Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  192

гр. Сливен, 17.07.2013 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                 мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 331 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 362/24.04.2013г. по гр.д. № 261/13г. на СлРС, с което Н.Г.Ч. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Г.Н.Ч. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 30.01.2013г. до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 250 лв. месечно като неоснователен и са присъдени съразмерно държавна такса и разноски по делото.

Въззивникът - ответник в първоинстанционното производство, обжалва частично решението в осъдителната му част, като счита, че в нея то е неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано. Заявява, че съдът не е обсъдил всички доказателства, приел е вътрешно противоречива фактическа обстановка – че ищецът едновременно няма имущество, от което да се издържа, а притежава лек автомобил „Мерцедес”, както и, че няма доходи, въпреки, че от издаденото удостоверение от община Сливен това не може да се констатира, тъй като това обстоятелство не се декларира. Също така твърди, че съдът въпреки събраните писмени доказателства за обратното, е приел от свидетелски показания доходи на ответника, без да е конкретизирал размера, периода за който се отнася и източника му, и без да е обосновал този си извод. Излага доводи и във връзка с неправилното ценене на представеното удостоверение от дружеството за липса на доходи, както и показанията на счетоводителя, че не са разпределяни дивиденти. В обобщение твърди, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 144 от СК и моли въззивния съд да отмени в уважителната част първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло иска. Претендира разноските за двете инстан.ии.

Във въззивната жалба не са направени нови  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба заредовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е неправилна.

Въззивният състав не споделя както фактическите, така и правните изводи на РС, които са неточни, необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Законодателят не е въвел пълна безусловност на това задължение на родителя, а го е поставил в зависимост от конкретни положителни и отрицателни факти, които трябва да са осъществени в кумулативна даденост.

За уважаването на иска по принцип, следва да се прецени едновременното наличие на няколко предпоставки. От една страна – навършилото пълнолетие дете да учи в средно или висше учебно заведение, да е под 20, съответно – под 25 годишна възраст и да не може да се издържа от доходите или имуществото си. От друга страна – родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

Въззивният съд счита, че в случая няма съвпадение между изискванията на правната норма - задълженото лице да притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжка на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или чрез използване на имуществото си – и констатираните по делото факти.

Доказани са формалните условия за възраст и статут на ученик в средно учебно заведение за ищеца – от момента на подаване на исковата молба – 30.01.2013г. до 14.05.2013г. /когато приключва учебната 2012/2013г. за 12 клас/ той се е обучавал като редовен ученик в 12-ти клас в ПМГ „Добри Чинтулов”, гр. Сливен. Ищецът е навършил пълнолетие, а на 01.07.2013г. ще навърши 20 годишна възраст, тоест – първото правопрекратяващо условие по смисълана чл. 144 от СК, което е настъпило, е приключването на срока за обучение в средното училище и искът му може да обхване само периода 01.02.2013г. – 14.05.2013г. Така цената на предявения иск се определя на 875 лв.

 Не е налице, обаче обективното отрицателно условие, заложено в правната норма - ищецът да не може да се издържа със собствени доходи или имущество. Ответната страна доказа положителния факт на наличие на имущество – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „C200”, както и че майката на ищеца получава месечна социална помощ за дете в размер на 35 лв. по ЗСПД.

Както се посочи, от друга страна правната норма изисква - като противовес на евентуалната невъзможност на пълнолетното дете да се издържа - родителят, от когото се търси издръжката, да може да я дава без особени затруднения.

Действително, няма легално определение на използваната от законодателя словоформа “без особени затруднения”, но съдържанието й следва да се извежда за всеки случай по отделно, на базата на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към общите принципи за справедливост. Поради това в случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът има други две свои, малолетни деца. Доколкото задължението за издръжка към непълнолетно дете е безусловно, то има приоритет спрямо това към навършилия пълнолетие ищец и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на ответника да дава издръжка и на последния. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам.

Освен това не е доказан еднозначно и непререкаемо размерът на доходите на ответника. Ищецът, в чиято тежест бе да стори това, е ангажирал само гласни доказателствени средства, които са неконкретни по отношение на време и период, приблизителни по отношение на размера и са депозирани от ненадеждни свидетели – майката и лелята на ищеца. Освен това те възпроизвеждат чута от трети лица информация, за чиято достоверност няма подкрепящи я други доказателства. Ответникът е представил удостоверение, което не е оспорено от насрещната страна, от което е видно, че за срок от шест месеца назад не е получавал трудово възнаграждение от търговското дружество, в което е съдружник, не е установено и в дружеството да са разпределяни дивиденти. Само фактът, че са внасяни осигурителни вноски не е достатъчен, за да се приеме наличие на конкретен доход. Дори съдът да приеме, че за обективното си съществуване ответникът разполага с някакви средства, задължение на ищеца е да докаже недвусмислено източникът им, и че техният размер надвишава неговите и на двете му непълнолетни деца, нужди. След като въобще липсват убедителни доказателства за получавани доходи, работоспособността на родителя и хипотетичната възможност той да реализира и допълнителни такива, не са достатъчни да се приеме, че може да дава без затруднения издръжка на пълнолетното си дете.

Ето защо, тъй като се констатира, че обективно ответникът няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетните му деца издръжка, то издръжката на пълнолетното дете ще представлява особено затруднение за него по смисъла на  чл. 144 от СК, което изключва дължимостта й.

Така въззивната жалба се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.

Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като го е уважил частично – за сумата  170 лв. месечно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, включително и по отношени на таксите и разноските, и вместо това бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен и в тази му част.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи на ищеца и той следва да понесе своите както са направени и заплати на ответника такива за първоинстанционното производство в размер на 180 лв. и за въззивното – в размер на 125 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 362/24.04.2013г. по гр.д. № 261/13г. на СлРС, в частта, с която Н.Г.Ч. е осъден да заплаща на навършилото си пълнолетие дете Г.Н.Ч. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 30.01.2013г. до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, разноски по делото в размер на 102 лв. и д.т. по сметка на СлРС в размер на 34 лв. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и  вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.Ч. ЕГН ********** *** * против Н.Г.Ч. *** иск по чл. 144 ал. 1 от СК за заплащане на месечна издръжка на навършило пълнолетие дете в размер на 170 лв., считано от 30.01.2013г. до завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение на 14.05.2013г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Ч. да заплати на  Н.Г.Ч. направенитепо делото разноски в размер на 180 лв. за първоинстанционното и в размер на 125 лв. за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: