Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. С., 18.09.2013 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети септември през двехиляди и тринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 348 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 214/10.04.2013г. по гр.д. № 1528/12г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният  от К.Х.Й. ЕГН **********,***, офис № 5, адв. Г. М., против З.К.Я. *** *-*-* иск за заплащане на сумата 12 136, 76 лв., представляваща половината сума, изтеглена по договор за кредит за текущо потребление от „Банка ДСК” , мораторна лихва в размер на 983, 64 лв. за периода от 01.01.2011г. до 21.04.2011г., ведно със законовата лихва считано от завеждане на исковата молба на 02.04.12г. до окончателносто изплащане и са присъдени разноски по делото, като К.Й. е осъден да заплати на З.Я. такива в размер на 1 000 лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство, който счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че съдът неправилно е формирал фактическата обстановка, погрешно е цитирал периоди, каквито ищецът не е посочвал, извел е неверни и непълни фактически констатации от писмените доказателства относно теглените кредити. Заявява, че неоснователно РС е приел за вярно твърдението на ответницата, че не е знаела за заемите, тъй като от една страна е представил доказателства за закупувани в течение на времето вещи за домакинството, в което са живеели заедно и заедно са се грижили и всички суми са били използвани за задоволяване на общи нужди. Въззивникът твърди още, че гласните доказателства са тълкувани превратно и са довели до неправилното заключение на съда, че сумата от процесния заем от 26.06.08г. не е доказано да е използвана за нужди на семейството. Счита, че е пренебрегната законовата презумпция, че взетата в заем от съпрузите сума се използва именно за задоволяване на такива нужди. Не са събрани доказателства той да я е използвал за свои лични потребности. Оплаква се, че не е уважено искането му за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, а съдът е заявил в мотивите си, че не разполага със специални знания сам да проследи  движението на сумите по сметките. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това постанови ново, с което осъди ответницата да му заплати сумата 12 136, 76 лв., платена от него в повече от задължението му след прекратяване на брака,  ведно с лихвата за забава, сумата 983, 64 лв., представляваща мораторна лихва върху първата сума за периода 01.01.11г. – 31.01.11г., сумата 5 000 лв., представляваща половината от стойността на наличните средстнва по сметка на името на ответницата в „ОББ” АД, клон Сливен от откриването й на 26.07.03г. до прекратяване на брака на 10.03.11г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 434, 32 лв. за периода 01.01.11г. до 21.04.11г., заедно със законовата лихва от завеждането на исковата молба на 02.04.12г. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

Прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да посочи какви кредити е изтеглил отсключването до прекратяването на брака и в  какъв размер сума е изплатил след развода по кредита от 26.06.08г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага контрааргументи по отношение на наведените от въззивника оплаквания. Развива съображения, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена и насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, с писмено становище, подадено от процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата, поддържа отговора и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски.

С мотивирано определение, държано в о.с.з. въззивният съд е отхвърлил искането на въззивника за допускане извършването на съдебно-счетоводна експертиза.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Въззивният състав НЕ СПОДЕЛЯ както фактическите, така и правните констатации на първоинстанционния съд. Намира че първите са непълни, неточни и не кореспондират с доказателствения материал и частично ирелевантни към предмета на спора, а изградените въз основа на тях правни изводи са в разрез с материалноправните норми.

От събраните писмени и гласни доказателствени средства въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на 26.07.2003г. и прекратен с влязло в сила съдебно решение на 10.03.2011г.

Бракът е прекратен с развод по взъимно съгласие, като съдът е утвърдил сключено между съпрузите споразумение по чл. 51 ал. 1 от СК, с което те са уредили въпросите, свързани с родителските права спрямо малолетното си дете, неговото местоживеене, режима на контакти с него, издръжката, ползването на семейното жилище, фамилното име на съпругата и издръжката между съпрузите.

По време на брака – на 26.06.2011г., бил сключен „Договор за кредит за текущо потребление” между банка „ДСК” ЕАД, София, като кредитор и ищеца – К.Й., като кредитополучател, за сумата 28 700 лв., със срок за издължаване 120 месеца. Към договора бил съставен и погасителен план, кредитът бил обезпечен със залог върху вещи .

С договор за залог върху вземания по трудово правоотношение от същата дата – 26.06.2011г., ищецът-кредитополучател обезпечил цялото вземане по цитирания договор за текущо потребление с вземанията си за трудово възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение между него и работодателя му, които, по негово нареждане, постъпвали по банкова сметка  *****93000006084781, открита при заложния кредитор – банка „ДСК” ЕАД.

Получената по време на брака сума по кредита била изразходвана за задоволяване на текущите нужди на семейството и дома, за които са се грижили двамата съпрузи. Липсват каквито и да е доказателстваза усвояването й само от съпруга-кредитополучател.

Последният е изплащал погасителните вноски чрез посочената по-горе разплащателна сметка до 28.03.2011г.

След прекратяване на брака между страните, те сключили на 08.04.11г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /и анекс от 13.04.11г./, като ответницата се задължила да прехвърли на ищеца най-късно до 21.04.11г. 1/2 ид.ч. от семейното им жилище за сумата 27 500 лв.

На 18.04.2011г. ищецът сключил „Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция” с „МКБ Юнионбанк” АД, гр. София за 24 290 евро, с цел закупуване на недвижим имот в гр. С. – жилище в кв. „д.”, бл. * вх. * ап. *, заедно с прилежащото му избено помещетние и ид.ч. от общите части и правото на строеж – което представлявало бившето семейно жилище на страните. Кредитът имал и друга цел – по т. 1.3.2. от договора – финансиране на довършителни работи….и рефинансиране на потребителски кредит в банка ДСК.

На същата дата – 18.04.2011г. ищецът сключил и друг договор със същия кредитор- „МКБ Юнинобанк” АД, гр. София – за потребителски кредит в размер на 6 700 евро. Сумата била преведена в открита при кредитодателя сметка на името на кредитополучателя - №*******91951040370462. Единствената цел на този кредит била за текущи нужди и рефинансиране на всички задължения към „ДСК” ЕАД. С т. 33.1 от договора кредитополучателя се задължил да ползва отпуснатия кредит по реда и условията на този договор, като, съгласно т. 13, кредитът се усвоявал или чрез получаване в брой, или по нареждане на кредитополучателя се превеждала по посочена от него сметка.

Прехвърлителната сделка с предмет частта на ответницата от апартамента в кв. „д.” и посочената продажна цена, била сключена на 19.04.2011г.

На 20.04.2011г. от посочената сметка на ищеца при „МКБ Юнионбанк” АД, той изтеглил 28 275 лв. – видно от представения пред СлРС отчет по сметката му с №*******91951040370462.

На 21.04.2011г. по разплащателния влог на ищеца в банка „ДСК”, открит за обезпечение на кредита от 26.06.08г., постъпила сума, с която напълно бил погасен този кредит, представляващ към него момент  главница от 23 001, 85 лв. и лихва 146, 23 лв.

На 09.01.12г. ищецът депозирал нотариална покана до ответницата за доброволно плащане на сумата 12 136, 76 лв., представляваща половината от сумата, която той е заплатил на банка „ДСК” ЕАД за погасяване на кредита от 26.06.08г. в размер на 24 273, 53 лв., като тя се формирала от вноските за м. 01.11г., 02.11г. и 03.11г., както и окончателната сума преведена на 21.04.11г., тъй като заявявал, че от 01.01.2011г. двамата са във фактическа раздяла и всички тези суми са негови лични средства. Поканата била връчена на 11.01.12г. на ответницата, на посочената в нея дата – 25.01.12г. тя не се явила при нотариуса.

По време на брака между страните ищецът К.Й. е сключвал няколко договора за кредит за текущо потребление с банка „ДСК” ЕАД за различни суми, като всичките кредити са били погасени преди развода – от 19.09.03г. – погасен през 2004г., от 04.06.04г. – погасен през 2005г., от 12.03.05г. и 07.10.05г. – погасени през 2007г, от 25.01.07г. – погесн през 2007г., от 16.10.07г. – погасен през 2008г. и от 15.04.08г. – погасен през 2008г.

Процесният договор е сключен след погасяването на задълженията по предходните.

Не се установи наличие на парични влогове на името на ответницата в „ОББ” АД. След прекратяването на брака, на 17.05.11г. тя е получила кредит за закупуване на жилище, каквото е придобила на 18.05.11г.

Исковата молба е предявена на 02.04.12г., като ищецът претендира заплащане на сумата 12 136, 76 лв., представляваща стойността на това, което след прекратяване на брака  е платил в повече от припадащата му се част от паричното задължение на банката по договор за кредит, сключен по време на брака, на сумата 983, 64 лв., представляваща мораторната лихва върху посочената претенция за периода 01.01.2011г.-21.04.2011г. и на сумата 5 000 лв., представляваща половината от стойността на наличните средства по сметката на ответницата в банка „ОББ” АД, клон Сливен.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд направи следните правни изводи:

По отношение на първата претенция по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 32 ал. 2 от СК в размер на 12 136, 76 лв.:

Същата е основателна и доказана, но е предявена в завишен размер и следва да се уважи за сумата 11 574, 04 лв., а за разликата до пълния предявен размер от  12 136, 76 лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Разпоредбата на чл. 32 ал. 2 от СК постановява императивно, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството.

Извън съмнение е, че договорът за кредит за текущо потребление от 26.06.08г. е сключен по време на брака и е без значение, че като страна-кредитополучател по него фигурира само единият съпруг. Съгласно цитираната норма това задължение става  ex lege солидарно, а не лично облигационно задължение само на съпруга-заемател, щом предназначението му е за задоволяване нужди на семейството. От събраните доказателства се налага еднозначно именно такъв извод, още повече, че ответницата, в чиято тежест е било да докаже, че сумата е усвоена само и единствено за лични нужди на съпруга-кредитополучател, не е ангажирала изобщо доказателства в подкрепа на подобна теза. Неотносимо е полагането на грижите за дома, в този спор от значение е предназначението на получените средства.

За възникването по отношение на кредитора по силата на закона на пасивната солидарност между съпрузите е без значение знанието на съпруга, който не е страна по договора, и задължението за връщане е солидарно на двамата.

Общата норма на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД предвижда възникване правото на иск срещу останалите за всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част.

Така, когато единият от солидарните длъжници бивши съпрузи удовлетвори кредитора след прекратяването на брака, той придобива регресно право срещу другия бивш съпруг, за да се възстанови нарушеното имуществено равновесие. В случая не е установено наличие на друга уговорка между страните, превръщаща солидарното задължение в разделно, или да са разпределили дълга по начин, различен от договора за кредит и закона.

В този смисъл е несъстоятелно възражението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че всички имуществени и неимуществени претенции между съпрузите са били уредени в споразумението, одобрено от съда при прекратяването на брака по общо съгласие и след като ищецът не е предявил претенциите си по повод кредита към момента на сключване на споразумението, правото му да стори това в по-късен етап е преклудирано. Действително споразумението между съпрузите има погасителен ефект тъй като има сила на спогодба, одобрена от съда, която преурежда имуществените им отношения и ги обвързва така, че никоя от тях не може да претендира, че отношениеята са различни от тези, които се прогласяват в нея. В случая обаче, споразумението, одобрено от съда, е по чл. 51 ал. 1 от СК и съгласно тази разпоредба задължителните въпроси, които следва да се разрешат с нея, са относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, фамилното име и издръжката между съпрузите. Именно  тези въпроси са уредени между страните по настоящия спор в брачния процес. Съгласно пр. 2 на чл. 51 ал. 1 от СК, те биха могли да се споразумеят и по други последици на развода, но доколкото това право е предоставено на свободния им избор, те не са включили въпроси, касаещи имуществени отношения между тях, в предметните предели на постигнатото и представено пред съда споразумение. Поради това отношенията им по повод солидарното задължение спрямо банката-кредитор, се регулират от договорните и законовите разпоредби.

Щом ищецът е погасил дълга изцяло, той има вземане срещу ответницата за половината от сумата. Несъмнено е доказано, че погасяването е станало изцяло с негови лични средства – изтеглен целеви кредит за рефинансиране на задълженията му към банка „ДСК” ЕАД, извършено след прекратяване на брака му с ответницата и това създава облигационно отношение между бившите съпрузи. Ищецът се суброгира в правата на кредитора по погасения от него изцяло и предсрочно кредит за задоволяване нуждите на семейството, сключен по време на брака с ответницата.

Поради това последната му дължи връщане на това, което той е платил повече от неговата част от задължението, която, поради липса на предпоставки за приемане на обратното – е равна на тази на ответницата.

Така последната вноска, с който ищецът е погасил изцяло паричното задължение по договора за кредите от 26.06.08г., е от 21.04.2011г. и е в размер на 23 001, 85 лв. главница и 146, 23 лв. лихва – общо 23 148, 08 лв. През месеците 01.11г., 02.11г. и 03.11г. – предшествали прекратяването на брака, той е заплащал чрез разплащателната сметка при банката-кредитор от заложените вземания по трудовото му правоотношение. Въззивният съд счита, че тези суми, общо в размер на 1 125, 45 лв., не следва да му се присъждат, тъй като, от една страна са внесени по време на брака, а липсват всякакви доказателства относно твърденията на ищеца, че от 01.01.11г. с ответницата са били във фактическа раздяла /което само по себе си не би променило характера на средствата/. От друга страна безспорно е доказано, че с лични средства е извършено само окончателното погасяване на кредита на 21.04.11г.

Ето защо ответницата му дължи половината от платеното след развода – 23 148, 08 лв., или сумата 11 574, 04 лв. и за нея искът следва да се уважи, като основателен и доказан. Ищецът е претендирал обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане и такова следва да му се присъди от 02.04.2012г. до окончателното изплащане на главницата.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва в размер на 983, 54 лв. върху главницата от 12 136, 76 лв. за периода от 01.01.11г. до 21.04.11г.:

Този иск е неосноветелен и следва да бъде отхвърлен.

Както се посочи по-горе, ответницата дължи на ищеца сумата 11 574, 04 лв., като е изпаднала в забава от момента на поканата за доброволно плащане, която е била връчена на 11.01.12г. Ищецът би могъл да иска заплащане на лихва в определен размер от този момент, до предявяване на исковата молба и от предявяваенто й – до окончателното изплащане /каквато му е присъдена/. Той, обаче претендира обезщетение за забава в размер на законовата лихва за период, предхождащ момента на изискуемост на задължението, поради което претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на иска за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща половината от стойността на наличните средства по сметка на името на ответницата в банка „ОББ” АД, клон Сливен:

Този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно разпоредбата на пар. 4 ал. 1 от ПЗР на СК правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Според разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от СК, съпружеска имуществена общност са вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен  принос. Паричните влогове са изключени от тази категория, те представляват облигационно право на вземане и сумите принадлежат на съпруга, на чието име е влогът. До влизане в сила на СК от 2009г. правната норма на чл. 19 ал. 1 от СК/отм./ изрично е прогласявала, че паричните влогове, придобити по време на брака, са СИО, но след активиране действието на новия кодекс, те са освободени от този статут и са се трансформирали в лична собственост на титуляра на сметката. От  разпоредбата на чл. 22 ал. 1 от СК и по аргумент от противното от чл. 21 ал. 1 от СК следва, че паричните влогове не представляват съпружеска имуществена общност и ищецът не може да претендира половината от сумата по съществуващ влог на името на ответницата нито след нито по време на брака. На последно място следва да се отбележи, че видно от удостоверение от 18.10.12г. от ОББ АД, клон Сливен, към 17.10.12г. ответницата няма разкрита сметка в ОББ АД, клон Сливен.

Горните съображения налагат отхвърлянето на този иск.

Въззивникът е поискал от въззивния съд и присъждане на мораторна лихва върху сумата от 5000 лв. в размер на 434, 32 лв. за периода от 01.01.11г. до 21.04.11г. Това представлява нов иск, какъвто е недопустимо да се предявява с въззивната жалба, такова искане въобще не е заявявано пред РС нито с първоначалната, нито с „допълнителната” искова молба, и настоящата инстанция няма нито да се произнася, нито да го коментира.

В мотивите си СлРС е посочил, че не следва да се произнася по този иск, тъй като не бил индивидуализиран по размер, но липсва изричен диспозитив, който да обективира волята му. Ищецът не е поискал нито поправяне на ОФГ, нито допълване на решението по отношение на него, но както бе посочено по-горе, въззивната инстанция също счита, че тази претенция не следва да бъде уважавана.

Така, щом правните изводи на двете инстанции се разминават, жалбата следва да се уважи частично, като първоинстанционното решение бъде отменено в порочните му части, включително и по отношение на разноските, и вместо него бъде постановено ново, с което първият иск бъде уважен за посочената по-горе сума както е посочено. За разликата до пълния размер и по отношение на другите претенции, макар по съвършено различни съображения, поради съвпадение на крайния резултат, обжалваният акт следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса всяка страна следва да заплати на другата разноски съразмерно на уважената, респективно – отхвърлената част от иска и жалбата. Така за първоинстанционното производство ответницата дължи на ищеца сумата 948, 40 лв., а ищецът следва да й заплати 363, 07 лв. За въззивното производство въззиваемата следва да заплати на въззивника 250, 85 лв. разноски, а тъй като тя не е доказала разноски за втората инстанция, такива не й се дължат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                               

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1090/15.01.2013г. по гр.д. № 3762/12г. на СлРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният  от К.Х.Й. ЕГН **********,***, офис № 5, адв. Г. М., против З.К.Я. *** *-*-* иск за заплащане на сумата 12 136, 76 лв., представляваща половината сума, изтеглена по договор за кредит за текущо потребление от „Банка ДСК” , заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, ЗА СУМАТА  11 574, 04 лв., както и по отношение на присъдените разноски, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А :

 

 

ОСЪЖДА З.К.Я. *** *-*-* да заплати на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32 ал. 2 от СК на К.Х.Й. ЕГН **********,***, офис № 5, адв. Г. М., сумата 11 574, 04 лв., представляваща половината от  платеното и изцяло погасено от него с лични средства след прекратяване на брака солидано задължение по сключен по време на брака на 26.06.2008г. договор за кредит за текущо потребление с кредитор – банка „ДСК” ЕАД, гр. София, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 02.04.2012г., до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА З.К. Янкуловада заплати на К.Х.Й. направените разноски по делото съразмерно на уважените части от иска и жалбата, в размер на 948, 40 лв. за първата и 250, 85 лв. за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К.Х.Й. да заплати на З.К.Я. направените разноски по делото съразмерно на отхвърлените части от иска в размер на 363, 07 лв. за първата инстанция.

 

 

 

Решението по отношение на иска с цена над 5000 лв. подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: