Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 196

 

гр. Сливен, 18.07.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 346  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 72/19.04.2013 г. по гр.д. № 466 за 2012 г. по описа на Новозагорски районен съд, с което е осъден Х.П.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.Д. ЕГН  ********** *** сумата от 2000лв. представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът в останалата му част като неоснователен и недоказан. В Производството в качеството на трето лице помагач е взело участие и ЗК „Лев Инс АД – София. Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, като е обжалвано решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до пълния размер от 24 000 лв. Сочи се, че  решението в тази част е незаконосъобразно и в разрез с актуалната съдебна практика. Безспорно е, че в случая ответникът с виновното си противоправно поведение е причинил на ищцата вреди, изразяващи се в  средна телесна повреда – счупване на лявата подбедрица, което е причинило трайно затруднение на движението на левия крак, като периодът за възстановяване е дълъг.  Последвало е продължително лечение и намаляване на работоспособността, а предстои и оперативно отстраняване на плаката и поради това и към настоящия момент ищцата търпи болки и страдания.  Съдът е преценил, че за репарирането на тези неимуществени вреди справедливият размер е 5 000лв., като се е съобразил и с обстоятелството, че застрахователят е заплатил обезщетение 3000 лв. неправилно обаче съдът е счел, че този размер представлява справедливо обезщетение с оглед характера на нараняването и последиците. Поради това се иска отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена изцяло. 

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от ответника, в който се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че решението е правилно и законосъобразно и съдът е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за правилното определяне на размера на неимуществените вреди.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  въззивницата, редовно призована, не се явява, не се явява и  представител по пълномощие.

В с.з.  въззиваемият – ответник, редовно призован,  не се явява. Постъпило е писмено становище от  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

За третото лице – помагач, редовно призовани, не се явява представител. Постъпила е писмена молба от представител по пълномощие с искане да бъде потвърдено решението на районния съд.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд обаче е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на исковете в минимален размер.

   Безспорно е, че в случая е налице влязло в сила решение по НОХД № 979/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е решен въпросът относно вината на ответника, че деянието е извършено от него и е извършено противоправно. Вследствие на причиненото от ответника ПТП на ищцата са били причинени травматични увреждания, характеризирани като средна телесна повреда и изразили се в счупване на лявата подбедрица, което е затруднило трайно движенията на левия крак. Безспорно е също, че ищцата е сключила със застрахователя – третото лице, споразумение № 036/07.02.2011г. от 10.02.2011г. Когато застрахователят удовлетвори изцяло пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител, защото и застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вреди от осъществен риск. Когато увреденият и застрахователят са постигнали съгласие за изплащане на вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси репарация за същите вреди отново по съдебен ред от причинителя поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Неудовлетворени са останали само вреди, които не са били предмет на споразумението (ексцес, последващи разходи за лечение и пр.), когато споразумението е сключено при пороци, водещи до неговата недействителност, както и когато споразумението е било ограничено от лимита на сключената застраховка, която не покрива вредите - тогава отговорността на деликвента може да бъде ангажирана за разликата до действително претърпените вреди.

        Районният съд обаче не е съобразил в достатъчна степен, че нараняването квалифицирано като средна телесна повреда се отличава с по-голяма степен на интензивност на причинени  болки и страдания от характерната за средните телесни повреди. Получената фрактура е изисквала задължително оперативно лечение, при което фрагментите се повдигат, наместват и фиксират с метални средства. При операцията е взето парче от хълбочната кост за попълване на оформящият се дефект. Възстановяването при този вид фрактури е обикновено 8-10 месеца, но в случая ищцата е ползвала 360 дни болнични, след което ТЕЛК е определил степен на инвалидизиране 53% загуба на работоспособността, първоначално за една, а в последствие за още три години, което е станало след сключване на споразумение № 036/07.02.2011г. от 10.02.2011г. Безспорно е също, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата е преживяла и психически стрес. Такъв е търпяла и в хода на проведеното лечение. Следователно налице са търпени от ищцата не само физически болки и страдания, но и психически такива.  При това физическите болки са причинявали не само дискомфорт, но са били съпроводени и с необходимостта ищцата да прибягва до помощта на други хора в обикновените житейски ситуации. Болките са били продължителни, месеци наред и към настоящия момент  е необходима нова оперативна интервенция, която също ще бъде съпроводена с такива болки. Следователно налице е ексцес, който е наложил допълнително лечение и не е попаднал в обхвата на обезщетението по сключеното споразумение.

        Като е определил по справедливост обезщетението в размер от 5 000 лв. районният съд не се е съобразил с всички действително претърпени болки и страдания от ищцата и  поради това присъденото обезщетение в никакъв случай не се явява справедливо по своя характер. Настоящият състав намира, че за справедливото репариране на  претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 12 000 лв. Безспорно е, че в случая  застрахователят е изплатил на ищцата по споразумение сумата от 3 000лв, но тя обезщетява, както беше посочено, неимуществените вреди към момента на сключване на споразумението.  Това обстоятелство е било съобразено и от районния съд.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 150 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ  решение № 72/19.04.2013 г. по гр.д. № 466 за 2012 г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от Ж.И.Д. ЕГН  ********** *** ПРОТИВ Х.П.Х. ЕГН ********** *** за разликата  от  2 000 лв. до 12 000 лв. както и в частта за разноските и държавната такса , като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

        

         ОСЪЖДА Х.П.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.Д. ЕГН  ********** *** и разликата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева над присъдените 2000 /две хиляди/ лева до 12 000 /дванадесет хиляди/ лв. представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва считано от 10.05.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА Х.П.Х. ЕГН ********** *** да заплати на Ж.И.Д. ЕГН  ********** *** сумата от 568 / петстотин шестдесет и осем/ лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция.

         ОСЪЖДА Ж.И.Д. ЕГН  ********** *** да заплати на Х.П.Х. ЕГН ********** *** сумата от 505 /петстотин и пет/ лева представляваща направени разноски пред първата инстанция и сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски за тази инстанция.

         ОСЪЖДА Х.П.Х. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 480 /четиристотин и осемдесет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: