Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 314 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от Ж.Г.С., ЕГН **********,*** *-*-* против решение № 148 от 11.03.2013 г. по гр.д. №1104 от 2013 г. по описа на СлРС, с което е признато за установено, че въззивницата Ж.Г.С., ЕГН **********,*** *-*-* дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. К.” № *, част от сумите за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6118 от 30.12.2011 г. по ч.гр.д. № 8404/2011 г. на СлРС, а именно за сумата от 154,54 лв. представляваща стойност на неплатена топлоенергия за периода от 01.10.2009 г. до 31.10.2011 г. за обект находящ се в ГР.С., ул. „Г.М.” *-*-*, ведно със законната лихва за забава, считано от 6.12.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 25,09 лв. мораторна лихва за забава до 29.11.2011 г. и разноски в размер на 25 лв. С обжалваното решение въззивницата С. е осъдена да заплати на въззиваемото дружество и сумата от 195 лв. представляваща разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като напълно липсвали мотиви, решението било постановено при непълнота на доказателствен материал, тъй като съдът го е основал единствено на заключението на вещото лице, което е било своевременно оспорено от въззивницата, а освен това, се основавал единствено на данни получели от вещото лице от фирмата за дялово разпределение „Белчев строй”, без да са отчетени данните по карнета, от които било видно, че няма изразходвана никаква топлоенергия. Страната е посочила, че въззиваемата страна не е спазила законовите изисквания на Закона за енергетиката, като не е доказала, че между ответниците по иска и ищеца е бил сключен договор за ползвана на топлоенергия. Неправилно първоинстанционния съд бил отхвърлил доказателствените искания направени от ответницата, а е основал заключението си единствено давайки вяра на заключението на вещото лице, което обаче въобще не следвало да бъде кредитирано, още повече, че към вещото лице са били поставени неправилно въпроси, като например „от какво произтича задължението на ответницата”. Страната счита, че тъй като иска е неоснователен и недоказан, въобще не следва да отговаря за направените разноски. От друга страна сочи, че съдът не е следвало да определи възнаграждение на вещото лице в размер на 120 лв., който размер бил силно завишен, а най-много следвало възнаграждението за вещото лице да е на половина. Страната сочи, че неправилно съдът е задължил ищеца да внесе такса два пъти по 25 лв., като не е съобразил, че веднъж вече е била внесена държавна такса при депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, и да бъдат присъдени направените от страната разноски.

В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В писменото становище представено пред СлОС днес адв. Г. е посочила, че жалбата е неоснователна. От представените по делото доказателства категорично се установявало, че въззивницата е потребител на топлинна енергия, посочено е, че заключението на вещото лице  следва да се кредитира и че от него става ясно какъв е размерът на задължението на въззивницата, както и правилността за начисляването на месечните сметки. Посочено е, че ако въззивницата е имала въпроси към вещото лице, на които то не е отговорило, то е следвало да ги постави своевременно пред първоинстанционния съд.

Страната сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 173 ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици титуляри на вещно правно ползване в сграда етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция са потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да заплащат цена за тази енергия.

Страната е посочила, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване е регламентиран срок, в който потребителя е имал възможност да направи възражение пред търговеца за дялово разпределение и да поиска изравняване на сметките, но същия не бил извършил това и съответно е загубил правото да оспорва начислената му сума. Моли се обжалваното решение  на СлРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски, представя се списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в с.з. не се представлява.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 17.03.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.03.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

От представените по делото доказателства /включително изявлението на ответницата в отговор на исковата молба, че е придобила собствеността на процесния апартамент/ е безспорно, че въззивницата е собственик на апартамент, находящ се в гр.Сливен, ул.”Г.М.” бл. 17 вх. А ап.12 за който е била начислена сума от „Топлофикация – Сливен” ЕАД за дължими задължения в общ размер на 179,63 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал.1 от Закона за енергетиката в сила към процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В този случай няма спор, че въззивницата е собственик на жилище - част от сграда етажна собственост и че същата е присъединена към абонатна станция, поради което по закон тя следва да заплаща потребената от нея топлинна енергия.

Експертното заключение, представено пред първоинстанционния  съд е категорично по отношение компонентите на вземането. Същото произтича от начислени на абоната суми за топлинна енергия, битово горещо водоснабдяване, за  топлинна енергия, за отопление и вентилация отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, както и сума за услугата дялово разпределение. По делото е представен карнет, от който е видно, че за процесния апартамент показанията на водомера към м.септември 2009 г. е било 897 куб.м., а към м.декември 2009 г. е отчетено срещу положен подпис показание от 899 куб.м. Въззивницата не е твърдяла и не е доказала, че положения в карнета втори подпис за м.декември 2009 г. не е неин. Вещото лице е категорично, че е единствено за м.ноември 2009 г. на абоната са били начислявани суми за топлинна енергия за отопление отдадена от отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. Вещото лице е посочило, че дължимите суми за топлинна енергия са съобразени с правилата за дялово разпределение. 

Съдът няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, поради което изцяло я възприема. Съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от ГПК, съдът назначава вещо лице, когато са му необходими специални знания за изясняване на някои възникнали по делото въпроси. В конкретния случай няма как съдът да е компетентен в областта на начисляване на топлинна енергия. Назначеното от него вещо лице е вписано в списъка на вещи лица към съда, представило е документи за своята правоспособност, не е обвързано по никакъв начин с нито една от страните и при  изготвяне на експертизата е ползвало и  данни предоставени от независимо трето лице на спора, а именно фирмата за дялово разпределение „Белчевстрой” ЕООД. На практика при такъв вид спор няма от къде другаде да се ползва достоверна информация относно ползваните топлоенергии и начислените суми дължими за тях. В правото на съда е да определи размер за дължимото възнаграждение на вещо лице. Ако определения от съда размер не съответства на декларираното от вещото лице в справката декларация по чл. 29 ал.2 и чл. 31 ал.2 от Наредба № 1/2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, съдът се произнася с допълнителен свой акт. Не може страната да излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради мнението й за прекомерно присъдено възнаграждения за вещо лице.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна, която за настоящата инстанция е доказала разноски в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/11.03.2013 г. по гр.д. № 1104/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКАНОСЪОБРАЗНО.      

 

ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН **********,*** *-*-* да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.”Ст.К.” № * сумата от 100.00 /сто лева/ лева деловодни разноски.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.