Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 201

 

гр.Сливен,  19.07.2013 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 353 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Г. ЕГН ********** *** против решение №355/19.04.2013 г. по гр.д. № 5724/2012 г.на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено, че въззивницата Г. *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.С.” № * сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1867/02.07.2012 г. по ч.гр. д. № 2852/2012 г. на СлРС, а именно главница в размер на 603.57 лв. за доставена питейна вода за периода от 31.10.2006 г. – 30.04.2012 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 26.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 155.69 лв. и разноски в размер на 26.50 лв. С обжалваното решение Г. е осъдена да заплати  на въззиваемата страна и сумата от 195.00 лв., представляваща разноски по делото.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като в първото проведено с.з. по делото жалбоподателката се е позовала на изтекла в нейна полза законна давност, а съдът не е съобразил съдебния си акт с това нейно възражение. Моли се решението да бъде съобразено с позоваването на страната на изтекла в нейна полза погасителна давност.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в с.з. не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител– адв. К. заявява, че няма възможност да се яви за с.з., че желае да бъде даден ход на делото, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, че няма да представя доказателства и няма процесуални искания, а по същество моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно е приел, че страната несвоевременно се  е позовала на изтекла погасителна давност. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено . Няма направени искания за присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на  22.04.2013 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 07.05.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е процесуална допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е образувано във връзка с предявени искове по чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК за установяване между страните, че ответницата по иска дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1867/02.07.2012 г. за консумирана и неплатена от нея питейна вода, както и за осъждането й  за заплащането на посочените в заповедта за изпълнение парични суми.

Исковете са  допустими, а по същество и основателни.

Въззивницата е признала пред първоинстанционния съд, че действително е ползвала питейна вода, за която се иска да бъде осъдена да заплати паричната й равностойност. В своя защита тя се е позовала на изтекла погасителна давност за начислените й суми за периода от 2006 до 2009 г. Позоваването на изтеклата погасителна давност е извършено от  ответницата едва в с.з. , като страната е пропуснала да извърши това изявление в срока за депозиране на отговор на исковата молба, както и в производството по оспорване на издадената заповед за изпълнение  по ч.гр.д. № 2852/2012 г. на СлРС.

По въпроса в кой момент е допустимо страната най-късно да се позове на изтекла погасителна давност има трайно установена практика на ВКС, която е задължителна за съдилищата. В решение № 111/ 08.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 1068/2009 г. е посочено, че  правото на ответника да направи възражение за погасяване на давност на вземането, предмет на иска, се преклудира с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ал. 1 от ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124 от ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414 ал. 1 от ГПК /по издадената заповед за изпълнение на парично задължение/ и това възражение е приобщено към исковото производство, то съдът следва да се произнесе по искането за давност дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба.

В настоящия случай при извършване на възражението по издадената заповед за изпълнение на парично задължение ответницата не се е позовала изрично на изтекла погасителна давност, а само е посочила, че признава, че дължи вземанията след 2009 г., без да конкретизира, на какво основание не дължи предходните задължения /основанията за недължимост биха могли да са най-различни, включително, че задължението е платено, че се дължи от друг или че е погасено, но съдът няма как да гадае за причината, поради която страната счита, че не дължи определена сума/.

От друга страна ответницата по иска е пропуснала да направи възражение  за изтекла погасителна давност в срока за отговор на исковата молба, с което нейната възможност да се позове на погасителна давност и това позоваване да задължи съда да я вземе предвид е преклудирано. Като се позовава на изтекла давност едва в с.з. страната е направила искане, което вече е било несвоевременно.

Предвид изложеното, както предявеният главен иск за дължимост на главницата, така и акцесорните искове за законна лихва и разноски, се явяват основателни.

Ответницата следва да заплати претендираните от ищеца суми, така както са посочени в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за периода от 31.10.2006 г. – 30.04.2012 г.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 355/19.04.2013 г. по гр. д. № 5724/2012 г. на Сливенския районен съд,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.