Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  193

 

гр. Сливен, 17.07.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети юли през двехиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 334  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 70/12.04.2013г. по гр.д. № 1396/12г. на НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от П.С.И. против И.С.Й. иск за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Караново, община Нова Загора, представляващ дворно място – УПИ VІІ-271, кв. 32 по плана на с. Караново, целият с площ 1 150 кв.м. при граници: север – УПИ VІ-267 и УПИ ІІ-61, изток УПИ V-58, улица, юг – УПИ VІІІ-272 и запад – УПИ ІХ-266 и са присъдени такси и разноски по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство,  обжалва изцяло решението, като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е изследвал обстоятелството за делимост на дворното място. Счита, че въпреки аналогията с етажната собственост, въпреки наличието на съществуващи в парцела две самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността, трябва да се изследва дали не е възможно дворното място да бъде разделено на два самостоятелни  урегулирани поземлени имота, като сградите /самостоятелните жилищни обекти/ на всеки от съделителите попаднат в различни УПИ. Твърди, че само при доказване на невъзможност да се установи такъв режим на разделяне, следва да се отхвърли иска за делба, а РС не е изследвал този въпрос и е нарушил разпоредбата на чл. 201 ал. 1 от ЗУТ и не е поискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имот аот техническа гледна точка. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи иска за делба на описания имот при квоти 300/1150 ид.ч. за ищеца и 850/1150 ид.ч. за ответника, или, евентуално – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на НзРС. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на постановление №2/04.05.1982г. на ПВС и е отхвърлил иска, поради което моли въззивния съд да потвърди решението му като законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

 В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, последният оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли и потвърди решението. Претендира разноски.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд,

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Иска се допускане на делба на съсобствен имот с площ 1150 кв.м.

Данъчната оценка на същия е 3076, 50 лв.

Безспорно е, че дворното място от 1150 кв.м., представляващо УПИ VІІ-271 в кв. 32 по плана на с. Караново, община Нова Загора е съсобствено между страните, като ищецът притежава 300/1150 ид.ч., а ответникът – 850/1150 ид.ч. Също несъмнено е, че първият е собственик на застроена в него жилищна сграда от 84 кв.м., а вторият е собственик на намиращите се в имота: жилище с площ 15, 75 кв.м., селскостопански обект от 55 кв.м., селскостопански обект от 30 кв.м. и второстепенна сграда с площ 6 кв.м.

Така описаната фактическа обстановка напълно се вмества в хипотезата, еднозначно разрешена с Постановление № 2 на ПВС от 04.05.1982г., при която не може да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела.

Това постановление не е изгубило значението си и в трайната си и препотвърдена практика съдилищата и ВКС не допускат делба при наличието на горните обстоятелства. Този изход на спор с аналогичен предмет не е поставен в зависимост от допълнителни условия, като това дали имотът е поделяем от техническа гледна точка. Това не подлежи на изследване в исковия процес, понеже само хипотетичната възможност не е достатъчно основание за уважаване на иска за делба.

За да може такова обстоятелство да рефлектира върху решението на съда за допускане на делбата, е необходимо да е налице вече одобрен дворищно-регулационен план, по силата на който от съсобствения имот са обособени нови парцели, в които попадат самостоятелните сгради на страните в производството по делба. В конкретния случай такива обстоятелства нито са твърдени, нито са доказвани. За прилагането на специфичната хипотеза, изключваща приложението на ППВС №2/82г., очертана с Р№ 227/2011г. на І г.о. на ВКС по гр.д. № 316/10г., се изисква установяване с годни и убедителни доказателства по делото на настъпили към постановяването на решението по допускане на делбата, регулационни промени, осъществени по предвидения от закона ред, действащ към този момент. Такива доказателства липсват за процесния имот.

Така, щом необходимостта от предходно разделяне на съсобствения ПИ по административен ред е предпоставка за допускането му до делба, а по делото не е доказано обособяване на отделни УПИ от делбения имот до момента на приключване на устните състезания, то няма и основание за отклонение от възприетото с ППВС № 2/82г. – процесният поземлен имот все още съставлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС и делбата му е недопустима.

Искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Като е стигнал до идентични правни изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде изцяло потвърдено, включително по отношение на разноските.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за въззивната инстанция следва да бъде възложена на въззивника, който следва да понесе своите, а тъй като въззиваемият не е доказал направени разноски, такива не следва да му се присъжда.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 70/12.04.2013г. по гр.д. № 1396/12г. на НзРС.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ поради цена на иска под 5 000 лв.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: