Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 160

 

гр.Сливен,  19.07.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

 МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 283 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. П., ул. „Х. Г. Д.” № * против решение № 329/11.04.2013 г. по гр.д. № 203/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е било признато за установено, че И.К.Б. ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** не дължат на  въззивника „ЕВН България Електроснабдяване” АД сумата от 1337,70 лв., представляваща начислена от въззивника електроенергия, обективирана във фактура № 1080312368/31.08.2012г. за консумирана електроенергия за периода от 10.07.2012г. до 08.08.2012г. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на 954.00 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че същото е постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон като фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина и правните изводи на закона. Страната твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се било установило, че на 27.07.2012г. при извършена проверка от служители на въззивника е бил демонтиран електромер с фабричен № 4733/1, но погрешка в протокола за монтаж/подмяна на средство за измерване № 002013/27.07.2012г. е била допусната техническа грешка и като подменен е бил вписан електромер № 2123733, който е втори електромер, собственост на ищците. Страната твърди, че между нея и ищеца са налице договорни отношения по силата на които тя доставя електрическа енергия и съгласно приетите общи условия на ЕВН ЕС, ищците следва да заплащат всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия. Посочено е, че това нейно задължение произтича от чл.11 т.1 от Общите условия.

Въззивникът твърди, че действително е доставил електроенергия в размер на 6511 кв/ч, която се явява разлика между последните показания на електромера преди осъщественото му демонтиране и тези, които той е сочил към момента на извършване на демонтаж. Страната изразява становище, че добросъвестно е изпълнявала своите задължения и фактурираната сума от 1337,70 лв. се дължи на обстоятелството, че в нарушение на чл.29 от ОУ на ЕВН ЕР ищците не са били осигурявали достъп на служителите на дружеството за извършване на регулярно отчет на показанията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски, извършени по двете инстанции, а в случай, че бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение се иска да се намали размера на присъдените разноски на ищците, тъй като същите били прекомерно завишени предвид разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се адвокатското възнаграждение, присъ9дено от първоинстанционния съд да бъде намалено в размер на 280.26 лв.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Въззиваемите И.Б. и В.К. в съдебно заседание не се представляват. В писмено становище процесуалният им представител адв. К. оспорва въззивната жлаба като неоснователна, а по отношение направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, е посочил, че се касае за два хонорара, оформени в две пълномощни от двамата му упълномощитети. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат пирсъдени разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  24.04.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 25.04.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на претендираната от ответника сума в размер на 1337.70 лв., представляваща начислена електроенергия за периода от 10.07.2012 г. до 08.08.2012 г., за което е издадена фактура № 1080312368/31.08.2012 г. По така предявения иск ответникът е следвало да докаже основанието за начисляване на сумата и нейната изискуемост. Ответникът /с оглед заявените твърдения в отговора на исковата молба и разпределената от съда доказателствена тежест/ е следвало да докаже, че начислената електроенергия се дължи от ищците, тъй като същите са я ползвали и не са я заплатили. От това следва, че трябва да се докаже факта на консумиране на електроенергията /чрез отчитането й от електромер/, факта на недопускане на длъжностни лица на ответника до електромера, които периодично да отчитат изконсумираната енергия, факта на подмяна на електромера по законоустановения ред, факта, че посочените във фактурата ползвани киловатчаса се отнасят именно за показанията по демонтирания електромер, както и периода за който се твърди, че не е отчитана електроенергията.

Ответникът със събраните по делото доказателства не е доказал твърдението си, че ищците са възпрепятствали негови служители да отчитат електроенергия по електромер № 2123733. Нещо повече, от свидетелските показания на свидетелката Банчева се установи, че от 17 г., откакто тя живее на адреса на ищците, в голямата сграда където се твърди, че се е намирал снетия електромер не живее никой, а електроенергията ползвана от нейното семейство се отчита и заплаща по друг електромер, за което няма спор. Свидетелката е категорична, че през лятото на 2012 г. никой не е обитавал тази сграда, съответно не се е ползва електроенергия. В този смисъл е налице противоречие в твърденията на ответника, който сочи, че посочената електроенергия се дължи от датата на последното отчитане до 2012 г. /в отговора на исковата молба/, а в издадената фактура е посочил, че сумата е дължима за периода от м. 07.2012 г. до м. 08.2012 г. Ответникът не е посочил кога за последен път е станало отчитане на електромера така, че да  приеме, че старото му показание е 680 кв/ч., а новото 7191 кв/ч.

От друга страна съществува съществено противоречие между отразеното в протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване № 002013 и издадената фактура № 1080312368. На първо място в протокола е посочено, че е демонтиран електромер фабричен № 2123733, а във фактурата е посочено че дължимата сума е отчетена по електромер № 4000733/1. Въобще не може да се възприеме тезата на страната, че се касае за техническа грешка при изписване на номера на електромера. Има съвпадение само на две от цифрите, които дори не са на съответни позиции. В този смисъл показанията на свидетеля на ответника П. също противоречат на отразеното във фактурата, тъй като той е посочил, че когато е демонтирал електромера, е отразил в протокола неговия номер и едва по-късно бил разбрал от служители на ЕВН, че погрешно написал номера. Няма как служители, които не са присъствали на демонтажа да видят кой именно електромер е демонтиран.

Следва да се отбележи, че като цяло не е спазена процедурата по демонтаж на електромера, регламентирана в разпоредбите на ОУ на ЕВН. Собствениците на сградата, в която се твърди, че се е намирал демонтираният електромер не са били поканени да вземат участие при извършената проверка от служители на ответното дружество. Посочен е за свидетел лицето С.Ч., без същият да е индивидуализиран с трите си имена, както и с качеството си на което присъства – като собственик, като представител на собственика, като домоуправител и т.н. Копие от протокола не е бил връчен на собствениците.

Като не се е установило по безспорен начин, че снетият електромер се е намирал именно в имота на ищците, че  същите не са осигурявали достъп на служители на ответното дружество за периодични засичания на електромера, че твърдяната във фактурата сума се отнася именно за неотчетена електроенергия от снетия електромер, че протокола за подмяна на търговското средство за отчитане не е съставен и връчен на ищците по надлежния ред, съдът намира, че ответната страна не е успяла да проведе необходимото доказване на своята претенция и не е успяло да установи, че претендираното вземане е безспорно дължимо.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение направеното възражение за прекомерност на присъдената сума за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, съдът намира същото за неоснователно. В конкретния случай не може да се твърди, че казусът не е сложен от правна и фактическа страна. Видно от представения по делото списък на разноските от въззивника, самият ответник претендира 840.78 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и същата сума за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция. От представените пред първа инстанция договори за правна защита и съдействие №28050 и №28049 е видно, че двамата ищци В.К. и И.Б. поотделно са упълномощили адв.К. да ги представлява пред съда и поотделно са заплатили сумата от по 450.00 лв. Съдът счита, че в конкретния случай не е налице хипотезата на разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК и не е налице прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

Пред въззивнна инстанция и двете страни са направили искания за присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото следва да се уважи претенцията на въззиваемата страна. Адв. К. е представил два договора за правна защита и съдействие, в които е отразено, че са му платени на два пъти по 800.00 лв. от двамата му повереници. С оглед на изложеното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 1600.00 лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 329/11.04.2013 г. по гр. д. № 203/2013г. на Сливенския районен съд,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

         ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване – Пловдив” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. Г.Д.” № *, да заплати на И.К.Б., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** сумата от 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.