Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     199

 

гр.С.,  01.08.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седемнадесети юли,  през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 332 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е решение № 199/04.04.2013 г. по гр. д. № 5032/2012 г. по описа на СлРС, в частта с която е признато за установено по отношение на „В и К- Сливен” ООД , гр. С., ул.- „Ш.С.” № *, че  РПК „Балкан” гр. Ш., общ. Т., ул. „Г.Д. „ № * дължи сумата от 171.63 лв., представляваща главница за доставена консумирана питейна вода за периода от 17.11.2010 г. до 17.01.2011 г. за обект на адрес гр. Ш., ул. „Г.Д.” № *, мораторна лихва за забава в размер на 20.04 лв. изтекла към  10.05.2012 г. , ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от 03.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на  26.50 лв., направени по ч.гр. д. № 3533/2012 г. по описа на СлРС, като до пълния претендиран размер исковата претенция била отхвърлена като неоснователна и недоказана. С обжалваното решение РПК „Балкан” е било осъдено да заплати на „В и К – Сливен” ООД 25.00 лв. държавна такса и 24.23 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на иска.

Във въззивната жалба е посочено, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Страната сочи,че„В и К – Сливен” ООД е следвало да докаже, че претендираните суми са правилно начислени  и са дължими. Посочено е , че неправилно съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен до размера  на показанията на водомера. „В и К – Сливен” ООД  не е бил предявил иск за неплатено количество вода отчетено от водомера /видно от исковата молба/ , като претенцията за периода от 17. 11.2010 г. до 17.01.2011 г.  на водомера 76 куб. м. са били отчетени и платени преди този период от време. Ето защо страната счита, че съдът е уважил претенция която не е предявявана. От друга страна съдът неправилно бил приел по делото, че РПК „Балкан” не е изпълнил предписания за  отремонтиране и преместване на водомер, което било извършено от „В и К – Сливен” ООД. Посочено е че от събраните по делото доказателства се установява, че водомерът никога не е бил свалян и ремонтиран от когото и да било. Нещо повече: в предписанието на „В и К – Сливен” ООД  изрично е било посочено, че водомерът е изправен , не е нарушена пломбата и показанията му са 76 куб.м. Въззивникът посочва, че твърденията на свидетеля В. Д. за това, че претендираните суми са  за начислени количества вода заради извършена кражба чрез незаконно отклонение, освен че не са посочени като основание за предявения иск в исковата молба, не са и доказани по делото, а от друга страна същите би следвало да бъдат установени с нарочен акт – протокол, съгласно разпоредбите на  чл. 7 ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.  Посочено е , че този протокол е следвало да бъде подписан от длъжностно лице и най-малко един свидетел. Въззивникът на следващо място сочи, че направеното му предписание за преместване водомерния възел на около 4 м. южно от входа на сградата, в която се помещава обекта „Казани” поначало било неизпълнимо, тъй като на първо място изместването на водомерния възел може да стане единствено от служителите на „В и К – Сливен” ООД, а не от ползвателя, съгласно чл. 37 ал. 3 от Наредба № 4. На второ място поземленият имот, в  който е разположен имота, е собственост на Община – Т.. РПК „Балкан” - Т. бил собственик само на сградата, а не и на дворното място, поради което не е можел да премести водомерния възел. На последно място страната заявява, че обект „Казани” се захранва изключително от собствен водоизточник и след преустановяването на захранването му с вода от  „В и К – Сливен” ООД през м. 09.2010 г.  до сега е работил и ползва вода само от собствен водоизточник. На последно място страната е посочила, че обектът „Казани” през процесния период от време е бил отдаден под наем на свид. И.Д. и съгласно сключения между  свид.Д. и въззивника договор за наем Д. е длъжен да заплаща консумативите на обекта включително и за вода. Моли се  обжалваното решение в тази част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.

В законния срок не е депозиран отговор на исковата молба.

         В съдебно заседание въззивникът РПК „Балкан”, редовно призован, се представлява от адв.Л., който поддържа депозираната въззивна жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски за първа и въззивна инстанция.

         Въззиваемата страна „В и К - Сливен” ООД в съдебно заседание не се представлява. Процесуалният му представител адв.К. в писмена молба моли въззивната жалба да не бъде уважавана, като неоснователна и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.04.2013 г. Същото е било обжалвано в законоопределения двуседмичен срок на 29.04.2013 г.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск от въззиваемата страна, като е било поискано ответникът РПК „Балкан” да бъде осъден да заплати сумата в размер на 949,23 лева, цена за доставена и консумирана питейна вода. Това основание обаче за предявяване на исковата молба не е подкрепено с нито едно доказателство, приложено към делото. Още във фактурите, които са представени към исковата молба има отбелязване, че начислените кубици вода са наказателни. В обясненията си свидетелят на ищеца В. Д. е обяснил, че отразените във фактурите кубици вода (по 192 кубика на месец) не са реално доставено и потребено количество питейна вода, а представляват санкция за ответника, за това че не е изпълнил писмено предписание за преместване на водомерния възел, отразено в констативен протокол от 10.09.2010г. Този свидетел е посочил, че към момента на съставянето на констативния протокол водомерът е бил изправен и пломбиран, и е работил. Ищецът е поискал извършването на съдебна експертиза, която да установи какво е действително отчетеното количество на показанията по водомера за изразходвана питейна вода към съответния период, както и дали е налице некоректно отразяване на доставеното и потребено количество вода. Ищецът не е внесъл определената от съда такса за извършване на експертизата и по този начин сам се е лишил от възможност да докаже твърдението си, че претендираната сума от 949,23 лева представлява именно цена за доставена и консумирана питейна вода. Ищецът не е представил и никакви други доказателства – карнети или други, които да установят, че питейната вода е доставена и потребена.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че твърденията на ищеца за доставена и консумирана питейна вода и незаплатена цена в размер на 949,23 лева е недоказано, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Тъй като се отхвърля главният иск следва да се отхвърлят и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава, както и на законна лихва.

Само следва да се отбележи, че е абсолютно незаконосъобразно водоснабдителят да отправя писмени разпореждания до потребител на питейна вода да извърши действия, които са по принцип невъзможни да бъдат извършени. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.3 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните системи и се изграждат и се поддържат от операторите. Оператор е именно ищецът и той няма право да прехвърля своите задължения на потребителя на питейна вода. Ако ищецът е счел за необходимо водният възел, към който е присъединен потребителя, да бъде преместен, то е следвало да извърши това действие сам, а не да го вменява в негово задължение, след което да му начислява и наказателни кубици вода, които потребителят не е използвал.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на „В и К – Сливен” ООД, че РПК „Балкан” дължи сумата от 171,63 лева, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 17.11.2010г. до 17.01.2011г., мораторна лихва за забава в размер на 20,04 лева и законна лихва за забава, както и 26,50 лева разноски по ч.гр.д. № 3533/2012г. на РС – Сливен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта с която РПК „Балкан” е осъден да заплати на „В и К – Сливен” ООД деловодни разноски в размер на 25 лева, както и 23 лева адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото „В и К – Сливен” ООД следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната РПК „Балкан” деловодни разноски за първа инстанция в размер на 21,29 лева адвокатско възнаграждение (с първоинстанционното решение вече е било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 225,71 лева), както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 303,50 лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 199/04.04.2013 г.  по гр.д. № 5032/2012 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която

 

- е признато за установено по отношение на „Ви К – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № *, че РПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.” Г.Д.” № *, дължи сумата от 171,63 (сто седемдесет и един лева 0,63 ст.) лева, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 17.11.2010г. до 17.01.2011г. за обект на адрес гр.Ш., ул.”Г.Д.” № *, мораторна лихва за забава в размер на 20,04 (двадесет лева и 0,04 ст.) лева, изтекла към 10.05.2012г., законна лихва за забава върху сумата, считано от 03.08.2012г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 26,50 (двадесет и шест лева 0,50 ст.) лева, направени по ч.гр.д. № 3533/2012г. по описа на Сливенски районен съд.

 

         - РПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.” Г.Д.” № *,  е осъдена да заплати на„В и К – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № * направените по делото разноски в размер на 25,00 (двадесет и пет лева)  лева държавна такса и 24,23 (двадесет и четири лева 0,23 ст.) лева адвокатско възнаграждение.

 

         ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „В и К – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № * против РПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.” Г.Д.” № * иск за признаване за установено, че дължи сумата от 171,63 (сто седемдесет и един лева и 0,63 ст.) лева, представляваща главница за доставена и консумирана питейна вода за периода от 17.11.2010г. до 17.01.2011г. за обект на адрес гр.Ш., ул.”Г.Д.” № *.

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „В и К – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № * против РПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.”Г.Д.” № * иск за присъждане на мораторна и законна лихва върху главницата.

 

         В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „В и К – Сливен” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № * да заплати на РПК „Балкан” със седалище и адрес на управление гр.Ш., общ.Т., ул.”Г.Д.” № * деловодни разноски за първа инстанция в размер на 21,29 (двадесет и един лева и 0,29ст) лева адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 303,50 (триста и три лева и 0,50 ст) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.