Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  05.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 341 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Д., в качеството й на пълномощник на ЮИДП ДП ТП „Горско Стопанство Твърдица със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „Б.” № *, против решение № 391 от 25.-04.2013 г. по гр.д. № 62/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен, с която е признато уволнението на въззиваемия Г.Г.Д. за незаконно и е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-11-01 от 03.01.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение. С обжалваното решение въззиваемия Д. е възстановен на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „помощник лесничей”, а въззивникът  е осъден да му заплати деловодни разноски в размер на 500 лева, както държавна такса в размер на 160 лв.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила,  а също така  било необосновано в частта на изложените съдебни изводи касаещи изтичането на срока указан в КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Страната твърди, че при изчисляване на двумесечния срок посочен в разпоредбата на чл. 194 ал.1 от КТ, в който следва да се наложи дисциплинарно наказание,  съдът не е съобразил възражението му, че този срок не е бил изтекъл към датата на налагане на наказанието, тъй като въззиваемият е ползвал платен годишен отпуск. Въззивникът твърди, че поначало исковата молба е била неясна, тъй като ищецът не бил посочил в какво именно се състои неправомерността на уволнението му и неговата незаконосъобразност. По този начин страната не е можела да ангажира адекватни доказателства, с които да обори твърденията на ищеца. Посочено е, че неправилно съдът е квалифицирал предявените от ищеца искове като такива с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, тъй като искане за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна не е била направена от ищеца. Страната заявява, че едва при устните състезания пълномощника на ищеца е заявил, че не е спазен срока за налагане на дисциплинарно наказание, като същия е изтекъл на 2 януари 2013 г. и в този момент не е било възможно за пълномощника на ответника да представи доказателства, че този срок е бил изтекъл. Във връзка с това страната прави твърдения, че съдът  след като не е отменил  своето определение за даване ход на делото по същество и да укаже на ответника, че следва да представи доказателства, за това, че е спазен срока по чл. 194 от КТ, неотмяната на определението за даване ход по същество на делото представлявало съществено процесуално нарушение.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

         В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуалния си представител адв. Д., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемият Д. в съдебно заседание се явява лично и заявява, че желае да се потвърди първоинстанционното решение.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законен срок от лице с правен интерес, но разгледана по същество същата е неоснователна.

         На първо място следва да се разгледа въпросът за допустимостта на исковете по чл. 344 т. 1 и т. 2 от КТ. Съдът намира същите за допустими. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че счита обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за незаконосъобразна и моли да се постанови решение, с което тя да бъде отменена. В допълнителната искова молба представена пред РС – Сливен ищецът е допълнил и уточнил искането си, като е посочил, че претендира за възстановяване на работа на заеманата от него длъжност. Макар тези искове да са бланкетно предявени и ищецът да не е конкретизирал от какви точно пороци страда заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, съдът е следвало да ги приеме и да се произнесе по тях, съобразно наличните по делото доказателства. Той не е можел да не ги разгледа и да прекрати производството.

Ответната страна - въззивник в настоящото производство, въпреки направените възражения пред настоящата инстанция е заявила  в писмена молба, че няма възражения по изготвения писмен доклад по делото, в който писмен доклад (съдържащ се в разпореждане от 2616 от 13.03.30213 г.) съдът  е посочил, че приема за разглеждане предявени искове по чл. 344 ал.1 т. 1 и т. 2 от КТ за признавана на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове по чл. 344 ал.- 1 т. 1 и т. 2 от КТ за допустими.

Вторият въпрос поставен от въззивника с въззивната жалба, по който съдът следва да се произнесе е дали правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 194 ал.1 КТ, поради което извършеното уволнение се явява незаконосъобразно.

С разпореждането си от 13.03.20`13 г. с което съдът е извършил доклад по делото, той е разпределил и доказателствената тежест между страните. Изрично е посочил, че тежестта на доказване е по исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 и т. 2 от КТ се носи от ответника, който следва да установи законността на извършеното уволнение на ищеца и липсата на предпоставки за възстановяването му на работа. Съдът е указал на ответника, че трябва да докаже извършеното дисциплинарно нарушение, както и спазването на всички процесуални правила за налагане на наказание, съответно за прекратяване на трудовото правоотношение. Той е указал на ответника и че не сочи доказателства в подкрепа на изложените в отговора му твърдения.

Във връзка с тези указания на съда ответникът е представил всички писмени доказателства, които е счел  за относими към спора и с които е преценил, че следва да установи спазването на законоустановената процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Тези доказателства не са оспорени и са приети от съда.

         Работодателят е страната, която при оспорване на извършено дисциплинарно уволнение следва да докаже, че работникът е извършил нарушение на служебната дисциплина, че дисциплинарното нарушение е установено законосъобразно, че му е била предоставена възможност да даде обяснение за своите действия и че е изслушан. Работодателят следва да докаже и че е съобразил своята заповед за налагане на дисциплинарно наказание от една страна с получаване на разрешение от съответните институции /Дирекция „Инспекция по труда” -при необходимост и др./, а от друга страна със законоустановените срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Като е указал на ответника неговото задължение да установи законосъобразността на обжалваното уволнение, съдът е задължил страната да установи законосъобразност на уволнението и по отношение на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.

В конкретния случай обаче страната не е доказала, че наказанието „дисциплинарно уволнение” е наложено в законния срок. В разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от КТ е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по късно от два месеца от откриване на нарушението. В настоящия случай нарушението  на трудовата дисциплина е било констатирано на 29.10.2012 г. и от тази дата е започнал да тече двумесечния срок, в който е можело да се наложи „дисциплинарното наказание. Срокът е изтекъл на 02.01.2013 г . (първия присъствен работен ден), а наказанието е наложено на следващия ден – 03.01.2013 г. Срокът по чл. 194 ал1 от КТ е преклузивен и неспазването му води до незаконосъобразност на цялата процедура и до абсолютно основание за отмяна на обжалваната заповед за уволнение, съответно за уважаване на предявените искове по чл. 344 а л.1 т. 1 и т. 2 от КТ.

         Действително, съгласно разпоредбата на чл. 194 ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Това обстоятелство обаче е следвало да бъде своевременно установено от ответника, като се представи доказателства, че работникът действително е бил в законоустановен отпуск и към момента на налагане на дисциплинарно наказание срокът по чл. 194 ал.1 КТ не е бил изтекъл. Установяването на това обстоятелство е част от задължението на ответника да докаже законосъобразно проведена процедура. Тъй като доказателствата в тази насока не са били своевременно ангажирани, съдът намира, че е правилен изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразно налагане на „дисциплинарно наказание „уволнение”.

След като се явява основателен предявеният иск по чл. 341 ал.1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, основателен се явява и иска по чл. 344 ал.1 т .2 от КТ за възстановяване на предишната работа, тъй като той е обусловен от уважаването на първия иск.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпада с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 391/25.04.2013 г. по гр.д. №62/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.