РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 24.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 306 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М.Р.Р. против Прокуратурата на Република България и солидарно срещу Областна дирекция на МВР – гр. Сливен, с която предявява обективно и кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 500000лв., като претендират и законна лихва върху обезщетението считано от 01.11.2005г. Правната квалификация на предявените права е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Производството е било образувано първоначално пред СГС под № 10788/2010г. Постановеното по това дело решение № 6585/06.12.2011г. е било обезсилено и производството – прекратено с решение № 1102/26.06.2012г. по в.гр.д. № 558/2012г. на АС – София, с което делото е изпратено за разглеждане по подсъдност от ОС – Сливен. С определение № 562/25.04.2013г. не е допуснато касационно обжалване.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове са следните:

Твърди се, че Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала паралелно във времето незаконни обвинения против ищеца за престъпления, които не е извършил.

С постановление от 28.04.2006г. по ДП № 706/2005г. на РС І Сливен наказателното производство е прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление.

Ищецът е Председател на Областното ръководство на ПП „Зелена партия – Българските зелени”, член е на националния съвет на ПП „зелена партия – Български целени”. Претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сриване на авторитета му, накърняване честта и достойнството му като политик, т.к. наказателното производство се разчуло много бързо на територията на страната (изброени са градове в страната) и извън нея – европейски държави, европейски институции поради разпространяване умишлено и тенденциозно по медиите от длъжностни лица, че е престъпник.

Провалено е било издигането му за висши държавни длъжности и кандидатурата му не е била издигната с мотив, че е опозорено името му в следствие на разпространените компромати, произтичащи от визираното наказателно преследване.

Ищецът е бил шокиран, изгубил е работоспособността си, разсейвал се непрекъснато с мисли за „процесните обстоятелства”, не можел да преживее обидата и унижението, почнал лесно да се изморява, разстроил се психически и получил психически травми, разочарован е от подлостта и низостта в България, не можел да спи и да се храни, да се концентрира. Не е преживял злепоставянето и унижението и едва ли ще може да ги преживее

Опозорено е било доброто му име на прогресивна личност.

Предвид гореизложеното ищецът претендира правото да му бъде заплатено солидарно от ответниците – Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – гр. Сливен обезщетение за причинени вреди в размер на 500 000лв., заедно със законната лихва върху дължимия размер на обезщетението, считано от 01.11.2005г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговори, с които Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Софийска градска прокуратура и ОД на МВР – Сливен правят възражение за липса на доказателства и неоснователност на предявените искове; възражение относно началната дата, от която се претендира обезщетение за забава – твърди се, че тя е тази, на която е влязъл в сила акта за прекратяване на производството;  липса на фактическия състав на закона за ангажиране отговорността на посочените органи; липса на доказателства за разпространяване на информацията за наказателното производство; Въведено е възражение за завишаване на претендирания размер на обезщетението предвид лошата служебна характеристика, съдебно минало на ищеца и наложени служебни наказания.

В с.з. ищецът се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Н. М. от АК – Сливен, която поддържа предявените от името на доверителя й искове изцяло съобразно изложените в исковата молба фактически и правни основания. В представеното писмено становище по съществото на делото поддържа, че са събрани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че ищецът бил известен политик, общественик, синдикалист и държавник, бил е зам. председател на Областния съвет на КТ „Подкрепа“, зам. Председател на КС на СДС и Председател на Областното ръководство на ПП „Либерален Конгрес“ и понастоящем – Председател на Областното ръководство на ПП „Зелена партия – Българските зелени“, член е на националния съвет на ПП „Зелена партия – Българските зелени“. През 2005 г. напълно неправомерно и цел да бъде компрометиран дискредитиран и репресиран е било образувано наказателното производство против него от Прокуратурата на РБългария, като са извършвани действия по разследване в ДП от длъжностни лица на ОД на МВР – Сливен по реда на действащите тогава процесуални норми по НПК. За извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Бил е привлечен като уличен, като в последствие досъдебното производство приключило със заключително постановление за предаването му на съд въпреки тенденциозно събраните доказателства, като било видно, че ищецът не е извършил никакви неправомерни действия и още по-малко престъпление. Делото е било връщано за допълнително разследване поради очевидния факт, че ищецът не е извършил престъпление , но с постановление от 03.04.2006 г. служител на втория ответник – ОД на МВРЛ – Сливен отново е предал и приключил досъдебното производство със заключително постановление за предаване на съд, което е подписано от свид. М. М.. По  време на разследването демонстративно са били извършвани посещения на ръководената от ищеца земеделска кооперация „Златен клас“ – с. Горно Александрово, като действията са извършвани демонстративно, с цел да бъде опозорено неговото добро име както пред подчинените му така и сред член кооператорите и сред цялата общественост. С постановление от 28.04.2006 г. по ДП № 706/2005 г. РП – Сливен  е прекратила наказателното производство, което постановление е потвърдено от РС – Сливен и от ОС – Сливен. Така скалъпеното наказателно производство се разчуло бързо на територията на цялата страна и извън нея и така бил сринат авторитета на ищеца и опозорено неговото добро име в обществото. Заинтересовани лица непрекъснато разпространявали чрез медийни средства че е престъпник, като така опозорили доброто му име на прогресивна личност, перфектен професионалист и перспективен политик. Изброени са редица градове в страната на територията на които са били разгласени фактите, а така също и в редица европейски държави включително в централните институции в ЕС в гр. Брюксел, гр. Страсбург и гр. Люксембург, а също и пред европейските политически партии, разпространено е и в редица други демократични държави вкл. САЩ, Канада, Русия и т.н. Така било провалено издигането му за висши държавни длъжности и за кандидатурата му кмет на с. Горно Александрово. Ищецът е шокиран и до днес не може да асимилира до къде може да стигне човешката подлост и низост. Изгубил работоспособността си, не можел да спи, да се храни, а съзнанието му отежнено в процесните клевети, обиди и инсинуации. Увредено е здравословното му състояние и разрушена имунната система.  Като освен това се разболели и членовете на неговото семейство – майка му получила тежък инсулт от преживения стрес. Поддържа се, че с посочените обстоятелства се установява наличието на предвидения в закона деликт, настъпилите вреди и причинно-следствената им връзка с неправомерно поддържаното обвинение, съгласно което следва да се ангажира солидарната отговорност на ответниците.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва основателностт на предявените искове поради липсата на доказателства, като счита, че следва да бъдат отхвърлени и поддържа евентуално възражение за несправедливо завишаване в исковата молба на претендирания размер на причинените вреди. Позовава се на изключително краткия период от време през който е поддържано обвинението от 01.11.2005 г. до 28.04.2006 г., който срок се приема за разумен за провеждане и приключване на досъдебното производство. Поддържа, че липсват всякакви доказателства за разпространяване на данни от наказателното производство от страна на прокуратурата и още по-малко за разпространяването им в страната и чужбина и не са събрани доказателства за виновно поведение на служителите на прокуратурата. Относно провалената кариера на ищеца счита, че става въпрос за бъдещо несигурно събитие, като ищецът е следвало да ангажира доказателства за посочените длъжности които заема, както и фактите, които му дават основание да приеме, че ще се издигне. Счита, че не са събрани доказателства за опозоряване на неговото име, за влошаване на здравословното му състояние, нито за влошаване на неговата работоспособност. Поддържа, че ако хипотетично се приеме, че е претърпял някакви вреди , то това е станало изключително по негова вина предвид фактите установено в досъдебното производство, което освобождава държавните органи от отговорност съгласно чл. 5  ал.1 от ЗОДОВ.

Представителят на ОД на МВР по пълномощие – юриск. А. поддържа становището на представителя на прокуратурата за липса на доказателства и за неоснователност на предявените искове. Допълнително в представената писмена защита доразвива становището за неоснователност на предявените искове, като се позовава на доказателствата по делото и по-конкретно на сбраните гласни доказателства, въз основа на които счита,че следва да се приеме липсата на настъпили вреди за ищеца в следствие на воденото срещу него наказателно производство. Счита, че описаното от свидетелите влошено емоционално и душевно състояние, както самите те поддържат е с оглед изпълнението на служебните му задължения и отношението с други лица извън факта на воденото наказателно производство. Счита, че не са събрани никакви доказателства за разпространяването на данни от органите на Прокуратурата и на ОД на МВР, нито изтичането на информация, като счита, че следва да бъде отчетено обстоятелството, че служителите на РУП – Сливен при ОД на МВР – Сливен неколкократно са предлагали на наблюдаващия прокурор наказателното производство да не се образува, а образуваното да бъде прекратено. Внасянето на досъдебното производство пред наблюдаващия прокурор със заключение за предаване на уличения на съд от своя страна е последвано от издаване на постановление от наблюдаващия прокурор за прекратяване на производството от 28.04.2006г. Изложено е като евентуално възражение за прекомерно завишаване размера на претенцията за заплащане на обезщетение от 500 000 лева. Претендира да бъде присъдено в полза на ОД на МВР на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 500 лв. съставляващо 650 лв. плюс 2% горница над 10 000 лв. до 500 000 лева.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, относими за доказването на релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото и се установява от събраните доказателства, че Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала обвинение против ищеца за престъпления, като наказателното производство е било прекратено. Видно от събраните писмени доказателства с постановление от 28.04.2006г. по ДП № 706/2005г. на РС - Сливен наказателното производство е прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление.

С постановление от 28.05.2005 г. на РП – Сливен е постановено да се образува дознание и да се проведе разследване срещу М.Р.Р. за това, че през м. март 2005 в с. Горно Александрово общ Сливен самоволно, не по установения в закона ред осъществил едно оспорвано от другиго чуждо действително право – престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК. Постановлението е издадено въз основа на подадената от Димитър Пенев М. молба, в която е поддържал, че ищецът е извършил самоуправни действия във връзка с оспорване собствеността на трансформатор 4/29 в Стопанския двор на с. Горно Александрово, общ. Сливен. Ищецът бил заличил маркировката 4/29 и бил поставил друга 3/31, като по този начин заблудил вещото лице по гр.д. образувано по спора за собствеността. Постановлението за образуване на дознание е издадено въпреки предложението в докладната записка изготвена от гл.сержант В. Саздов преписката да се изпрати на РП за прекратяване. След извършеното разследване – събрани писмени доказателства, извършен разпит и др.,  на 10.10.2005 г. дознателят М. М. – разпитан в качеството му на свидетел по настоящото дело, вкл. въз основа и на влязлото в сила решение № 343 от 09.08.2005 г. по гр.д. № 2516 от 2003 г. на РС – Сливен, с което предявеният от М. М. против ЗК “Златен клас“ – с. Горно Александрово иск относно правото на собственост на трафопост в Стопанския двор е отхвърлен като неоснователен, е изготвил заключително постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство. Въпреки това с постановление от 08.11.2005 г., както и в последствие с постановление от 16.01.2006 г. дознание № 790/2005 г. на РПУ  - Сливен е било връщано за допълнително разследване. На 04.04.2006 г. свидетелят М. М. в качеството си на дознател е изпратил преписката с мнение за съд, но с постановление от 28.04.2006 г.  РП – Сливен е прекратила наказателното производство водено срещу ищеца за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК поради липса на данни за извършено престъпление от страна на ищеца Р.. В мотивите на постановлението е прието, че установените в хода на разследването действия от страна на ищеца са по отношение на агрегатор в трафопост – собственост на ЗК „Златен клас“ – с. Орно Александрово докато претенциите на тъжителя са относно вещ – трансформатор, различна от продадения от ищеца агрегат. Същото постановление е влязло в сила на 08.03.2007 г., тъй като е било обжалвано от лицето, по чиято молба е била образувана преписката - Д.М..

Твърденията на ищецът, че е бил Председател на Областното ръководство на ПП „Зелена партия – Българските зелени”, член е на националния съвет на ПП „зелена партия – Български зелени” не се доказват от данните по делото. Не се представиха никакви писмени доказателства – протоколи за избор и решение за вписване на ищеца за заемане на посочените длъжности в ръководството на изброените политически партии, политически и синдикални организации.  Единствено от показанията на свидетелите се установява, че ищецът се е кандидатирал за кмет на с. Горно Александрово, но не е спечелил изборите, като в показанията на свидетелите не може да се заключи, че изборите и изборната кампания са проведени успоредно или след образуването на наказателното производство, съответно, че е налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и евентуалните резултати от проведени местни избори на територията на кметство Горно Александрово община Сливен.

Няма данни по делото на ищеца да е предлагано или да се е кандидатирал за висши държавни длъжности или кандидатурата да му не е била издигната за подобна длъжност с мотив, че е опозорено името му в следствие на разпространените компромати, произтичащи от визираното наказателно преследване. В подкрепа на това не се представиха, нито гласни, нито писмени доказателства, нито е налице позоваване от страна на ищеца на доказателства по смисъла на чл. 187 от ГПК, въз основа на които да се приеме, че в качеството му на политик е било обективно вероятно в някаква степен издигането на кандидатурата му за висша държавна длъжност.

От установените по делото данни чрез показанията на свидетелите във връзка с воденото наказателно производство спрямо ищеца – прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление, се установява единствено наличието на отрицателни лични емоционални и душевни негови преживявания, както и от членове на неговото семейство. Несъмнено е, че е бил шокиран и изпълнен от чувство за несправедливост, че е бил обсебен от негативни мисли по повод на „процесните обстоятелства” и, че е приел като обида и унижение факта на воденото срещу него наказателно производство. Относно тежестта на психичното и емоционално състояние на ищеца, съдът следва да отчете показанията на св. Т., според когото напрежението и трудностите на ищеца по същото време са били свързвани с производството и пласмента на продукцията на ръководената от него кооперация, без да е в състояние свидетелят да си спомни за други „инциденти“.

От показанията на свидетелите може да се заключи, че воденето на наказателното производство е било известно сред неговите съселяни и съкооператори в с. Горно Александрово общ.Сливен, но по делото не се представиха доказателства, въз основа на които да е възможно да се приеме, че това е станало с оглед изтичането на информация или демонстративното извършване на действия по разследване от страна на органите на ОД на МВР, РПУ – Сливен или Прокуратурата. Видно от ДП№ 790/2005 г. извършените следствени действия се изразяват в разпити на свидетели и на ищеца, които са проведени в съответните управления, както и въз основа на изискани по надлежния ред писмени доказателства. В тази насока са показанията единствено на св. Р. – баща на ищеца и косвени данни – по данни от самия ищец е неговия баща, на св. Г. Д., които преценени съгласно чл. 172 от ГПК не следва да бъдат кредитирани, т.к. не се подкрепят от писмените данни по ДП № 790/2005 г., нито от показанията на останалите разпитаните  по делото свидетели посочени от ищеца, поради което съдът не приема за доказано твърденията, че служители на полицията са извършвали действия на място, че са търсили при това демонстративно ищеца за провеждане на разпити в дома му, на работното му място или където и да било другаде извън надлежно определените за целта места.

Само един свидетел - М. посочва, при това неточно и неконкретизирано, че е имало данни в местна печатна медия за воденото срещу ищеца наказателно производство, но от показанията му не може да се приеме, че в медията са били изнесени конкретни данни от наказателното производство, като включително по делото не може да се установи, коя е въпросната медия. Още по-малко може да се приеме, че са налице данни за разпространяване на сведения и информация досежно воденото наказателно производство на територията на други населени места в страната или пък в чужбина – в европейски държави, САЩ, Канада и др..

Извън субективните негативни емоционални и душевни преживявания от страна на ищеца, като реакция на воденото срещу него наказателно производство, от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че е влошено трайно неговото здравословно – психическо състояние. Доколкото са налице данни от показанията на свидетелите, че обективно е влошено здравословното състояние на неговата майка, то по делото няма данни, въз основа на които да се приеме, че това се дължи и е в пряка причинна връзка единствено с воденото срещу ищеца наказателно производство. Още повече, че и доколкото в становището си представителят на ОП – Сливен се позовава на данните от свидетелството за съдимост на ищеца, от същото е видно, че срещу ищеца в миналото са водени и то не неправомерно наказателни производства за други престъпления, завършили с осъдителни присъди.

Няма данни след приключване на наказателното производство да е опозорено доброто име на ищеца, с каквото според показанията на свидетелите се ползва и понастоящем сред своите съмишленици и съселяни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е основателен частично предвид основателността на въведеното като евентуално от ответника възражение за завишаване и несправедливост на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с оглед поведението и деянията на ищеца, с които е допринесъл значително за причинените му вреди, както и поради липсата на доказателства за претърпяване на неимуществени вреди в поддържаните в исковата молба вид, степен и характер.

Предявения иск се квалифицира като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в сега действащата му редакция.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки– настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответниците като нейни органи.

Незаконността на действията на държавните правозащитни органи е установена и несъмнена с факта на прекратяването на наказателното производство, който изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.

Неоснователен е довода на представителя на ОП – Сливен за неоснователност на предявения главен иск за причиняване на неимуществени вреди изключително по вина на ищеца, респективно за отхвърлянето му съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Доводите на ответниците за законоустановеност на действията на прокуратурата и на полицията по повдигане, разследване и поддържане на обвиненията при липсата на поведение от страна на ищеца, изпълващо състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК са неоснователни. Съгласно т. 3 от ТР № 3\2004г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. Поведението на ищеца, освобождаващо държавните правозащитни органи от отговорност в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, каквито данни по делото липсват и единствения каузален фактор за настъпване на вредите да е поведението на пострадалия. Подобен извод в случая – за наличие на поведение от страна на ищеца, което да изключва настъпването на вредите от незаконно поддържаното обвинение, не се установява по делото.

Основателни са обаче, с оглед конкретните доказателства по делото възраженията относно претърпените от ищеца вреди и възраженията за намаляване размера на обезщетението съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Несъмнено се установи по делото, че ищецът е претърпял в личен емоционален план негативни преживявания, предизвикали у него оправдано чувство за несправедливост от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, което за периода на извършване на действията по разследване и поддържане на обвинението – от 28.05.2005г. – 28.04.2006г. е определяло липсата на самочувствие и самоувереност у него. През същия период е живял под напрежение и несигурност в доброто отношение на своите съселяни, съкооператори и съмишленици. Станал е необщителен и нервен.

Няма данни по делото относно действителната степен на вероятност за успех от страна на ищеца при участие в местни избори, но доколкото е имал такива амбиции и обичайните последици от поддържането на обвинение за извършено престъпление от общ характер са разколебаване на доброто име в обществото за всеки човек, съдът намира, че такива следва да бъдат отчетени като неимуществена вреда, настъпила реално за ищеца.

За така установените по делото вреди и с оглед момента на причиняването им съдът намира, че общо дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 5000лв., което съответства на негативните последици, без да води до необосновано обогатяване, съобразено с трайната практика на ВКС за такива случаи. То се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за репариране на установените неимуществени вреди, причинени на М. Р. от незаконното обвинение в престъпление, които не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи.

От значение за този размер на обезщетението съдът съобрази и доводите на ответниците с оглед тежестта на престъплението, за което е бил обвинен ищеца и разумния срок на продължителност на наказателното производство в досъдебна фаза.

Не се доказва по делото настъпването на такива значителни и тежки по степен вреди, каквито се поддържат в исковата молба и становището по същество на делото, изразено от пълномощника на ищеца – адв. М. като бързо разчуване на територията на цялата страна и извън нея – в чужбина, сред политически партии в страната, на територията на Европа, Канада, САЩ и Русия. Няма никакви данни по делото за подобна широка в национален и световен мащаб политическа и обществена популярност на ищеца, сриването на която да обуславя присъждането на обезщетение в претендирания размер от половин милион лева. Вероятно – в неустановена по делото степен, е бил разколебан неговия авторитет сред съпартийците му при провеждането на местни избори и по-конкретно за Кметство с. Горно Александрово, общ. Сливен, но при липсата на данни, че това единствено е препятствало евентуалния отрицателен за ищеца изборен резултат, подобни последици нямат значителна тежест за определяне размера на обезщетението, както се посочи и по-горе, извън обичайното за всеки самоуважаващ се, порядъчен член на обществото.

Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определи към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната към 28.04.2006г., като от този момент следва да се присъди лихва, която има има компенсаторен характер.

Във връзка с акцесорния иск следва да се посочи, че е основателно възражението досежно момента, от който се дължи обезщетение за забава, съобразно задължителните указания – дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова - от момента на влизане в сила на прокурорския акт – от 28.04.2006г. за прекратяване на наказателното производство – 08.03.2007г., като за периода от постановяването до влизането му в сила не са налице действия от страна на ответниците по поддържане на обвинението срещу ищеца за извършено престъпление.

Съгласно чл. 53 от ЗЗД във вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетението в размер на 5000лв., заедно със законната лихва, считано 08.03.2007г., като възражението на представителя на ОД на МВР – Сливен досежно конкретните действия на служителите в различните – солидарно отговорни държавни органи, са непротивопоставими на ищеца.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията съгласно ДВ, бр. 43 от 2008 г. ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от пердявените искове сумата от 83.50лв. от възнаграждението за един адвокат, което в съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК е съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения. Следва обаче да бъде отхвърлена претенцията на ОД  на МВР – Сливен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на частта, в която предявените искове следва да се отхвърлят. С решение № 1092 по гр. д. № 1092/2011 г., III г. о., ВКС приема, че съгласно настоящата редакция на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ /ДВ бр. 43/2008 г./ и за разлика от предходната такава, при частично уважаване на иск по ЗОДОВ, ищецът не дължи държавна такса в размер на 4 % върху отхвърлената част от иска, както и направените деловодни разноски, в този смисъл и Определение № 4 от 3.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 254/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева.

Водим от гореизложеното съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН да заплати солидарно на М.Р.Р.,*** обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвиняване в извършване на престъпление по ДП № 780/2005г., наказателното производство по което е прекратено с постановление на РП – Сливен, влязло в сила от 08.03.2007г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ (в редакцията преди изм. ДВ бр. 98/2012 г.), в размер на 5000лв. (пет хиляди лева), както и законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2007г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.Р. против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от същите действия – посочени по-горе, над размера от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 500000лв., както и за законната лихва върху обезщетението за забава над размера от 5000лв.  и върху пълния размер от 500000лв. за периода преди 08.03.2007г., като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН  да заплатят на М.Р.Р. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК деловодни разноски  - държавни такси -  60 лв. (шестдесет лева) и възнаграждение за един адвокат съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК пред настоящата инстанция съразмерно на уважената част от предявените искове в размер на 83. 50 лв. (осемдесет и три лева и 50ст.), като на основание отхвърля претенцията за заплащане на разноски над този размер като неоснователна.

 

 ОТХВЪРЛЯ искането на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СЛИВЕН за присъждане на юрисконслутско възнаграждение в настоящото производство като неоснователно съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в редакцията

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: