Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    175

гр. Сливен, 02.07.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори юли през две хиляди и тринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря И.К., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 269 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца в първоинстанционното производство „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”Д. Х.” № *,депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.31,т.3 ГПК. С нея се атакува изцяло Решение № 219/21.03.2013г. по гр.д. № 3466/2012г. на СлРС. С това решение съдът отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове с правна квалификация  чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че ответника Г.С.Г. *** дължи на ищцовото дружество сума в размер  на 2 727,41 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от 26.03.2010гг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване назаповед за изпълнение – 09.03.2012г., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 368,36 лв. и иск по чл.86 ЗЗД, вр.чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 127,08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.03.2011г. до 17.02.2012г. по договор за потребителски кредит от 26.03.2010г.

Въззивното търговско дружество намира постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила.

Неправилно съдът посочил, че ищцовото дружество пропуснало да докаже, че заемната сума по договора за кредит е предоставена по банковата сметка за погасяване на задълженията по  договор за потребителски кредит от 07.02.2008г. и по договор за потребителско финансиране. Твърди се, че процесния договор е сключен между страните с оглед погасяване на предходни кредити на същия кредитополучател към същия кредитор. Подобно погасяване било познато най-вече като рефинансиране или преструктуриране. В тези хипотези старите задължения биват погасени от възникналото ново и кредитополучателя следва да изплаща само един договор – рефинансиращия. В настоящия случай кредитор и заемополучател са се съгласили договорът от 26.03.2010г. да погаси по-стари договори за кредитна карта и потребителско финансиране – и двата от 07.02.2008г. Приетата по делото експертиза безспорно доказала, че ответника по исковете е извършил общ 6 плащания на обща стойност 1230 лв. Подобни плащания от страна на кредитополучателя се тълкували като конклудентни действия по признание за усвояване на заетата сума. За въззивника било непонятно кредитополучателя да изплаща задължения по процесния договор, доколкото имало платени шест вноски и същевременно да продължава да плаща по останалите два договора, тъй като по логиката на атакуваното решение преструктуриращия договор не е породил действие и съответно заемната сума е останала неусвоена. Сочи се още, че преструктуриращия договор, освен класически пример за договор за заем,  разполага и с елемент на договор за поръчка, като кредитополучателя е наредил на кредитодателя да погаси негови страи задължения. Не би могло да се допусне, че при неизпълнена поръчка от страна на кредитодателя, насрещната страна би изпълнявала задълженията си по този договор. Кредитодателят в нито един момент не е отричал, че старите задължения не са погасени и че заема по договора от 26.03.2010г. не е усвоен надлежно.

Освен това въззивното дружество излага и подробни оплаквания, свързани с допуснати от съда процесуални нарушения. Така например първоинстанционния съд изготвил доклад по делото, разпределил доказателствената тежест между страните, но не е указал на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за твърдяни от него факти и обстоятелства, каквото задължение имал съда по чл.146, ал.2 ГПК. В този смисъл се твърди, че преклузията за посочване на доказателства не е настъпила, тъй като ако първоинстанционния съд е открил липса на доказателства за усвояване на заемната сума, то е следвало да посочи на ищеца това конкретно твърдение, като необсновано и недоказано, още повече, че в исковата молба това било основно твърдение. В подкрепа на оплакванията си въззивникът представя и съдебна практика. В заключение се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъдат изцяло уважени исковите претенции.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се представя списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещната по жалбата страна чрез назначения й особен представител е постъпил писмен отговор.

С него се изразява несъгласие с подадената въззивна жалба и оплакванията в нея. Споделя изцяло извода на съда, че не било доказано усвояване на заемната сума. Договорът за заем бил реален и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Въпреки дадените от съда указания въззивното дружество не установило, че сумата в размер на 2 396,17 лв. била преведена за погасяване на стари задължения на въззиваемия по посочената в договора банкова сметка. ***, че въззиваемия е извършил плащания по процесния договор, но това заключение било извършено единствено въз основа на справка предоставена от въззивника на експерта, която справка не удостоверявала плащане. Противопоставя се и на оплакването, досежно допуснати от съда процесуални нарушения. Счита, че съда изрично указал на ищцовото дружество кои точно твърдяни от него факти се нуждаят от доказване. Въз основа на тези указания въззивинка следвало да представи писмени доказателства, че е предоставило сумата по процесния договор за погасяване на стари задължения на въззиваемия. Съдът нямал задължение да указва на страните с какви средства следва да доказват своите твърдения. В изпълнение на указанията ищецът поискал изготвяне на съдебно счетоводна експертиза, без обаче да представи нито на вещото лице, нито на съда съответните банкови документи, удостоверяващи превеждането на процесната сума по посочената в договора сметка. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Насрещна въззивна жалба не е подадена.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.        

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и  подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е допустимо, доколкото първостепенния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото в хода на производството пред районен съд  доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2010г.между ищцовото търговско дружество „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД  и ответника Г.С.Г. *** бил сключен договор за потребителски кредит № 7999910766. Съгласно т.ІІІ от този договор, чистата стойност на кредита бил в размер на 2396,16 лв., а размера на задължението на потребителя /кредитополучател/ към кредитора бил в размер на 3928,25 лв., платим на 36 броя месечни вноски. Видно от т.ІІІ.9 от договора, кредиторът превежда кредитните средства по банкова сметка *** „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД за погасяване на задължения по договор за потребителски кредит № 8401310491/07.02.2008г. в размер на 486,00 лв. и по договор за потребителско финансиране № 7401310734/07.02.2008г. в размер на 1910,16 лв. В договора е посочена и банковата сметка, по която потребителят следва да превежда дължимите от него суми.

На 09.03.2012г. ищцовото дружество, чрез пълномощник депозирало до СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 2 727,41 лв., обезщетение за забавено изпълнение в размер на 127,08 лева за периода от 15.03.2011г. до 17.02.2012г. (датата на изготвяне на справката), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендираната сума представлявала 25 броя вноски по горепосочения кредит- неплатени от ответника, поради което на основание чл.4 ал.3 от ОУ към Договора ищцовото дружество счело цялото задължение за предсрочно изискуемо.

Съдът издал заповед № 629/12.03.2012г. по ч.гр.д. № 1020/2012г.за изпълнение, като разпоредил длъжникът и настоящ въззиваем Г.Г. да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД ГР.С. следните суми: главница в размер на 2727,41 лева, представляваща непогасено задължение по Договор за потребителски кредит № 7999910766 от 26.03.2010г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 09.03.2012г. до окончателното й изплащане, обезщетение за забава в размер на 127,08 лева за периода от 15.03.2011г. до 17.02.2012г. и разноски в заповедното производство в размер на 368,36 лева.

На 31.05.2012г. длъжникът Г. депозирал възражение срещу така издадената Заповед за изпълнение. С разпореждане от 18.06.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1020/2012г. на СлРС кредитора- заявител бил уведомен за подаденото възражение и за възможността да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която е видно, че плащанията, които длъжникът Г. направил към кредитора са на обща стойност 1230 лева, от които 1200,84 лева вноски по договора  и 29,16 лева – неустойка. В табличен вид вещото лице  посочило съответните дати на плащане, платената сума и номерата на погасените вноски. Посочено е, че при последното плащане на 25.02.2011г. била погасена част от вноска № 12 с падеж 15.03.2011г. в размер на 0,52 лева. Вещото лице  посочило, че размера на неплатените вноски – 25 на брой от № 12 до № 36 включително, е 2727,41 лева. Изчислената от експерта неустойка за забава съгласно чл.3 ал.3 от ОУ на Договора към 17.02.2012г. възлиза на 97,33 лева. В о.с.з., проведено от първоинстанционния съд на 27.02.2013г., при изслушване на вещото лице последното заявило, че поддържа заключението, като уточнило, че проверката на плащанията от страна на длъжника към кредитора е извършена съгласно отразени счетоводни записвания в „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД. Вещото лице заявило, че не са му били представени извлечения от сметката по която е плащано.

В хода на въззивното производство е назначена, респ. изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице посочило, че изготвило заключението въз основа на представена от въззивното дружество извадка от компютърна справка за погасяване на двата договора на Г.Г., а именно договор № 7401310734 от 07.02.2008г. за сумата 5667,73 лева и остатък към 26.03.2010г. – 1910,16 лева и договор № 8401310491 от 07.02.2008г. за сумата 500 лева и остатък към 26.03.2010г. – 486 лева. Посочено е от вещото лице, че съгласно счетоводните отразявания в системата на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” плащанията, които длъжникът  направил са на обща стойност 1230 лева, от които 1200,84 лева вноски по договора и 29,16 лева – неустойка. В заключението си вещото лице посочило, че не са били представени платежни документи на хартиен носител по усвояването или погасяването на сумата по договора, сключен на 26.03.2010г., тъй като такива не се съхранявали след въвеждането на данните в компютърната система.

В о.с.з. проведено от въззивния съд на 26.06.2013г. при изслушване на вещото лице последното заяви, че в счетоводството на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” по процесния договор е отразено погасяване на задължения по двата предходни договора от 2008г. Това заключение на експерта било базирано на представена справка-извлечение от компютърната система на дружеството кредитор.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК за установяване дължимост на парична сума, след надлежно проведено заповедно производство.

Видно от съдържанието на процесния договор, сключен на 26.03.2010г. страните всъщност са предоговорили условията по два съществуващи при ищцовото дружество стари/предшестващи договори за кредит, а именно договор за потребителски кредит № 8401310491/07.02.2008г. в размер на 486,00 лв. и  договор за потребителско финансиране № 7401310734/07.02.2008г. в размер на 1910,16 лв. Налице е рефинансиране на тези два кредита чрез обединяването им в един кредит – този сключен с договор за потребителски кредит от 26.03.2010г. Усвояването на средствата по последния кредит е извършено с погасяването на задълженията по двата стари кредита от 2008г. Това обстоятелство се установи от извършената съдебно –счетоводна експертиза, по която вещото лице е работило по представени извлечения-справки от счетоводството на кредитора- въззивник. Освен това вещото лице в открито съдебно заседание пред въззивния съд уточни, че е отразено в счетоводна справка на  кредитора  обстоятелството, че двата предходни кредита са погасени. С погасяването на двата предходни кредита,датиращи от 2008г.  всъщност се  усвоява кредита по договора от 26.03.2010г.

Според чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили. По делото не се оспориха констатациите в заключението на вещото лице, опиращи се именно на такава счетоводна справка, представена от кредитора и установяваща усвояване на кредита от 2010г., чрез погасяване задълженията по двата налични предшестващи договори за кредит от 2008г., както и за постъпили плащания от страна на въззиваемия Г. по договора за кредит от 2010г. Освен това плащанията, извършени от страна на кредитополучателя неменуемо представляват извънсъдебно признание за дължимост на сумите по договора за кредит от 2010г.

 

 

 

Установи се в процеса, въз основа на изготвената съдбено счетоводна експертиза, че исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 2727,41 лв. – главница, представляваща незаплатени вноски по договор за потребителски кредит от 26.03.2010г. е основателна в пълния претендиран размер, а искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение е основателен в размер на 97,33 лв., като до пълния предявен размер от 127,08 лв. следва да бъде отхвърлен. Размерът на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. следва да бъде съобразен с уважения размер на претенциите или следва да се присъди в размер на 364,52 лв.

Тъй като с обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск, същото бива отменено, а исковата претенция частично / по отношение на иска по чл.86 ЗЗД/ уважена.

С оглед частичното уважаване на исковете, отговорността за деловодни разноски следва да се разпредели между страните, съобразно уважената и отхвърлената част.

Ищцовото дружество е направило разноски в процеса пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1471,25 лв., съгласно приложени списъци по чл.80 ГПК / в първоинстанционното производство 841,26 лв.и 629,99 лв.във въззивното производство/. Съобразно уважената част от исковете, въззиваемият следва да заплати на въззивното дружество деловодни разноски в размер на 1421,08 лв. за двете съдебни инстанции.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

 

Р     Е     Ш     И  :

        

         ОТМЕНЯ Решение № 219/21.03.2013г. по гр.д. № 3466/2012г. на Сливенски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на Г.С.Г., ЕГН: ********** *** и „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”Д. Х.” № *, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН: **********, че Г.С.Г., ЕГН: ********** *** дължи на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”Д. Х.” № *,представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН: **********, сума в размер на 2727,41 лв./ две хиляди седемстотин двеста и седем лева и 0,41 ст./ – главница, представляваща незаплатени вноски по договор за потребителски кредит  № 7999910766 от 26.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 97,33 лв. /деветдесет и седем лева и 0,33 ст./, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 15.03.2011г. до 17.02.2012г., както и разноски в размер на 364,52 лв./триста шестдесет и четири лева и 0,52 ст./ по ч.гр.д. № 1020/2012г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.Г., ЕГН: ********** ***ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД със седалище и адрес на управление ГР.С., ул.”Д. Х.” № *, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН: ********** сума в размер на 1421,08 лв. /хиляда четиристотин двадесет и един лева и 0,08 ст./, представляваща деловодни разноски, сторени пред две съдебни инстанции.

 

 

Решението е окончателно с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: