Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 219

гр. Сливен, 30.09.2013 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесети и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с.         КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  младши съдия Красимира Кондова въз.гр.  д.  № 357 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета  ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство С.Г. ***, депозирана чрез пълномощник и насочена против Решение № 97/15.05.2013г. по гр.д. № 1323/2012г. на НЗРС.

С атакувания съдебен акт съдът уважил исковата претенция по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  гр.С. за признаване на установено по отношение на ответника Тачева, че последната дължи на ищцовото дружество  сума в размер на611,47 лв., от които  571,20 лв., представляваща главница за доставена и консумирана, но не заплатена питейна вода за периода от 01.12.2010г. до 31.05.2012г. на обект с административен адрес: гр.Н. З., обл.С., ул.”В. Л.” № *, вх.*, ап.*, и 40,27 лв.- лихва за забава към 02.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2012г., както и разноски в заповедното производство в размер на 26,00 лв. по ч.гр.д. № 943/2012г. по описа на НЗРС.

Ответницата Тачева е осъдена да заплати на ищцовото дружество и деловодни разноски в размер на 145,00 лв.

Въззивницата намира постановеното решение необосновано, постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Районният съд приел, че ответницата, въззивна страна в настоящото производство не оспорила факта на неплащането, а оспорила количеството начислена питейна вода. Позовавайки се на съдебно-графилогична експертиза по делото и показанията на свидетелката С., съдът приел, че ищцовото дружество начислявало питейна вода правилно, съобразно общите условия на ВиК оператора при повреден водомер. Тези изводи на съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства. На първо място се сочи, че съда не е отговорил на възраженията, направени от страна на ответницата. Така например бил оспорен представения карнет, в който освен името на въззивницата било записано и друго име – Ж.М.Д., което име било задраскано. Не станало ясно кой е направил задраскването и кой е изписал името на въззивницата, поради което не било доказано, че този карнет се отнася за нея. Освен това било спорно обстоятелството от кога въззивницата е абонат и на какво основание, което било в тежест за доказване от страна на ищеца.

На следващо място се твърди, че ответницата оспорила представените по делото фактури, т.е., че не били подписани и подпечатани от техния съставител, както и, че са осчетоводени по сметка 411 „клиенти”. При такова оспорване следвало ищецът да заяви дали ще се ползва от представените фактури и съответно да се открие процедура по оспорване, а в противен случай съдът следвало да отстрани фактурите от доказателствата по делото. Следвало е и да представи доказателства за осчетоводяването на фактурите, вкл.чрез назначаване на вещо лице.Ищецът не бил заявил, че ще се ползва от представените  фактури, нито  ангажирал доказателства за осчетоводяването им, поради което съдът е следвало да отстрани тези документи от доказателствата по делото. В отговора на исковата молба се твърдяло, че ответницата не е получила нито едно писмено предизвестие, нито, че такива са били поставяни на съответните места по реда на Наредба № 4, както и  не била получила уведомление, нито предписание съгласно тази наредба за отстраняване на повреда във водомера. Това възражение не било обсъдено и взето под внимание от съда. В отговора на исковата молба изрично било заявено, че липсвал констативен протокол за повредата, че не е получавано предписание за отстраняването й и въобще с ответницата не бил установяван контакт от инкасатора. Съдът основал решението си единствено на показанията на свидетелката С., които били голословни, а начинът по който тази свидетелка опитвала да установи контакт с ответницата нямал нищо общ с установените процедури. Ответницата оспорила, че водомера бил повреден, като доказатества в обратен смисъл не били представени. Не станало ясно и как съдът установил, че лицето, чийто подпис бил изследван е съпруг на ответницата. Въззивницата оспорила и размера на претендираната мораторна лихва, като ищцовото дружество не е ангажирал доказателства във връзка с това оспорване.

Въззивницата прави обстоен анализ на клаузите в ОУ на ВиК оператора и Наредба № 4, като твърди, че не са спазени процедурите по отчитане на индивидуалните водомери на потребителите и свързаните с това съобщения от страна на оператора, както и съставяне на различни констативни протоколи при отсъствие на потребителя от адреса или отказ да допусне длъжностно лице на ВиК оператора за засичане и отчитане на водомерите, както и отчитане на водата в случай на повреден водомер.

В заключение се посочва, че показанията на свидетелката С. за повреден водомер на ответницата, за възпрепятстването й от страна на въззивницата по засичане и отчитане на консумираната вода не били подкрепени с необходимите за това писмени документи – съставени по реда на ОУ и Наредба № 5 констативна портоколи. Ищцовото дружество не доказало и как точно се начислявало в конкретния случай количеството вода. Следвало дори при повреден водомер да се отчитат еднакво количество вода. В случая били отчитани различни количества, без да е доказано основанието за това от страна на ищеца.

При това положение районният съд следвало да отхвърли иска, поради което се иска уважаване на въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор от ответната по жалбата страна не е подаден.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.  

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването и допустимо. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Сливенски окръжен съд като обсъди доводите на страните и извърши анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество- въззиваем в настоящото производство предявило положителен установителен иск по чл.422 ГПК /след надлежно проведено заповедно производство в ч.гр.д. № 943/2012г. по описа на НЗРС и приложено към исковото производство/ за установяване  на вземане в полза на ищцовото дружество, произтичащо от доставена и консумирана от ответницата - въззивница питейна вода и други ВиК услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/ и иск по чл.86 ЗЗД.

По делото не се спори между страните, че ответницата Тачева е потребител и ползва В и К услуги, предоставяни от оператора „В и К –Сливен” ООД по смисъла на чл.3, т.1 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – „В и К”-Сливен /ОУ ВиК Сливен/, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Услугите се ползват в обект- жилище, находящо се в гр.Н.З., ул.”В.Л.” № *, вх.”*”, ап.*, а откритата партида е на името на въззивницата.

От представените и приети като доказателство препис извлечение от фактури за периода от 01.12.2010г. до 31.05.2012г. е видно, че ищцовото дружество е начислявало суми за предоставяне на ВиК услуги в общ размер отговарящ на цената на иска за главница. За периода от 01.12.2010г. до 31.03.2011г. са начислявани по 14 куб. м. вода, а от 01.04.2011г. до края на исковия период 31.05.2012г. по 16 куб.м. От всички представени преписи от фактури е видно, че показанията на водомера са съответно ново и старо – 513, т.е. не са променяни през целия исков период, като е посочено, че водомера е повреден. От представения от въззиваемото дружество карнет е видно, че на партидата на въззивницата ежемесечно за исковия период  са начислявани различни куб.м. вода, както е отразено по-горе по фактурите, съответно за първите четири месеца от исковия период по 14 куб.м., а за следващите по 16 куб.м. вода. Срещу начисленията в карнета за исковия период липсват подписи на абоната или негов представител.

В хода на производството пред районния съд е допуснато оспорване на поставения подпис срещу месец декември 2008г., който видно от изготвената, респ.изслушана и приета съдебно графологична експертиза се установява, че е положена от съпруга на въззивницата.

Установява се от събраните гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелката С., че този подпис е положен  от представител на абоната потребител в лицето на съпруга на въззивницата именно през месеца, когато е установено, че водомера е повреден.

Спорът развил се във въззивната фаза на производството касае установяването факта на повредата в индивидуалния водомер на потребителя- този в жилището на въззивницата Тачева, където ищцовото дружество твърди да е доставяло ВиК услуги.

Настоящият съдебен състав намира, че при установените по-горе факти, предявеният иск се явява недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.Съображенията за това са следните:

На първо място следва да се отговори на въведените в жалбата възражения от страна на въззивницата, касаещи представените фактури, това че не били заверени за вярност, както и установяването на факта, че подписа  не бил положен от съпруга й, с който се установява знанието на потребителя за повредата в средството за измерване количеството на доставената питейна вода. Представените преписи от фактури, представляват едно цяло препис извлечение от всички фактури за целия исков период и заверяването им за вярност на първа и последна страница, както това е сторено в случая е достатъчно да бъдат приети като доказателство в процеса. Освен това, ако съдът приеме, че следва да има на всяка отделна страница заверка за вярност, то следва да се дадат указания на страната за това и последната може да ги завери дори на място в открито съдебно заседание. В конкретния случай това не е било необходимо не само поради казаното по-горе, но и затова защото начисленията по тези фактури се установяват и от представената в заповедното производство  справка – извлечение за исковия период, която съдържа подпис и печат на водоснабдителното дружество. Освен това следва да се отбележи, че признание за повредата на водомера се съдържа и в самото възражение подадено от въззивницата  в заповедното производство, развило се по ч.гр. д.№ 943/2012г. на НЗРС.

По отношение направеното възражение за положения подпис в карнета и въпроса как точно било установено, че той принадлежи на съпруга на въззивницата, съдът намира същото за голословно. Ясно е по делото, че експертизата е извършена въз основа на сравнителен материал даден от  Г.П.Й.. Този материал е свален с протокол от 12.04.2013г. пред вещото лице, във връзка с възложената по делото експертиза. Следователно това лице се е явило именно в качеството си на съпруг на въззивницата и като такъв е дал сравнителен материал на подписа си  за изследване в производството.

Основателни обаче са възраженията на ищцата- въззивница във връзка с неспазване на процедурата от страна на въззиваемото дружество, в частност от неговите служители по установяване на повредата в средството за измерване, в начина на отчитане на индивидуалните водомери, а оттам и за недоказване на начислените суми в сметката на потребителя.

По принцип отношенията свързани с предоставяне на ВиК услуги от ВиК операторите и потребителите на такива услуги се уреждат от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК Сливен”, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, публикувани във в-к „Пари”, бр.150/04.08.2006г. и във в-к „Сливенски новини”, бр.31/04-10.08.2006г. Съгласно чл.8, ал.3 от първия посочен подзаконов нормативен акт, общите условия влизат в сила за потребителите в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник или горепосочените общи условия касаят отношенията между страните в настоящия правен спор. В общите условия липсват разпоредби за процедиране в случай на установяване на повреда на индивидуален водомер на потребителя, поради което следва да се прилагат правилата в наредбата. Съгласно чл.11, ал.5 от наредбата доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигуряват от потребителите, а не както смята въззивницата, че това е задължение на ВиК оператора. За да пристъпи обаче потребителя към задължението си да ремонтира повредения си индивидуален водомер следва да е изпълнена процедурата по чл.33 от наредбата. Операторът пломбира холеандъра на индивидуалните водомери към водопроводната тръба за сметка на потребителя. При установяване на повреда в индивидуален водомер на потребителя, представител на оператора прави предписание за отстраняване на повредата, както и за срока в който следва това да бъде извършено от потребителя, като освен това следва и да демонтира пломбата на холеандъра. Нещо повече предоставена е възможност на оператора / не задължение/ да постави оборотен, редовен водомер, като разходите по неговото сваляне, ремонт и поставяне са за сметка на потребителя. Едва след отстраняване на повредата задължение на потребителя е да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера съобразно общите условия за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холеандъра.

Всички тези дейности от страна на ВиК оператора Сливен в конкретния правен казус не са били извършени или не са представени доказателства по делото за това, поради което потребителят в лицето на – въззивницата Т.  не е имала задължение да поправя повредата във водомера си без да са  издадени предписания и срок за това, както и без да е свалена пломбата на холеандъра на средството за измерване.

Вярно е, че потребителите имат задължение да осигуряват свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение и на индивидуалните водомери, съгл.чл.22 от общите условия на ВиК оператор ВиК-Сливен. Този достъп се осигурява за времето, посочено в писменото съобщение за датата на отчитане, което се прави от оператора / чл.21, ал.5 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител, същия е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време. В случай, че не изпълни това си  задължение потребителя,  това се счита  за отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностно лице на ВиК оператора, подписан от него и поне един свидетел.

С оглед изложеното, съдът намира, че ВиК оператора – въззиваем в производството не е доказал спазването на процедурата, определена от общите условия и наредбата. Неясно е и по какъв критерий е начислявано количеството доставяна питейна вода до жилището на въззивницата, след като са начислявани четири месеца по 14 куб.м., а следващите  месеци от исковия период по 16 куб.м. вода. Дори и да беше установено по надлежния ред повредата в индивидуалния водомер на потребителя въззивник, а именно чрез представяне по делото на доказателства за дадени предписания за отстраняването й и срок за това, следвало е начисляването да се извършва по реда на чл.23, ал.5,т.1 от ОУ или по 5 куб.м. вода за всеки обитател или в случая общо по 10 куб.м. вода на месец. По представените фактури е видно, че е начислявано различно от това количество, като най-вероятно операторът е приложил чл.23, ал.7 от ОУ, която разпоредба обаче касае липсата на индивидуален водомер – до поставянето на такъв и не касае настоящия правен казус.

На следващо място не е установен по надлежния ред и отказ на потребителя да предостави достъп до жилището за отчитане на водомера чрез представяне на констативен протокол, подписан от един свидетел, който може и да е длъжностно лице на ВиК оператора. Ако това беше установено е следвало да се начислява вода по реда на чл.46 от ОУ или по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часово потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s.

С оглед изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният положителен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При тези правни изводи обжалваното решение бива отменено и вместо него постановено ново, с което искът се отхвърля. Тъй като искът за претендираната главница следва да се отхвърли, то неоснователен се явява и искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение.

С оглед изхода на правния спор въззиваемото дружество следва да понесе отговорността за разноските, сторени от  въззивницата, както за първоинстанционното производство, така и за неговата въззивна фаза. Въззиваемото дружество следва да заплати на въззивницата Тачева сума в размер на 125,00 лв., от които 100,00 лв. платен адвокатски хонорар за защита в първоинстанционното производство и 25,00 лв. държавна такса за депозиране на въззивна жалба.

Решението, предвид цената на предявената претенция под 5 000 лв. е  окончателно.

 

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 97/15.05.2013г., постановено по гр.д. № 357/2013г. по описа на НЗРС, като вместо това

 ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД, предявеният от „Водоснабдяване и канализация –Сливен” ООД, ЕИК: 829053806, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № *, представлявано от законния представител – управител П.М. против С.Г.Т., ЕГН: ********** ***, положителен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че С.Т. дължи на „Водоснабдяване и канализация –Сливен” ООД гр.С. сума в размер на  611,47 лв./ шестотин и единадесет лева и 0,47 ст./, от които:

- 571,20 лв./петстотин седемдесет и един лева и 0,20 ст./- главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода от 01.12.2010г. до 31.05.2012г. в имот, находящ се в гр.Н.З., ул.”В.Л.” № *, вх.*, ап.*;

 

- 40,27 лв./ четиридесет лева и 0,27 ст./ – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва към 02.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.08.2012г., както и сума в размер на 26,00 лв. / двадесет и шест лева/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 943/2012г. на НЗРС, за които суми е издадена Заповед № 967/07.08.2012г. за изпълнение на парично задължение по реда на  чл.410 ГПК, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване  и канализация-Сливен” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ш.С.” № *, представлявано от законния представител – управител П.М. ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Т., ЕГН: ********** ***,   сума в размер на 125.00 лв./сто двадесет и пет лева/, деловодни разноски.

 

 

Решението е окончателно, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: