Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 172

гр. Сливен, 27.06 .2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести юни  й през две хиляди и тринадесета година в състав:                       

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 321   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 300/18.04.2013 г. по гр. д.№ 5938/2012 г. на СлРС, с което е признато за установено, че Д.Н.Е. не дължи на „Топлофикация –Сливен” ЕАД сумата от  574.92 лв., представляваща цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000 г. 31.03.2004 г. поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество, като е отхвърлен като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск за главницата до пълния претендиран размер от 2232.18 лв. Със същото решение е признато за установено, че З.Н.Е. не дължи на „Топлофикация –Сливен” ЕАД сумата от 574.92 лв., представляваща цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000 г. 31.03.2004 г. поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество, като е отхвърлен като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск за главницата до пълния претендиран размер от 2232.18 лв. С решението е признато за установено и че Д.Д.Е. не дължи на „Топлофикация Сливен” ЕАД сумата от 101.52 лв., представляваща цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2000 г. – 30.07.2000 г., поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество, като е отхвърлен като неоснователен предявеният отрицателен установителен иск до пълния претендиран размер. С решението страните са осъдени да заплатят разноски съобразно на уважената и отхвърлена част на исковете, както и съответно държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител на ищците Д.Е., Д.Е. и З. Е., с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете до пълния претендиран размер. Твърди, се че срещу ищците са предприети принудителни действия по събиране на вземанията и е образувано изпълнително дело при ЧСИ срещу общия им наследодател Н. Е.. Излагат се съображения  по повод частичното погасяване на вземането с оглед извършено плащане по изпълнителното дело. Съществено процесуално нарушение е приетото от съда, че в случая се касае  за три самостоятелни предявени искове от страна на всеки от ищците. Но дори и да се приеме, че е така, то съдът не е разпределил доказателствената тежест и по този начин ги е лишил от възможност да защитят правата си. Неправилно съдът е приел, че първата от ищците оспорва задължението за периода от 01.01.2000 г. до 30.07.2000 г., а за втория и третия, че оспорват задължението за целия период.  Поради това се излага извода, че решението на съда е постановено при съществено процесуално нарушение и се иска неговата отмяна, както и постановяване на ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не  е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  за въззивниците, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба. Претендира присъждането на разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовани,  не се явява  представител. Постъпило е писмено становище, с което се моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и се претендират разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното частично  уважаване на исковете, но като краен резултат е допуснал противоречие с приетото в мотивите, като е отхвърлил исковете до пълния претендиран размер.

        Безспорно е, че тримата ищци са наследници на Н.й Кирилов Е., починал на 29.04.2012 г. и срещу него е било образувано изпълнително дело, като наследниците – в случая ищците, оспорват задължението. Безспорно е, че  първата от наследниците – Д.Д.Е. е била ищец по гр. д.4791/2012 г. на РС - Сливен и е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че не дължи на „Топлофикация Сливен” ЕАД сумата от 1657.26 лв., представляваща главница за периода от 01.08.2000 г. до 31.03.2004 г.  за неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Сливен, ул. „Мишо Тодоров” бл.10 ет.3 ап.9.

        В случая ищците претендират, че не дължат сумата от 2232.18 лв., представляваща цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2000 г. до 31.03.2004 г. за обект, находящ се в гр. Сливен, ул. „Мишо Тодоров” бл. 10 вх. А ап.9 т.е. същото жилище, за което е бил спора по гр. д.4791/2012 г. на РС - Сливен. Така за по-голямата част от периода е налице съвпадение по отношение на претенцията на Д.Е. с посоченото гражданско дело, по което има влязло в сила съдебно решение. Касае се  за едни и същи страни. Поради това следва да бъдат съобразени пределите на силата на присъдено нещо, които съвпадат с кръга на лицата, които не могат да оспорват,  че съдебно потвърденото право съществува, а са длъжни да съобразят своето поведение с установеното от съда правно положение. Поради това правилно и законосъобразно районният съд е съобразил, че по отношение на тази ищца и ответника има влязло в сила съдебно решение и се е съобразил с него.

        В жалбата са инвокирани оплаквания, че неправилно съдът е приел, че се отнася за три отделно предявени иска. В случая обаче това оплакване е неоснователно.Безспорно е, че тримата ищци са наследници на Н.й Е., като всеки от тях е получил по 1/3 от това наследство. Следователно той отговаря и до размера на 1/3 от задълженията, които е имал общият наследодател, но не повече.  Факт е, че срещу общия наследодател е било образувано изпълнително дело за задължение в размер на 2232.18 лв. Всеки от неговите трима наследници отговаря за 1/3 от това задължение, а именно до размера на сумата от 744, 06 лева. Поради това и всеки от тях може да претендира, че не дължи заплащане на своята 1/3 от задължението. Районният съд  е достигнал до извода, че в случая всеки от тримата наследници не дължи 1/3 ид.ч. от сумата 1691.48 лв. за главницата, тъй като това е претенцията, която може да има към него „Топлофикация Сливен” ЕАД. Този извод на съда обаче не съобразен с действителното фактическо състояние с оглед на образуваното изпълнително производстство. По отношение на ищцата Д.Е. районният съд се е съобразил със силата на присъдено нещо по отношение на нея и „Топлофикация Сливен” ЕАД за по-голямата част от периода и по този начин е приел, че остатъкът по главницата е 304.57 лв., която следва да дължат тримата наследници, а съответно за едната от тях 1/3 ид.ч. от задължението, а именно 101.52 лв. Така изразената от съда воля обаче не намира адекватно изражение в диспозитива на решението, тъй като от него става ясно, че все пак всеки от наследниците остава задължен към топлопреносното дружество. Освен това не е съобразено и обстоятелството, че отрицателният установителен иск оспорва основателността на вземане, за което има образувано изпълнително дело.

        При тълкуване на мотивите на решението на районния съд се достига до извод, който несъмнено удовлетворява претенциите на въззивниците, но неправилно е изразен в диспозитива на решението. Това налага отмяна на постановения съдебен акт и произнасяне от настоящата инстанция с ново решение, с което претенциите на ищците да бъдат уважени. В случая, както е посочил и районния съд, е изтекла предвидената в закона давност, на която са се позовали ищците.

        Въззивниците са  претендирала разноски и такива  следва да им бъдат присъдени в размер на сумите, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от тях за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 300/18.04.2013 г. по гр. д.№ 5938/2012 г. на Сливенския районен съд като вместо това постановява:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Н.Е. ЕГН ********** ***, З.Н.Е. ЕГЖН ********** от ГР.С., район „С.” ул. „А.К.” № *, Д.Д.Е. ЕГН ********** ***-А-9 като наследници на  Н.й Е. не дължат на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А.А. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С.К.” №  * ЕИК 119004654  сумите от 2232.18 лв. главница, 1947.75 лв. законна лихва, както и следващите се разноски, за които е образувано изп.д. № 20127680400693 на ЧСИ Миглена Минкова рег.№768 и район на действие Окръжен съд – Сливен.

         ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А.А. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С.К.” №  * ЕИК 119004654 да заплати на Д.Д.Е. ЕГН ********** ***-А-9 сумата от 300/триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение  за тази инстанция.

         ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А.А. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С.К.” №  * ЕИК 119004654 да заплати на Д.Н.Е. ЕГН ********** *** сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение  за тази инстанция.

         ОСЪЖДА „Топлофикация – Сливен” ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А.А. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”С.К.” №  * ЕИК 119004654 да заплати на З.Н.Е. ЕГН ********** от ГР.С., район „С.” ул. „А.К.” № * сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение  за тази инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: