Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

гр. Сливен, 17.06.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

        Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                     

при  секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно гр.  д.  N 278 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317  ГПК, вр.чл.144 и чл.149 СК.

       Образувано е въз основа на депозирана въззивна жалба от  ответника в първоинстанционното производство С.С.М. ***, с която атакува изцяло Решение № 287/25.03.2013г., постановено по гр.д. № 139/2013г. на СлРС.

С обжалваното решение първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.144 и чл.149 СК. Съдът уважил  изцяло предявения иск за издръжка на пълнолетно учащо лице за минало време – чл.149 СК в размер на 700 лв. за периода 01.10.2012г. до 15.01.2012г./ датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск по чл.144 СК е уважен в размер на 200 лв. считано от 15.01.2013г. до 31.01.2013г., а от 01.02.2013г. е частично уважен в размер на 110 лв. месечно до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва, върху всяка закъсняла вноска, като искът до пълния предявен размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението въззивника е осъден да заплати на въззиваемия и деловодни разноски в размер на 120,00 лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка по сметка на СлРС.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал ответника в първоинстанционното производство С.М., който с депозираната въззивна жалба обжалва решението изцяло, като неправилно и необосновано. Твърди, че съда тълкувал доказателствата по делото превратно сами и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства. Съдът приел, че въззивника съзнателно привел на свидетеля Дойчев сумата от 15 000 лв., като поставил под съмнение целта, за която била преведена сумата. Съдът не кредитирал показанията на този свидетел, че между него и въззивника имало сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Показанията на този свидетел сочели, че между него и въззивника имало уговорка свидетеля да продаде имота си на въззивника, а липсата на сключен предварителен договор не опорочавали постигнатото съгласи за тази сделка. Показанията на свидетеля несъмнено сочели, че преведената сума била с цел закупуване на жилището, което въззивника обитавал от дълъг период от време, както и към момента. Това се потвърждавало и от вписаното в операционната бележка от 18.02.2013г. основание за превод на сумата, а именно „ за покупка на недвижим имот” Размерът на общо платените суми от въззивника на свидетеля 33 000 лв. във връзка със закупуването на недвижимия имот напълно съвпадал по размер на сумите получени от въззивника от майката на ищеца – 13 000 лв. за уравняване на дял след извършена съдебна делба и 19 684,75 лв. – сума получена при прекратяване на военна служба. Доказателство, че въззивника е предприел действия по закупуване на имота било и факта, че заплащането на сумата в размер на 15 000 лв. била преведена по банков път- обстоятелство, което следвало да се удостовери при съставянето на нотариален акт за извършената сделка. По отношение на представения договор за наем се сочи, че било напълно логично, след като въззивника не е придобил собствеността върху имота, поради неплащане на цялата уговорена сума, то за страните по сделката възниквал правен интерес да уредят отношенията си, свързани с ползването на имота, още повече, че договора за наем бил сключен с нотариална заверка на подписите. Неправилно бил приет от съда и размера на получавания доход на въззивника, с който същия следвало да се издържа.След приспадане на определената издръжка от съда от получаваната от въззивника пенсия  в размер на 420 лв., неправилно било прието, че същия ще може да се издържа с доход около минималната работна заплата, установена за страната без особени затруднения. Този извод бил неправилен, тъй като общоизвестен факт бил, че средно месечния доход, необходим за осигуряване на прилично съществуване на едно лице възлизал на сума в размер на 380 – 400 лв. Следвало да се отчете факта, че въззивника живеел сам и заплащал всички текущи битови сметки единствено чрез получаваната от него пенсия, както и че има особени нужди, свързани с лечението на болестите от които страдал – епилепсия и хипертонична болест на сърцето. Съдът приел, че необходимите лекарствени средства се отпускали безплатно от НЗОК, като се сочи, че единствено медикамента за лечение на епилепсия бил отпускан от НЗОК, но не и останалите лекарствени средства за лечение на хипертонична болест на сърцето..Съдът не отчел факта и че на въззивника предстоял преглед пред ТЕЛК-Сливен за определяне на степен инвалидност. Присъдената издръжка за минало време била прекомерно висока и не съответствала с разходите, извършени от ищеца. Съдът приел, че ищеца не разполагал с имущество, от което да се издържа, като за това не били представени доказателства. След постановяване на съдебното решение въззивникът разбрал, че след извършената през 2010г. съдебна делба между него и майката на ищеца, последната е прехвърлила ½ ид.част от жилището на ищеца. Това обстоятелство не било известно на въззивника при разглеждането на делото в първоинстанционния съд и представлявало новооткрит факт, за който следвало да се съберат доказателства.

В срока по чл.263, ал.1  ГПК от  насрещната по жалбата страна  не е постъпил писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, притежаващ правен интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата съдебна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед обхвата на обжалване е частично недопустимо, тъй като е налице произнасяне свръхпетитум по отношение предявения иск за издръжка за бъдеще време чл. 144 СК, досежно периода 15.01.2013г.- 31.01.2013г., когато е прекратен трудовия договор на ответника-въззивник.

Съображенията за това са следните:

С исковата молба са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация:

- чл.149 СК – за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ за минало време в размер на 200 лв. месечно за периода 01.10.2012г. до 15.01.2013г., датата на подаване на исковата молба или в общ размер на 700 лв. /последните три месеца на 2012г. по 200 лв.= 600лв. и петнадесет дни от месец януари 2013г.= 100 лв./;

- чл.144 СК – за заплащане на издръжка на пълнолетен учащ в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 15.01.2013г. занапред до навършване на 25 годишна възраст на учащия във ВУЗ.

Първоинстанционният съд приел, че искът по чл.149 СК за минало време е основателен в пълен размер за претендирания период от 01.10.2012г. до 15.01.2013г. в размер на 700 лв. Приел е също така, че искът по чл.144 СК е основателен в пълен размер за периода от подаване на исковата молба до прекратяване на трудовото правоотношение на ответника. За този период обаче, съдът присъдил по иска за бъдеще време за периода от 15.01.2013г. – 31.01.2013г.  – издръжка в размер на 200 лв., вместо дължимите 100 лв. / тъй като се касае за половин месец, при претенция от 200 лв. за цял месец/.

При това положение съдът присъдил повече от претендираното от ищцовата страна, каквото произнасяне е недопустимо. Макар във въззивната жалба да липсват подобни оплаквания, то по отношение валидността и допустимостта на съдебното решение, въззивният съд е задължен да следи служебно. Следователно в тази част, решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, а и от представеното удостоверение за раждане /л.2 от делото/ е видно, че ищеца - въззиваем  С.М. се намира в родствена връзка с ответника-въззивник С.М., като негов низходящ по права линия от първа степен /син/.

Установява се, че въззиваемият продължава образованието си във ВУЗ- Технически университет- София, инженеро-педагогически факултет, филиал гр.С. и е записан за учебната 2012/2013г. зимно и лятно полугодие / Уверения с № 024 от 14.01.2013г. и № 131 от 28.02.2013г., издадени от учебното заведение- л.3 и л.51/. Съответно въззиваемият е заплатил такса за двата семестъра в общ размер на 650 лв., съобразно представените квитанции с №№ 130 / 03.07.2012г. и 397/18.02.2013г./ л.4 и л.52/.

От  заповед № 457/02.11.2012г. е видно, че трудовото правоотношение на майката на въззиваемия -  Радка Станева с нейния работодател „СТАР ФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД София е прекратено, считано от 08.12.2012г., от когато същата е безработна.

От удостоверение, издадено от Общинска администрация Сливен, както и от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том ІV, рег.№ 5969, дело 507 от 2008г. се установява, че въззиваемият С.М. притежава  / в съсобственост със своята майка/ ½ ид.част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.562.57.3.7., находящ се в гр.С., , кв.”С. З.”, бл.*, вх.*, ет.*, с предназначение на обекта- жилище, апартамент, подробно описан в акта за собственост. Посочено е, че дарителят запазва пожизнено правото си на ползване върху недвижимия имот.

Видно от представеното от ответната по исковете страна Разпореждане № **********/ 15.03.2012г., издадено от длъжностно лице при ТП НОИ гр.С., въззивникът С.М. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 420.24 лв. месечно. Освен това не се спори, а и се установява от споразумение за прекратяване на трудов договор № 48/27.04.2012г. /л.28 от делото/, че въззивникът е полагал труд в СОТ Сливен ЕООД от 27.04.2012г. / датата на сключване на трудовия договор/ до момента на прекратяването по здравословни причини, считано от 01.02.2013г., като  получавал месечно възнаграждение в размер на 310 лв. /арг.от изплатеното му обезщетение с правно основание чл. 222, ал.2 КТ – 620 лв./. При прекратяване на трудовото си правоотношение въззивникът  получил обезщетения за неизползван отпуск за два дни 28.72 лв. и 620 лв. обезщетение, представляващо получаваното БТВ за два месеца, за това, че трудовия договор е прекратен , поради болест на работника/ служителя.

По делото са приети и редица медицински документи, а именно удостоверение № 3/29.01.2013г. и етапна епикриза от същата дата, издадени от ГППИМП Д-р Кирилови ООД Сливен, епикриза № 19852 от 23.10.2012г., издадена от неврологично отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.С., протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК №1/07.01.2013г., 5 бр. амбулаторни листи за извършени медицински прегледи на въззивника за периода 01.11.2012г.- 15.01.2013г., медицинско направление № 1/ 29.01.2013г. за явяване пред ТЕЛК за определяне на група инвалидност и ЕР на ТЕЛК № 1412/ 15.04.2013г. От тази медицинска документация се установява, че въззивника страда от епилепсия-генерализирани тонично-клонични пристъпи и артериална хипертония – гр.ІІІ, умерена степен, като е определена 42 % трайна неработоспособност за срок от три години до 01.04.2016г.

По делото не е спорно и се установява от дадените от него обяснения по реда на чл.176 ГПК, че въззивникът при уволнението си през 2012г. като военнослужещ  получил 20 бр. брутни трудови възнаграждения в общ размер на 19 684.75 лв. Не е спорно, а и е видно от разписка от 25.02.2010г., че въззивникът е получил сума в размер на 13 000 лв. от своята бивша съпруга/ майка на въззиваемия/за уравняване на дял от недвижим имот, посочен по-горе в изложението, от който впоследствие ½ ид. част е прехвърлен на въззиваемия от неговата майка.

От операционна бележка от 18.02.2013г. за извършени междубанкови транзакции се установява, че въззивника  С.М. е привел от сметката си в ДСК банка на Б.С.Д. по сметка в Алианц България-Сливен сума в размер на 15 000 лв., а за основание на превода е посочено покупка на недвижим имот.

На следващия ден 19.02.2013г. между тези две лица е сключен договор за наем-въззивника С.М., като наемател и Б.Д., като наемодател на наследствения му апартамент, находящ се в гр.С., ул.”Г.Д.”, бл.*, вх. *, ап.* и идентичен с апартамент, находящ се на адрес гр.С., кв.”Д.Г.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* / договор за продажба на държавен имот, удостоверение за наследници на С.Д. и удостоверение от Община Сливен за идентичност/.

Наемодателят Дойчев е разпитан в качеството му на свидетел в хода на производството. От неговите показания се установява, че  въззивника живеел в наследствения му апартамент под наем от 2004г.-2005г., а от преди две години имали уговорка да закупи жилището. През 2010г. му заплатил по банков път сума в размер на 18 000 лв., а през февруари 2013г. сума от 15 000 лв. Договорът за наем сключили едва сега, тъй като останала малка сума за изплащане стойността на жилището около 7 000 лв.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Според чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения, като съгласно чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

Искът за издръжка на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на пълнолетния.

Предпоставките за предявяване на иска са свързани с наличие на няколко основни факта, а именно: ищецът да не може да се самоиздържа от доходите и използването на имуществото си, да продължава обучението си в средно или висше учебно заведение при определени условия, родителите му да имат възможност да осигуряват издръжка без особени затруднения за тях. Размерът на издръжката се определя от съда, с оглед нуждите на ищеца от издръжка и възможностите на ответника за предоставяне на необходимите средства, като се имат предвид и всички горепосочени условия, отнасящи се до основателността на исковата претенция.

При този вид производства ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение основанието на иска, че се намира в съответната родствена връзка с ответника / роднина по права линия от първа степен на основание кръвно родство или осиновяване/, а по отношение  размера на иска – размера на своите нужди от издръжка, т.е. да установи необходимите средства за храна, облекло, лекарства и др. На следващо място е необходимо ищеца да докаже и възможностите на ответника да предоставя издръжка, т.е. да установи доходите му от труд или от използване на имущество.

Следва да се отбележи, че при този вид искове не е налице пълна безусловност на задължението за издръжка и в тежест на ищеца е да установи по безсъмнен и категоричен начин, обстоятелството, че даването на исканата издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се претендира. Това означава, че родителят / ответник по иска/ трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете / в този см. Р. № 199/17.05.2011г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

По отношение на предявения иск по чл.149 СК, за заплащане на издръжка за минало време от 01.10.2012г.до 15.01.2013г., когато е подадена исковата молба.

Съдът намира, че този иск следва да бъде уважен в пълен размер, тъй като за периода, за който се претендира издръжката се установи, че въззивника, освен получаваната пенсия  от 420 лв. е реализирал и доход от полагане на труд в размер на 310 лв. месечно. Тези средства са били достатъчни за покриване на собствените му нужди от битово и лично естество, като същевременно са позволявали да заплаща на сина си без особено затруднение издръжка в размер на 200 лв. месечно.

Възражението, че въззивника, с оглед здравословното си състояние имал повишени разходи за закупуване на лекарствени медикаменти е неоснователно. Същият приема лекарствено средство за установената епилепсия - Neurotop, предписано с Протокол № 1/07.01.2013г., стойността на което изцяло се поема от здравната каса. Освен това въззивникът приема и лекарствен медикамент Lodoz - за хипертоничната болест на сърцето, който му  се предписва чрез рецептурна книжка № 3557648, за което  стойността се поема отново изцяло или частично от НЗОК / арг. от удостоверение от 29.01.2013г. на ГППИМП Д-р Кирилови ООД Сливен/.

Възражението на въззивника, че въззиваемия притежава имущество от което би могъл да се издържа, съдът намира за неоснователно. Притежаваната от въззиваемия ½ ид.част от недвижим имот е от жилището, което понастоящем същия обитава заедно със своята майка. Освен това  правото на ползване от последната е пожизнено, което на практика означава, че въззиваемия е получил „голата собственост” върху ½ ид.част от този недвижим имот, което не би му позволило да получи каквито и да е ползи от действия на разпореждане с имота.

 

По отношение на иска с правно основание чл.144 СК.

Съдът по гореизложените съображения, счита, че този иск е основателен частично – т.е. само за периода от подаване на исковата молба 15.01.2013г. до 31.01.2013, когато е прекратено трудовото правоотношение на въззивника. За този период от време следва да бъде уважен в целия претендиран размер или 100 лв., доколкото се касае за половин месец.

За останалия период от време, т.е. занапред докато трае обучението във ВУЗ, но не повече от навършване на 25 годишна възраст на въззиваемия, иска е неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ищецът, въззиваем в настоящото производство не доказа една от кумулативно предвидените предпоставки за уважаването на подобна претенция, а именно, че ответника – въззивник е в състояние да дава издръжка без особени затруднения. Установи се в хода на производството, че получените суми от въззивника при пенсионирането му, както и изплатената сума за уравняване на дял при делба на имущество са били приведени за закупуване на жилище. Установи се, че останалата дължима сума за закупуването на това жилище ще бъде изплащана следващите пет години под формата на уговорена  наемна цена. Действително всички тези действия по привеждане на сумата от 15 000лв., по сключването на договор за наем, вкл. и за прекратяване на трудовия му договор са били предприети от въззивника след получаването на исковата молба, респ. след запознаване с нейното съдържание, но съдът въпреки това не би могъл да игнорира представените в тази насока писмени доказателства и гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетеля Дойчев.

Така установения доход, получаван от въззивника възлиза на 420 лв. месечно, от които същия следва да заплаща наемна цена в размер на 100 лв. месечно следващите пет години, а с останалите средства да задоволява собствените си потребности от битов и личен характер. При този установен доход, посочен по-горе, въззивникът не притежава средства над собствената си издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете.

С оглед изхода на съдебния спор, деловодните  разноски между страните следва да бъдат разпределени, съобразно уважената, респ. отхвърлената част. За въззивната съдебна инстанция въззиваемият не е претендирал разноски, а въззивникът не е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за процесуално представителство във въззивната фаза на производството.

С оглед изложеното, въззивникът следва да заплати на  въззиваемия сума в размер на 18,23 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете / 800 лв. уважен размер на исковете при платено адвокатско възнаграждение 180 лв./. въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в размер на 267,55 лв., съобразно отхвърлената част от исковете / 7100 лв. отхвърлен размер на исковете при сторени разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция – 200 лв. и 97,70 такса за въззивна жалба/.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдения размер на исковете за издръжка в общ размер на 100 лв. по сметка на Сливенски окръжен съд, от които за иска по чл.149 СК – 50 лв. и по иска по чл.144 СК – 50 лв. – чл.72, ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението, по отношение на предявения, респ.разгледан иск по чл.144 СК подлежи на касационно обжалване, доколкото цената на този иск се определя по чл.69, ал.1,т.7 ГПК и в случая е над 5 000 лв. Решението в частта на предявената, респ.разгледана  претенция по чл.149 СК не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Сливенски окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо Решение № 287/25.03.2013г. по гр.д. № 139/2013г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която на основание чл.144 СК е осъден С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М.,*** със съдебен адрес гр.С., ул.”В.” *-*-*, чрез адв.Е.Х. *** месечна издръжка за периода от 15.01.2013г. до 31.01.2013г. над размера от 100,00 лв./ сто лева/.

ОТМЕНЯ, като неправилно Решение № 287/25.03.2013г. по гр.д. № 139/2013г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която на основание чл.144 СК е осъден С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. *** ДА ЗАПЛАЩА на С.С.М.,*** със съдебен адрес гр.С., ул.”В.” *-*-*, чрез адв.Е.Х. ***, считано от 01.02.2013г. месечна издръжка в размер на 110,00 лв. / сто и десет лева/ до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно  със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА  за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл.144 СК от С.С.М.,*** със съдебен адрес гр.С., ул.”В.” *-*-*, чрез адв.Е.Х. ***, срещу С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. ***, за заплащане на месечна издръжка, считано от 01.02.2013г. занапред до завършване на висше образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно  със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М.,*** със съдебен адрес гр.С., ул.”В.” *-*-*, чрез адв.Е.Х. ***, сума в размер на 18,23 лв. / осемнадесет лева и 0,23 ст./, представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК С.С.М.,*** със съдебен адрес гр.С., ул.”В.” *-*-*, чрез адв.Е.Х. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. ***, сума в размер на 267,55 лв./ двеста шестдесет и седем лева и 0,55 ст./, представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК С.С.М.,***, със съдебен адрес гр.С., ул.”Н.К.” *, офис № *, чрез адв. М.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд сума в размер на 100,00 лв. / сто лева/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно  Решението в останалата обжалвана част.

 

 

Решението в частта, относно предявения иск с правно основание чл.144 СК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: