Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 198

 

гр.Сливен,  01.08.2013 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети юли,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 329 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

На 16.04.2013 г. е депозирана въззивна жалба от адв. К.А. в качеството й на пълномощник на ответника Д.Д.Д. ЕГН ********** *** Загора против  решение № 44/19.03.2013 г. по гр. д. № 759/2012 г. на НЗРС в частта, с която Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 400.00 лв. в полза на  държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.  В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Страната сочи, че с постановеното решение бил отхвърлен предявеният против нея иск за неимуществени вреди, поради което присъдените разноски не са съобразени с факта, че страната не е осъдена да заплати никаква част от предявения иск. Моли се в тази част решението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски, както и адвокатски хонорар.

На 16.04.2013 г. в деловодството на РС – Нова Загора е депозирана въззивна жалба от адв.Х. в качеството му на пълномощник на ищцата С.Г.К. ЕГН ********** *** Загора против  решение № 44/19.03.2013 г. по гр. д. № 759/2012г. на НЗРС изцяло. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявеният от К. против Д. иск за заплащане на сума в размер на 10 000лв. представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 22.11.2010г. до окончателното изплащане като недоказан. С постановеното решение е бил отхвърлен и предявеният от Д.Д. обратен иск против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД гр. С., бул. „Ч.В.” № * за заплащане на сума в размер на 10 000 лв., представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от С.Г.К., ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането 22.11.2010 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба депозирана от адв. Х. се сочи, че решението на НЗРС е незаконосъобразно. Страната твърди, че  в доклада си по делото съдът бил приел, че не подлежат на доказване обстоятелствата, че на посочената дата е настъпило ПТП, в което  взела участие и С.К., че тя е получила увреждания в автомобил управляван от ответника Д.. Страната твърди, че предявеният от нея иск е доказан по основание и размер. Сочи, че са налице увреждания, които са в пряка връзка с настъпилото ПТП и че причинените й болки и страдания са в резултат на получените увреждания, които пък били пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Страната сочи, че след като протоколът за ПТП е създал съмнение у съда, то същият е следвало да даде указания на страните в тази насока или да назначи служебно техническа експертиза с оглед изясняване на делото от фактическа страна. Моли се да се постанови решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният от ищцата иск за сумата от 10 000 лв., както и да бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Във връзка с  депозираната от адв. Х. въззивна жалба е постъпил в законния срок отговор от адв.А., като пълномощник на Д.Д., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че претенцията на ищцата по отношение вината на ответника Д. не е доказана, както и не е доказана и по отношение на степента на полученото увреждане. Страната сочи, че претендираният размер е завишен предвид липсата на доказателства за претърпени големи болки и страдания. Няма направено допълнително искане за присъждане на разноски.

Във връзка с депозираната от адв. Х. въззивна жалба е постъпил в законния срок отговор от адв. Б. в качеството му на пълномощник на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД  гр. С.. Страната е посочила, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочено е, че на първо място застрахователното дружество с депозирания отговор на исковата молба е оспорило протокола за ПТП. От друга страна протоколът за ПТП не можел да се ползва с материална доказателствена сила относно механизма за настъпване на ПТП, тъй като съставилият го орган не е присъствал на самото ПТП, а само е отразил в него изявлението на страните. Страната счита, че първоинстанционният съд правилно се е съобразил с константната практика на съдилищата, че след като не е налице влязла в сила присъда, не следва да се приемат за безспорни и доказани факти и обстоятелства относно това дали е извършено деянието, дали е налице противоправност и има ли вина дееца. Въззиваемата страна намира, че съдът е дал правилни указания за носената доказателствена тежест от страните, но ищцата не е успяла да докаже по категоричен начин своите твърдения. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         В съдебно заседание въззивницата С.К., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.Х., който поддържа депозираната от него въззивна жалба. Моли тя да бъде уважена. Няма направено искане за деловодни разноски.

         Въззивникът Д.Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.А., която поддържа депозираната си жалба и заявява, че депозираната от адв.Х. въззивна жалба е неоснователна. Моли депозираната от нея въззивна жалба да бъде уважена, както и да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция.

         Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС” АД в съдебно заседание не се представлява. В писмена молба процесуалният представител адв.Б. моли въззивната жалба, депозирана от адв.Христова, да не бъде уважавана, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Д. на 01.04.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 15.04.2013 г. видно от ПК.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата К. на 27.03.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 10.04.2013 г. видно от ПК.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба от адв.Х., пълномощник на С.К., е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Било е твърдяно, че ищцата е пострадала от ПТП, при което получила наранявания в областта на главата, вследствие на което се наложило лечение, по време на което тя претърпяла значителни болки и страдания, вина за което носел ответникът по иска Д.Д..

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. За да се ангажира отговорността по чл.45 от ЗЗД е необходимо кумулативно да са налице няколко елемента от един сложен фактически състав, а именно деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и вината. В конкретния случай е безспорно, че вследствие на ПТП пострадалата К. е изживяла болки и страдания. Както посочихме по-горе вината при деликта се предполага и в тежест на ответника на иска е той да докаже нейната липса. Но в тежест на ищцата по така предявения иск е да докаже, че съществува причинна връзка между поведението на ответника Д. и настъпилите вредни последици за нея. Ищцата е следвало да докаже, че поведението на Д. е било неправомерно, че той е допуснал нарушение на правилата за движение, вследствие на което е настъпило ПТП и и са причинени вреди. Тази връзка между отделните елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД не е доказана. За да се възстановят вреди задължително е да се докаже противоправно поведение и виновно деяние на дееца. Тъй като наказателното производство против Д. е било прекратено, преди по безспорен начин да се докаже неговата вина, а по гражданското производство не са били направени доказателствени искания като например назначаване на техническа експертиза, която да установи дали Д. е имал противоправно поведение, изразяващо се в нарушение правилата за движение, то в това производство абсолютно недоказано остава наличието на причинна връзка между поведението на Д. и причинените страдания на К..

Следва да се отбележи, че представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица не може да установи наличието нито на противоправно поведение на ответника Д., нито на причинна връзка между неговото противоправно поведение и страданията, които е понесла К.. Този протокол не е подписан от участниците в ПТП, не е подписан от свидетели на съставянето му, отразява единствено обясненията, които са били дадени на длъжностното лице от участниците в ПТП без обаче да може да докаже, че водачът на МПС 1 Д. е извършил нарушение на правилата за движение и е станал причина за настъпване на ПТП или че причина за настъпване на ПТП бил другият водач на МПС 2 Иванов.

С оглед гореизложеното съдът намира предявения от К. иск за недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. В този смисъл въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

Депозираната въззивна жалба от адв.А., пълномощник на Д.Д., е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Ответникът Д. е бил депозирал пред РС – Нова Загора обратен иск против ЗК „ЛЕВ ИНС” АД. Цената на обратния иск е била същата като на предявения, а именно 10 000 лева. (първоначално искът е бил предявен за сумата от 6000 лева, но по-късно с допълнителна молба от 06.12.2012г. е било направено изменение на същия, като размера е увеличен на 10 000 лева). При депозиране на обратния иск страната не е изпълнила задължението си за внасяне на държавна такса в размер на 4% от стойността на иска. Това тя не е направила и с увеличаването на предявения иск, т.е. останала е дължима сума в общ размер на 400,00 лева - държавна такса. Тъй като обратният иск е отхвърлен от съда с оглед отхвърлянето и на първоначалния иск, което се потвърждава и с настоящото решение, то дължимата държавна такса е правилно определена и отсъдена от съда с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 вр. чл.71 ал.1 вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК. Ответникът по обратния иск не е дал с поведението си повод за завеждане на дело против него, поради което не може да бъде ангажиран със задължението за внасяне на държавна такса, по предявения иск. В тази част решението на Новозагорския районен съд също следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото не следва да бъде уважено искането на нито една от страните за присъждането на деловодни разноски. Всяка от тях следва да понесе разноските си за въззивна инстанция, така както ги е извършила.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/19.03.2013 г.  по гр.д. № 759/2012 г. по описа на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.