Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 202

гр. Сливен, 26.07.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           мл.с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  N 340 по описа за 2013г. за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Д.В.Д. ***, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие – чл.32, т.1 ГПК адв. Д. ***, с която атакува Решение № 1254/11.01.2013г. по гр.д. № 4258/2012г. на СлРС.

С това решение съдът на основание чл.127, ал.2 СК се произнесъл, относно местоживеенето на малолетното дете Д.Д.Д., родена на ***г. в гр.С. с родители В.Г.Д. и Д.В.Д., а именно по постоянен и настоящ адрес на майката на детето в гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. С решението упражняването на родителските права е предоставено на майката на малолетното дете В.Г.Д.. Ищецът – баща на детето Д.Д. е осъден със съдебния акт да заплаща  на малолетното си дете, чрез законният му  представител и майка В.Д. издръжка в размер на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска до настъпването на законови причини за изменение и прекратяване на издръжката. С решението ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 90 лв., както и държавна такса  от 288 лв. - върху присъдения размер на издръжката по сметка на СлРС.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Обжалването е в частите, с които са уредени личните отношения на ищеца- баща с малолетното му дете, размера на присъдената за заплащане от бащата ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., както и в частта за разноските.

Решението било изключително схематично, в което се изброявали съвкупност от квитанции и др.документи без да съдържа обосновани правни изводи. Не са обсъждани нуждите на малолетното дете, не са преценявани с оглед правилното му отглеждане, здравословно състояние, възраст, образование и др. Не е обърнато внимание на отношенията на детето с неговите родители, възпитанието му, психологическото му развитие. Съдът неправилно определил предмета на иска, с оглед на което определена част от исканията на ищеца останали необсъдени. Такова искане било бащата на детето докато пребивавал извън страната да има възможност за ежеседмични контакти с детето всеки петък от 19ч. до 20ч. българско време за провеждане на телефонни разговори и/или разговори чрез интернет връзка или в удобно за детето време веднъж седмично. По това искане липсвало произнасяне на съда. По делото било безспорно установено че майката, която също била извън страната поддържала редовно  контакти с детето чрез интернет, а  бабата, която към момента полагала грижи за малолетното дете не се противопоставяла на осъществяването на такива контакти.

На следващо място се твърди, че съдът в нарушение на чл.59, ал.3 СК не е определил дни от месеца, в които бащата да може да вижда детето си, още повече, че желанието на бащата било по време на отсъствието му от страната  режимът да се упражнява от неговите родители – баба и дядо на детето. Съдът определил изключително ограничен режим на лични отношения, като погрешно преценил, че бащата на детето не можел да се прибере в страната, без да са налице такива доказателства. Въззивникът счита, че към така определения от съда  режим следвало да се допълни и възможността за лични контакти през определени дни от месеца, както и с редовни контакти чрез интернет мрежата в удобно за детето време. Както ищецът в исковата си молба, така и ответницата с отговора си са посочили режим на лични отношения, които режими изобщо не били съобразени от съда. Последният определил режим по собствената си воля.  Твърди се, че съдът незаконосъобразно се произнесъл служебно по въпросите за упражняване на родителските права и размер на издръжка, доколкото изобщо не бил сезиран от страните по делото с такъв предмет. Между страните не е имало сключван граждански брак, което да налага служебно произнасяне по тези въпроси при прекратяването на брака. Въззивникът счита, че разпоредбата на чл.127, ал.2 СК не следва да се прилага служебно от съда по отношение на фактическото съжителство. Освен това между страните не съществувал спор относно изплащане на издръжка и определяне на родителски права към датата на завеждане на исковата молба. По отношение на определения размер на издръжката, въззивникът счита, че той е прекомерно висок. Съдът не взел предвид представеното по делото доказателство „разходи на Д. за един месец”, в което майката и бащата доброволно пресметнали и уговорили към един минал момент помежду си размера на издръжката, който бащата да заплаща, а именно 127 лв. месечно.  Неправилно съдът приел, че майката на детето не получавала доходи, тъй като била в неплатен отпуск. Съдът приел, че майката се обучавала в Англия, а в отговора на исковата молба и в личен разговор с бащата на детето майката заявила, че работи там. От свидетелските показания се установило, че бабата заедно с детето са били на гости на майката в Англия, което сочело, че майката на детето разполагала с парични средства в размери по-високи от тези на бащата, а съдът неправилно приел, че по-голямата част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата. Въззивникът твърди, че към момента пребивава в САЩ, където не работи, а разчитал изцяло на помощта на приятели, поради което не би могъл да плаща издръжка по-голяма от минимално предвидената в СК, а именно една четвърт от минималната работна заплата, установена за страната – 77,50 лв.

Освен това решението се смята за неправилно и в частта за присъдените деловодни разноски. По делото не били представени разходно оправдателни документи, които да дават основание на съда да присъди разноски в размер на 90 лв.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части, като се постанови ново,  с което към определения режим на лични контакти се добави следният -  бащата да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. в събота до 18ч. в неделя с право на преспиване, който да се осъществява в гр.С.; личните празници на детето и официалните празници – един ден след рождения ден на детето или официалните празници; докато бащата пребивава извън пределите на страната ни да има възможност за ежеседмични контакти с детето всеки петък от 19 ч. до 20 ч. българско време за провеждане на телефонни разговори или такива чрез интернет връзка. По отношение на присъдената издръжка се иска отмяна на постановеното решение, а в случай, че съда приеме, че следва по този въпрос да има служебно произнасяне, то да се определи размер на издръжката в минимален размер от 77,50 лв. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските.

Претендират се разноски.

         В срока по чл.263, ал.1  ГПК е постъпил отговор от въззиваемата В.Г.Д. ***, депозиран чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемата страна изразява несъгласието си с оплакванията, релевирани в жалбата. Излагат се подробни  аргументи, насочени към опровергаване на всяко едно от тези оплаквания. Постановеното решение се счита за правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото потвърждаване.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Насрещна въззивна жалба не е депозирана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено в писмена форма и подписано от постановилия го съдебен състав.

Решението в обжалваните части е допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Сливенски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото, както в хода на първоинстанционното производство, така и във въззивната фаза на процеса доказателства и доказателствени средства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че малолетното дете Д.Д.Д. е дъщеря на въззивника Д.  Д., родена от фактическото съжителство на последния с въззиваемата В.Д.. След раздялата на родителите, малолетното дете останало да живее с майка си. През месец май 2011г. въззивникът се установил в САЩ, където пребивавал и към настоящия момент, а през месец февруари въззиваемата се установила в Англия. Докато  майката отсъствала от страната, малолетната Д. се отглеждала от бабата и дядото  по майчина линия Д. и Г.Г. в жилището, обитавано от тях в гр.С..

Въззиваемата се намирала в трудовоправно отношение с Община Сливен, където работела на длъжност „младши специалист” в Дирекция „КТИТТОС” с осемчасов работен ден и основно трудово възнаграждение в размер на 339 лв. / арг. от допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 125/01.02.2012г., издадено от Община Сливен/. През 2011г. същата  получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3 676,24 лв. или 306,35 лв. месечно / арг. от удостоверение, издадено от Община Сливен, дирекция „Финансово счетоводни дейности”/. Със Заповед № 200/23.03.2012г. на кмета на Община Сливен, на въззиваемата Д. бил разрешен за ползване неплатен отпуск за 2012г. в размер на 30 работни дни, считано от 30.03.2012г. до 16.05.2012г., а със Заповед № 385/15.05.2012г., издадена също от кмета на Община Сливен ползването на неплатения отпуск бил продължен до 01.04.2013г.

Видно от представената служебна бележка  № 218/03.10.2012г., малолетното дете Д. Д. от 15.01.2010г. посещавало редовно целодневна детска градина „Детски рай” в гр.С.. Представени по делото са и 3 бр. служебни бележки, издадени от Сдружение „Млади виртуози” гр.С., клуб по спортни танци „Туида” гр.С. и клуб по бойни изкуства „Грифон” гр.С., от които се установява, че детето посещава занятия по пиано два пъти седмично с месечна такса в размер на 48 лв., спортни танци два пъти седмично и тренировки по карате-до Шотокан с месечен членски внос от 18 лв.

От медицинска бележка с изх.№ 2061/04.10.2012г., издадена от АПМП д-р Ш., гр.С. се установява, че малолетното дете Д. от 27.07.2007г. е с личен лекар д-р Ш..

С пълномощно рег.№ 1211/17.03.2011г. с нотариално заверен подпис на упълномощителя и срок на действие до 05.09.2016г., въззивникът Д. упълномощил въззиваемата В.Д. да го представлява пред различни ведомства и институции в страната без ограничения по всички въпроси, свързани с правата му на родител на малолетната Д. Д.. По-късно на 28.08.2012г. въззивникът направил частично оттегляне на това пълномощно, както и заявил изрично несъгласието си малолетното дете да напуска територията на РБългария.

Представени са по делото и заверени за вярност копия на 9 бр. приходни квитанции, от които е видно, че въззивникът заплатил таксата за целодневната детска градина, посещавана от дъщеря му за месеците март, април, май, юли, август, септември и ноември 2010г. и месеците февруари и март 2011г.

От вносна бележка от Уникредитбулбанк е видно, че на 17.01.2012г. въззивникът внесъл в полза на въззиваемата сума в размер на 300 лв. с посочено основание – издръжка.

От банков формуляр № 43465155, издаден от Райфайзен банк, клон Сливен и документ с наименование „касова операция” - двата документа с дата 07.01.2013г. се установява, че бабата на детето по майчина линия Д. Г. получила на същата тази дата чрез системата за международни разплащания „Мъниграм” сума в размер на 293,14 лв., изпратени от лицето П.  И. и съответно изтеглила тази сума. Парична сума в размер на 290,57 лв. била получена отново от бабата на детето Д. Г. на 07.05.2013г. – също с изпращач  П. И.  /арг. от  банков формуляр № 57109383, издаден от Уникредитбулбанк, филиал гр.Нова Загора за осъществен превод чрез системата „Мъниграм”.

По делото са представени и неотносими към предмета на спора писмени доказателства, а именно: вносна бележка от Уникредитбулбанк от 29.10.2008г., съгласно която въззивникът Д. превел в полза на въззиваемата сума в размер на 90 лв. с основание- захранване на сметка; касова бележка с издател КАЛЕ АУТО ООД гр.С. и получател Д. Г. – за смяна на масло, маслен филтър, гарнитура и др. дейности, касаещи техническо обслужване  на лек автомобил. Посочените документи не са свързани с предмета на настоящия спор, поради което съдът не намира за необходимо да ги коментира, цени и кредитира.

Неотносим към правния спор е и документ – „Разходи на Д. за един месец”, доколкото в него се съдържа кореспонденция между страните, но не представлява споразумение между тях за издръжката на малолетното им дете. За неотносимо към правния спор съдът намира и представеното извлечение от интернет за поръчка от 29.06.2011г. на 1 бр. детска кухня- червена с получател на поръчката Радостина Кирова и адрес за плащане – Д.Д..

Представени са и писмени документи, съдържащи се в 23 бр.листи, съответно от л.8 до л.30 от делото, които съдът не кредитира на основание чл.185 ГПК, тъй като са съставени на чужд език, без да са придружени от превод на български език.

В хода на процеса, както в първоинстанционното производство, така и в неговата въззивна фаза са изискани и съответно представени и приобщени към материалите по делото социални доклади от Агенция „Социално подпомагане” , Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” гр.С.. Доклада представен във въззивното производство е изготвен въз основа на посещение в жилището, където се отглеждало малолетното дете Д., проведена среща лично с детето, с неговата баба по майчина линия, която към момента осъществява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, както след проведен разговор с майката на детето въззиваемата В.Д.. Социалният работник  изразил становище, че към момента детето е в добро здравословно състояние, записано е в ЦДГ „Детски рай” гр.С., като през учебната 2013г./2014г. предстои да бъде в предучилищна група. Детето се отглеждало при много добри жилищни условия, като се задоволявали по адекватен начин неговите жизнени, интелектуални и емоционални потребности. Родителите на детето към момента пребивавали в чужбина- бащата в САЩ, а майката в Англия, като малолетната Д. знаела това и разговаряла с двамата по телефон или интернет връзка.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетелите Кирова и В. –първата леля на детето, а втория дядо по бащина линия се установява, че родителите на малолетната Д. са в добри отношения. Преди да замине в чужбина майката на детето го е водила при роднините му по бащина линия, но след като заминала бабата на детето Д. Г. не го давала.

Показанията на свидетелката Д. Г.- баба на детето по майчина линия, сочат, че отношенията на родителите на Д. били много добри. Детето винаги е давано, когато роднините по бащина линия са го поискали. Имало случай, в който детето веднъж, след като било взето е карано да казва, че обича жената, с която бащата живеел, а именно П. И.. Детето се прибрало силно разстроено, за което бабата разговаряла с леля му – свидетелката Кирова. От тогава отношенията охладнели. Установява се още, че бащата изпращал пари за детето, както и подаръци, които били пращани на лелята, а тя ги предавала на детето.

От показанията на свидетеля И. – близък на семейството се установява, че не е съществувал конфликт между роднините на детето по бащина и майчина линия. Виждал е лично детето да разговаря по телефон или скайп връзка с баща си в края на 2012г. или през месец януари 2013г., когато гостувал в дома на бабата и дядото на Д..

Показанията на свидетелката Г. – съседка  сочат, че лелята и дядото на детето по бащина линия са вземали малката. Лични срещи между детето и баща му имало и когато той е бил в България, но работел в кк.Слънчев бряг.

Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Основните оплаквания на въззивника по същество касаят въпросите, свързани с определяне на режима за лични контакти на бащата с малолетното дете и определения за това дете  размер на месечна издръжка.

По отношение на режима на лични отношения между малолетното  дете и родителя, на който не се предоставят за упражняване родителските права:

На първо място съдът намира за уместно, че следва да отговори на възражението на въззивната страна, досежно служебното произнасяне на съда по въпросите, визирани в чл.127, ал.2 СК.

Предявената от ищеца, въззивник в настоящото производство искова молба и формулирания в нея петитум, действително касае единствено искане за определяне на подходящ режим на лични контакти с малолетното  дете, родено от фактическото съжителство на страните по делото. Между последните не е бил сключван граждански брак, с оглед на което претенцията  е с правно основание чл.127, ал.2 СК. Тази разпоредба регламентира произнасяне на съда по редица въпроси, свързани със статута на детето, обусловен от настъпилата фактическа раздяла на родителите му, а именно въпроси, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и неговата издръжка. По тези въпроси съдът се произнася съгласно разпоредбата на чл.59, 142, 143 и 144 СК, когато между родителите, които не живеят заедно не е постигнато споразумение / арг. от чл.127, ал.1 СК/.

Правилото на чл.59 СК, към което препраща чл.127, ал.2 СК визира ненавършилите пълнолетие деца, родени от брака, а по реда на препращането и  тези, родени от фактическо съжителство.

Раздялата на родителите неменуемо води до промяна в ситуацията за техните деца- независимо дали са родени в брак или конкубинат. Тяхното отглеждане и възпитание не може да продължи занапред по същия начин, както при съвместното живеене на цялото семейство. Разпределянето на родителските функции зависи най-вече от самите родители. Най-отличителния белег на уредбата, съдържаща се в правилата на чл.59 СК е стремежът за съчетаване на принципа за особена закрила на децата с една разширена свобода на развеждащите се съпрузи, респ. разделящи се партньори да решават по общо съгласие въпросите, относно отглеждането и възпитанието на техните ненавършили пълнолетие деца в техен интерес.  Това изхожда от житейската презумпция, че именно родителите знаят най-добре по какъв начин да организират след раздялата отглеждането и възпитанието на техните  деца. Така при развод по взаимно съгласие тази свобода на съпрузите се реализира, чрез постигане на споразумение по чл.51, ал.1 СК, чийто задължителен елемент са уговорките, относно местоживеенето на децата след развода, респ.раздялата, упражняването на родителските права, личните отношения на децата с другия родител, издръжката и ползването на семейното жилище. При развода по исков ред, съпрузите имат възможност при всяко положение на делото и независимо от наличието или липсата на искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината за развода, да изложат пред съда своето споразумение, относно последиците от развода за положението на децата. Този извод произтича от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.49, ал.4, вр. чл.59, ал.1 СК. Подобно споразумение десезира изцяло бракоразводния съд с въпроса за родителските права след развода и му отнема властта служебно да се произнася по въпросите за местоживеенето на децата,  личните отношения, издръжката и ползването на семейното жилище. Възможно е споразумението да съдържа само някои от горепосочените въпроси, като в тези случаи съдът ще следва да се произнесе служебно само по неуредените със споразумението въпроси по чл.59, ал.2 СК.

Изводът от горния анализ е, че компетентността на съда за служебно произнасяне по въпросите за родителските права е чувствително стеснена и остава да съществува само в случаите, при които съпрузите не са се възползвали от възможността да уредят тези въпроси по общо съгласие със съответно споразумение.

В конкретната правна хипотеза страните не са представили споразумение пред съда, в чийто обхват са включени въпросите, касаещи статута на детето им след тяхната фактическа раздяла, поради което настоящият съдебен състав намира, че съдът следва да се произнесе по тези въпроси служебно, предвид нормата на чл.59 СК, към която препраща чл.127, ал.2 СК.

Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.  Законодателят обаче посредством разпоредбата на чл.59, ал.3 СК определя точния вид на личните отношения между родител и дете. Това са дни или период от време, в които родителят може да вижда и взема детето, т.е. контактите са лични и преки, а не опосредени чрез различни технически средства. В този смисъл неоснователни са възраженията на въззивника, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на своя акт, относно искането да се определи ден и час, удобен за малолетното дете Д., в който да бъдат осъществявани телефонна или посредством интернет мрежата връзки.

Съдът не би могъл да определи в съдебното решение подобен  вид контакти, не само поради липса на тяхното законодателно уреждане в нормативен акт, но и поради невъзможност за изпълнение на такова решение. Решението в частта, досежно определения режим на лични отношения между дете и родител е осъдително и подлежи на принудително изпълнение. Мерките относно личните отношения могат да се изпълняват принудително чрез фактическото предаване на детето, по реда на чл.528 ГПК. Трудно за представяне е как би се осъществил принудително един режим, определен за провеждане на телефонна, видео или друг вид връзка, осъществена посредством  поддържане и използване  на различни технически средства. По принцип установено е по делото, че в дома, където се отглежда детето е налична към момента такава техника – компютър, интернет връзка и телефон, но не съществува правна възможност за съда да задължи който и да е правен субект да поддържа такава техника, на първо място защото това не е задължително и на следващо защото е свързано със заплащането на финансови средства. Изпълнението на подобни, условно наречени „задължения”, а именно да се осъществява телефонна или интернет връзка е свързано единствено с добра воля и намерение от страна на родителя, упражняващ родителските права спрямо малолетното дете или полагащ непосредствените грижи за неговото възпитание и отглеждане и по никакъв начин не би могло да се санкционира с налагане на принуда от страна на държавен или съдебен орган.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния казус следва да се определи един по-разширен режим на лични контакти между бащата и неговата дъщеря, още повече, че данните по делото сочат, че връзката между двамата не е прекъсната. Макар към настоящия момент въззивника да пребивава на територията на друга държава, няма пречка да бъде определен такъв разширен режим, който би могъл да се изпълни веднага след завръщане и установяването му в страната.

При преценката, относно определянето на лични отношения между дете и родител, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да изхожда винаги от интереса на детето.

Към момента детето Д. е на шест годишна възраст. Не е спорно обстоятелството, че то посещава целодневна детска градина пет дни седмично от понеделник до петък включително. Не е спорно и обстоятелството, че бащата отсъства от територията на страната от близо две години, през които обаче не е прекъсвана връзката помежду им, доколкото такава е поддържана по телефон и интернет мрежата.

Съдът намира, че най - подходящ режим за осъществяване на лични отношения,  съобразен с ежедневието на детето, както и с неговите нужди  е бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00ч.на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с право на преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. Що се отнася до ваканциите на детето, следва да се отбележи, че детето е в предучилищна възраст, при която учебното време е организирано от 15 септември до 31 май на годината и не се ползват ваканциите, определени за децата в училищна възраст, поради което съдът не би могъл да определи дни за лични контакти за периода на ваканциите. Следва обаче да се определят дни от официалните празници за страната, през които детето може да бъде взимано от родителя, който не упражнява родителските права. Официалните празници са уредени в чл.154 КТ, като по-голяма продължителност на дните за почивка са тези по Коледа – 3 дни съответно на 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември  - Рождество Христово, както  и дните по великденските празници, определени за празнуване  всяка съответна година – Велики петък, Велика събота, Велик ден-  неделя и понеделник.

Съдът намира, че на бащата следва да бъдат определени дни за виждане и вземане на детето през тези почивни дни, както следва:

На 25 декември – Коледа за времето от 09,00 ч до 18,00ч. и първите два дни  от великденските празници, а именно Велики петък за времето от 09.00ч. до 18,00 ч. на следващия ден - Велика събота, с право на преспиване.

Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения.

Личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.  

Решението в частта, с която е определен режим на лични отношения следва да бъде отменено, като вместо него се постанови горепосочения режим.

По отношение размера на издръжката:

Размерът на издръжката на детето трябва да осигури условията на живот, които то е имало преди раздялата на родителите си. Този размер не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и  потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Към момента детето Д. е на шест години. Житейски известен факт е, че за осигуряване нормалното израстване и правилното физическо и психическо развитие на деца от тази възраст, предвид нуждите от здравословна храна, козметични продукти, дрешки, нуждата от специализирани медицински грижи и медикаменти са необходими  значителни финансови средства.

Установи се, че детето посещава целодневна детска градина. Действително за посещенията в нея част от разходите в периода, когато е  бил в страната са заплатени от страна на бащата, но издръжката на детето в конкретния случай се определя за бъдеще време, поради което неоснователно е искането размерът на тази издръжка да бъде намален с вече заплатените суми. Освен това се установи, че детето посещава и уроци по пиано, за които таксата е в размер на 48,00 лв. месечно, тренировки по карате с месечна такса от 18,00 лв. и клуб по спортни танци, за които няма данни дали се заплащат и в какъв размер. На детето предстои обучение в предучилищна група, където е необходимо закупуването на различни канцеларски консумативи и учебни пособия.

При тези данни съдът намира, че за покриване ежедневните битови  и социални нужди на детето са необходими средства в размер на 300,00 лв. месечно.

Установи се по делото, че майката на детето работи в Община Сливен, и е в неплатен отпуск. Същата към момента пребивава в Обединено кралство Великобритания, като полага труд почасово. Когато е на работа получава дневен доход в размер на 40 паунда. Доходи на бащата не са установени, макар в социалния доклад да се съдържат данни, че същия работи като шофьор в САЩ, където пребивава. В тази част социалния доклад не следва да се цени от съда, тъй като тези данни в него са изнесени следствие на телефонен разговор, проведен с майката на детето. Последната не е възприела лично обстоятелството, че бащата на Д. работи като шофьор в САЩ. Въпреки това обаче, задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно, а нейният баща е в работоспособна възраст. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че се издържа изцяло от благоразположението на приятелите си в САЩ на първо място защото в самата искова молба – стр.2 се съдържа твърдение, че същия работи  в САЩ, а също и от обстоятелството, което не е спорно по делото, че редовно закупувал различни подаръци за детето, които изпращал под формата на колети. Установи се също така, че са изпращани, макар и от друго лице, а не лично от въззивника в различни размери финансови средства за издръжка на детето. Всички тези фактори сочат, че въззивника – баща на малолетното дете Д. разполага със средства, както за собствената си издръжка зад граница, така и за тази на дъщеря си.

От необходимите средства за издръжката на детето в размер на 300лв., бащата следва да заплаща 200 лв. месечно, а майката останалите 100 лв., като се отчете обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, което към настоящия момент се отглежда в семейството на нейните родители – баба и дядо на Д. по майчина линия.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението в частта за издръжката се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивната жалба срещу решението в частта за разноските е основателна, тъй като са присъдени в полза на ответната/ въззиваема страна разноски за първоинстанционното производство в размер на 90 лв. По делото липсват доказателства за реално извършени такива разноски. Представено е пълномощно / л.44 от делото/, с което ответницата В.Д. упълномощила процесуален представител по чл.32, т.1 ГПК, както и декларация / л.45/ от упълномощителя, че е заплатил адвокатски хонорар в размер на 180,00 лв. Декларирането на такова обстоятелство не съставлява доказателство, че действително такива разноски са заплатени от страната, тъй като подобно действие /деклариране/ не е предвидено в закон или указ за удостоверяване на обстоятелството по заплащане на адвокатски хонорар, т.е. изключена е и наказателната отговорност по чл.313 НК. Ищцовата страна не е претендирала разноски за първата съдебна инстанция, поради което такива не се дължат от страните една на друга. Следователно обжалваното решение в частта за разноските следва да бъде отменено.

Разноските за въззивната съдебна инстанция следва да се разпределят между страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете, респ. въззивна жалба. Въззивникът е направил деловодни разноски за въззивната фаза на производството в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса, а въззиваемата е заплатила адвокатски хонорар в размер на 120,00 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие  № 28786/ 19.02.2013г. / л.21 от въззивното дело/. Тъй като въззивната жалба е основателна само по иска за лични контакти между родител и непълнолетно дете и неоснователна по отношение на присъдената с обжалваното решение месечна издръжка, то въззивника следва да заплати на въззиваемата разноски в размер на 60,00 лв., а въззиваемата да заплати на въззивника разноски в размер на 25,00 лв. – разноски, сторени във въззивното производство.

 

С оглед изложените мотиви съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1254/11.01.2013г., постановено по гр.д. № 4258/2012г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е предоставен на бащата Д.В.Д.,*** режим на лични контакти с малолетното дете Д.Д.Д., ЕГН: ********** – ** дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, последните пет дни от Коледната ваканция и последните пет дни от Великденската ваканция, както и 

В ЧАСТТА, с която е осъден Д.В.Д.,***  да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на В.Г.Д.,*** направените деловодни разноски в размер на 90,00 лв./ деветдесет лева/, като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА

 

ОПРЕДЕЛЯ на Д.В.Д.,*** режим на лични контакти с малолетното дете  Д.Д.Д., ЕГН: **********, от гр.С., кв.”Д.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, както следва:

-              всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00ч.на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с право на преспиване.

-              един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и

-   всяка година на 25 декември – Коледа за времето от 09,00 ч до 18,00ч. и първите два дни  от великденските празници, а именно Велики петък за времето от 09.00ч. до 18,00 ч. на следващия ден - Велика събота, с право на преспиване.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Г.Д.,*** да заплати на  Д.В.Д.,***, сума в размер на 25,00 лв. / двадесет и пет лева/, представляваща сторени във въззивното производство деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.В.Д.,*** да заплати на В.Г.Д.,***, сума в размер на 60,00 лв. / шестдесет лева/, представляваща сторени във въззивното производство деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.

 

 

                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: