Р Е Ш Е Н И Е  № 19

 

Гр. Сливен,  21.03.2014 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на двадесет и седми февруари  през две хиляди и четиринадесета година

                                                            Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря ……………П.С.……………….. и с участието на прокурора ………….…………………….……..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова………гр.дело 301 по описа за 2013 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ и цена 26 000 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба че  е на кадрова военна служба във военно формирование 52 590 - Ямбол. Не е осъждан и няма данни за противообществени прояви от негова страна, не е имал водени против него наказателни производства. През 2012г. в PC - „Военна полиция" Сливен е било образувано Досъдебно производство № П-75/21.08.2012г. по описа на PC - „ВП" гр. Сливен, пор. № 58-РП/2012г. по описа на ВОП Сливен. Разследването се е водило за извършено престъпление по чл. 276 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По това производство първоначално е бил

разпитан, като свидетел, като същевременно е бил запознат с обстоятелството, че спрямо него се води наказателно производство за извършено престъпление от общ характер. В   последствие  на   23.11.2012г.   с постановление на  разследващия  полицай при  PC „ВП" Сливен е било повдигнато обвинение, бил е привлечен, като обвиняем и същото му е било предявено на същата дата. Повдигнатото обвинение било за това, че на 21.08.2012г. около 13,00 часа, на паркинга пред КПП на в.ф. 52 590 - Ямбол, при извършена му проверка от служители на МВР било установено, че същият съзнателно се ползвал от подправен официален удостоверителен знак -годишна винетка за 2012г. - категория 3 с № 10490 и номер на холограмния стикер 3856679. С това постановление му била взета и мярка за неотклонение „Подписка".

Разследването по Досъдебно производство № II-75/21.08.2012г. по описа на PC - „ВП" гр. Сливен, пор. № 58-РП/2012г. по описа на ВОП Сливен е приключило и делото било изпратено от разследващия полицай с мнение за предаването му на съд. Прокурор от ВП Сливен след запознаване с материалите по делото и преценка на събраните доказателства и доказателствени средства е приел, че обвинението не е доказано и на осн. чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК и с Постановление от 01.02.2013г. е прекратил наказателното производство Това постановление му било връчено на 11.02.2013г. и не е обжалвано. Въпреки, че е прекратил наказателното производство, преди привличането му в качеството на обвиняем се е запознал с доказателствата по делото и е преценил, че следва да бъде повдигнато обвинение, въпреки че по делото липсват доказателства в него подкрепа. Наказателното преследване спрямо него е продължило от 23.11.2012г. момента на предявяване на обвинението, до 17.02.2013г. датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Или в резултат на незаконосъобразните действия на органите на разследването и Прокуратурата на РБългария, свързани с незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство, по което същият е имал повдигнато обвинение и е бил обвиняем, са му причинени значителни неимуществени и имуществени вреди.

Почти три месеца, през което време и  е бил обвиняем е ограничил контактите си, затворил се е в себе си, изживявал е тежко това, че спрямо него несправедливо е повдигнатото обвинение и се води наказателно производство за престъпление, което не е извършил. У него се е породил и поддържал през всичките тези месеци основателен страх за това, че би могло спрямо него да бъде реализирана наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил и към което по никакъв начин не е бил съпричастен. Всичко това е оставило трайно негативно отражение в неговата психика и е създало дискомфорт в социалните му контакти. През всичките тези месеци той е бил принуден да живее в страх и под постоянен стрес, както и да вижда пред себе си едно несигурно бъдеще, като реално е живял с мисълта, че както спрямо него се води едно производство за престъпление, което не е извършил, така и би могъл да бъде осъден за това. Породил се също така основателен страх от това, че в случай, че бъде осъден за това, то той може да загуби работата си. Това обстоятелство особено е засилило негативните изживявания  Освен това е изпитвал неудобство и срам пред колегите си и своите началници, за това че спрямо него се провежда наказателно производство и е третиран като престъпник. На работното му място са се получавали съобщения и призовки, както и се е налагало да отсъства от работа заради провежданите с негово участие процесуално-следствени действия.

Към момента на привличането му, като обвиняем е бил уважаван, с добро име в обществото, упражнявал е престижна и отговорна професия. В последствие, след образуването срещу него на наказателно производство той е бил принуден да живее с мисълта за неясно и несигурно бъдеще и под страх от предстоящото му осъждане. Самият той се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти до такива с най-близките, избягвал е публични места и всичко това в резултат на незаконните действия на представителите на ответната прокуратура. Това се е отразило и на отношенията му в работата.

През този период от време той е станал раздразнителен, бил е изнервен, особено в дните около провеждащите се с негово участие процесуално-следствени действия. Това негово състояние се е отразявало негативно, както на работата му, така и в личните отношения и социалните му контакти.

С оглед обаче, принципите на справедливостта оценява причинените му неимуществени вреди - болки и страдания на сума в размер на 26 000 лева.

Освен претърпените неимуществени вреди, твърди че е претърпял и имуществени такива, свързани с направени разходи за адвокатска защита, в размер на 250 лева, които отново са претърпени вследствие на незаконосъобразните действия на представителите на ответната прокуратура и са пряка и непосредствена последица от това. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.02.2013г. до окончателното им заплащане и направените в производството разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. В хода на съдебното производство е издадено Постановление от 01.10.2013г. на Военно апелативна прокуратура Варна, с което е отменено Постановление от 01.02.2013г. , за прекратяване на ДП58-РП/2012г., като необосновано и незаконосъобразно и е постановено материалите да бъдат върнати за допълнително разследване. Възобновеното производството е отново прекратено с Постановление от 03.12.2013г. , на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК. Представителят по пълномощие на ищеца претендира и вреди, възникнали в резултат на възобновяването на НП и неговото повторно прекратяване, изразяващи се във възпрепятстването на ищеца да замине на военна мисия в Афганистан, тъй като срещу него има образувано наказателно производство.

Ответникът, в депозирания писмен отговор и в с.з. моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан, а ако бъде уважен то да е до размера не повече от 300лв. Счита че вредите от новото прекратяване на производството не могат да бъдат предмет на настоящото производство.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът С.М.С. е на кадрова военна служба във военно формирование 52 590 - Ямбол. Не е осъждан и няма данни за противообществени прояви, не е имал водени против него наказателни производства.

 През 2012г. в PC - „Военна полиция" Сливен е образувано Досъдебно производство № II-75/21.08.2012г. по описа на PC - „ВП" гр. Сливен, пор. № 58-РП/2012г. по описа на ВОП Сливен. Разследването се е водило за извършено престъпление по чл. 276 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По това производство ищецът първоначално е бил разпитан, като свидетел, като същевременно е бил запознат с обстоятелството, че спрямо него се води наказателно производство за извършено престъпление от общ характер. В   последствие  на   23.11.2012г.   с постановление на  разследващия  полицай при  PC „ВП" Сливен е било повдигнато обвинение, бил е привлечен, като обвиняем и същото му е било предявено на същата дата. Повдигнатото обвинение било за това, че на 21.08.2012г. около 13,00 часа, на паркинга пред КПП на в.ф. 52 590 - Ямбол, при извършена му проверка от служители на МВР било установено, че същият съзнателно се ползвал от подправен официален удостоверителен знак -годишна винетка за 2012г. - категория 3 с № 10490 и номер на холограмния стикер 3856679. С това постановление му била взета и мярка за неотклонение „Подписка".

Разследването по Досъдебно производство № II-75/21.08.2012г. по описа на PC - „ВП" гр. Сливен, пор. № 58-РП/2012г. по описа на ВОП Сливен е приключило и делото било изпратено от разследващия полицай с мнение за предаването му на съд. Прокурор от ВП Сливен след запознаване с материалите по делото и преценка на събраните доказателства и доказателствени средства е приел, че обвинението не е доказано и с Постановление от 01.02.2013г. е прекратил наказателното производство. Формално, като основание за прекратяване на НП е посочен текста на чл. 243 ал.1 т.1 от НПК. Това постановление му било връчено на 11.02.2013г. и не е обжалвано. Разследването по отношение на ищеца е продължило за срок от два месеца и 25 дни, като за това време по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

За воденото ДП е бил уведомен командира на военно формирование 52 590 – Ямбол с писмо, находящо се в следственото дело.

В хода на съдебното производство е издадено Постановление от 01.10.2013г. на Военно апелативна прокуратура Варна, с което е отменено Постановление от 01.02.2013г. , за прекратяване на ДП58-РП/2012г., като необосновано и незаконосъобразно и е постановено материалите да бъдат върнати за допълнително разследване. Възобновеното производството е отново прекратено с Постановление от 03.12.2013г. , на основание чл. 243 ал.1 т.1 от НПК , като е посочено че обвинението не е доказано.

Видно от събраните гласни доказателства, докато траело разследването по отношение на ищеца, той станал по-затворен, изнервен, карал се с близките си, не искал да излиза, страхувал се че това може да доведе до неговото уволнение от работа. След като било прекратено наказателното производство, той се върнал към обичайното си поведение. За воденото производство не узнали много хора, а само кръга от най-близките му роднини и приятели ( показанията на свид. М.).

С Протокол №3СВ-7022/22.08.2013г. е бил одобрен редник С.С. за участие в състава на Шестнадесета рота за охрана за участие в операцията на Международните сили за поддържане сигурността в Афганистан. С анекс от 03.10.2013г. , ищецът е изключен от състава на мисията, поради получено писмо рег. № ДП-58-РП/09.10.2013г.на Военна прокуратура – Сливен, поради възобновено досъдебно производство.

За защита на интересите си, по време на воденото на ДП, ищецът сключил договор за правна помощ с адвокат Н.К. от 23.11.2012г., по който му заплатил възнаграждение в брой, в размер на 250лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за неимуществени и имуществени вреди, тъй като срещу ищеца незаконосъобразно е било водено наказателно производство, което в последствие е било прекратено, като недоказано. Съобразно т. 7 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от лицето". Наказателното производство по отношение на ищеца С.С. е било прекратено именно поради недоказаност на обвинението, макар и в самото Постановление, като основание да е бил посочен текста на чл. 243 ал.1 т.1 от НПК.

При предявяването на исковата молба, воденото срещу ищеца наказателно производство е било прекратено с постановление на ВП от 01.02.2013г. Поради този факт, ищецът е претендирал търпените от него до това прекратяване на наказателното производство имуществени и неимуществени вреди. В хода на производството по настоящото дело, до приключване на устните състезания, са настъпили факти релевантни за спорното право, а именно – наказателното производство по отношение на ищеца е било възобновено и отново прекратено, поради недоказаност. Други настъпили факти, наведени от ищеца са допълнителните неимуществени вреди, претърпени от воденото наказателно производство – отказа на това основание ищецът да бъде определен като участник в мисия извън страната.  На основание чл. 235 ал.3 от ГПК,  всички тези факти следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението и правните изводи да бъдат основани е на тях.

Доказа се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от  воденото разследване по отношение на ищеца той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес, психически дискомфорт, ограничаване на социалните контакти. В резултат на воденото срещу него наказателно производство е била осуетена възможността ищецът да участва в международна мисия, за която е било одобрен преди възобновяване на НП.

Същият е претърпял и пряка имуществена вреда, изразяваща се в направените разходи за адвокатска защита.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 2 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото досъдебно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е бил притеснен за изхода му и как то ще повлияе на работата му. Работодателят му е знаел за воденото разследване. Ищецът е ограничил контактите си, затворил се е, странял е от близки и приятели. Поради неговата изнервеност е влошил отношенията си с тях. Това му състояние, обаче е продължило само докато трае производството за краткото време от два месеца и 25 дни и след това, видно от показанията на свидетелите той е възстановил душевното си равновесие. Следва да бъде отчетено обстоятелството и че взетата по отношение на него мярка за неотклонение е било“подписка“, което е ограничило минимално гражданските му права. Видно от показанията на разпитаните свидетели се установи, че за разследването са знаели само най-близките му, т.е. не пострадало доброто му име в обществото.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че той е имал желание за замине на мисия в Афганистан, и е бил разочарован. Не се претендират имуществени вреди от пропуснати ползи, а само неимуществени такива.

Определеният размер на обезщетението  за неимуществени вреди, представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, а именно 17.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

Искът за увреди следва да бъде уважен в пълен размер – 250лв., тъй като се доказа, че същите са пряка и непосредствена последица от а наказателно производство. Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на повторното прекратяване на производството – 03.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като към този момент са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника за вреди.

На ищеца се дължат направените разноски за държавна такса в пълен размер – 10 лв. и за възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 342 лв., или общо 352 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** С постоянен адрес: гр. С., ул.“П. В.“ № *, със съдебен адрес за връчване на книжа и призовки гр.Сливен, ул."Раковски" № 19, етаж 3, чрез адв. Н. П. К. ***, сумата 2 000 лв. ( две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на водено против него наказателно производство пор.№ 58-РП/2012г. по описа на ВОП-Сливен, което е прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 250 лв.( двеста и петдесет лева), представляваща имуществени вреди в резултат на водено против него наказателно производство, което е прекратено, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 352 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за увреди до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

                                                            

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: