Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 197

 

гр. Сливен,  18.07.2013г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 368  по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 374/15.05.2013г. по гр.д. № 5972/2012г. на СлРС в частите, с които е определен режим на лични отношения на бащата Н.В.С. ЕГН ********** с двете малолетни деца М.Н. С., роден на ***г. и В.Н. С., родена на ***г., както следва: свободен режим на лични контакти с децата и задължителен всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуск на майката, както и в частта, с която Н.В.С. е осъден да заплаща на М.Л.С. ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетните деца М.Н. С. и В.Н. С., месечна издръжка общо за двете деца в размер на 270 лева, от които за детето М. сумата от 120 лева и за детето В. сумата от 150 лева, считано от 05.12.2012г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата в производството, която твърди, че решението в тези части е неправилно, тъй като нарушава материалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че определения режим на виждане и лични контакти  с децата е необоснован. Той е максимално широк и неограничен. Съдът не е мотивирал кои съображения са били водещи при определянето. Сочи се, че свободен режим може да се определи само по общо съгласие на страните. В този случай обаче той задължително се допълва с конкретно определен такъв режим. Този конкретен режим трябва да е максимално ясен и подходящ са принудително изпълнение. Не е уточнено определените дни събота и неделя с преспиване ли ще бъдат или не, както и не са уточнени часовете за началния и крайния момент на изпълнение. Сочи се, че ответницата, в хода на производството, е напуснала семейното жилище в гр.Сливен и се установила на квартира в гр.Пловдив. Доказано е също, че децата често боледуват, особено малкото дете. Поради това тези обстоятелства ще обезсмислят свободния режим на виждане и лични контакти и този режим ще бъде невъзможен за осъществяване.

На второ място се сочи, че определената издръжка не е законосъобразна. По отношение доходите на родителите съдът определил издръжката, дължима от бащата, на базата не на брутния му доход, а на базата на чистия му такъв, а по отношение на дохода на майката е взел брутния. В същото време доходите на бащата надхвърлят пет пъти доходите на майката. Неправилно при определяне на издръжката съдът е съотнесъл кредитните задължения на страните, като ги е съобразил само по отношение на ищеца. Неправилно също така са преценени и фактите, свързани с особеностите относими към здравословното състояние на децата и особено на малкото дете, като по този начин са подценени разходите, свързани със закупуването на необходимите медикаменти. Освен това майката към този момент има разходи по наемането на жилище, тъй като е сменила местоживеенето си от гр.Сливен в гр.Пловдив. Сочи се, че справедливият размер на издръжката за двете деца трябва да е 400 лева, по 200 лева за всяко едно от тях. Поради това се иска да бъде отменено решението в тези две части и да бъде постановено ново в горния смисъл. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, удостоверяващи смяната на административния адрес на ответницата и договор за наем и се моли да бъде допуснат до разпит един свидетел, който ще  каже кои обстоятелства са наложили смяната на местожителството на майката с децата от гр.Сливен в гр.Пловдив, което е ново обстоятелство, настъпило след приключване на делото в първата инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че бащата активно участва в отглеждането и възпитанието на децата, поради което и той е поискал предоставянето на родителските права, като съдът му е предоставил свободен режим на лични контакти, след като е преценил, че майката следва да осъществява такива права. Ответницата не е изразила становище по претендирания от ищеца режим на лични контакти, а по делото са събрани множество доказателства, които установяват привързаност между бащата и децата и участието му в отглеждането им. Тези факти и обстоятелства са обосновали и законосъобразния извод на съда за определяне на такъв режим. Едва във въззивната жалба е направено възражението, че задължителния режим следва да бъде определен с часове за вземане и връщане на децата. Установено е обаче, че страните обичайно са определяли възможностите на срещите на бащата с децата и условията за това. Такива уговорки не са ги затруднявали. Преместването на майката в гр.Пловдив не е продиктувано от липса на помощ за децата, тъй като самата майка е отказвала такава помощ от баба им, майка на бащата, която е медицинска сестра. Преместването в друг град не обезсмисля свободния режим доколкото така се дава възможност, при общо съгласие между двете страни, контактите на бащата да бъдат в удобно за децата и родителите време. Освен това определеният с решението свободен режим е свързан с работата на бащата, който при командировките си не винаги е в състояние да спазва стриктно задължителния режим. На второ място се сочи, че ищецът е представил удостоверение за доходите си, договорите за кредит, които са изтеглени по време на брака на страните. А ответницата е представила две удостоверения от дружеството на което тя е едноличен собственик на капитала и управител. Ответницата не е провела пълно и главно доказване на доходите, поради което съдът следва да приеме твърдението на ищеца за нейните доходи. Съобразявайки се с всички обстоятелства съдът правилно е определил размерът на издръжката за всяко от двете деца и каква част от нея следва да заплаща бащата. Сочи се, че промяната в местоживеенето не е нещо трайно и може да бъде временно. Измененията в обстоятелствата, които имат значение за определяне размера на издръжката следва да имат траен, постоянен и установен характер, а не да се градят на моментно състояние, предположения и субективно отношение към фактите и обстоятелствата. Моли се решението да бъде потвърдено в неговите обжалвани части и се прави искане за допускане до разпит на един свидетел, който да установява обстоятелствата по напускането на семейното жилище от майката с децата, както и да бъде приета служебна бележка за служебна командировка на бащата за времето след приключване на първоинстанционното производство. Иска се да бъде даден възможност да се представи актуално удостоверение за доходите на бащата за времето след приключване на първоинстанционното производство. Претендират се разноски.

По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл в съдебно засадание.

В с.з.  за въззивницата, редовно призована, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна, редовно призовани, се явява  представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба..

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде частично отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Приетите от настоящия състав доказателства не водят до съществена промяна на обстоятелствата по делото.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Разпоредбата на чл.59 ал.2 от СК задължава ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно да постанови при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В случая районният съд е изпълнил това свое задължение.

Във въззивната жалба се възразява първо срещу определения режим на виждане и лични контакти  с децата, който бил необоснован, тъй като е максимално широк и неограничен. Съдът не е мотивирал кои съображения са били водещи при определянето. Сочи се, че свободен режим може да се определи само по общо съгласие на страните. В този случай обаче той задължително се допълва с конкретно определен такъв режим. Този конкретен режим трябва да е максимално ясен и подходящ са принудително изпълнение. Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Като е определил задължителен режим всяка първа и трета събота и неделя от месеца, районният съд не е допуснал необосновано разширяване на този режим. Съобразил се е с възрастта на децата и тяхното здравословно състояние, което е установено в хода на производството. Не се спори, че бащата активно е участвал в отглеждането и възпитанието на децата както и че определеният с решението свободен режим е свързан с работата на бащата, който при командировките си не винаги е в състояние да спазва стриктно задължителния режим. Следователно на него не може да бъде отказано за в бъдеще да поддържа такива отношения с децата, които да не доведат до отчуждение между родител и дете. Бащата трябва да разполага с гарантирана възможност да участва във възпитанието на децата като е без значение къде е тяхното местоживеене. Районният съд е допуснал единствено неточност като не е определил периода през съответните съботи и недели и настоящият състав намира за правилно този период да бъде фиксиран от 9,00 на съботния ден до 16, 00 часа на неделния, съобразявайки се най-вече с възрастта на децата.

Второто оплакване в жалбата е свързано с определената издръжка, която следва да заплаща бащата. Сочи се, че неправилно са преценени  фактите, свързани с особеностите, относими към здравословното състояние на децата и особено на малкото дете, като по този начин са подценени разходите, свързани със закупуването на необходимите медикаменти. Освен това майката има разходи по наемането на жилище към този момент, когато е сменила местоживеенето си от гр.Сливен в гр.Пловдив и се иска като справедливият размер на издръжката за двете деца да се определи сумата от 400 лева, по 200 лева за всяко едно от тях.              Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. В случая е безспорно, че доходите на бащата са по-високи от тези на майката и районният съд се е съобразил с това обстоятелство. Преместването на майката в друг град е нейно решение, което не е повлияно от бащата. Съдът е предоставил на нея ползването на семейното жилище.

Правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в тяхната издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за тяхното отглеждане и възпитание, а другият родител работи при по-високо средно месечно възнаграждение. Така обосновано е приел, че за по-малкото дете необходимите средства месечно са двеста лева, а за по-голямото – двеста и тридесет лева като по-голямата част от тази издръжка се дължи от бащата.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение по отношение на частта за присъдената издръжка. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

   Основателно се явява единствено оплакването по отношение на определяне на периода от време през съответните съботи и недели и настоящият състав намира за правилно, както е посочено и по-горе, този период да бъде фиксиран от 9,00 на съботния ден до 16, 00 часа на неделния.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени, съобразно отхвърлената претенция, а именно сумата в размер на 125 / сто двадесет и пет/ лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ОТМЕНЯ решение № 374/15.05.2013г. по гр.д. № 5972/2012г. на СлРС в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Н.В.С. ЕГН ********** с двете малолетни деца М.Н. С., роден на ***г. и В.Н. С., родена на ***г., както следва: свободен режим на лични контакти с децата и задължителен всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуск на майката като вместо това постановява:

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.В.С. ЕГН ********** с двете малолетни деца М.Н. С., роден на ***г. и В.Н. С., родена на ***г., както следва: свободен режим на лични контакти с децата и задължителен всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 на съботния ден до 16, 00 часа на неделния, както и един месец през лятото, несъвпадащ с отпуск на майката.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/15.05.2013г. по гр.д. № 5972/2012г. на Сливенския районен съд в останалата обжалвана част.

        

         ОСЪЖДА М.Л.С. ЕГН ********** от гр. П., район Ц., ул. „Д. Ю.” № * ет.** ап.* да заплати на Н.В.С. ***  сумата в размер на 125 / сто двадесет и пет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: