Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 217

 

гр. Сливен, 03.10.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря  М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 361  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 175/14.03.2013г. по гр.д. № 4784/2012г. на СлРС, с което е осъдено Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” с ЕИК 129010164 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”П.” № * да заплати на Й.В.Й. ЕГН ********** *** сумата от 20 790,00 лева, представляваща обезщетение в размер на 18 месечни възнаграждения с правно основание чл.252 ал.1 от ЗМВР ведно със законната лихва, считано от 15.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 900 лева. Обжалвано е и решение № 495/29.05.2013г. по същото гр.д., с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 175/14.03.2013г. като на стр.10 от решението втория диспозитив на ред 2 отгоре надолу между ГД ПБЗН и с ЕИК да се пише и чете „на МВР”.

Постъпила е въззивна жалба ответника, с която се обжалва първото решение като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ищецът е работил в системата на Гражданска защита по трудово правоотношение при условията на КТ. Обстоятелството че за служебен стаж се зачита и трудовият стаж, придобит до влизане в сила на ЗДС е неотносимо към изплащане на обезщетението по чл.252 от ЗМВР. В случая ищецът има една година стаж като служител в МВР, за което му е било изплатено обезщетение и е неправилно становището на съда, че стажът в Гражданска защита, която е била военизирана структура, следва да се зачита като такъв на кадрови военнослужещи и служебен стаж при служебно правоотношение. Ищецът никога не е имал качеството на военнослужещ по Закона за кадровата военна служба. Поради това не би могло в случая да намери приложение чл.253 ал.1 от ЗМВР. Освен това ГДГЗ към МВР е правоприемник на ГД Национална служба гражданска защита към МИС, но този извод на съда е неверен, тъй като НСГЗ е била структура от МИС, а не самостоятелно юридическо лице. Не може да се приеме, че в случая е налице хипотезата на § 64 от ПЗ на МВР, препращаща към § 57 на ПЗ на ЗИД на МВР, за да се приеме, че служебното правоотношение на ищеца се зачита за работа при един и същ работодател. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и да се постанови нов съдебен акт, с който да бъдат оставени без уважение претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е, че стажът придобит и по ЗДС и по КТ от служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с Министъра на извънредните ситуации, който осъществява функции, свързани със защита при бедствия се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаването. Не се спори между страните и е установено с влязло в сила решение № 15/29.02.2012г. по адм.д. № 349/2011г. на Административен съд - Сливен и решение № 10 677/23.07.2012г. на ВАС, че ищецът като е работил системата на ГЗ бил е в служебни или трудови правоотношения с Министъра на извънредните ситуации и е осъществявал функциите свързани със защита при бедствия и аварии. Освен това службата, в която е работил, е била военизирана и следователно стажът му следва да бъде зачетен като стаж на кадрови военнослужещ и е служебен стаж при служебно правоотношение и е извършвал дейностите по чл.70 ал.1 т.3-6 от ЗЗБ. Съдът в мотивите си е изложил подробни съображения относно приложението на правните норми, поради което възраженията в жалбата са незаконосъобразни. Неоснователно е оплакването, че ГДГЗ не е правоприемник на ГД НСГЗ. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното и се претендират разноски по делото.

В жалбата и в отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з.  за въззивника, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият, редовно призован,  се явява лично и чрез  пълномощник, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение и претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   С измененията на ЗМВР от ДВ бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. е създадена Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", която съгласно чл. 13б от ЗМВР има териториални звена, които на основание чл. 10б ал. 1 и ал.2 от ППЗМВР, се ръководят от директора на Главна дирекция "ПБЗН" и не се включват в структурата на Областните дирекции на МВР.  С постановление № 58 на МС от 11.03.2011 г. за изменение и допълнение на постановление № 323 на МС от 2008 година, както и съгласно приложения към него списък на първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в МВР, считано от 01.04.2011 г. Директорът на Главна дирекция "ПБЗН" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, т.е. от този момент има правосубектост и е самостоятелно юридическо лице, което носи права и задължения.

 Съгласно ПЗР към закона за изменение и допълнение на ЗМВР, ДВ бр. 69 от 2009 г., областните дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на ОД "Пожарна безопасност и защита на населението", като с влизането на този закон в сила служебните задължения на държавните служители се запазват съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител, т.е. за задълженията по служебни правоотношения с държавните служители отговаря правоприемника ОД на МВР. С ПЗР към ЗИД на ЗМВР, ДВ бр. 88/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. параграф 92 създадената с този закон ГД "ПБЗН" е правоприемник на правата и задълженията, активите и пасивите на ГД "Пожарна безопасност", на ГД "Гражданска защита" и на ОД на МВР за звената "ПБС". Съгласно § 92, ал. 2 служебните правоотношения на лицата се преобразуват в служебни правоотношения в ГД "ПБЗН". Поради това съдът не споделя твърденията в жалбата и писменото становище, че ГДГЗ към МВР не е правоприемник на ГД Национална служба гражданска защита към МИС. Следва да се приеме, че Главна дирекция Национална. служба "Гражданска защита" към МИС е преминала към Главна дирекция "Гражданска защита" към МВР. След като законово възложените функции и задачи на закритото МИС, осъществявани чрез неговата структура Главна дирекция Национална служба "Гражданска защита" са преминали и се изпълняват от МВР чрез неговата Главна дирекция "Гражданска защита", а МВР е обявено от законодателя за правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на МИС, очевиден е изводът, че и в частност Главна дирекция "Гражданска защита" към МВР се явява правоприемник на Главна дирекция Национана служба "Гражданска защита" към МИС.

 Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Според ал.4 на същата разпоредба, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал.1 - ал.3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал.1 от ЗМВР.

 Не се спори между страните, че ищецът е работил за периода от 30 октомври 1991 г. до 30 април 1992 г. - 6 месеца на длъжност "Инспектор РХБЗ" в РВУ - Сливен. Правоотношението му е било прекратено на осн. чл. 328, т.1 от КТ. От 01 май 1992 г. до 30 април 2000 г. е работил 8 години на длъжности "Експерт превантивна дейност", "Главен специалист по превантивна дейност" и "Инспектор превантивна дейност" в Обл. Администрация Бургас, Община Сливен - отдел "Гражданска защита".  От 01 май 2000 г. до 10 април 2011 г. - 10 години и 11 месеца и 10 дни ищецът е работил на длъжности" "Ст. експерт", "Гл. инспектор", "Началник отдел" и "Инспектор" в системата на Гражданска защита. Със Заповед № 669 от 28 ноември 2001 г. е назначен на осн. чл. 9 от ЗДСл и във вр. с пар. 3 от ПЗР на ЗДСл за "Държавен служител" на длъжност "Главен инспектор" в Дирекция "Гражданска защита" обл. Сливен към Държавна агенция "Гражданска защита", считано от 1 декември 2001 г.;

Със Заповед № ЧР-01-3140 от 15 декември 2009 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 28 декември 2009 г. вследствие на разпоредбите на т.3 от Решение на 41- то Народно събрание за приемане на структура на МС на РБ- закриване на Министерството на извънредните ситуации, чл. 3, т.3 от Постановление № 190/30.07.2009 г. за назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, Заповед № Р-63/03.08.2009 г на министър- председателя на РБ за определяне на поименния състав на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации.

 Със Заповед на министъра на вътрешните работи от 23.12.2009 г. на осн. чл. 170, ал.1, 2 и 5, чл. 183, чл. 185 от ЗМВР, пар. 64 и пар. 65 от ПЗР на ЗИДМВР и щатно разписание рег. № К-11153/23.12.2009 г. на въззиваемия - ищец е присъдена категория, степен на категория и специфично наименование на категория и е назначен за държавен служител г ГД "Гражданска защита"- МВР, считано от 28.12.2009 г.

 Със Заповед от 11.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на държавен служител от МВР на осн. чл. 245, ал.1, т.1 от ЗМВР, считано от датата на издаване на заповедта. Изплатено му е обезщетение по чл. 252, ал.1 от ЗМВР в размер на 1155 лв. - една брутна заплата.

  Не се спори в производството, че за този период ищецът е работил в системата на Гражданска защита по трудово правоотношения при условията на КТ. За този период обаче правоотношението му е признато за служебен стаж. При издаване на заповед с която ищецът е назначен за държавен служител не е приложен чл. 74, ал.1 от ЗДСл поради това, че той е имал ранг ІІІм, т.е по висок от този, който е следвало да му бъде присъден, а именно Vм. Съгласно писмо- указание от 21.03.2008 г. на НОИ стажът на ищеца за този период следва да се зачете за служебен стаж, тъй като е работил в "Гражданска защита", която е била военизирана структура, поради което и стажът следва да се зачита, като такъв на кадрови военослужащи и служебен стаж при служебно правоотношение.

 До закриването на МИС, чрез своята Главна дирекция "Национална служба Гражданска защита" същото осъществява редица дейности, изброени в ЗЗБ - чл. 71(отм.).

 Установено е с влязло в сила решение на Адм. Съд - Сливен по адм.д. № 349/2011 г. и потвърдено с решение на ВАС, че ищецът като е работил в системата на гражданска защита, бил е в служебно или трудово правоотношение с министъра на извънредните ситуации е осъществявал функции, свързани със защита при бедствия и аварии.

 За този период е налице хипотезата на пар. 64 от ПЗР на ЗМВР, препращата към пар. 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР и следва да се приеме, че служебното правоотношение на ищеца се зачита за работа при един и същ работодател.

 За периода от 28.11.2001 г. до 28.12.2009 г., когато е издадена заповед № 669/28.11.2001 г. е налице служебно правоотношение на държавен служител. Съгл. пар. 57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, стажът, придобит по ЗДСл и по КТ от служители по пар. 64 от ПРЗ на ЗМВР, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия се зачита за работа при един и същ работодател, поради което следва да се приеме, че за този период, ищецът е работил в служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът има приравнен трудов стаж общо в размер на 18 г. и 2 м., поради което съдът счита, че същият отговаря на условията, визирани в нормата на чл. 252, ал.1 във вр. с чл. 253, ал.2 от ЗМВР, за определяне размера на еднократното парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, а именно - служебното му правоотношение е прекратено поради пенсиониране и последните 19 години и 5 месеца и 10 дни е прослужил на военизирани длъжности и като държавен служител в органите на МВР. Ето защо, следва извода, че след прекратяване на служебното му правоотношение има право да получи обезщетение в размер на деветнадесет брутни трудови възнаграждения. При прекратяване на служебното му правоотношение му е било изплатено едномесечно възнаграждение в размер на 1 155 лв., поради което следва да му бъде заплатено и обезщетение за още 18 месеца, предвид прослужените 18 години в размер на 20 790 лв. от евентуалния ответник ГД "ПБЗН", ведно със законната лихва, считано от 15.08.2012 г., когато ищецът е подал заявление за изплащане на дължимото обезщетение, и от която дата следва да се счита, че ответникът е изпаднал в забава.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 450 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/14.03.2013г. по гр.д. № 4784/2012г. на Сливенския районен съд.

        

         ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” с ЕИК 129010164 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”П.” № * да заплати на Й.В.Й. ЕГН ********** *** сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: