Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  26.06.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на деветнадесети юни,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 293 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на К.М.Г. ***. Обжалвано е решение № 266/18.03.2013 г., с което първоинстанционния съд по гр. д. № 8167/11 г. по описа на СлРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молба вх. № 2652/06.02.2013 г. за поправка на допусната ОФГ по постановеното по делото решение № 502/29.10.12 г. в частта му, в която в осъдителния диспозитив на съда се произнесъл с началната дата от която ответницата дължи издръжка на сина си, както и в частта, в която е постановил след прекратяване с това решение на брака й с развод, тя да носи предбрачното си име. Във въззивната жалба, се оспорва така постановеното решение за поправка на ОФГ, като се твърди, че същото е неправилно. Сочи се, че първоинстанционния съд е допуснал ЯФГ, тъй като от събраните по делото доказателства било установено, че след раздялата между съпрузите през м. декември 2011 г., в началото на 2012 г. м. януари те отново са се събрали да живеят заедно и окончателно са се раздели на 01.05.12 г., поради което съдът неправилно е посочил в решението си, че следва да се дължи издръжка за минал период от време от м. декември 2011 г. до 01.05.2012 г. Страната твърди, че следва да се дължи издръжка единствено за м. май, 2012 г. Направено е възражение, че неправилно съдът се е бил произнесъл и по искането за запазване на брачното фамилно име след прекратяване на брака, като се твърди, че това дали съпругата да запази брачното име след прекратяване на брака или да носи предбрачното си име, зависи единствено от нейното желание. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени решение № 266/18.03.2013 г. по гр. № 8167/11 г. по описа на СлРС, като се поправи допуснатата ЯФГ поради необоснованост на изводите и се постанови след прекратяване на брака въззивницата да носи брачното си име Канева и да бъде осъдена да заплати издръжка само за м. май, 2012 г.

По делото няма депозиран отговор на въззивната жалба.

         В съдебно заседание въззивницата  редовно призована, се явява лично и поддържа въззивната си жалба. Моли тя да бъде уважена.  

         Въззиваемият М.Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата 03.04.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 09.04.2013 г.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Във въззивната жалба се твърди, че е налице очевидна фактическа грешка между диспозитива на решение № 502/29.10.2012 г. по гр.д. № 8167/2011 г. на Сливенския районен съд и мотивите в това решение относно фамилното име, което следва да носи въззивницата след прекратяване на брака, както и за периода за който следва да заплати издръжка за минало време на детето Т.М. Т..  Твърди се, че постановеното от първоинстанционния съд решение № 266/18.03.2013 г., което е предмет на разглеждане на настоящото дело е неправилно и съдът без основание е приел, че не е била налице очевидна фактическа грешка в първото постановено решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Законодателят не е дал легално определение на понятието „очевидна фактическа грешка”. В теорията е прието, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки може да са погрешно посочване от съда на имената на страните, погрешно пресметнати суми и т.н. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ал.1 от ГПК грешката, която съдът е допуснал при формирането на своята воля.  В настоящия случай обаче, жалбоподателката твръди, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на решението, а не че има неправилно формиране воля на съда, поради допуснати грешки от негова страна при анализ на доказателствата и т.н. С оглед волята на страната, съдът следва да прецени единствено дали действително е имало противоречие между формираната воля на съда в неговите мотиви по решение № 502/29.10.2012 г. и изписаното в диспозитива на решението. По отношение периода от време, за който се дължи издръжка съдът е изложил своите съображения на стр. 4 от решението. В тях е приел, че от м.11.2011 г. детето Т. след последната фактическа раздяла между родителите е останал да живее при бащата, който е поел грижите за него, поради което му е определил и издръжка от 72,50 лв. месечно за времето от 22.12.2011 г. – датата на депозиране на исковата молба до 24.05.2012 г. навършване на пълнолетие на детето Т.. В диспозитива на решението съдът е съобразил в мотивите си и е посочил, че К.Г. следва да заплаща издръжка в размер на 72,50 лв. месечно за периода от 22.12.2011 г. до 24.05.2012 г. Т.е. няма разминаване между формираната воля на съда в мотивите му, и изразената му воля в диспозитива на решението по отношение на иска за издръжка на детето Т.. В тази част въззивната жалба се явява неоснователна.

Съдът е изложил мотивите си във връзка с фамилното име на съпругата след развода на стр. 3 и 4 от решението, като е възприел, че иска на съпруга след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Янева, следва да бъде уважен. По този начин е изписан и диспозитива на решението, в който съдът е постановил след прекратяване на брака въззивницата да носи предбрачното си фамилно име Янева. С оглед на това, въззивната жалба се явява неоснователна и в тази си част.

Предвид гореизложеното, съдът следва да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/18.03.2013 г.  по гр.д. № 8167/2012 г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.