Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 184

 

гр. Сливен, 04.07.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 337   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 77/26.04.2013 г. по гр.д. № 1381 за 2012 г. по описа на Новозагорски районен съд, с което е прекратен с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, сключения на 09.08.2003 г. граждански брак между С.И.Д. с ЕГН **********,*** и Д.Е.Д. с ЕГН ********** *** без съдът да се произнесъл по въпроса за вината. Със същото решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Р.Д. Д. с ЕГН ********** на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 ч. до 18.00 ч. с преспиване, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С решението бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. и му е предоставено ползването на семейното жилище.

Постъпила е въззивна жалба от ответника, като е обжалвано решението в частта отнасяща се до предоставянето упражняването на родителските права и произхождащите от това последици. Твърди се, че решението в тази част е необосновано, неправилно, постановено в  противоречие с материалния закон и съдебната практика, при съществени нарушения на процесуалните правила и не е в интерес на детето. Съдът е пренебрегнал значителна част от доказателствата и в жалбата се прави разбор на част от свидетелските показания, дадени пред първата инстанция, като се извежда изводът, че  нивото на социалното обкръжение на ищцата е от значение като критерии при упражняването на родителските права и този критерии е бил пренебрегнат от районния съд. На второ място се твърди, че съдът безмотивно е предоставил упражняването на родителските права на майката, като се излагат съображения относно родителските и възпитателски качества на бащата съпоставени с поведението на майката по отношение на детето, което според жалбоподателя е установено в хода на първоинстанционното производство. На последно място се сочи, че процедурата по изслушване на детето е била незаконна, тъй като това е отразено единствено в социален доклад. Освен това съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е изслушал родителите. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното в частта, относно предоставянето на родителските права спрямо малолетното дете и да се постанови нов съдебен акт, с който тези права да бъдат предоставени на жалбоподателя.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба и се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че с виновното си и противоправно поведение ответникът се е определил като недостоен баща – родител и съпруг,  Изложените от свидетелите е достоверно, което се установява при анализът на техните показания и касаещо поведението на ответника и същевременно показанията на свидетелите, сочещи ищцата като зла майка и лоша съпруга, са значително разколебани в своята правдоподобност.В случая от значение е и желанието на детето при кой от двамата родители би искало да живее. Поради това се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и се иска да бъде потвърдено решението, като бъдат присъдени и направените разноски.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  за въззивника, редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие, който излага съображения, обосноваващи основателността на подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата , редовно призована,  се явява  лично и с представител по пълномощие, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва с оглед на изпълнената процедура по изслушване на страните:

 

От непосредствените и лични впечатления, които този съдебен състав е придобил за всеки родител при провеждането на о.с.з., може да се направи извод, че  и двамата са много привързани към детето, демонстрират спокойно и уравновесено поведение.

Бащата показва познаване на ежедневието на детето и ангажираност към емоционалните му потребности. Заявява, че обича дъщеря си и в името на нейното щастие е готов да направи всичко необходимо. Държи тя да бъде отглеждана от него, защото счита, че социалната среда и битовите условия са по-добри.

Майката показва отговорност и насоченост както към духовните, така и към практическите измерения на възпитанието на детето. Създала е условия, в които да бъде отглеждано и разчита на помощта на своите родители, които живеят в близко населено място. Познава приятелите на детето, с които то общува в ежедневието си.

 

       Изградените въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

        

Правната норма на чл. 59 ал. 4 от СК дава като примерни няколко критерия, които следва да се приложат при решаване на спора на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Като такива са посочени: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съдът разполага със свобода в преценката си, изразяваща се в това, да приложи общо и относително определените критерии към всеки конкретен случай, като ги подреди по степен и тежест индивидуално, без да е обвързан с някакви императивни правила.

Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.

      В т. V от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си, са изброени обстоятелства, които обосновават на кого да се предоставят мерките относно упражняването на родителските права. Във всички случаи следва да се извърши задълбочена съпоставка на съотносимите в конкретния случай обстоятелства относно възпитателските качества на всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, желанието да живеят с детето, привързаността на детето към съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социалната среда, в която предстои да живее детето след евентуалната промяна  -  включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин на живот, пол и възраст на детето.

 И двамата родители изразяват желание детето да живее при тях и всеки от двамата иска на него да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетната Р.. Безспорно е, че и двамата родители обичат детето, макар да обективират обичта си по различен начин.

Материалните възможности и на двамата родители са добри, като на бащата са по-големи от тези на майката, условията за живот в семейното жилище, където е останал да живее бащата, са адекватни и подходящи за детето, добри са и условията в другото жилище, където сега живее майката, намиращо се в гр.Кермен. В близко село живеят родителите на майката, които винаги са проявявали готовност и реално са помагали за отглеждането на детето.

         По делото е установено по несъмнен начин, че детето Р. се отглежда от въззиваемата – ищца, с помощта и на нейните родители без създаване на какъвто и да е риск за живота и здравето. Детето е свикнало с тях. Посещава детска гР. в населеното място където живее с майка си. Създало си е своя социална среда и контакти. При това положение в интерес на самото дете е да не бъдат предприети такива действия, които да го откъснат от познатата, близка нему обстановка, с която е емоционално свързано. Това би довело до евентуални травми, свързани с промяната на познатата обстановка и липсата на познати лица около детето. Ползването на помощта на родителите от съпруга, на когото е оставено детето, макар и в голям размер, не следва да се счита като основание за предоставяне на родителските права на другия родител, ако такова отглеждане е полезно за самото дете.

         Поради всички изложени дотук съображения, настоящият въззивен състав счита, че на майката не само не може да се откаже упражняването на родителските права спрямо малолетната Р., а обратното – в интерес на детето е те да й бъдат предоставени.

         Този състав не намира причини да откаже това право на майката, каквото е искането на ищеца, тъй като не са дискредитирани качествата и способностите й на родител и възпитател – липсват както индикативи, така и доказателства, че тя се отнася лошо или безразлично към детето, че влияе зле на възпитанието му, че му вреди морално или му създава неподходящи, непристойни, или обществено неприемливи навици, както и, че няма средства и условия за отглеждането му, или че не му отделя внимание. Също така следва да се отбележи, че майката показва сила и оптимизъм за бъдещото им общуване.

 

 

      Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 250 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/26.04.2013 г. по гр.д. № 1381 за 2012 г. по описа на Новозагорски районен съд.

        

ОСЪЖДА Д.Е.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Д. с ЕГН **********,*** сумата от 250/двеста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: