Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 187

 

гр. Сливен, 04.07.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря  К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 330  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззиввно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 293/18.04.2013 г. по гр. д. № 5908/2012 г. на Сливенския районен съд,  с което е отхвърлен предявеният от П.Н.Ч. ЕГН ********** *** против „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр. С.,  ул. „Ш. с.”, представлявано от управителя П.М., иск за признаване за установено, че не дължи на дружеството сумите 628.68 лв., представляваща главница за консумирана вода дължима за периода от 31.07.2001 г. до 31.01.2007 г., мораторна лихва в размер на 140.60 лв. начислена за периода, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по ч. гр. д. № 2225/2007 г. на СлРС, поради погасяване на вземанията по давност след издаването на изпълнителния лист, като неоснователен.  Със същото решение  ищецът е осъден да заплати на ответното дружество и направените от последното разноски за адвокатско възнаграждение.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се твърди, че  решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че „В и К – Сливен” ООД  не е уточнило дали е имало качеството на доставчик на питейна вода, тъй като през този период на територията на града е имало две дружества, които са доставяли тази услуга. На второ място се прави възражение, че не са налице условията за прекъсване на давността съгласно чл. 116 б. „в” от ЗЗД. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се извежда извода, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен. Поради това се иска да бъде отменено решението на СлРС и да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде уважена. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

 

В с.з.  за въззивника, редовно призован,  се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество,  се явява  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Основният спор между страните по делото е изтекъл ли е погасителния три годишен давностен срок за събиране на вземането и от кога започва да тече давността.

Съгласно ППлВС № 3/1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД. С предприемане на действия за принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело на основание чл. 116 б. "в" ЗЗД,  три годишната давност за вземането по чл. 111 б. "в" ЗЗД се прекъсва, като всяко предприето от взискателя действие по принудително изпълнение, прекъсва давността, след което тече нова давност. Докато трае изпълнителният процес за принудително осъществяване на вземането, давност не тече, съгласно чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД и ППлВС № 3/1980 г. Диспозитивът на постановлението е: “Относно погасителната давност при принудително изпълнение. Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Въобще не се прави разграничаване между съдебно или несъдебно основание на издаване на изпълнителен лист. Приема се, че изпълнителният процес е също съдебен процес, който е част от гражданския процес. До 1980 г. ВС разглеждаше изпълнителното производство като самостоятелно производство, отделно от съдебното, поради което считаше, че погасителната давност тече при висящ изпълнителен процес и такава беше постоянната му практика. Според Р. 649-65-І, Сб.с.60 прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал.1 ГПК /отм./ не заличава действието на прекъснатата погасителна давност. Давността остава прекъсната при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 330, ал.1, б. “д” ГПК /отм./ - непоискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия в продължение на две години давност, при последвало обезсилване на изпълнителния лист /Р 810-74-І Сб.с. 86/.

С Постановление № 3 от 18.ХІ. 1980 г. по гр.д. № 3/80 г.  Пленумът на ВС въведе разбирането, че чл. 115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, затова при висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече.

 

 

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/18.04.2013 г. по гр. д. № 5908/2012 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: