Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С.,  31.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

         ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                                     

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 289 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.П., в качеството му на пълномощник на М.Д.П. ЕГН ********** *** против Решение № 643/12.08.2011г. по гр.д. № 5038/2010г. на Сливенския районен съд, в частта с която въззивницата П. е осъдена да заплати на Г.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 5 392,18 лева, представляваща обезщетение за сторени от въззиваемия необходими разноски за ремонт на покрива на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, ПИ с идентификатор 67338.531.104 по кадастралната карта на гр.С., съобразно дела и в общите части, ведно с лихва за забава в размер на 809,74 лева, считано от 04.02.2009г., датата на завършване на ремонта до подаване на исковата молба – 24.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта с която М.П. е осъдена да заплати на Г.К. сумата в размер на 1032,72 лева, представляваща неоснователно обогатяване в размер на полезните разноски, извършени за топлоизолация на сградата, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 193,01 лева, считано от 04.02.2009г. до 24.09.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в  частта, с която М.П. е осъдена да заплати на Г.К. деловодни разноски по делото.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно и че същото е постановено при нарушение на материалния закон. От фактическа страна е посочено, че съдът неправилно е приел, че ответницата по иска е собственик на самостоятелен обект на втори етаж на сградата, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *. Посочено е, че тя е собственик само на източната част на първи етаж със застроена площ 88,33 кв.м., което се установява от нот. акт № 152 от 1993г., като в обема на двуетажната сграда влизали само 50 кв.м., а останалата площ се съдържала в постройка към нея.

Посочено е, че било взето решение от Общо събрание за извършване на ремонт на сградата, но този ремонт е следвало да бъде извършен от точно определена фирма, а именно ЕТ „Тома – П.Т.”, във връзка с представена от него оферта. Страната твърди, че след като ремонта не е бил извършен от тази фирма, съобразно представената оферта, той се явява незаконосъобразен, тъй като не е било постигнато съгласие между страните за извършване на ремонт при други параметри.

Въззивницата твърди, че извършеният ремонт е незаконосъобразен, тъй като според даденото конструктивно становище от инж.К.Семерджиева ремонтът на дървената носеща конструкция на сградата следвало да се извърши като се подменят покривни материали, греди, обшивка, изолация и т.н. Във конкретния случай ремонтът бил извършен като е изградена нова смесена покривна конструкция, включваща дървени и метални елементи, а не единствено дървени елементи. Това било извършено без да се иска становище от конструктора, негово съгласие за замяна на дървените елементи с метални, което правело извършения ремонт незаконосъобразен. 

С оглед на изложеното въззивницата намира, че предявеният иск по чл.41 от ЗС се явява неоснователен. Между страните било постигнато съгласие от Общото събрание за извършване на ремонт и във връзка с това на поемане на полезните и необходими разноски, но само по приетата от Общото събрание оферта. В крайна сметка по инициатива на единия само собственик изпълнението е било възложено на друг изпълнител, а СМР били различни по обхват от този за който било постигнато съгласие на Общото събрание, както и на различна стойност. С оглед на това от въззивницата не можело да се търси заплащане на разноски, тъй като извършените строителни дейности се явяват незаконосъобразни. Страната счита, че е недопустим предявеният иск по чл.59 от ЗЗД, тъй като същият бил приложим само в случаите когато не е налице друг иск, който може да бъде предявен. Намира че предявените искове по чл.61 ал.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗЗД вр. чл.41 от ЗС са неоснователни. Посочено е, че ищецът не се е грижил за работата като за своя, с грижа на добър стопанин и не е запазил интересите на въззивницата. Посочено е, че задължение е за ответницата би възникнало само ако работата е била добре управлявана и е в нейн интерес. От данните по делото било установено, че ищецът е управлявал работата изцяло в свой интерес и не е уведомил и не е дал отчет на ответницата за извършената работа. Моли се решението да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират се деловодни разноски.

Тъй като въззивната жалба на адв.П. е касаела изцяло решението на съда, включително отхвърлителната част на диспозитивите, Сливенският окръжен съд с определение № 577/03.11.2011г. е прекратил частично производството по делото, в частта с която се обжалва решение № 643/2011г. по гр.д. № 5038/2010г. на Сливенския районен съд.

По делото е депозирана въззивна жалба и от въззивницата М.Д.П., с която тя обжалва решението на Сливенския районен съд в осъдителните части.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е постановено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано и незаконосъобразно. Посочено е, че първоинстанционният съд е от една страна е присъдил сумата от 5392,18 лева, представляваща необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната сграда, а отделно е присъдил сумата от 1032,72 лева, представляваща полезни разноски за топлоизолация на сградата. Посочено е, че с исковата молба не са били претендирани полезни разноски, а само необходими, а освен това никъде не е било претендирано обезщетение за топлоизолация на сградата и произнасяйки се по такъв иск съдът се е произнесъл по иск, който не е бил предявяван.

Страната е направила оплакване за това, че присъдената сума от 5392,18 лева е посочена от съда като представляваща 17,35% от стойността на целия ремонт, но математически не можело да се получи като равностойност на посочения процент от нито една от дадените в заключението на вещото лице Иван Х. общите суми на ремонта – 26 513,91 лева, стойността на ремонта като пазарна стойност или 24 917,63 лева стойността му към момента на извършването. Посочено е, че съдът е следвало от общата сума на стойността на извършените СМР (към момента на извършване на ремонта) да приспадне стойността на подобренията – топлоизолация и покриване с мушама, според заключението на вещото лице Х. и е следвало да приспадне стойността на каратавана, тъй като според вещото лице Златева такъв не е правен, съответно следвало да съобрази и стойността на СМР за улуци, съобразно заключението на вещото лице Златева, а именно че те са с дължина 80м, а не 90м, както и са на единична цена 12,10 лева, а не 18,20 лева.

Въззивницата е посочила, че съдът въобще не е обсъдил твърдението й за влошаване качеството на имота й, предвид показанията на свид.Петков, за това че вследствие на ремонта са се появили пукнатини по стените и че е прекъснато подаването на пара и топла вода от централно захранване и жилището й вече не е топлоснабдено.

Във въззината жалба се съдържат оплаквания за това, че съставените документи от фирмата изпълнител не са съставени по изискуемия се законов ред, поради което съдът не е следвало да ги кредитира.

Въззивницата сочи, че съдът неправилно не е изложил мотиви по въпроса дали извършените ремонтни работи представляват законно строителство и оттам да се произнесе по въпроса ако строителството е незаконно следвали да бъде заплащано.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилна квалификация на исковете. По същество е посочено, че предявеният иск по чл.41 от ЗС е неоснователен, тъй като ремонтът не е осъществен съобразно взетите решения на Общото събрание, а именно не е изпълнен от строителя, представил оферта на Общо събрание, както и на цените в тази оферта.

Страната намира, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е недопустим, тъй като той следва да се прилага само при липса на всякакъв друг иск.

По отношение предявения иск на чл.61 ал.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗЗД страната намира същият за неоснователен. Макар да приема, че първите две предпоставки приемане на чужда работа без възлагане и работата да е била предприета и в интерес на кредитора да са налице страната заявява категорично, че не е налице следващата предпоставка, която е необходима аз обжалването на иска, а именно работата не е извършена с грижа на добър стопанин, тъй като ремонтът бил извършен в разрез със законовите изисквания за това. Посочено е, че променената конструкция на покрива и вида на конструктивните елементи представляват съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, което правело строежа незаконосъобразен и подлежал на премахване и обосновавало твърдението на ответника за липса на грижа на добър стопанин. От друга страна е посочено, че не е доказана и последната предпоставка за уважаване на такъв иск, а именно не е доказано, че в резултат на извършения ремонт ответницата се е обогатила, напротив вследствие на него нейният имот се бил обезценил, тъй като са се появили пукнатини по тавана и стените и е било прекъснато подаването на пара и топла вода, чрез централното захранване. Моли се да се постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено изцяло в обжалваните части и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивните жалби.

В съдебно заседание въззивницата П. се явява лично и с адв.П., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемият К. в съдебно заседание не се явява. Представлява от адв.Шидеров, който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Съдът не споделя установената от РС – Сливен фактическа обстановка единствено по отношение на имота, който притежава ответницата М.П.. От представените по делото доказателства е видно, че тя е собственик на източната част на първи етаж от жилищна сграда на ул.”О.” № *, със ЗП от 88,33 кв.м. Видно от заключението на вещото лице Златева действителната площ от сградата в собственост на ответницата, която участва в масата на съсобствеността върху процесната сграда е 50 кв.м., като останалите помещения се намират в едноетажна пристройка към основната сграда, за която не е извършван ремонт на общи части.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираните въззивни жалби са допустими с оглед подаването им в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледани по същество се явяват неоснователни.

Бил е предявен иск по чл.41 от ЗС за заплащане на сумата от 7744,06 лева, представляваща делът на ответницата в необходимите разноски, направени за поддържане и възстановяване на общите части на жилищната сграда с идентификатор 67338.531.104.

Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗС всеки собственик съразмерно с дела си в общите части е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им в полезните разноски за извършване на които е взето решение от Общото събрание.

Съдът намира така предявения иск по чл.41 от ЗС за основателен, поради следните съображения:

От представените по делото доказателства е видно, че страните са взели решение на Общо събрание на съсобствениците за извършване на ремонт на жилищната им сграда, както и за измазване и боядисване на цялата фасада на сградата и за направа на външна топлоизолация. По-късно по отношение на боядисването на фасадата на сградата и поставяне на топлоизолация решението на Общото събрание е било отменено с решение на Сливенския районен съд. Действително на това Общо събрание се е взело решение за определяне на строител и за определяне стойността на ремонта. Тези решения обаче са били във връзка с представени две оферти за ремонт от ЕТ „Тома” и „Позитрон” ООД. Водещо е взетото решение за извършване на ремонт на сградата. Именно това решение на Общото събрание е подлежало на обжалване пред РС – Сливен, било е обжалвано и е било потвърдено. Съдът намира, че след като офертата от ЕТ „Тома” е била оттеглена , съсобствениците е следвало да предприемат действия, с които да обезпечат извършването на ремонт на сградата. В този смисъл направените възражения за незаконосъобразност на извършения ремонт поради смяна на фирмата извършител се явяват неоснователни. Още повече, че вещото лице Златева е посочило, че за този период когато е бил извършван ремонта е било обичайно да настъпва изменение в офертите, тъй като процесите в строителството са били много динамични – до началото на 2009г. е имало непрекъснат ръст в цените на строителството, като ремонтни дейности и материали.

Съдът намира, че твърдението за незаконосъобразно извършен строеж, поради несъгласуване на част от конструктивните елементи и подмяната им от дървени с метални е неоснователно. Действително съгласно нормативната уредба и предвид заключението на вещото лице Златева изпълнителят е следвало да получи писмено съгласие от инженера, изготвил конструктивното становище за подмяна на предвидената дървена греда с метална такава. В заключението си вещото лица Златева обаче посочва, че поради големите подпорни разстояния и за избягване на провисване много често се срещало при ремонт на покривни конструкции на стари сгради да се наложи влагането на стоманена греда, която да е подпряна на метални носещи колони. По този начин се осигурявало хоризонтална устойчивост и надлежно отвеждане на товарите от покривната конструкция до фундаментите. В крайна сметка полагайки метална вместо дървена греда се е получила по-надеждна конструкция на тавана. Вещото лице Златева е посочило, че самата конструктивна схема на покривната конструкция е непроменена. Това е и заключението на вещото лице Х., който в отговора си на въпрос 3 по експертизата е посочил, че няма изменение на изпълнената покривна конструкция спрямо даденото конструктивно становище от инж.Семерджиева.

Тъй като намира извършения ремонт за законосъобразен съдът следва да отговори и на въпроса , с какъв процент в разходите следва да участват съсобствениците на сградата.

Тъй като само част от имота, собственост на ответницата П. попада в сградата, на която е извършен ремонт на покрива съдът намира, че следва да вземе предвид заключението на вещото лице Златева и да приеме, че П. следва да участва в извършените разходи по ремонта със 17,35% от общите разходи.

Съдът намира, че за да определи размера на дължимите разноски от страните по извършените СМР следва да вземе предвид заключението на вещото лице Х. по отношение стойността на реално извършените СМР по единични цени на видовете работи по Справочник за цените в строителството, съгласно което в конкретния случай извършените СМР възлизат на стойност 24 917,63 лева.

С исковата молба са претендирани суми за извършване единствено на необходими разноски, направени за поддържане и възстановяване на общите части на жилищната сграда. Съгласно заключението на вещото лице Х. не всички СМР представляват необходими разноски. В отговор на въпрос 2 вещото лице е посочило, че топлоизолацията и покриването с асфалтова мушама на покрива представлява подобрение. Ето защо сумите за СМР, касаещи поставянето на топлоизолация и покриване с асфалтова мушама на покрива не следва да бъдат включвани в общата сума, която трябва да заплатят съсобствениците съразмерно. Т.е. ответницата не следва да бъде ангажирана със заплащането на процент от дължимите за тези дейности суми. В конкретния случай въобще не следва да се обсъжда въпроса за това дали е било взето решение за заплащане на полезни разноски, тъй като исковата претенция е само за необходими разноски.

С оглед на това от общата стойност на СМР към момента на извършване на ремонта (24 917,63 лева) следва да се извадят дължимите суми (по Приложение № 2 от експертиза на вещо лице Х.) за топлоизолация и покриване с асфалтова мушама. Те са на обща стойност 2684,00 лева, т.е. по Приложение № 2 стойността на СМР към момента на извършване на строителната дейност е 22 316,00 лева за необходими разноски.

Съдът намира, че следва да съобрази и заключението на вещото лице Златева по отношение метрите поставени олуци и тяхната стойност, като приеме, че поставените олуци и водосточни тръби са около 80 м, а не 90 м по заключението на вещото лице Х. и стойността им е 12,10 лева, а не както е посочило вещото лице Х. 18,20 лева. По този начин сумата, която се дължи за олуци е в размер на 968,00 лева, а не в размер на 1638,00 лева. С оглед на това стойността на СМР към момента на извършване на строителна дейност е в размер на 21646,79 лева.

Следва да се отбележи  , че твърденията на въззивника за неизвършени дейности по направата на каратаван са неоснователни, тъй като не се подкрепят с представените по делото доказателства.

Тъй като делът на въззивницата П. в общите необходими разноски е 17,35% , то исковата претенция за заплащане на необходими разноски за извършения ремонт на покривната конструкция е в размер на 3755,72 лева. За над тази сума до предявения иск в размер на 7744,06 лева искът се явява неоснователен. Тъй като с първоинстанционното решение съдът е уважил предявения иск до 5392,18 лева решението в тази част ще бъде изменено.

С оглед уважаването на главния иск за заплащане на главница в размер на 3755,72 лева за необходими разноски по извършения ремонт на покрива следва да бъде уважен съответно и предявения иск за заплащане на мораторна лихва. Същият следва да бъде уважен за периода от 04.02.2009г., датата на приключване на строежа до 20.09.2010г., така както е претендирано по искова молба. Съдът служебно извърши изчисления с електронен калкулатор и установи, че за посочения период от време върху главницата от 3755,72 лева е дължима сума в размер на 698,70 лева. За над тази сума исковата претенция е неоснователна. Тъй като с първоинстанционното решение съдът е уважил предявения иск до 809,74 лева решението в тази част ще бъде изменено.

С първоинстанционното решение е постановен осъдителен диспозитив, с който въззивницата П. е осъдена да заплати на въззиваемия К. сумата от 1032,72 лева, представляваща неоснователно обогатяване в размер на полезните разноски, извършени за топлоизолация на сградата, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, с идентификатор 67338.531.104. С исковата молба не е бил предявяван такъв иск. Предявеният иск е с правно основание чл.41 от ЗС, но е претендирано единствено заплащането на извършени необходими разноски. Не е било направено искане за присъждане на полезни разноски по този иск, поради което сумите за извършени СМР в тази връзка бяха изключени от общата сума, която следва да се разпредели между съсобствениците, тъй като видно от заключението на вещото лице разноските за топлоизолация и асфалтова мушама представляват полезни разноски. Присъждането на полезни разноски не е било направено и с предявените алтернативно искове. Ето защо в тази част решението на РС – Сливен следва да бъде обезсилено поради произнасяне по непредявен иск.

С оглед изхода на делото следва да бъде променено първоинстанционното решение и по отношение на присъдените на страните деловодни разноски.

Тъй като исковите претенции се явяват частично основателни съдът следва да съобрази извършените от страните разноски за първа и втора инстанции със своето решението. Ищецът К. е доказал разноски в размер на 1067.40 лв. Съобразно уважената част от исковете му следва да му се присъдят разноски в размер на 512.35 лв. , които са извършени само пред първа инстанция . За присъдените в повече суми от РС, решението следва да бъде отменено.

Въззивницата е направила деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1240.50 лв. С оглед уважената част от иска следва да и се присъдят разноски в общ  размер на 645.06 лв. Тъй като с първоинстанционното решение са и присъдени разноски в размер на 103.47 лв , то с настоящото решение следва да и се присъдят допълнително разноски в размер на 541.59лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОБЕЗЗСИЛВА Решение № 643/12.08.2011г. по гр.д. № 5038/2010г.  на Сливенския районен съд

 

в частта, с която М.Д.П. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Г.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 1032,72 ( хиляда и тридесет и два лева и 72 ст.) лева, представляваща неоснователно обогатяване в размер на полезните разноски, извършени за топлоизолация на сградата, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, ПИ с идентификатор 67338.531.104 по кадастралната карта на гр.С., съобразно дела и в общите части на сградата, ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 193,01 ( сто деветдесет и три лева и 1 ст.) лева, считано от 04.02.2009г. до 24.09.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлил предявените искове над посочения размер , като НЕДОПУСТИМО .

 

         ОТМЕНЯ Решение № 643/12.08.2011г. по гр.д. № 5038/2010г.  на Сливенския районен съд

 

в частта, с която М.Д.П. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Г.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 5 392,18 ( пет хиляди триста деветдесет и два лева и 18. ст.) лева, представляваща обезщетение за сторени от въззиваемия необходими разноски за ремонт на покрива на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, ПИ с идентификатор 67338.531.104 по кадастралната карта на г р.Сливен, съобразно дела и в общите части на сградата, ведно с лихва за забава върху тази главница в размер на 809,74 ( осемстотин и девет лева и 74 ст.) лева, считано от датата на завършване на ремонта 04.02.2009г., до подаване на исковата молба – 24.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане

 

         За сумата над 3755.72 ( три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и 72 ст.) лева – главница представляваща обезщетение за сторени от въззиваемия необходими разноски за ремонт на покрива на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”О.” № *, ПИ с идентификатор 67338.531.104 по кадастралната карта на г р.Сливен, както и

 

За сумата над 698,70 ( шестотин деветдесет и осем лева и 70 ст.)лева – лихва за забава върху главницата от 3755.72 ( три хиляди седемстотин и петдесет и пет лева и 72 ст.) лв. считано от датата на завършване на ремонта 04.02.2009г., до подаване на исковата молба – 24.09.2010г.

 

 

в частта, с която М.Д.П. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Г.Д.К. ЕГН ********** *** сумата от 749.87 ( седемстотин четиридесет и девет лева и 87 ст.) лв представляваща деловодни разноски за сумата над 512.35 ( петстотин и дванадесет лева и 35 ст.)лв.

 

         В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА Г.Д.К. ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.П. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 541.59 ( петстотин четиридесет и един лева и 59 ст. )лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.