Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 154

 

гр. Сливен, 13.06 .2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  дванадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ  Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора Красимир Маринов и при секретаря Р.Г.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 311   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по повод на подадена въззивна жалба срещу решение № 395/22.04.2013г. по гр.д. № 352/2013г. на СлРС, с което не е допусната промяна на личното име на М.Б.Й. с ЕГН ********** от М. на М..

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. От събраните пред първата инстанция доказателства безспорно било установено, че от раждането до момента само в документите жалбоподателят е бил записан с лично име М., но всичките му близки и познати се обръщат към него с името М..  Твърди че като мюсулманин желае да носи това лично име, с което е известен и с което е свикнал от много години. Предстои му завършването на Висш ислямски институт в гр.София и желае в дипломата да бъде записан с името, което винаги е считал за свое. Разликата в имената му създава неудобство, поради което е бил мотивиран да поиска от съда да допусне исканата промяна на личното му име. Съдът неправилно обаче отказал, позовавайки се но документите за самоличност на най-близките му роднини. Имената на роднините му обаче не била да влияят на преценката по отношение на него дали са налице важни причини за допускане на исканата промяна. Твърди че несъответствието му създава значително неудобства. Сочи че обстоятелството, свързано със записването му в Регистъра на населението и съответно в документите за самоличност си ме, което не му е близко и не чувства като свое се явяват важна причина по смисъла на закона да бъде променено собственото му име.  Поради това се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде допусната промяна на собственото му име от М. на М..

Заинтересованите страни Община Сливен и РП – Сливен не са взели становище по жалбата.

В с.з. въззивникът не се явява. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Заинтересованите страни Община Сливен и РП – Сливен, чрез представители изразяват становище, че жалбата е основателна.

Настоящият състав след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е депозирал молба пред СлРС, с която е поискал промяна на собственото си име от М. на М.. В тази молба е изложил съображения почти идентични с изложените във въззивната жалба. Посочил е, че всички в семейството са се обръщали към него с името М.. В акта за раждане  молителят е записан с имена М.Б.Й.. В съдебно заседание представителят на Община Сливен е представил Акт за раждане № 938/10.06.1969г. за бащата на молителя, който е бил записан в този акт с имената Б.Х.Д., а като негови родители са били записани майката Х.И.Д. и баща Х.Д.Х.. В графата „Бележки” на акта е отбелязано, че е била направена промяна като имената са били сменени на Б. Й.. От разпита на свидетелката М., която е баба на молителя се установява, че при раждането си те са искали да се казва с името  на дядо му - М.. Твърди че всички се обръщат към него с това име, а имената с които е записан са по българската именна традиция, тъй като раждането на молителя е било непосредствено след смяната на турските имена с български.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

За да постанови решението си СлРС е приел, че молителят е имал възможност да отправи молбата за промяна на личното име много по-рано. Тази пасивност съдът е приел, че опровергава твърдението за несъответствието между името му, с което го познават всички и името, с което е записан в регистрите. Освен това не са налице пречки близките и роднините му, при обичайното общуване, да се обръщат към него с името, с което той твърди, че е известен. Освен това личното име, дадено по българската именна традиция, не е нито осмиващо, нито опозоряващо, нито пък неприемливо за български гражданин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, пр. последно ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

В случая се изтъкват лични съображения на молителя, а твърденията му, че е известен с името, с което иска да промени личното си, са останали голословни. Няма доказателства дори и за обстоятелството, че това име е носел неговия дядо. Така настоящият състав счита, че не са установени важни обстоятелства, които да обосновават допускането на исканата промяна.

Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради това и ЕСПЧ подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнали достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни. /Golemanova v. Bulgaria (no. 11369/04)/. Поради това и след като в случая районният съд, с оглед на събраните по делото доказателства, е дал превес на обществения интерес, не е постановил неправилен съдебен акт.

Основанието, въз основа на което претендира промяна на името си молителят, е това по чл. 19, ал. 1, пр. последно ЗГР - промяната на собствено, бащино или фамилно име въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това. Макар и оскъден доказателствения материал дава възможност да се достигне до извода, че молителят разполага с възможността за промяна на името си по друг ред, а именно този по чл.19а ал.4 от ЗГР. Негово право обаче е да избере по какъв начин ще претендира промяната.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, настоящият състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/22.04.2013г. по гр.д. № 352/2013г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

                 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

          ЧЛЕНОВЕ: