Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

ГР.С., 20.05.2013 г..

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесети май  две хиляди и тринадесета година в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 277 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 

        Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

        Подадена е жалба от длъжника  по изп.д. №  № 20137680400118 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие района на ОС – Сливен, с която са обжалвани действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на възбрана и насрочване на опис върху недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. „К.” бл. * , вх. *ет.* ап.*. В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ по отношение на този имот са незаконосъобразни. Изпълнението е насочено срещу единственото за длъжника жилище, което по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК представлява несеквестируема вещ. Това жилище е единствено за длъжника и тя не притежава друго, а в него живеят и двете й деца, както и бившият й съпруг. В жалбата се развиват подробни съображения за основанията, относно обжалваните две отделни действия на съдебния изпълнител.

        На първо място е обжалвана наложената възбрана. Сочи се, че в съдебната практика съществуват различни тълкувания относно действието, с което се насочва изпълнението върху недвижимо имущество и съответно момента, от който започва да тече за длъжника преклузивния срок за обжалване на действието на съдебния изпълнител, ако счита, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество. Твърди се, че насочването на изпълнението върху недвижим имот, който е несеквестируем ,започва в момента на налагане на възбраната и това е първото действие на съдебния изпълнител, след което се пристъпва към принудителното събиране на задължението чрез опис, оценка и продажба. Независимо дали ще се третира възбраната като редовно принудително действие или като обезпечаващо такива действия , щом описът и продажбата на този имот не са позволени,  то и  самата възбрана следва да се третира като непозволена. Поради това тя се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

        На второ място е обжалвано действието на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващо се в насрочване на опис върху посочения недвижим имот. Първото действие по насочване на принудителното изпълнение върху считано за несеквестируемо жилище е получаването от длъжника на съобщение, с което е уведомен за датата на насрочения опис. Поради това се иска отменяне на действията на съдебния изпълнител, изразяващо се в насрочване на опис на недвижим имот,  находящ се в ГР.С., кв. „К.” бл. * , вх. * ет. * ап.*. Прави се искане да бъде постановено решение по силата на което да бъдат отменени действията на ЧСИ по отношение на посоченото жилище и се прави искане за спиране на производството по изпълнителното дело по отношение на същия имот.

В писмено становище  ЧСИ е посочил, че процесуалното действие възбрана и насрочване на опис на недвижимия имот, който е предмет на жалбата, са извършени, но опис, оценка и публична продан не са осъществени, тъй като не е приключила справката дали това жилище е единствено или не за длъжника.  Липсват доказателства, че това жилище е единственото жилище за нея. Сочи се, че насрочването може никога да не породи правните последици на описа, което е доказано от практиката.

Постъпили са и писмени възражения от взискателя „Първа инвестиционна банка” АД, с което се иска да бъде оставена без разглеждане, като неоснователна и необоснована, подадената жалба. Процесният имот е бил ипотекиран в полза на банката като обезпечение по банков кредит от 05.10.2006 г. Към днешна дата дългът по този кредит е напълно погасен, но ипотеката не е била заличена, което е основание да се счита, че имотът не попада в кръга на  несеквестируемите вещи, а точно обратното, съгласно чл. 445 от ГПК. Липсват доказателства, че имотът попада в хипотезата на чл.444 т. 7 от ГПК. Жалбоподателката е била известена кои имоти са били възбранени и към кои имоти е насочено принудителното изпълнение още с получаването на призовката за доброволно изпълнение. Поради това се иска да бъде оставена жалбата без разглеждане, а ако тя бъде разгледана, да бъде отхвърлена като неоснователна.

Изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя „ПИБ” АД против длъжниците М.С.Д. и З.П.Д.. Изпълнителният лист е бил издаден по повод необслужен ипотечен кредит, който е бил обезпечен с три недвижими имота. С покана за доброволно изпълнение на 02.04.2013 г. длъжницата е била уведомена, че освен ипотекираните имоти, обезпечаващи вземането на банката кредитор, е наложена възбрана върху още пет имота, собственост на длъжницата, между които и апартаментът в кв. „К.”. На същата дата длъжницата е получила и съобщение за извършване на опис на възбранените недвижими имоти, като описът е бил насрочен за 05.04.2013 г.  Длъжницата е възразила единствено срещу действията на ЧСИ, касаещи жилището в гр.С., кв. „К.” бл. *, вх. * ет. * ап.* с доводът, че то е единственото, в което живее тя, непълнолетното й дете, пълнолетният й син и бившият й съпруг, като никой от тях не притежава друго жилище.

Възражението за несеквестируемост има приложно поле само при изпълнение на парични вземания. В ГПК е посочено, че постановлението за проданта , което е финалният акт на способа, може да се обжалва от длъжника само с позоваване на изчерпателно изброените основания и поради това следва да се приеме, че на този краен етап длъжникът не би могъл да се позовава на несеквестируемост. Поради това възражението длъжникът следва да направи в един по-ранен етап и най-ранният възможен е този на получаване на съобщението  за насрочения опис на недвижимия имот, който длъжникът счита за  несеквестируем. Поради това настоящият състав намира, че  жалбата се явява допустима.

За да е налице защита произтичаща от несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен  начин , че съответният жилищен имот е единствен за задълженото  лице и неговото семейство.  Напоследък в теорията  се приема по-широко разбиране за определяне членовете на семейството, като  в това понятие се включват възрастни родители, които лицето издържа, както и пълнолетните деца, които живеят с него.  Поради това следва да се установи дали някой от тях притежава друго жилище. В конкретния случай не се установява такова обстоятелство. Напротив: от справките по делото е безспорно установено какви недвижими имоти притежава длъжницата, която е обжалвала действията на ЧСИ.

Неоснователна е жалбата обаче в  частта, с която е обжалвано действието на ЧСИ, свързано с налагане на възбрана върху  този имот. Възбраната в изпълнителното производство е вид обезпечение на вземането на длъжника. Изпълнителното действие „опис на недвижимия имот” се състои от две фази – обезпечителна и изпълнителна. Налагането на възбраната е именно първата фаза на това действие. Съществува практика, но тя е по отменения ГПК, че налагането на възбраната е недопустимо, тъй като изпълнителните действия спрямо несеквестируемо имущество са недопустими. Ако обаче съдебният изпълнител не наложи възбрана и длъжникът се разпореди с имота, то тогава би се обезсмислила разпоредбата на чл.452 от ГПК, която обявява, че когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания. Тогава за взискателя съществува единствено възможността  да търси защита чрез иска по чл. 135 от ЗЗД. В крайна сметка възбраната не пречи на длъжника да ползва имота докато не се удовлетвори взискателя.  Ако обаче длъжникът се разпореди с жилището си след наложената възбрана, то тогава за него отпада възможността да се ползва от привилегията на чл. 444 т.7 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че налагането на възбраната върху несеквестируемо жилище е законова, допустима обезпечителна мярка. Ето защо жалбата в тази част се явява неоснователна.

Основателна е жалбата обаче във втората част. Както беше посочено по делото е установено, че посоченото жилище е единственото за длъжницата и нейното семейство. За това са представени достатъчно писмени доказателства.  Безспорно е, че нито  длъжника, нито който и да е от членовете на семейството му, живеещи с него, имат друго жилище. Самото жилище не надвишава жилищните им нужди и не се установява жилищната площ да надхвърля полагащата се. Няма възможност от жилището да бъде обособено друго такова. С оглед на изложеното следва да се приеме, че се касае за единствено жилище на длъжника, което попада в хипотезата на чл. 444 т. 7 от ГПК и изпълнението не може да бъде насочено срещу него. Неоснователно е възражението на взискателя, че върху това жилище тежи ипотека. Тя е наложена във връзка с друг кредит, отпуснат от банката, който към този момент е изцяло погасен.  Съгласно чл. 445 ал.1 от ГПК от забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Следователно за да отпадне несеквестируемостта върху жилището трябва длъжника да е учредил ипотека във връзка с отпуснатия заем.

 

По повод направеното искане за спиране на изпълнителното производство, съдът го намира за неоснователно, с оглед на обстоятелството, че  жалбата следва да бъде уважена в частта, с която е бил насрочен опис върху недвижимия имот.  Така на практика ЧСИ не би могъл да предприеме действия по изпълнителното производство по отношение на недвижимия имот и на практика  се постига ефекта на исканото спиране на производството.

 

 

Ръководен от изложените съображения съдът

 

                              Р   Е   Ш   И  :

 

 ОСТАВЯ без уважение жалбата на  М.С.Д. *** длъжник по изп.д. № 20137680400118 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие района на ОС – Сливен против действията на ЧСИ изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в ГР.С., кв. „К.” бл. * , вх. * ет. * ап.*.

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ М.М. по изп. д. № 20137680400118 изразяващи се в насрочване на опис върху недвижим имот, находящ се в гр.С., кв. „К.” бл. * вх. * ет.* ап. *, като незаконосъобразни, съгласно разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК.

 

ОСТАВЯ без уважение искането на М.С.Д. *** за спиране на  производството  по изп.д. № 20137680400118 по описа на ЧСИ М.М. с район на действие района на ОС – Сливен.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: