Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 180

гр. Сливен, 10.07.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                           мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 322 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по жалба на ответника в първоинстанционното производство ЕТ”С. ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие, съгл.чл.32, т.1 ГПК. С жалбата се атакува Решение № 376/25.04.2013г. по гр.д. № 231/2013г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „С. Д.” инцидентен установителен иск за признаване на установено, че  между страните не е съществувало валидно трудово правоотношение за периода от 05.03.2012г. до 03.09.2012г. С решението са уважени изцяло предявените от Ж.С.Д. обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.222, ал.1 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал1 КТ, като ответника едноличен търговец, в качеството си на работодател е осъден да заплати на ищеца следните суми:

- обезщетение в размер на 430,00 лв. за оставането му без работа от 04.09.2012г. до 04.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2013г.;

- обезщетение в размер на 430,00 лв. за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2013г.;

- обезщетение в размер на 203,98 лв. за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2013г.;

С решението ответната страна е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 300,00 лв., както и по сметка на СлРС да заплати сума в размер на 310,00 лв., представляваща държавна такса по предявените осъдителни искове, депозит за назначената съдебно икономическа експертиза и държавна такса по предявения инцидентен установителен иск.

Въззивникът намира постановеното решение за неправилно и необосновано, поради което го обжалва изцяло. Твърди, че съда ценил представените по делото доказателства противно на техния смисъл и значение. Според въззивника липсва валидно трудово правоотношение между страните, което е предпоставка за изплащане на претендираните от ищеца/въззиваем обезщетения. Липсата на валиден трудов договор въззивникът обосновава с липсата на положени подписи и на двете страни по трудовия договор, като задължителна форма за действителността му. В тази връзка се анализира нормата на чл.62, ал.1 КТ, чрез която законодателят въвел строга форма за сключването на трудов договор – писмена. Сочи се и нормата на чл.62, ал.2 КТ и чл.75 КТ, като се твърди, че ако работникът е започнал фактически да полага труд в предприятието на работодателя с негово съгласие, то началото на трудовата функция на работника давало началото на валидно трудово правоотношение, доколкото работникът е бил добросъвестен и не е знаел, че законовата форма е опорочена.

По делото било установено безспорно, че между страните е проектирано сключване на трудов договор, но такъв не е бил подписан от тях. Следвало е на 05.03.2012г. страните да сключат трудовия договор, но поради настъпилата битова травма на ищеца и неговото хоспитализиране до подписването на договор не се е стигнало. Ответната страна, като работодател подготвил проект на трудов договор, подготвил съпътстващите договора документи – начален инструктаж на работника за спазване мерките за безопасност на труда, длъжностна характеристика за заеманата длъжност, акт за встъпване в длъжност, но тези документи не са били подписвани от старните. Този факт не се отричал нито от страните, нито от съда. В подготовката за сключване на договора, ответника работодател извършил и административна подготовка, като уведомил местното териториално поделение на НАП за сключването на трудов договор, но това уведомление не поставяло началото на трудово правоотношение, а било административно задължение на работодателя за да се гарантират осигурителните права на работника и е неотносимо към преценката за валидността на трудовото правоотношение.

Липсата на трудов договор задължавало ответника да установи доколко ищецът полагал фактически труд в търговското предприятие на ответника- работодател, за да изключи и тази правопораждаща предпоставка. В тази връзка се сочи, че ответната страна / въззивник в настоящото производство/ изрично прокарала разграничение в качествата на ищеца – като съпруг, собственик на имота, в който се развивала търговската дейност на ответника работодател и качеството „работник”. Единствено качеството на ищеца като работник би му позволило да търси обезщетенията, предявени в производството. Сочи се още, че не заповедта за уволнение, а качеството „работник” на ищеца – въззиваем, релевират основанието на правата му. В производството не били установени факти, като полагане на активен труд от страна на въззиваемия, както ако би имало сключен валиден трудов договор – при пълен работен ден, спазване на работното време и почивките, пълна натовареност на работника, наличие на отчетност, с оглед заеманата длъжност, присъствена книга, ангажиране на материалната му отговорност, ведомост за заплати и др. Напротив било установено, че на 05.03.2012г. въззиваемия претърпял тежка травма, счупване на долен крайник и бил хоспитализиран в друг град. Лечението му продължило без прекъсване от 05.03.2012г. до 03.09.2012г. В периода от 08.03.2012г. до 03.09.2012г. ищецът бил на лечение без прекъсване, видно от представените болнични листове. За времето от 05.03.2012г. до 08.03.2012г. той не е бил в състояние да полага труд, тъй като е бил на лечение в друг град – обстоятелства, които не се отричали от ищеца. Свидетелските показания сочели на инцидентно присъствие на ищеца в търговския обект, извършване на някои дребни услуги на присъстващи в заведението, но показанията били единодушни, че след изписването му от болница въззиваемия бил трудно подвижен, придвижвал се е с патерици и не е бил в състояние да полага активен труд. Поради това, че въззиваемия не е полагал труд в предприятието на въззивника едноличен търговец, не е възникнало и валидно трудово правоотношение за него. Твърди се още, че съдът погрешно приел, че въззиваемия имал отработени дни през месеците юни, юли, август и септември 2012г., тъй като погрешно тълкувал записванията в болничните листове, като подробно се обяснява значението на отбелязванията в тези документи. Погрешно приел съда и, че въззивника подавал декларации като осигурител за представените от ищеца болнични листове. С изключение на първия представен болничен лист, нито една следваща декларация не била подписана от С.Т., в качеството й на търговец. На 04.09.2012г. страните се съгласили да предприемат действия по прекратяване на трудовото правоотношение, а не заличаване на ищеца като работещ, за да не прекъснат здравноосигурителните му права и поради това, че е следвало да продължи лечението си. В резултат на постигнатото между тях съгласие била осъществена процедурата по уволнение на ищеца, с ясното за него съзнание, че при липса на валидно трудово правоотношение на него не му се следват дирените обезщетения. Това прекратяване не следвало да се коментира като наличие на предходно трудово правоотношение.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на постановеното от СлРС решение и постановяване на ново, с което да се признае за установено, че между страните не е съществувало валидно трудово правоотношение за времето от 05.03.2012г. до 03.09.2012г., включително, поради липса на валидно сключен трудов договор, както и да се отхвърлят предявените от ищеца – въззиваем искове. Претендират се разноски за двете производства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната на жалбата страна.

Въззиваемият смята, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че от доказателствата по делото се установило, че на 05.03.2012г. е подадено уведомление по чл.62, ал.5 КТ, че ищецът – въззиваем бил назначен на работа, поради което било налице валидно трудово правоотношение. Моли се за потвърждаване на решението. Претендират се разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба и с отговора, страните  не са направили искания за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване  съдебен акт, чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, в хода на производството пред районен съд доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът по делото и настоящ въззиваем Ж.Д. и  С. Д. са имали сключен на 23.04.2004г. граждански брак, който бил прекратен с развод с Решение № 1147/21.11.2012г. постановено по гр.д № 4302/2012г. по описа на СлРС.  С. Д. била регистрирана като едноличен търговец  - ЕТ”С. Д.” със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к. „Д.”, бл.*, вх.*, ап.* с основна икономическа дейност „дейност на питейни заведения” / арг. от УАПС – л.4/.

По делото от страна на въззивника – едноличен търговец е представен трудов договор № 19/05.03.2012г. – неподписан от страните, съгласно който ищецът Ж.Д., в качеството му на работник, приел да изпълнява длъжността „барман”. Представена е също така длъжностна характеристика за тази длъжност, която не е утвърдена и подпечатана от страна на работодателя и не е подписана от работника. Отново от страна на работодателя – въззивник по делото, е представена служебна бележка № 019 от 05.03.2012г. за проведен начален инструктаж на същата дата по безопасност и здраве при работа, хигиена на труда и противопожарна охрана. Тази служебна бележка също не носи подписа на провелия началния инструктаж в лицето на работодателя и инструктираното лице в лицето на работника. Видно от справка с изх.№ 20388123003324/05.03.2012г. на НАП работодателят ЕТ „С. Д.”  подал уведомление по чл.62 ал.3 КТ за сключен трудов договор с Ж.Д., което уведомление е надлежно прието и заверено в НАП. Видно от представено удостоверение с изх.№ РД – 24-1512/11.03.2013г., издадено от МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД гр.С., както и приложените към него копие от журнал за преминали болни и лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 3066 от 05.03.2012г., въззиваемият Ж.Д. постъпил за лечение в спешното отделение на болничното заведение на 05.03.2012г. в 01,30 часа и е напуснал отделението на същата дата в 10,30 часа. Поставена му е диагноза счупване на бедрената кост, като лицето е насочено за лечение в ортопедична болница гр.София, кв.”Горна баня”. По делото са представени шест броя болнични листи, от които този с № 0489720/22.03.2012г. представлява първичен болничен лист, съгласно който въззиваемият Д. е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 08.03.2012г. до 21.04.2012г. при изписан 15-дневен болничен режим и 30-дневен домашен режим. По този първичен болничен лист е попълнена, от страна на работодателя ЕТ „С. Д.”, декларация в качеството му на осигурител, относно право на парично обезщетение, като е подадена информация, че лицето е осигурено за съответния риск и има шест месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство (арг. от попълнена декларация на гърба на първичния болничен лист). Следващите болнични листи представляват продължение на първичния издаден такъв и от тях е видно, че въззиваемият е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 22.04.2012г. до 03.09.2012г. На гърба на тези 5 броя болнични листи (продължения) е попълнена декларация от осигурителя без подпис и печат на работодателя ЕТ „С. Д.”.

Видно от Заповед № 021 от 04.09.2012г., издадена от ЕТ „С. *** трудовото правоотношение с въззиваемия Ж.Д. е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ – при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Заповедта е връчена на въззиваемия Д. срещу подпис на 04.09.2012г.

Представена е и справка удостоверяваща актуално състояние на всички трудови договори на въззиваемия Д., издадена от ТД НАП – Бургас, офис Сливен. От същата е видно, че въззиваемият е имал сключени договори с въззивника – едноличен търговец, за периодите както следва: 01.04.2005г. - прекратен на 01.05.2005г.; сключен на 29.06.2009г. – прекратен на 01.04.2010г. и процесния трудов договор сключен на 05.03.2012г. – прекратен на 04.09.2012г. Представена е и справка от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, от която се установява, че въззиваемият Ж.Д. е декларирал начало на дейност като собственик на ЕТ на 01.11.1998г., на 01.04.2000г. – декларирал прекъсване на дейност като собственик на ЕТ и на 30.10.2012г. – начало на дейност и начало на осигуряване като собственик на ЕООД – „ТОНИНЬО 2012”. Последното обстоятелство се установява и от представена декларация за самоосигуряващо се лице, подадена от въззиваемия Д. в НАП. По делото е представена и декларация от въззиваемия, с която последният декларира, че от прекратяване на трудовото правоотношение с ЕТ „С. Д.” от 04.09.2012г. до 25.10.2012г. не е работил по трудов договор.

По делото, в хода на производството пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице  изготвило същата въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в делото, както и въз основа на справка – данни за осигуряването по ЕГН на въззиваемия Ж.Д. за период от 01.03.2012г. до 30.09.2012г., издадена от ТД НАП Бургас, офис Сливен. В заключението вещото лице  отбелязало, че не е проверявало документация в счетоводството на въззивното дружество, тъй като по данни на неговия представител дружеството не водело счетоводна документация, нито ведомост за заплати. В заключението е отбелязано, че въззиваемият започнал ползването на отпуск поради временна неработоспособност, считано от 08.03.2012г. За времето от 05.03.2012г. до 07.03.2012г. включително, в офис за обслужване Сливен към ТД на НАП – Бургас била подадена информация, че дните са реално отработени от Д., за което бил начислен месечен облагаем доход в размер на 58,64 лева за три отработени дни. В заключението на експертизата е посочено, че размерът на обезщетението по чл.222 ал.1 КТ за оставане без работа на въззиваемия е в размер на 430 лева. Размерът на обезщетението по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 430 лева и размерът на обезщетението по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от въззиваемия е 203,98 лева.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.

От показанията на свидетеля к. се установява, че въззиваемия Д. работил като барман в заведението стопанисвано от въззивника едноличен търговец. След операцията на крака му и след изписването му от болничното заведение, въззиваемият отново работел в заведението, макар и да се придвижвал с патерици.

Видно от показанията на свидетелката Х., въззиваемият Д.  посещавал заведението на съпругата си като клиент. Същият ходел  в заведението и след инцидента с него, когато бил трудноподвижен.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля к. в частта им, досежно настъпилия инцидент  с въззиваемия,  тъй като свидетеля не е придобил лични впечатления, не е присъствал на място и не би могъл да пресъздава лични възприятия. Действително показанията на двамата свидетели са противоречиви по отношение на обстоятелството полагал ли е труд в заведението на едноличния търговец С. Д.  въззиваемият Д..

Съдът обаче не дава вяра на показанията на свидетелката Х., тъй като в една  част, свидетелката възпроизвежда не лично възприети факти и обстоятелства от обективната действителност, а чужди такива, чути от въззивницата Д.. Освен това преценени в светлината на останалите представени по делото писмени доказателства тези показания се явяват недостоверни и нелогични. Така например свидетелката заявява, че въззиваемия не е работил при съпругата си и това го знае лично от нея, тъй като двете били приятелки и си споделяли. Тези показания обаче противоречат, както на показанията на свидетеля к., така и на представените по делото трудов договор, длъжностна характеристика, уведомление до НАП за сключен трудов договор – все документи изготвени от приятелката й, в качеството й на едноличен търговец и въззивник в настоящото производство.

Изложеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетения по чл.222 ал.1, чл.220 ал.1, чл.224 ал.1 КТ. За уважаването на тези искове ищецът - въззиваем следва да докаже на първо място наличието на валидно трудово правоотношение с ответника – въззивник за претендирания период от време.

От страна на ответника – въззивник в настоящото производство, е предявен инцидентен установителен иск за установяване между страните по спора, че между тях не съществува и не е съществувало валидно трудово правоотношение за времето от 05.03.2012г. до 03.09.2012г. вкл., поради липса на валидно сключен трудов договор. По този иск, доколкото същият е отрицателен установителен иск, доказателствената тежест се носи от ответника по този иск, т.е. от ищеца по първоначално предявените искове.

Основният спор между страните, пренесен и в производството пред въззивната инстанция е досежно наличието, респ. отсъствието на валидно сключен трудов договор между страните.

Съгласно чл.62 ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за валидност на договора, поради което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин възникването и съществуването му.

По въпроса относно правното значение на въведеното с чл.62 ал.1 КТ изискване за писмена форма на трудовия договор е постановено по реда на чл.290 ГПК / т.е. задължителна съдебна прктика/ Решение № 943 от 22.02.2010г. по гр.д. № 4902/2008г.  ІІ го ВКС РБ. В това решение е прието, че когато ищецът твърди, че трудовия договор е бил сключен в писмена форма, но съставения документ е бил изгубен или унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради липсата му. Когато документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, за установяване на съществуването му са допустими всички доказателствени средства, тъй като в противен случай страната би била лишена от правата й по трудовия договор. Допустими за доказване на съществуването му са свидетелски показания, признания на работодателя, съдържащи се в други документи или други доказателства, установяващи съдържанието на съществувалия документ.

Действително в конкретната правна хипотеза по делото е представен единствено от страна на работодателя неподписан от страните писмен трудов договор. Въззиваемият с исковата молба обаче е твърдял, че между страните е имало валидно сключен трудов договор от 05.03.2012г., като в тази връзка е направил искане да бъде представено личното му трудово досие, относно данните за трудовия договор, тъй като работодателят отказвал да го даде на работника. Това изявление на практика означава признание, че ищецът не разполага с оригинал или копие от трудовия договор, тъй като такъв не му е предоставен от работодателя. С определение  № 641/01.03.2013г. държано в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд изискал от работодателя копие от личното трудово досие на ищеца- въззиваем, като същия бил предупреден на основание чл.161 ГПК, че при непредставяне на исканите документи, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, за които са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства. Въззивникът-работодател заявил, че не е съставяно лично трудово досие на въззиваемия, тъй като не е имало основание за това, въпреки, че е представил по делото неподписан трудов договор, длъжностна характеристика, бележка за проведен инструктаж, ползвани болнични листи, първичния от които е надлежно заверен от работодателя, справка за направено уведомление до НАП по чл.62, ал.3 КТ – все документи, образуващи трудово досие на работник/служител.

При това положение установяване наличието или отсъствието на валидно сключено трудово правоотношение следва да се преценява с оглед на представените по делото други /извън трудовия договор/ доказателства и доказателствени средства, вкл. и гласни, каквито са събраните свидетелски показания .

Настоящият съдебен състав приема, че между страните е имало валидно сключен трудов договор. Това обстоятелство на първо място съдът приема за доказано на основание чл.161 ГПК, доколкото въззивникът работодател е създал пречки за събирането на писмени доказателства в тази насока. Така същият не е представил лично трудово досие на работника или други данни, находящи се в счетоводната документация, удостоверяващи наличие или липса на валидно сключен трудов договор. Поставената задача на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза е била да отговори на поставените въпроси след като извърши проверка на счетоводната документация на едноличния търговец и наличните документи в тази връзка в ТД НАП офис Сливен. В заключението си експертът посочил, че не му е представена никаква счетоводна документация, вкл. ведомости за заплати, тъй като такава не била водена от едноличния търговец. С оглед на всички събрани доказателства по делото – писмени, както и гласни доказателствени средства, а именно, че едноличния търговец е развивал търговска дейност чрез функционирането на питейно заведение, обстоятелство, което не се спори дори от въззивната страна, то  невъзможно е да липсва каквато и да било счетоводна документация. Нещо повече, видно от представените болнични листи по делото, същите са били предадени от работника, респ. приети от страна на работодателя, където са получили входящи номера, съответно от № 3 до № 8 вкл. в регистъра, воден от работодателя съгласно чл.9, ал.1 от Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО  / НИИПОПДОО/ в приложимата към казуса редакция от 24.02.2012г. бр.16 ДВ. Така въззивникът   въз основа на приетите болнични листи  подавал информация до НОИ за отпускане на полагащото се парично обезщетение на работника, ползващ отпуск поради временна неработоспособност. Като неоснователно се преценява  твърдението на въззивника, че само първият болничен лист бил с подписана и подпечатана декларация / приложение 15/ към него. Съгласно указанията за попълване на тази декларация – приложение № 15 към чл.3 НИИПОПДОО, същата по принцип  се подава на електронен носител, а по изключение когато броя на болничните листи подавани едновременно е не повече от два може / но не е задължително/ и на хартиен носител. При това положение обстоятелството, че на декларациите към следващите болнични листове / продължения на първичния/ не фигурира подпис и печат на осигурителя- работодател е без значение.

Дори и останалите представени документи от работодателя, за които същия твърди, че били само проект – трудов договор и служебна бележка за извършен инструктаж имат поставени регистрационни номера, което сочи, че в предприятието на едноличния търговец се е водила не само счетоводна документация, но и такава,свързана с  човешки ресурси.

На следващо място наличието на трудов договор се установява и на фона на всички събрани по делото писмени доказателства. Така например работодателят в изпълнение на задължението си по чл.62, ал.3 КТ и чл.1 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 КТ, издадена от министъра на труда и социалната политика, обн. ДВ бр.1 от 03.01.2003г. в сила от 02.01.2003г.  подал уведомление до ТД НАП Бургас – офис Сливен за сключването на трудовия договор № 19/ 05.03.2012г. Кръга от въпроси, до които се отнася уведомлението са сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор/ чл.6 от наредбата/. Сключване на трудов договор означава всеки завършен писмен договор, т.е. подписан и от двете страни и канцеларски оформен трудов договор- подпечатан, номериран, изведен и т.н.  Уведомлението се изпраща от работодателя до ТД на НАП с придружително писмо в 2 екземпляра и ако е редовно, длъжностното лице го заверява, като издава справка, в която вписва длъжността на работника по трудовия договор. Заверката потвърждава факта на получаването на уведомлението в ТД на НАП, неговата редовност и пълнотата на съдържащите с в него данни, както и изпращането му за въвеждането им в информационната система на НОИ по чл.33, ал.5, т.10 КСО, т.е. – регистрация на трудовия договор.

Установи се по делото, отново въз основа на справка от ТД НАП за актуалното състояние на всички трудови договори на въззиваемия Д.,  че процесния договор бил сключен на 05.03.2012г. и прекратен на 04.09.2012г. Последното се установява и от представената заповед от работодателя за прекратяване на трудовия договор, връчена на работника на 04.09.2012г. Ако работодателят е считал, че няма валидно сключено трудово правоотношение с работника- въззиваем в производството, то не би издал заповед за прекратяването му, доколкото е безсмислено да се прекратява несъществуващ договор.

Всички тези действия извършени от работодателя в периода от сключването на договора на 05.03.2012г. до неговото прекратяване на 04.09.2012г., представляват извънсъдебно признание на работодателя – въззивник, че между страните е бил сключен трудов договор за горепосочения период. Това обстоятелство се приема за установено от настоящия съдебен състав и на основание чл.161 ГПК, поради съображенията изложени по горе.

Изложените правни изводи обуславят неоснователност на предявения инцидентен отрицателен установителен иск и основателност на претенциите за заплащане на обезщетения по КТ. Размерите на последните са установени чрез изготвената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните.

Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, то решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемия сторените от последния деловодни разноски във въззивната фаза на процеса за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие № 1766/27.05.2013г.

Решението по отношение на предявения инцидентен установителен иск, доколкото се касае за неоценяем иск подлежи на обжалване пред ВКС РБ при наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване.

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

        

 

Р     Е     Ш     И  :

                  

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Решение № 376/25.04.2013г., постановено по гр.д. № 231/2013г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ЕТ”С. Д.”, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”Д.” , бл.*, вх.*, ап.*, ЕИК 119623329 ДА ЗАПЛАТИ  на Ж.С.Д. *** сума в размер на 300,00 лв. / триста лева/, представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

 

 

Решението,  по отношение на предявения отрицателен инцидентен установителен иск подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС РБ, при наличие на предпоставките в чл.280 ГПК.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: