Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  195

 

гр. С., 17.07.2013 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети юли през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                             мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 279  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 150/11.03.2013г. по гр.д. № 760/12г. на СлРС, с което е осъдено „Застрахователна компания Уника” АД, гр. София, да заплати на Р.В.Т. в качеството му на ЕТ „Вики- Р.Т.”*** и на М.С.Т., сумата 14 000 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по щета № 1011017003114.01.2011г. и застрахователна полица № 10017110052 от 02.08.2010г. и са присъдени  разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано. На първо място заявява, че съдът не е обсъдил наведения още с отговора на исковата молба аргумент, че липсва активна процесуална легитимация на ищеца и само чрез гласни доказателства е приел, че лизингът на процесния автомобил е изплатен, а липсва съгласие или упълномощаване на ищеца от страна на собственика – „Интерлийз Ауто” ЕАД, клон Бургас. Освен това напълно неоснователно РС е пренебрегнал основното възражение на ответника – че е налице неизпълнение на условията на застрахователния договор и ОУ, представляващи неразделна част от застрахователната полица. Твърди, че безспорно е доказано, че причина за ПТП е било оборудването на автомобила с летни гуми, в нарушение с правилата за движение през зимния сезон, поради което застрахователното обезщетение не се дължи.

Поради всичко изложено моли въззивния съд да отмени решението и вместо това постанови ново, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива  съображения, чеПТП е настъпило поради опит на водача да избегне сблъсък с внезапно появило се на платното дете, без значение е било обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван с летни гуми. Заявява, че водачът се е движил със съобразена скорост по чист, сух път, без валежи и състоянието на гумите не е било от съществено значение за проявяване на застрахователния риск – причината била в отклоняване на вниманието с цел запазване живота на детето. Моли да се потвърди атакувания акт. Претендира разноски за въззивната инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноските.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция..

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и частично допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и  частично допустимо.

След отстраняване на констатираните в хода на въззивното производство нередовности на исковата молба, свързани с активната процесуална легитимация и субектите, носители на правото на иск, се установява, че ищец по делото е само едно лице – ЕТ „Вики – Р.Т.”***, представляван от Р.Т., с надлежно упълномощен за двете инстанции процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК. Другото лице, посочено в антетната част на исковата молба - М.С.Т., не е ищец и няма качество на страна в производството, но съдът е постановил решението си и спрямо нея.

Така в тази част обжалваният акт се явява недопустим, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен от това лице иск, поради което следва да бъде обезсилено в нея, а първоинстанционното производство, което се е развивало по отношение на М.Т. – прекратено. Въззивното производство спрямо нея също следва да бъде прекратено като недопустимо, поради липса на право на  жалба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че в останалата си част обжалваното решение е неправилно, поради което следва в нея да бъде отменено.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателствени средства въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Със застрахователна полица № 10017110052 от 02.08.2010г. е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” за периода 02.08.2010г.-01.08.2011г., със застрахован предмет лек автомобил „Ситроен Ксара PICASSO 2.0 HDI” с рег. № А0536ВТ и застрахован – „Интерлийз Ауто” ЕАД, клон Бургас – собственик по регистрационен талон и ЕТ „Вики- Р.Т.”*** – лизингополучател, със застрахователна сума – 14 000 лв. Общите условия за застраховката били предоставени на застрахования едноличен търговец и той писмено ги е приел.

На 11.01.2011г., около 20.00 ч. в гр. С., при лека мъгла и хлъзгав път, този автомобил, управляван от М.С.Т., претърпял ПТП, блъскайки се в дърво отляво, по посока на движението му, тъй като водачът изгубил контрол над МПС след отвличане на вниманието.

За произшествието били съставени Протокол за ПТП, както и Акт за установяване на административно нарушение от същата дата, в които били отразени тези обстоятелства.

На 14.01.2011г. водачът М.Т. подала уведомление до застрахователя, в което включила декларация, че при лека мъгла и леко хлъзгав път, си отвлякла вниманието, тъй като дете изтичало на пътя, и се блъснала в дърво отляво на пътя. Поискала изплащане на застрахователно обезщетение за описаните в уведомлението вреди. Била образувана преписка по щета №10110170031

Автомобилът бил оборудван с четири броя летни гуми MICHELIN ENERGY 185/65/15 и застрахователят отказал да изплати обезщетението, позовавайки се на нарушение на Общите условия на застраховката „Каско на МПС”. Уведомително писмо в този смисъл било изпратено на застрахования ЕТ „Вики-Р.Т.”. Жалбата срещу отказа също не била уважена по същите съображения.

Застрахованият лизингополучател ЕТ „Вики- Р.Т.”***, предявил осъдителен иск пред СлРС на 20.02.2012г. за сумата 16 776, 81 лв., като по-късно било допуснато изменение на същия чрез намаляне на размера на претенцията на 14 000 лв.

Горните фактически констатации, преценени с оглед инвокираните във въззивната жалба оплаквания, мотивират следните правни изводи:

По отношение на възражението за липса на активна процесуална легитимация на ищеца въззивният съд счита, че то е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от КЗ с договора за застраховка, при предвидените условия, възниква задължение на застрахователя по отношение на застрахования или на трето ползващо се лице. Ал. 4 на същата норма предвижда при сключването на застрахователен договор в полза на трето лице то да бъде така посочено, че да може да бъде определено.

Видно от застрахователната полица № 10017110052, със застрахован обект - процесният лек автомобил, като „застрахован” са посочени: собственикът по регистрационен талон - „Интерлийз ауто” ЕАД, клон Бургас и лизингополучателят – ЕТ „Вики- Р.Т.”*** /ищец по делото/. Неговият подпис е и положен върху застрахователната полица.

Поради това, като страна в материалното правоотношение, последният разполага с активна процесуална легитимация по имуществения спор, касаещ облигационните отношения, произтичащи от този договор, независимо дали следва да се счита за самостоятелно застраховано лице, или  за трето ползващо се лице. Ирелевантно е дали и кога е изплатил вноските по лизинговия договор, както и дали сам е станал собственик, тъй като тези въпроси касаят вещните му и облигационни отношения с трето на спора лице.

Така искът е допустим, но настоящият въззивен състав го намира за неоснователен.

За да възникне договорната отговорност на ответника за заплащане на застрахователното обезщетение, следва да са налице предпоставките за това, като най-съществената е настъпване на застрахователното събитие. Едновременно с това, обаче е необходимо да бъдат налице в кумулативна даденост и всички допълнителни елементи, договорени между страните. В случая те са заложени в Общите условия на застрахователя, които, съгласно разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от КЗ, обвързват застрахования, тъй като са неразделна част от застрахователния договор. Няма спор, че тези Общи условия на ответника-застраховател, касаещи конкретния вид застраховка „Каско на МПС”, са му били предоставени при сключването на договора и той е заявил с писмено декларативно изявление, инкорпорирано в полицата, че ги приема.

Така, в т. 11 от ОУ са изброени задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и съгласно т. 11.8, застрахованият е длъжен да оборудва застрахованото МПС с подходящи за съответния сезон гуми, съобразно изискванията на нормативната уредба. Съгласно т. 12.6 от ОУ, „ако застрахованият не изпълни някое от задълженията си по този застрахователен договор…., застрахователят може да откаже изцяло или частично изплащане на застрахователното обезщетение”.

Освен това за застрахования е установено и законово задължение да осъществява такова поведение, което да намалява риска от настъпването на застрахователно събитие – чл. 207 от КЗ постановява, че той е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Ал. 2 на същата норма регламентира правото на застрахователя при неизпълнение на посочените задължения да намали застрахователното обезщетение, а ако събитието е следствие от това неизпълнение - и да откаже изплащането, ако това е изрично предвидено в договора, както е в настоящия случай.

По делото непререкаемо е установено, /а и този факт не се оспорва от ищцовата страна/, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – 11.01.2011г., застрахованият автомобил е бил оборудван с летни гуми, което е послужило и за основание на застрахователя да откаже изплащането на обезщетението.

Това неизпълнение на договорните задължения съдът също счита, че е такова, освобождаващо застрахователя от заплащане на застрахователното обезщетение.

На първо място следва да се подчертае, че само по себе си задължението по т. 11.8 от ОУ е формално и безусловно – тоест не е поставено в зависимост от допълнителни условия, няма предвидени изключения и доколкото почива и на нормативни изисквания – предполага във всеки един случай причинна връзка с настъпване на ПТП от характера на процесното.

Освен това въззивният състав намира, че не е надлежно установена друга причина, различна от движението с летни гуми през зимата и в мъгливо време, за изгубването на контрола над МПС и блъскането му в дърво. /Следва да се посочи, че самият ищец в исковата молба признава, че е имало мъгла, а последващите твърдения, че времето е било „пролетно” подкрепя с метеорологична справка, която, от една страна е било недопустимо да бъде събрана в последното с.з., след като в исковата молба и дори в първото о.с.з.след докладване на исковата молба и произнасяне по доказателствените искания, ищецът не е посочил като доказателствено средство. От друга страна справката касае единствено часовия интервал от 14.00ч. до 17.00ч. и от нея не може да се изведе еднозначно заключение за пътните условия в 20.00ч./

Неоснователен е и отбранителният аргумент на ищеца-въззиваем, че пред автомобила е изскочило дете, водачката се е разсеяла и извършвайки маневра да избегне сблъсъка с него, се е блъснала в дърво.

На първо място – той е изцяло недоказан.

В представения и неоспорен протокол за ПТП от 11.01.2011г., при описване на обстоятелствата, причините и условията за настъпване на ПТП, длъжностното лице е посочило единствено, че водачът, след отвличане на вниманието, губи контрол над МПС и се блъска в дърво. Не е налице дори индиция за поява на дете, застрашаване на живота му и т.н., които обстоятелства са съществени от фактическа страна. Аналогично е и съдържанието на обстоятелствената част, касаеща произшествието, в АУАН от 11.01.2011г.

Доколкото протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, който е издаден от лице, снабдено с държавна удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност и са спазени предвидените от закона ред и форма, той има освен формална и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в документа, респективно – че не са се осъществили неотразени обстоятелства. Тя е обвързваща съда поради характера на документа и за оборването й е необходимо да се докаже неверността на изявленията, тоест – че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Както се посочи, ищецът не е оспорил протокола и не е разрушил тази сила. По никакъв начин не е опровергал обективираните в него факти чрез доказване на тяхната невярност посредством други годни доказателствени средства с равна или по-голяма доказателствена сила. Единствено в декларацията към уведомлението на застрахователя водачът на автомобила е посочил, че е отвлякъл вниманието си, понеже дете е изтичало на пътя, но това изявление е по-късно направено, не е скрепено с наказателна отговорност и в тази си част не може да преодолее доказателствената сила на представените официални документи.

Въззивният съд счита, че не следва изобщо да се ценят като доказателства събраните от първоинстанционния съд свидетелски показания, тъй като такова искане ищецът не е отправил надлежно нито с исковата молба, нито в първото с.з., в което е докладвана исковата молба и е разпределена доказателствената тежест, и по отношение на тях е настъпил ефектът на ранната преклузия. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изобщо не въвежда твърдение, че с водача на автомобила е имало и двама пътници, които са станали очевидци на произшествието. Такива факти нито са изнасяни своевременно, нито е правено по указания от ГПК ред доказателствено искане във връзка с доказване на релевантните факти чрез гласно доказателствено средство – разпит на тези лица. Поради това настоящият състав изключва от доказателствената маса гласните и писмени доказателствени средства, допуснати и събрани от РС в нарушение на процесуалните правила и приема за недоказано твърдението на ищеца за внезапно появяване на дете на пътното платно. По тази причина съдът няма да коментира въпросите относно евентуалната заинтересуваност на свидетелите и противоречието на показанията с писмените доказателства, включително с писмената декларация на водача М.Т. до застрахователя, в която тя посочва, че се е движила „към 20.30 ч., при лека мъгла и леко хлъзгав път”.

На второ място – независимо от причината за евентуалното отвличане на вниманието на водача – тя е напълно безразлична за спора - самата невъзможност за овладяване на автомобила при твърдяната ниска скорост, може да се дължи на движение с неподходящи за сезона гуми, което е нарушение както на чл. 207 от КЗ, така и на т. 11.8 от ОУ. Описаната от самия водач пред застрахователя, 1 година преди предявяването на настоящия иск, пътна обстановка, напълно подкрепя този извод. Такава причинна връзка, както се посочи вече по-горе, е нормативно установена – правната норма изисква оборудване и движение на автомобила с подходящи за съответния сезон гуми, тъй като обратното е предпоставка за настъпване на произшествие.

Само ако се установят съпътстващи причини за настъпване на едно ПТП, застрахователят може по своя преценка, съгласно т. 12.6 от ОУ, само да намали размера на обезщетението. Но тъй като в случая не е доказано от застрахования наличието на друга причина, неизпълнението на договорното му задължение води до пълен отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.

С оглед всичко казано дотук, въззивният съд счита, че искът е неоснователен в целия предявен размер /след допуснатото изменение, чрез намаляването му/ - 14 000 лв. и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Въззивният съд следва да отмени изцяло атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което отхвърли като неоснователен иска, като присъди разноските на ответника в размер на  730 лв.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззиваемата страна, която следва да понесе своите както са направени,  и заплати тези на въззивната за въззивната инстанция в размер на 1020лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

 

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 150/11.03.2013г. по гр.д. № 760/12г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е осъдено „Застрахователна компания Уника” АД, гр. София ЕИК 040451865  да заплати на М.С.Т. сумата от 14 000 лв., представлвяваща неплатено застрахователно обезщетение по щета № 10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица № 10017110052 от 02.08.2010г. и разноски по делото в размер на 2 170 лв., като  НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА  производството по гр.д. № 760/12г. по описа на СлРС по отношение на М.С.Т. ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМО.

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 150/11.03.2013г. по гр.д. № 760/12г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която е осъдено „Застрахователна компания Уника” АД, гр. София ЕИК 040451865 да заплати ЕТ „Вики – Р.Т.”***3, сумата от 14 000 лв., представлвяваща неплатено застрахователно обезщетение по щета № 10110170031/14.01.2011г. и застрахователна полица № 10017110052 от 02.08.2010г., както и разноски по делото в размер на 2 170 лв.,  като НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от ЕТ „ВИКИ – Р.Т.”***3, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. „И.В.” № * против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ГР. СОФИЯ ЕИК 040451865 , със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н „К. с.”, ул. „Ю.” № *, иск за заплащане на сумата 14 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 10017110052 от 02.08.2010г. за застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2011г. в гр. С. за застрахованото МПС „Ситроен Ксара Пикасо”, рег.№ А 0536 ВТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 279/13г. по описа на СлОС по отношение на М.С.Т. ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМО.

 

 

ОСЪЖДА ЕТ „Вики – Р.Т.”*** да заплати на Застрахователна компания Уника” АД, гр. София направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 730 лв и за въззивното производство в размер на 1020 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му, а в частта, с характер на прекратително определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: