Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 161

 

гр. Сливен, 20.06.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  деветнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 276   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 21/08.04.2013 г. по гр.д. № 404/2012 г. на Котелския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от  ТПК”Котленски край” Булстат № 829032395 със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „И.” № *, представлявано от А.М.Т. ***, установителен иск за признаване  на правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Котел и представляващ оградено дворно място с идентификационен № 39030.501.1147, с площ от 1413 кв.м., като неоснователен и недоказан.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.  Твърди се, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В жалбата са развити съображения относно собствеността на кооперацията върху претендирания имот.  Твърди се , че  при извършената реституция неправомерно е била възстановена собствеността само на сградите без терена, въпреки че кооперацията владее този терен непрекъснато повече от 60 г. Липсвали доказателства за учредено от държавата или общината право на строеж за построяването на сградите, поради което следва да се приеме, че теренът е бил собственост на кооперацията. Неправомерно Община Котел през 1993 г. е актувала терена като общинска собственост.  Поради това се иска да бъде постановено решение, с което ТПК „Котленски край” да бъде признато за собственик по давностно владение  на посочения имот. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител по закон или пълномощие.

В с.з. за въззиваемата община, редовно призована, не се явява  представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

     Жалбата е неоснователна.

При заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит по давност, основателността на претенцията на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на определения от закона срок е налице възможността за придобиване собствеността по отношение на вещта, обект на владението. Правото на собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти - чл. 79 ЗС. За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика.

 В случая, приемайки, че позоваването на изтекла в полза на ищците придобивна давност е с дата 14.09.2012 г., то за да се зачете ефекта на придобивната давност като оригинерно придобивно основание за правото на собственост, следва владението да е протекло спокойно и необезпокоявано последните 10 години, без да е губено за срок по -дълъг от 6 месеца, т. е. считано най-късно от 14.09.2002 г. С оглед законовата разпоредба на паратраф 1 от Закона за допълване на ЗС, а именно, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г., следва да се приеме, че срокът не е изтекъл и към този момент. Ищецът не твърди,  че е владял и своил имота по отношение на определено физическо лице, а по отношение на Община Котел и именно поради това е насочил  претенцията си спрямо нея. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. Следователно за периода от 1990г. до 1996г. давност в полза на ищеца не може да тече. От 01.06.1996г. по аргумент на противното на забраната на чл.86 от ЗС, редакция ДВ, бр. 33/1996г. да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост следва, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост. Давността за придобиване по давност на процесния имот до датата на предявяване на исковата молба в съда  не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време – по аргумент на § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от 31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г., изм. бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г./ , с който е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2014г. Следователно независимо от това дали е упражнявана трайно и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния имот, ищецът не е  могъл да го придобие по давност.

Не е доказано и твърдението, че ищецът е осъществявал необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене. От събраните доказателства не може да се направи извод, че в различни периоди, включително и към момента на предявяване на иска, имотът се владее от ищеца.

  Ответникът по делото е оспорил иска, поддържайки тезата, че имотът е общинска собственост, актуван с акт за общинска собственост /АОбС/през 1993г. Тази теза не е опровергана от събраните по делото доказателства. АОбС е официален свидетелстващ документ, който удостоверява, че извършените в него записвания действително са извършени въз основа на посочените в него предхождащи го актове и на посоченото в него основание.

 АОбС нямат конститутивно действие, тяхното съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но имайки констативен характер, досежно посочени факти, от които произтича правото на собственост на държавата или общината, при заявен иск за собственост срещу държавата или община, в тежест на ищеца, претендиращ собствеността на имота на лично придобивно основание, е да установи правото си на собственост върху претендирания имот като по този начин обори придобивното основание на ответника - държава или община, отразено по АОбС.

 За процесният недвижими имот няма ангажиран като доказателство титул за собственост, различен от този на общината. Данните по делото не опровергават отразеното по акта, а именно, че собствеността е била на държавата, която я прехвърля на общината.

        Правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извода, че искът с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване правото на собственост върху недвижимия имот на основание на изтекла в полза на ищеца придобивна давност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Вярно е, че кооперацията е стопанисвала този имот, но липсват каквито и да е доказателства, че тя е придобила собствеността на някое друго основание. Поради това следва да се приеме, че  имотът винаги е бил  държавна или общинска собственост.  

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/08.04.2013 г. по гр.д. № 404/2012 г. на Котелския районен съд.       

 

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: