Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N……..

 

гр. Сливен,  27.06.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести юни й през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 324  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 88/18.04.2013 г. по гр. д.№ 214/2012 г. на Новозагорския районен съд, с което е обявен за нищожен  договор за аренда на земеделска земя Рег. № 1798, акт. 112 том ІІІ от 05.03.2008 г. на нотариус Я.В., вписан в Агенцията по вписванията с вх. № 804/05.03.2008 г., партида 15671, сключен между Б.Д.И., Д.М.И. и двамата от гр.Нова Загора, чрез пълномощникът им Ц.Е.К., упълномощена с пълномощно № 163 на Кмета на с. Езеро, общ. Нова Загора, наричани арендодател от една страна и от друга страна „Агромениджмънд Систем” ООД, с ЕИК 123631812, със седалище и адрес на управление гр. С. З., бул. „Х. Б.” №*, вх. * ет. * ап. * с представител управителя Ц.И.М. – наричани арендатор, за отдаване под аренда на недвижим имот, находящ се в землището на с. Богданово, общ.Нова Загора, а именно: нива с площ от 22.998 дка, находяща се в м. „Синорки рът”. Със същото решение е осъден първият ответник да заплати на ищеца направените по делото разноски.

 

Постъпила е въззивна жалба от първия ответник „Агромениджмънд Систем” ООД, чрез представителя по пълномощие, като се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като е нарушен материалния и процесуален закон, а изводите в решението не кореспондират с доказателствата събрани в хода на процеса. Сочи се, че неправилно ответниците по делото са разпитани  в нарушение на забраните за установяване на факти и обстоятелства, за които има съставен писмен акт. Неправилно районният съд е разпределил доказателствената тежест. Навеждат се няколко оплаквания в тази насока. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и най-вече на назначената почеркова експертиза като се извежда извода,че в случая районният съд неправилно е тълкувал заключението.  Твърди се че е безспорно, че ответникът Б.Д.И. е подписал пълномощното въз основа на което упълномощеният е сключил договора за аренда и поради това е налице надлежно упълномощаване.  Поради това и договорът за аренда не е недействителен и решението на районния съд се явява неправилно и се иска то да бъде отменено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се , че не са допуснати процесуални нарушения, както се сочи от въззивника и се излагат подробни съображения в тази насока. Безспорно е било установено, че подписите не съответстват на подписите на лицата сочени за техни автори, поради което и не е налице надлежно упълномощаване за сключване на договора за аренда. Упълномощителната сделка не е валидна и не е породила правно действие. Излагат се подробни съображения в тази насока.  Извежда се изводът, че при подписването на договора за аренда е налице липса на съгласие от страна на арендодателя за сключването му и поради това предявеният иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

 

В с.з.  за въззивника, редовно призован, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призовани, не се явява  представител.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

       

        Договорът за аренда на земеделска земя съгласно чл. 3 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, вписва се в службата по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. Този фактически състав включва няколко елемента. Писмената форма с нотариална заверка на подписите е условие за действителност на договора. Регистрацията в Общинската служба по земеделие е определена от съдебната практика като извършване на нормативно предписани действия от точно определен орган по чл. 21 ал.4 от АПК. Прекратяването на договора за аренда се извършва при условията на чл. 27 от ЗАЗ като са посочени общо шест основания, всичките са ясно разписани и в нашето законодателство няма друга сделка без вещно-правно действие, за която да е предвидена такава тежка форма на сключване и прекратяване. Предвидена е по-голяма защита на арендното правоотношение за разлика от сходното му за наем. Несъмнено обаче и за този договор важат възможностите за обявяване на неговата недействителност. В случая ищецът е претендирал нищожност на сключения договор, поради  липса на изискана от закона форма за упълномощаване и липса на  представителна власт на лицето вписано като пълномощник по договора, а именно Ц.Е.К..

Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД, липсата на съгласие на страните да сключат определена сделка е основание за нейната нищожност. Липсата на представителна власт, която също представлява вид липса на съгласие, е посочена като основание за нищожност по чл. 42 ЗЗД. Разликата е в това, че когато едно лице сключи договор от името на друго лице без да е било упълномощено от него, е налице висяща недействителност, тъй като според чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договорът, може да го потвърди, с което договорът се валидира.

Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равна на липса на предпоставка за сключване на сделката, затова тя е нищожна. С оглед на възможността представляваният да валидира сключената без представителна власт сделка, визирана в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД , е налице т. нар. висяща недействителност, при която извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие, а в процесния случай - потвърждаване. По този начин нищожността може да се трансформира в действителност. Тъй като трансформацията е една възможност, предоставена на лицето от чието име е договаряно, да валидира договора, а в случая това са втопият и третият ответник, съдът е следвало да установи по категоричен начин настъпването, респ. ненастъпването на трансформиращия факт. При волеизявление за потвърждаване на договора от страна на двамата ответници., дадено в предписаната от закона форма, нищожната сделка ще се трансформира автоматично в действителна от момента на нейното сключване, което ще обуслови отхвърлянето на иска. При отказ за потвърждаване на сделката трансформацията отпада окончателно и нищожността от висяща ще стане окончателна и пълна, което ще обуслови основателността на иска.

Както беше посочено договорът за аренда на земеделска земя се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.2 от ЗЗД за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключването на договора. В случая липсва такова потвърждаване, поради което следва да се приеме, че договорът е недействителен.

       

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/18.04.2013 г. по гр. д.№ 214/2012 г. на Новозагорския районен съд

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: