял на договора за строителство. За обекта има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от Главния архитект на Общината. .

Въззивникът заявява, че видимите течове по всички фасонни части на сградата са предизвикани от неправомерното и непрофесионално обработване с лепило на инсталацията от собствениците на гаражите, които са се стремили да отстранят „предполагаеми проблеми”, без да са взели разрешение от специалист, поради което страната не следвало да носи гаранционна отговорност.

Въззивникът категорично отказва да носи каквато и да е отговорност, тъй като имотът бил предаден на ищците на 20.07.2010г. и почти година по-късно била депозирана исковата молба, а в този период от време ищците били извършвали самоволно строителни дейности. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в ожбаалваната част и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок е депозиран отговор от адв. Я., в качеството му на пълномощник на въззиваемите Мима и Х.Х., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено че обжалваното решение е законосъобразно, съобразено с всички доказателства по делото. Безспорното бил доказан факта, че е имало недостатъци от изпълнената работа, поради което въззивникът следвало да заплати на ищците разходите, необходими за поправката им. Налице било лошокачествено строителство, което водило до невъзможност за ползване на жилището според предназначението му.

Въззиваемата сочи че вещото лице не се е произнесло свръхпетитум в своето заключение и е посочило също така, че заключението на вещото лице не е оспорено от въззивника по съответния процесуален ред и правилно съдът го кредитирал. Освен това сочи, че въззивникът е можел при несъгласие с първоначалното заключение да поиска повторна съдебна експертиза. Посочено е, че ищецът не е задължен да посочва в исковата молба точно изчерпателно с технически термини всички недостатъци от които страда обекта и че това следва да се установи след извършването на съответната експертиза.

Въззиваемата страна сочи, че наличните дефекти и некачествено извършените монтажни работи са в нарушение на чл.10 между договора на страните, съгласно който изпълнителят е длъжен да осигури качество на строителството съобразно изискванията на БДС като вложи качествени материали и спази правилата и нормите за изпълнение и приемане на строително монтажните работи. Страната твърди, че извършените от въззиваемите ремонтни дейности нямат връзка с констатираните дефекти и некачествено извършените работи в процесния обект. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява пълномощникът му адв. Я., който оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, претендира присъждане на деловодни разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 27.03.2013 г., а въззивната жалба депозирана в законоустановения двуседмичен срок на 08.04.2013 г.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Съдът намира, че възражението на въззивника за това, че по частично предявеният иск съдът следва да разгледа и да се поризнесе по основателността на всяка една претенция поотделно, изложена в исковата молба е основателно. Това от една страна би улеснило правото на защита на ответника по иска, а от друга страна да внесе яснота по въпроса за това какво може да бъде присъдено допълнително при евентуално предявяване на допълнителна искова молба за остатъка от иска.

В депозираната от ищеца искова молба са направени възражения в 11 пункта, касаещи некачествено извършване на строителна дейност от страна на ответника, във връзка с която ищецът се е наложило да извърши допълнителни ремонтни дейности за привеждане на процесния апартамент в състояние годно за обитаване. Всъщност, параметрите на договорните отношения между страните са посочени в сключения между тях договор за строителство от 08.07.2008 г. В чл. 3 от Договора, конкретно са посочени степента на завършеност на отделните компоненти от жилището. Така например е посочено, че стените следва да са до степен мазилка с шпакловка, подът следва да е до циментова замазка, прекараните ВиК инсталации до тапа, без оборудването им, поставената дограма ПВЦ-стъклопакет, поставените врати МДФ, поставената ел.-инсталация без ключове и контакти, а общите части следва да са изцяло завършени.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключение по извършена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е отговорило на поставените от страните въпроси, но неговите констатации по отношение на това какво е допълнително необходимо като ремонтна дейност и стойност на извършения ремонт, касаят извършеното строителство като цяло, а не само параметрите, които са заложени като оплаквания в исковата молба.

Разгледани по отделно, съдът намира исковите претенции за частично основателни, поради следните съображения:

1. по отношение твърдението, че бравата на външната врата не работи не може да се отключи. Съдът намира тази искова претенция за неоснователна и недоказана. Макар в заключението си вещото лице да е посочило, че като цяло входната врата на жилищната сграда да е с изключително лошо качество на изработка /разкрояване и сглобка на отделните детайли/, той е констатирал, че към момента на огледа същата се отключва и заключва. Външната врата е част от общите части на сградата, които строителят е следвало да довърши до пълна степен на готовност. От представените доказателства обаче по делото, не може да се установи страните да са се договаряли за определено качество на изработената и вложена входна врата. Очевидно, от заключението на вещото лице е, че вратата е изпълнявала своето предназначение, а именно тя е можела да се отключва и заключва. Няма доказателства , че поначало вратата е била без брава- дори  не се твърди такъв факт. Ето защо в тази част съдът намира иска за неоснователен.

2. По отношение на исковата претенция за наличие на течове по покривната конструкция. Съдът намира искането за основателно. Вещото лице е констатирало, че въпреки че се е предвиждало по проект покривната стомано-бетонова плоча да има топло изолация и хидроизолация, които са от така наречените „скрити работи”, за тяхното приемане не е съставен акт образец № 12 съгласно Наредба № 3 за установяване на всички видове СМР подлежащи на закриване, който акт да удостовери, че заложеното в проекта, като изискване, е изпълнено. Фактът , че за обекта е издаден акт 16 , не означава , че априори не е възможно да се търси отговорност за лошо извършена работа.

3. По отношение на т. 3 от исковата молба, а именно за това, че в банята липсва /отрязана е въздушната тръба/ и същата не стига до покрива, съдът намира, че претенцията е основателна. От заключението на вещото лице е видно, че канализационният щранг в банята не е изпълнен на определеното в проекта място, затапен е над нивото на пода и не е изведен над покрива на сградата. С оглед на това ремонтните дейности свързани с отстраняване на този недостатък, съответно тяхната стойност, следва да бъде присъдена в полза на ищците, по Приложение №1 от заключението, това са позиции 11 и 12 на обща стойност  237,98 лв.

4. По искова претенция за лошо качествена изработка, водещи до наличие на течове, на северната тераса, съдът намира същата за основателна. Вещото лице е посочило, че тези течове се дължат на лошо уплътнени дограми. За отстраняване на този недостатък на строителството е необходимо да се уплътни дограмата, което видно от Приложение № 1 е на стойност 40лв., както и да се остърже компрометираната вече варова шпакловка по стените и да бъде извършена нова такава. По Приложение №1 тези дейности на са на стойност 117,78лв., общо 157.78 лв.

5. По искова претенция за теч от южната тераса на горния апартамент, в кухнята на възложителите, поради липса на хидроизолация на терасите, съдът намира искането за неоснователно. Вещото лице е посочило, че е по одобрения проект не се е предвиждало хидроизолация на терасите.

6. По исковата претенция свързана с кривата стена в хола, с отклонение 15 см, съдът намира същата за основателна. Вещото лице е посочило, че при две от стените, а именно западната разделителна стена с апартамент № 8 има отклонение от 17 см, а при северната преградна стена има отклонение 5 см. Двете отклонения са над законодопустимите 30 мм. Ето защо, следва да бъдат присъдени посочените в Приложение № 1 суми за извършване на съответните ремонтни дейности, а именно на позиция № 14 в размер на 600.00 лв.

7. По позиция № 7 от исковата молба и оплакването за теч на покрива на гаража и от улуците, както и по позиция № 8 за това, че липсва хидроизолация на гаража, съдът намира същите за основателни. Макар в договора между страните да не е била конкретизирана вида хидроизолация която следва да се положи на покрива на гаража, липсват данни да е била положена каквато и да било хидроизолация. Тъй като този вид дейност представлява „скрита работа”, изпълнителят е следвало да състави образец № 12, но няма съставен такъв, съответно не може да се приеме за доказано, че хидроизолация е била поставена. Вещото лице е посочило, че в гаража има видими следи от течове, влага и мухъл по стените и тавана. За позиции № 7 и № 8 от Исковата молба следва да бъдат извършени ремонтни дейности съгласно Приложение № 1, т. 16 и т. 17 на обща стойност 1332,40 лв.

9. По позиция 9 от исковата молба и оплакването, че гаражната врата е поставена накриво и не е поставен електрически мотор на гаража, съдът намира същото за неоснователно. Вещото лице е посочило, че към момента на огледа вратата е напълно деформирана и не изпълнява предназначението си, но от заключението му не става видно дали това обективно състояние на вратата се дължи на неправилното й поставяне или на неправилна експлоатация от страна на ползвателите. Не се установи също така, страните да са имали договорка да се поставя ролетна врата с ел.мотор.

10. По позиция 10 от исковата молба е било направено оттегляне на иска.

11. По позиция 11 от исковата молба, че не са построени покриви на южната и на северната тераси, както е по проект, съдът намира претенцията за частично неоснователна. Видно от заключението на вещото лице на северната тераса е изпълнена покривна плоскост съгласно проекта. На южната фасада, обаче не е била изпълнена наклонената покривна плоскост, поради изместване на масивния парапет и разширение на терасата на таванските помещения, за сметка на неизградената покривна плоскост. Не се установи по делото страните да са се договаряли за разширение на таванското помещение за сметка на неизградената покривна плоскост. Поради липса на взаимно споразумение, това се явява отклонение от съгласувания проект за сградата. Ответникът следва да заплати разноските, които са във връзка с  изграждане на покривна плоскост на южната фасада и свързаните с това разходи. По Приложение № 1 към заключението /позиция 13/ стойността на ремонтните дейности е 440 лв.

Макар в заключението си вещото лице да е посочило, че общата стойност на СМР, които следва да бъдат извършени, в закупеното от ищците жилище да възлиза на обща сума от 7641лв., съдът може да съобрази своя акт единствено с възраженията, които са посочени като  некачествено извършени строителни дейности в исковата молба.

Макар да става ясно, че не са били изпълнени качествено циментови замазки по подовете на санитарните помещения, на жилищните помещения, в гаража, че не са били монтирани интериорни врати от МДФ, така както е било по договор между страните, че е необходимо извършването на смяна на вратите на терасите от ПВЦ, поради лошото качество на поставените врати и прозорци на терасите и т.н., съдът не може да присъди посочените от вещото лице стойности на тези ремонтни дейности, тъй като не са били поискани с исковата молба от ищците.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявената искова претенция е основателна за сумата до 2768,16лв. Тази сума е за отстраняване на некачествено извършена строителна дейност по позиции от исковата молба както следва 3 – липса на въздушна тръба в банята- 237.98 лв; 4 – наличие на течове на северната тераса – 157.78 лв; 6 – крива стена в хола с отклонение повече от 15 см.- 600.00 лв ; 7 и 8 – наличие на течове на гаража от покрива и улуците, както и липса на хидроизолация на покрива на гаража – 1332.40 лв. и т. 11 – липса на покрив над южната тераса – 440.00 лв.

Следва да се отбележи, че за същите основания посочени в исковата молба не може да бъде предявяван допълнителен иск до пълния размер на исковата претенция посочена в исковата молба.

С оглед изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което частично да бъде уважен предявения от ищеца иск, предвид изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на делото и направеното искане от въззивника за присъждане на разноски за въззивна инстанция, съдът следва да присъди на въззивната страна деловодни разноски в размер на 62.54 лв, а на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 188.00 лв. при взаимно приспадане на двете дължими суми следва , че въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 125.26 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 210/25.03.2013 г. по гр.д. № 7591/2011 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която „СТРОЙКО ТРЕЙДИНГ „ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.Д.” № *, ет. * е осъден да заплати на М.Д.Й. – Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЛН-07114932185 на основание чл. 265 от ЗЗД сумата от 5900 лв. - претендирана като частичен иск и присъдена в цялост, като част от необходимите разходи за отстраняване на съществени строителни недостатъци, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ

 

ОСЪЖДА „СТРОЙКО ТРЕЙДИНГ „ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.Д.” № *, ет. * да заплати на М.Д.Й. – Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЛН-07114932185 на основание чл. 265 от ЗЗД сумата от 2768,16 лв. част от сумата от 5900 лв. , по позиции от исковата молба както следва :

3 – липса на въздушна тръба в банята- 237.98 лв;

4 – наличие на течове на северната тераса – 157.78 лв;

6 – крива стена в хола с отклонение повече от 15 см.- 600.00 лв ;

7 и 8 – наличие на течове на гаража от покрива и улуците, както и липса на хидроизолация на покрива на гаража – 1332.40 лв.

и т. 11 – липса на покрив над южната тераса – 440.00 лв.

претендирана като частичен иск от сумата необходима за разходи за отстраняване на съществени строителни недостатъци ведно със законната лихва върху нея считано от 13.07.2011 г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ частично предявения иск в останалата част до 5900лв. от М.Д.Й. – Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЛН-07114932185 с правно основание чл. 265 от ЗЗД за заплащане на необходими разноски за отстраняване на съществени строителни недостатъци по пунктове от исковата молба както следва :

1 - бравата на външната врата не работи не може да се отключи;

2 - наличие на течове по покривната конструкция;

5 - за теч от южната тераса на горния апартамент, в кухнята на възложителите, поради липса на хидроизолация на терасите;

и 9 - гаражната врата е поставена накриво и не е поставен електрически мотор на гаража

като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

Останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА СТРОЙКО ТРЕЙДИНГ „ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х.Д.” № *, ет. *да заплати на М.Д.Й. – Х. с ЕГН ********** и Х.А.Х. с ЛН-07114932185 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 125.26 ( сто двадесет и пет лева и 26 ст.)лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.