Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 26.06.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и шести юни през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 323 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 14/26.03.2013 г. по гр.д. № 187/2012 г. на КРС, с което е признато за незаконно уволнението на Т.И.О., отменена е заповед № А-5-134/08.03.2012г. на кмета на община Котел,  с която е наложено, работникът е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „старши специалист „чистота” при звено „Чистота” към община Котел, работодателят община Котел е осъден на основание чл. 225 ал. 1 от КТ вр. чл. 228 от КТ да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 2 874, 42 лв., като искът е отхвърлен до пълния му размер като неоснователен и са поставени в тежест на ответника таксите и разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното  производство и  с нея се атакува в уважителните части цитираното решение. Въззивникът твърди, че то е материално незаконосъобразно. Поради това моли въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Няма нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият  е подал писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Заявява в писмено становище, че е налице сериозно вътрешно противоречие в мотивите на РС, като  не става ясно какво е приел той по спорните въпроси – изискани ли са или не обяснения от работника и мотивирана или не е заповедта за уволнение. Заявява, че ако съдът е приле, че са налице тези пороци, решението е необосновано, тъй като такива обяснения са представени по делото и в съдържанието на заповедта е  ясно описано нарушенията и съпътстващите го обстоятелства. Ако се приеме, че липсват пороци, то решението е материално неправилно и се налага неговата отмяна. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Въззивният състав не споделя съображенията на РС, които са довели до формиране на волята му, но доколкото крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са формални, неконкретни и неоснователни.

Въззивният съд приема, че работодателят е спазил дисциплинарната процедура във връзка с издаването на обжалваната заповед. Не е необходимо искането за обяснения да е в писмена форма. Установено е, че в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво последният е наложил дисциплинарното наказание, представените писмени обяснения на работника за обстоятелствата, за които е наказан, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти, и това е станало преди връчване на заповедта.

 Съдът счита, че е изпълнено и допълнителното изискване за взимане на предварително разрешение от Инспекцията по труда, с оглед заболяването на ищеца, което попада под закрилата на чл. 333 т. 2 от КТ вр. Наредба №5/1975г. на МЗ. Представено е искане от страна на работодателя до дирекция „Инспекция по труда” – Сливен за даване разрешение за уволнение от 29.02.2012г. Такова разреше дирекцията е дала на 05.03.2012г. – преди издаването на заповедта за уволнение.

Обжалваната заповед, обаче, е материално незаконосъобразна, тъй като не е безспорно установено, че уволненият работник  е извършил нарушенията, за които му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”.

В мотивите си работодателят е посочил като причина за прекратяването на трудовото правоотношение „неявяване на работа на 09.01.2012г. и 10.01.2012г., съгласно докладна записка от 11.01.12г. от заместник кмета на община Котел”.

Тъй като се касае за отрицателен факт, ищецът следва да установи наличието на обратния му, положителен такъв – че е бил на работа на посочените дати, освен ако ответникът не съумее да докаже еднозначно и категорично, че той не е бил там в нито един момент, респективно – е бил на друго място, през цялото време.

Това ответникът-работодател се е домогвал да стори чрез констативен протокол от 09.01.12г. за извършена проверка от заместник кмета на община Котел в присъствието на работника Редван Бобаисмаилов и изготвената въз основа на него докладна записка от 11.01.12г. В протокола е записано само, че „на 09.01.12г. Т.О. /ищецът/ не се е явил на работа”, а в докладната записка – че „на 10.01.12г. отново отсъства от работа”.  

От своя страна ищецът противопоставя на така заявените от ответника отрицателни факти своето твърдение, че е бил на работа на посочените дати и се брани чрез доказването му с гласни и писмени доказателствени средства.

Настоящият въззивен състав счита, че успешно е опровергано извършването на нарушението, за което е уволнен дисциплинарно ищецът. С оглед заеманата от него длъжност – „старши специалист „Чистота” и задълженията, включени в длъжностната му характеристика, е видно, че трудовата му дейност не се осъществява в рамките на работното време на едно и също, постоянно място, което да бъде прието за „работно място”. Изброените действия, включително тези от „Допълнение към длъжностна характеристика за длъжност „старши специалист ”Чистота”, налагат движение на работника на територията на цялата община Котел, тъй като за основна цел в ДХ е посочено „Организира и контролира чистотата в града и населените места в общината”.

Поради това изявлението в с.з. на заместник кмета, извършил проверката, че не е открила ищеца в офиса му в БКС на 09 и 10.01.12г. /в конкретен момент/ и той не е отговарял на личния си телефон, не може да се приеме за безусловно доказателство, че работникът изобщо не е бил на работа. От друга страна последният е ангажирал гласни доказателствени средства, чрез които установява местонахождението си в различни конкретни моменти от тези два работни дни, както и това, че е извършвал точно служебните си задължения. Свидетелските показания са преки, еднопосочни и неоспорени, съдът няма причина да се съмнява нито в достоверността им, нито в добросъвестността на свидетелите. Освен гласни, са събрани и писмени доказателствени средства – 8 броя товарителници – по 4 бр. от 09.01.12. и 10.01.12г., подписани и от ищеца, придружени със съответните пътни листи на водачите на автомобилите, извършили товаро-разтоварителна работа по извозването на смет. Тези свидетелстващи документи са представени от ответника по искане на ищцовата страна, намирали са се у него и носят печата на общината, не са оспорени и съдът приема, че материалната им  доказателствена сила е необорена.

Така въззивната инстанция счита, че на посочените в заповедта, с която е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”, дати, е установено, че той се е явил на работа, поради което не е налице основанието по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ за нейното издаване. Тя се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Неоснователни са доводите на ответника, че следва да се вземат предвид и предходни нарушения на работника, свързани с неявяване на работа – въпреки представените докладни записки и обяснения, на ищеца не е било налагано по-рано друго дисциплинарно наказание. Освен това в атакуваната заповед като причина за дисциплинарното уволнение е посочена единствено тази по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ, не и такава по т. 3 – „системни нарушения на трудовата дисциплина”, поради което такова самостоятелно основание за уволнение не следва да се обсъжда в това производство.

С оглед всичко изложено искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Основателността на главния иск обуславя основателността и уважаването и на акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди незаконното уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на това за срок от шест месеца в доказания размер на 2 874, 42 лв. Искът по чл. 225 ал. 1 от КТ следва да се отхвърли над тази сума до пълния претендиран размер, като неоснователен.

Така, след като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да бъде потвърдено

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

 

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 14/26.03.2013 г. по гр.д. № 187/2012 г. на КРС.

 

ОСЪЖДА „Община Котел да заплати на Т.И.О. направените разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 300 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                 

ЧЛЕНОВЕ: